№ 49360
гр. София, 30.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110116582 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. И. С. срещу „В.К.” АД и „АКЗП”
АД, с която са предявени главен с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен
за недействителен Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5951313 от 11.08.2023 г.,
сключен между К. И. С. и „В.К.” АД, както и евентуални искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК – с който се иска да бъде
прогласена за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14
plus № 5951313 от 11.08.2023 г., сключен между К. И. С. и „В.К.” АД, и с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, с които се иска да бъдат прогласени за недействителни
клаузите на чл. 4, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем Standard 14 plus №
5951313 от 11.08.2023 г., сключен между К. И. С. и „В.К.” АД, вземанията по който са
прехвърлени в полза на „АКЗП” АД с договор за цесия от 01.12.2016 г. и приложение № 1 от
04.02.2025 г. към него.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от страна на ответника
„АКЗП” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, с който се претендира сумата в размер на 265 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор Договор за паричен заем Standard 14 plus
№ 5951313 от 11.08.2023 г., сключен между К. И. С. и „В.К.” АД, вземането по който е
прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. на
основание и Приложение № 1 към него от 04.02.2025 г. между „В.К.“ АД и „АКЗП“ АД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба - 21.07.2025 г.
до окончателното изплащане на вземанията.
Ищцата твърди, че на 11.08.2023 г. между нея и „В.К.” АД е сключен Договор за
паричен заем Standard 14 plus № 5951313, вземанията по който впоследствие са прехвърлени
с договор за цесия на „АКЗП” АД. Посочва, че размерът на главницата по заема е 1650 лв., а
срокът на договора - 36 седмици, сумата следвало да бъде върната на 18 вноски (в периода
от 25.08.2023 г. до 19.04.2024 г.), при ГЛП в размер на 40,32 %, при посочен ГПР в размер на
50,01 %, и общ размер на всички плащания 2692,26 лв. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 2-4 от
договора се е съгласила да избере услугата експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем на стойност 785,70 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора следвало
да осигури някое от изчерпателно изброените в договора обезпечения – поръчител или
банкова гаранция, а в случай, че не осигуряла някое от тях - да заплати неустойка в размер
на 523,80 лв., при което общото задължение по кредита възлизало в размер на 3216,06 лв.
1
Твърди, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР е неправилен - в него не са
включени таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на
обезпечение, които са общи разходи по кредита и и следва да се включват в ГПР, а освен
това представляват скрито възнаграждение за кредитора, като предоставянето на
обезпечение е и задължително условие за отпускане на кредита. В допълнение на това в
договора не е упоменато кои разходи са включени в посочения размер ГПР, което поставя
потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита. Твърди, че
посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият между страните
представляваща „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2
ЗЗП. Оспорва клаузата за заплащане за възнаграждение по услугата експресно разглеждане
като неравноправна, доколкото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК (тъй като представлява
услуги, свързана с усвояването и управлението на кредита) и представлява скрита
възнаградителна лихва, уговорена в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва клаузата за
неустойка при непредоставяне на обезпечение като нищожна, доколкото предвижда трудно
изпълними изисквания за предоставяне на обезпечение и на практика води до скрито
оскъпяване на кредита и сигурна печалба за кредитора, с което накърнява добрите нрави, а
освен това противоречи на чл. 16 ЗПК. На следващо място оспорва уговорената
възнаградителна лихва като накърняваща добрите нрави, тъй като надхвърля три пъти
размера на законната лихва. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски. Моли в случай на предявен насрещен иск задължението да бъде
разсрочено.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от двамата
ответници.
С отговора на исковата молба ответникът „В.К.“ АД оспорва исковете срещу него
като недопустими, тъй като вземанията по договора са прехвърлени на другия ответник,
поради което ищцата няма интерес от исковете срещу „В.К.“ АД. Счита, че начинът и
размерът на ГПР са коректно посочени в договора, поради което същият не е нищожен.
Оспорва таксата за експресно разглеждане да е такса по управлението и усвояването на
кредита, доколкото същата е дължима преди сключването на договора и услугата е по
желание на заемателя. Счита, че клаузата, с която е уговорена неустойка при непредоставяне
на обезпечение не е неравноправна, тъй като е форма на обезщетение на вреди при
неизпълнение на задълженията на заемателя. Сочи, че неустойката не е дължима в момента
на сключване на кредита, представлява обезпечение на неизпълнение на задължение по
договора, поради което не следва да бъде включвана в ГПР. Оспорва клаузата за
възнаградителна лихва да противоречи на добрите нрави с доводи, че ГПР не надхвърля
допустимия по закон размер. Оспорва договорът да съдържа неравноправни клаузи, като
сочи, че ищцата се е запознала с неговото съдържание, имала е възможност да се откаже от
него, а освен това уговорките са индивидуално уговорени между страните. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Оспорва да са налице
предпоставки за разсрочване на задължението.
Ответникът „АКЗП” АД оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че
доколкото договорът е сключен по желание на ищцата, то тя е можела да влияе на неговото
съдържание, а освен това в него са били защитени интересите и правата и на двете страни.
Счита, че таксата за експресно разглеждане е свързана със сключването на договора, а не със
съдържанието на самия договор и съответно не е следвало да бъде включвана в ГПР.
Посочва, че неустойката при непредоставяне на обезпечение има обезщетителна и
санкционна функции. Твърди, че в случай, че е било осигурено обезпечение, то ответникът е
можел да насочи изпълнение към гаранта, но поради липсата на такова обезпечение в случая
е претърпял вреди от неизпълнението на заемателя. Счита, че размерът на ГПР е правилен и
точно посочен, поради което възразява договорът за кредит да е нищожен. Посочва, че
ищцата е погасила сумата в размер на 1 385 лв. по процесния договор за кредит чрез
плащания към първоначалния кредитор. Моли за отхвърляне на предявените искове.
2
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен осъдителен иск от страна на ответника
„АКЗП” АД. Дружеството признава, че на 11.08.2023 г. е сключен Договор за паричен заем
Standard 14 plus № 5951313 между „В.К.“ АД като заемодател и К. И. С. като заемател, като
получаването на заемната сума е удостоверено с разходен касов ордер № 0421/11.08.2023 г.
Твърди, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г.
и Приложение № 1 към него от 04.02.2025 г. между „В.К.“ АД и „АКЗП“ АД, по силата на
който вземането по договора за паричен заем е прехвърлено в полза на „АКЗП“ АД. Сочи, че
ищцата следва да се счита за уведомена за извършената цесия с предявената насрещна
искова молба. Посочва, че ищцата е извършила плащания в общ размер на 1 385 лв., с които
са погасени: главница – 526,70 лв.; договорна лихва – 154,05 лв.; такса за експресно
разглеждане на документи – 305,55 лв.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение
– 203,70 лв.; такси и разноски за извънсъдебно събиране на задълженията – 195 лв. Твърди,
че остатъкът от неплатената главница е в размер на 265 лв., като моли за осъждането на
ответницата по насрещния иск да заплати тази сума, ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба - 21.07.2025 г., до окончателното изплащане на
вземанията. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на насрещния иск от страна на ответницата по него, в който
признава, че при обявяване на договора за кредит за недействителен би дължала главница в
размер на 265 лв., но оспорва да дължи и законна лихва върху нея. Претендира разноски.
Във връзка с искането по чл. 241 ГПК на ответницата по насрещния иск следва да
бъдат дадени нарочни указания.
Съдът приема възраженията на ответника „В.К.“ АД за недопустимост на исковете
спрямо него за неоснователни, тъй като по иск за недействителност на договор (или на
отделни клаузи от договор) страни по исковата претенция са страните по договора, като при
прехвърляне на вземане с договор за цесия цесионерът придобива вземането, но не става
страна по договора. Следователно, за ищцата е налице правен интерес от исковете срещу
„В.К.“ АД, за да обвърже дружеството със силата на пресъдено нещо на решението относно
действителността на сключения между страните договор.
Насрещната искова молба е нередовна – не е внесена дължимата държавна такса, но
за процесуална икономия указанията в тази връзка следва да бъдат дадени с настоящото
определение.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр.
чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК и чл. 22 ЗПК, в тежест на ищцата е да докаже сключването на
процесния договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и че същият
е нищожен на посочените в исковата молба основания, в частност, че процентът на ГПР не е
правилно изчислен; по евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в тежест на ищцата е да
докаже сключването на процесния договор за кредит със соченото в исковата молба
съдържание, включително на оспорените клаузи, както и че същите противоречат на закона
– ЗПК и/или накърняват добрите нрави.
В тежест на ответниците по първоначалните искове е да докажат валидно обвързващи
страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне, както и че на потребителя
при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с
оспорените клаузи.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на
страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 9
3
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който на ответницата е предоставена сумата в размер на
1 650 лв. и за ответницата е възникнало задължение за погасяване на кредита съгласно
условията на договора, срока за погасяване на задължението и настъпването на
изискуемостта на вземането, както и че вземането е надлежно прехвърлено в полза на ищеца
с договор за цесия, като ответницата по насрещния иск е била уведомен за цесията.
При доказване на горните обстоятелства ответницата носи тежестта да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 11.08.2023 г. между ищцата и „В.К.“ АД е сключен Договор
за паричен заем Standard 14 plus № 5951313, вземанията по който впоследствие са
прехвърлени с договор за цесия в полза на „АКЗП” АД, за което ищцата е била уведомена;
че ищцата е заплатила в полза на „В.К.“ АД сумата в размер на 1 385 лв. по процесния
договор за паричен заем; че в посочения в договора ГПР не са включени таксата за
експресно разглеждане на документи и неустойката при непредоставяне на обезпечение.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и насрещната искова молба
писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Доколкото между страните няма спор кои елементи са включени в ГПР, както и какъв
е размерът на усвоената сума и погасената сума от ищцата, то назначаването на съдебно-
счетоводна експертиза не е необходимо за изясняване на спора.
Исканията по чл. 190 ГПК на ищцата следва да бъдат оставени без уважение, тъй
като погасителен план е представен с исковата молба, а справки за заплатени от ищцата и
дължими суми не са необходими, тъй като по делото е отделено за безспорно, че ищцата е
заплатила във връзка с процесния договор за заем сумата в размер на 1 385 лв.
Искането на ответника „В.К.“ АД по чл. 190 ГПК за задължаване на ищцата да
представи стандартен европейски формуляр по договора е относимо и допустимо и следва
да бъде уважено.
Искането на ответника „В.К.“ АД да се извърши справка за заведените дела от ищцата
е неотносимо към предмета на доказване и следва да се остави без уважение, като
възраженията на ответника ще бъдат взети предвид при евентуално уважаване на исковете и
присъждане на разноски в полза на ищцата.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.01.2026 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по предявения от „АКЗП” АД срещу К.
И. С. насрещен иск, като УКАЗВА на „АКЗП” АД в едноседмичен срок от получаването на
съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса по насрещния иск в
размер на 50 лв. по сметка на СРС, в противен случай насрещната искова молба ще бъде
върната на основание чл. 129, ал. 3 ЗПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с насрещната искова молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищцата в срок до откритото съдебно
заседание да представи стандартен европейски формуляр по договора, като й УКАЗВА, че
4
при неизпълнение на задължението могат да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, както и исканията по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на ищцата К. И. С. в срок до първото по делото открито съдебно заседание
да представи по делото попълнена в цялост декларация за материално и гражданско
състояние по приложения към призовката образец, както и да представи документи, от
които да може да се установи какви са актуалните й доходи, имущественото й състояние,
семейното й положение, здравословното й състояние, вкл. такова, обосноваващо постоянен
разход за лекарства, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства. В
противен случай искането по чл. 241 ГПК ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, на ищцата К. И. С. - и
преписи от отговорите на исковата молба, а на „АКЗП” АД – и препис от отговора на
насрещния иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5