Определение по дело №5814/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   202               Година   16.01.2019         Град  -

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети януари                                                                                            Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5814 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След изтичане на срока за отговор, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито ответникът не е представял с отговора.

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговора им съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. За съдебното заседание следва да се призове вещото лице, след внасяне от ответника на определения депозит. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът е основал предявения иск, са посочени в исковата му молба и по същество се изразяват в това, че бил собственик на имот в - и клиент на ответника с -. Преди няколко дни получил от него писмо изх. № 5911102/12.11.2018 г., от което узнал, че имал начислена корекционна сметка за стар период в размер на 138.68 лева. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми. Не бил манипулирал електромера си. Не знаел за такова действие и на друго лице. Към момента не бил платил тази сума и за него възникнал правен интерес от предявения иск за недължимостта й. Неправомерно му била допълнително начислената за същата ел.енергия, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е.Р. и Е.С., и при неспазване на ПИККЕ. Електромерът се намирал в заключено ел.табло, извън имота му. Проверката била извършена в негово отсъствие. Не бил уведомен за нея, нито за резултата. В изпратеното му писмо пишело, че корекцията за стар период се извършвала, т.к. служители на Б. установили, че провереният електромер не отчитал. От приложения към писмото обаче констативен протокол № 353/14.05.2018 г. било видно, че СТИ отчитало в норма. Установено било единствено, че бил осъществен достъп до вътрешността му, но не и че извършената манипулация водела до пълно или частично неизмерване на ел. енергия. В тежест на доставчика й било да установи периода на грешното измерване. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. Не ставало ясно и как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане. Липсвали и данни за виновното му поведение. Електромерът се намирал извън имота му и само служители на Е.Р. имали физически достъп до него. Дори да били налице неточности при отчитането, те не били причинени от него. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност не следвало да влече ощетяване на потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и задължението за поддържането им било негово. Липсвало и законово основание за извършената корекция. По въпроса за правото на доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и  ПИКЕЕ ДВ 98/2013 г., при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените му ОУ, била налице трайна съдебна практика, според която, със ЗИД на ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ и в неговите ОУ бил предвиден ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Общите условия на ответника не били ПНА или ОАА  и §199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. Според изменението на чл. 98а ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., следвало в същите да има ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗП, както и в заварените от тази нова уредба ОУ на ответника, в чл. 28, ал. 2 от които било предвидено само негово задължение за уведомяване, но не и ред за това. Тази теза се повтаряла и в новопостановеното решение по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, което било потвърдено изцяло с решението по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС и било окончателно.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 138.68 лева за допълнително начислената му ел. енергия вследствие на установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й за горепосочеиня обект за периода от 28.10.2016 г. до 25.11.2016 г., за която е издадена фактура № **********/12.11.2018 г. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск - чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но неоснователен и моли да се отхвърли. На 25.11.2016 г. служители на Е.Ю. (Е.Ю.) извършили проверка на електромер № *********, който отчитал доставената ел.енергия в обекта на ищеца с ИТН - в -. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху СТИ, те го демонтирали и постави­ли в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с цел изпращането му за метрологична експер­тиза. На мястото му монтирали нов електромер, който след извършено контролно замерване с еталонен уред измервал с грешка в рамките на допустимата. За тези действия със­тавили констативен протокол № 337258/09.02.2017 г. Въпреки положените усилия от тези служители да издирели клиента, за да присъствал на проверката, същият не бил открит и тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната мрежа. Те подписали констативния протокол, който бил изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и получен от него, което било видно от прилагането му към исковата му молба. Процесният електромер впоследствие бил предаден на Б. за извърш­ване на метрологична експертиза, като в заключението й било констатирано, че бил осъществяван достъп до вътрешността му, където бил изваден куплунг X 15 за сигнализация при отваряне на капака на клемореда, опит за срязване на черен про­водник, свързващ шунта с куплунг Х2 на измервателната платка, залепена пластината на сензора за ин­дикация при отваряне горния му капак. За извършената проверка от Б. бил изготвен констати­вен протокол № 353/14.05.2018 г. Били налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството ел.енергия при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б" ПИКЕЕ. Начислил допълнително 959 kWh, като дължимата сума била 138.68 лева с ДДС. Периодът на корекцията бил 28 дни. Първата му дата - 28.10.2016 г. била след регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, а последната дата била на извършената техническа проверка на 25.11.2016 г. (чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ). Е.Ю. предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/12.11.2018 г. (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума и с писмо с изх. № 5911102/12.11.2018 г. я изпратил на ищеца с уведомление за извършеното допълнително начисление. Видно било от приложения­та към исковата молба и твърденията в нея, че уведомителното писмо и всички релевантни за корекцията доку­менти били получени от ищеца. В случая ставало дума за спор за дължимост на сума вследствие на т.нар. „корекция на сметка за елек­трическа енергия" (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК). Тези спорове били изключи­телно добре познати на съда, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна прак­тика на ВКС, някои състави зачитали мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово уважавали предявени искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им ел.енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. К. имала правомощието да приеме ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на тези случаи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и с извършената от Б. експертиза бил установен точния про­цент на грешка, а формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Тези норми били и законовото основание за преизчислението в случая. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били доводите му за противното. Установяването на лицето, извършило неправо­мерно въздействие върху електромера и вината му, били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретният му извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Единственото условие за упражняване правото на енергийният доставчик да извършел едностран­на корекция било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, защото корекцията целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайният снабдител да извършвал едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива за процесния период били одобрени с решение на ДК. № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е.С.). Те представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от тях изрично бил уреден реда, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора му съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променели общите си усло­вия. В ПЗР на ЗИДЗЕ нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от ОУ на посочения в отговора друг доставчик, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на този друг доставчик били одобрени с посоченото в отговора му решение на К., преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 от тях имал посоченото в отговора му съдържание. При сравнение ясно се виждало, че те били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят ОУ. Следвало чл. 28 от ОУ на ответника да се прилагала с общия ред за съобщаване в чл. 42 от ОУ. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията в случая, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли, като му се присъдели разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието за възникването и съществуването му, и неговият размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила, а те не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо, фактура № **********/12.11.2018 г., констативен протокол № 320008/25.11.2016 г., справка, протокол, № 353/14.05.2018 г. и известие за доставяне.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза от ответника в отговора му, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

         

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.02.2019 г. от 10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. За тази дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: