РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502156 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „************ против решение №
2095/08.06.2022г.,постановено по гр.д.№6278/21г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.,с което са
отхвърлени като неоснователни предявените от „**************,срещу М. Ж. М.,
ЕГН-**********,гр.П. положителни установителни искове за признаване за установено,че
М. Ж. М.,ЕГН-********** дължи на „*******, сумата в размер на
2235,62лв.главница,дължима по договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-
14125674/01.12.2015г.,сключен с „*************“ ЕАД,вземанията по който са прехвърлени
на „**************“ ЕAД с Приложение № 1/09.09.2019г. към Рамков договор за цесия от
19.08.2019г.; 399,04лв.договорна възнаградителна лихва за периода 01.12.2015г. до
08.09.2019г.и 256,81лв.обезщетение за забава върху непогасената главница за периода
09.09.2019г. до 29.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.02.2021г.до окончателното плащане,за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1858/2021 г. по описа на ПРС.
Недоволно от решението е останало ищцовото дружество,което счита,че същото е
незаконосъобразно и неправилно по съображения,изложени в жалбата.Моли ПдОС да го
отмени изцяло и да се произнесе по съществото на спора.Не ангажира
1
доказателства.Претендира разноски пред въззивната инстанция за юрск.възнаграждение и
ДТ.
Въззиваемата страна-М. Ж. М.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Е.И.
счита жалбата за неоснователна по изложени в писмен отговор съображения.Претендира
разноски.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва
постановеното отхвърлително спрямо нея решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря
на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред ПдРС са предявени искове на осн.чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК от „*****”ООД
против М. Ж. М.
В обстоятелствената част на исковата молба и в уточнителните молби се посочва,че
между ответника и „************ е сключен договор за потребителски кредит № CARD-
14125674/01.12.2015г.,по силата на който на М. е предоставен заем под формата на кредитна
карта с кредитен лимит от 2500 лева.По договора била усвоена сума в размер на 2235,62лв.,
която не била върната.В договора била уговорена договорна лихва и начислено обезщетение
за забава.
Вземанията по договора били прехвърлени от „***********.на ищеца
„************“ ЕАД с подписване на Приложение № 1 от 09.09.2019г.към Рамков договор
за цесия от 19.08.2019г.,за което длъжникът бил уведомен на 09.10.19г.Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземанията по договора
за кредит, като по образуваното ч.гр.д. № 1858/2021г. на ПдРС била издадена заповед за
изпълнение на парични задължения.Заповедта била връчена на длъжника, който подал
възражение в срок,което поражда интерес у ищеца за предявяване на установителни искове.
Ответникът оспорва да е сключвал процесния договор за кредитна карта с кредитен
лимит от 2500лв.,както и да е получавал кредитна карта.Отделно от това излага твърдения за
недействителност на договора,доколкото не бил посочен лихвения процент на ден –
чл.11,ал.1,т.20 ЗПК,както и че договорът бил изписан с шрифт по-малък от 12.Нарушен бил
и чл.10,ал.1 от ЗПК,тъй като съдържанието на договора било неясно за потребителя.
Изложил е също доводи,че ГПР,посочен в договора,е неверен.Прави се възражение за
изтекла погасителна давност за вземането за възнаградителна лихва.
По делото е приложено ч.гр.д. № 1858/2021г.на ПдРС,по което е издадена заповедта
за изпълнение.Представени са писмени доказателства- договор за потребителски паричен
кредит и издаване на кредитна карта № CARD-14125674/01.12.2015г.,ведно с приложението
към него,рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания между
„************,Приложение № 1 към рамковия договор в частта,касаеща
ответника,уведомително писмо до ответника за извършено прехвърляне на вземания
2
(цесия),връчено му на 09.10.19г.,месечни извлечения от кредитна карта и справка от
18.05.21г.от „************.
По делото е изготвена и приета неоспорена ССЕ от в.л.Й.П.,която е дала заключение
за размера на задължението на ответника по договора за револвиращ потребителски
кредит,издаване и ползване на кредитна карта като главница,договорна и мораторна лихви.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за безспорно,че между ответника и „*************е възникнало правоотношение по
силата на сключения между тях договор за револвиращ потребителски кредит с кредитна
карта от 01.12.15г.,в който е инкорпориран и договор за издаване и ползване на кредитна
карта.Съгласно т.12 от договора страните са приели,че договорът за издаване на кредитна
карта ще породи действие след предаването на кредитната карта на ответника и
активирането на същата чрез теглене на суми от нея.Срокът за издаването на кредитната
карта е не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита.
В тази връзка първостепенният съд е очертал като основен спорен момент дали
ответникът е получавал кредитна карта и дали е теглил суми от такава. Изводът на съда е,че
въпреки указаната доказателствена тежест и посочване на обстоятелствата,за които ищецът
не сочи доказателства,“****“ЕАД не е представило доказателства за това до приключване
на съдебното дирене,поради което не се доказвало процесния договор за кредитна карта да е
породил действие между страните.
Тези изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция.
За уважаване на претенцията на първо място следва да се докаже наличието на
валидно правоотношение по процесния договор,както и при условията на пълно и главно
доказване - на предоставянето на кредитна карта от кредитодателя на
кредитополучателя.Именно доказателства в тази насока не са представени от
ищеца,въпреки лежащата върху него доказателствена тежест.Не се представя документ,от
който да се установи,че на М. е предадена кредитна карта по процесния договор.В самия
договор също не е направено отбелязване за такова предаване на кредитна карта.
От заключението на ССЕ е видно,че по кредитната карта има тегления,има и
частични погасявания,всички преди 19.08.19г.,т.е.преди прехвърлянето на вземането на
ищцовото дружество.Не се установява обаче,че както тегленията,така и погасяванията по
кредитната карта (по отношение на вторите е основното възражение във въззивната
жалба),са направени именно от ответника.Няма данни по делото кредитодателят да е
предоставил кредитна карта на М.,нито пък той да е удостоверил чрез подписа си
приемането й.Следователно с оглед уговореното в т.12 от процесния договор не може да се
приеме,че ответникът е активирал кредитната карта и именно той е теглил,респ.погасявал
суми по нея,т.е. не се доказва договорът да е породил своето действие.
Като е стигнал до същите правни изводи,районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
Съобразно този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
3
страна направените от нея съдебни разноски.Същите се претендират за адв.възнаграждение
по чл.38,ал.2 от ЗА съобразно представеният договор за правна защита и съдействие от
адв.Е. И. На осн.чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ № 1/2004г.съдът определя адв.възнаграждение за
пълномощника на въззиваемата страна пред въззивната инстанция на в размер на 432,40лв.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2095/08.06.2022г.,постановено по гр.д.№6278/21г.по
описа на ПдРС,22-ри гр.с.
ОСЪЖДА „*************** да заплати на адвокат Е. Г. И.,личен №
**********,вписана в АК-П. сумата в размер на 432,40лв.(четиристотин тридесет и два лв.и
40 ст.) за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4