Решение по дело №523/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР, във вр. с чл. 145 от Административно процесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалба на В. Н. К. от [населено място], [улица], А. И. К. от [населено място], [улица] С. И. В. от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 30 против Заповед №РД 18-5909-31.05.2024 г. на началника на СГКК – [населено място], с която е одобрено изменение в КК и КР на [населено място], община Горна Оряховица, засягащо ПИ съгласно скица проект №15-553424/31.05.2024 година, в частта относно границата между [ПИ] и №726.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че одобрената промяна не отговоря на действителното състояние на границата между двата имота: [ПИ] и [ПИ], като в границите на [ПИ] е включена част от собствения на жалбоподателите ПИ, върху който е изградена и стопанска сграда. Според жалбоподателите границата между двата имота е трайно материализирана на място чрез масивна ограда и нейното реално местоположение не съответства с начертаното към приложената към заповедта скица-проект, както и на правото на собственост на заявителката. При това положение намират, че е налице спор за материално право, при което органът не е следвало да издава заповед за изменение, а да откаже такова. На това основание се иска цялостна отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител с твърдение, че от събраните доказателства безспорно се установява, че заповедта е незаконосъобразна. Представя писмена защита вх. № 931/27.02.2025г., чрез адв. В..

Ответник жалба – началникът на СГКК Велико Търново, оспорва жалбата като недопустима, алтернативно – неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в писмено становище. Намира, че не са налице основанията за обявяване на процесния акт за незаконосъобразен. Претендира разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Заинтересованите страни – П. П. К. и Й. П. К., [населено място], [улица], чрез адв. П., считат, че жалбата е неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмено становище вх. № 939/27.02.2025г., чрез адвокат Т. П.. От събраните доказателства се установявало, че след одобряването на КРП от 1968г. собствениците на двата имота, там където границата е незастроена изграждат ограда, съществуваща и до днес. По отношение на стопанската постройка заема становище, че многократно през годините бил повдигат въпросът за събарянето й, което говорело за намерение за своене на земята от страна на Комитови и техния праводател. Жалбоподателите не са владеели терена под стопанската постройка по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС. По този начин собствениците на [УПИ] имали качеството на държатели по отношение на тази площ и собствениците на [УПИ] са завзели процесните придаваеми части и с аги владели по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС. Изтекли били повече от 10г. от заемане на придаваемия имот, поради което регулационния план следвало да се счита приложен. Доказана намира твърдяната уговорка между собствениците на съседните имоти, че процесната земя върху която е изградена коментираната стопанска постройка, е част от [УПИ], съответно че границата между имотите е според регулационната граница. Въпросът дали регулацията е приложена е правен, а не фактически. И двете изслушани заключения не онагледявали къде попада кадастралната граница според кадастралния и регулационен план от 1968г. Претендират се разноски.

Административен съд Велико Търново, пети съдебен състав, след като обсъди становищата на страните и събрания доказателствен материал, приема за установено следното:

По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том ІV, рег. №9622, дело №713 от 13.08.2010 г., Удостоверение за наследници №94ЙЙ-2276-1/19.07.2021 г. на длъжностно лице при община Велико Търново, Удостоверение №7600/07.12.2022 г. на ВТРС и Удостоверение №4711/29.07.2022 г. на ВТРС, и двете за отказ от наследство, П. П. К. и Й. П. К. се легитимират като собственици на УПИ VІІІ-725, кв. 82 по ПУП на [населено място] с площ 740 кв. м. Видно от Уведомително писмо изх. №20-777/09.01.2024 г. на СГКК – Велико Търново границите и площта на дворното място, съставляващо УПИ VІІІ-725, кв. 82 по ПУП на [населено място] не отговарят на тези на ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-2/07.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК.

С вх. №01-90032/16.02.2024 г. П. П. К. е внесла в СГКК – [населено място] заявление за издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обекти: ПИ с [идентификатор], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] в [населено място].

Според Обяснителната записка към проекта, вносителят цели изменение на [ПИ] и съседните имоти по КККР на [населено място] по регулационните линии на УПИ VІІІ-725 от кв. 82 по ПУП на [населено място]. Съгласно Удостоверение №25-65030/11.03.2024 г. на началника на СГКК – Велико Търново проектът е приет.

П. К. е подала Заявление вх. №01-146730/15.03.2024 г. за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта за изброените поземлени имоти.

Административният орган е установил заинтересованите страни в започналото производство, сред които и А. И. К., В. Н. К. и С. И. В. – собственици на [ПИ] в [населено място] с площ 740 кв. м, за който е отреден УПИ ІХ-726, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том ІІІ, дело №865 от 28.11.1973 г. и Удостоверение за наследници №47/26.032024 г. на кметство [населено място]. Тримата са информирани за инициираната процедура по изменение на КККР – коригиране на граници, с уведомления №24-11645/10.04.2024 г., №24-11644/10.04.2024 г. и №24-11648/10.04.2024 г., получени по пощата съответно на 17.04.2024 г., на 17.04.2024 г. и на 12.04.2024 г.

Заинтересованите лица са уведомени за възможността за запознаване с проекта, изразяване на становище и представяне на доказателства, във връзка с което са изразили несъгласие с исканото изменение, чрез подаване на Възражение рег. №02-381/15.04.2024 г. от С. В. и Възражение рег. №02-417/22.04.2024 г. от А. И. К. и В. Н. К..

Подадените възражения са намерени за неоснователни и е последвало издаване на Заповед №18-5909/31.05.2024 г. на началника на СГКК – Велико Търново, с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменението на КККР съгласно скица-проект №15-553424/31.05.2024 г., състоящо се в коригиране на границите между поземлени имоти на адрес [населено място], [улица], 5А, 7 [улица]. Заповедта е придружена от скица-проект. Същата е връчена по пощата с Уведомление №24-16949/31.05.2024 г., както следва: на А. К. на 07.06.2024 г., на В. К. на 07.06.2024 г. и на С. В. на 05.06.2024 г.

Недоволни от одобреното изменение са останали А. К., В. К. и С. В., поради което са оспорили заповедта с жалба до Административен съд – Велико Търново, подадена в ответна администрация на 19.06.2024 г. видно от дадения там входящ номер.

С Определение №2358/12.07.2024 г. е разпределена доказателствената тежест, като е указано на жалбоподателите, че следва да докажат наличието на положителните факти и обстоятелства, посочени в жалбата, от които черпят благоприятни за себе си правни последици, а на ответника – съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

П. Р. съд Горна Оряховица е образувано и висящо гр. дело №1729/2024 г. със страни В. К., А. К., С. В., П. К. и Й. К. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 54, ал 2 от ЗКИР.

Като доказателства по делото са приети материалите в изпратената с Писмо изх. №27-163-05.07.2024 г. от СГКК – Велико Търново административна преписка; представените от жалбоподателите Съдебно удостоверение изх. №4696/07.10.2024 г. на ГОРС, 2 бр. скици, издадени от Община Горна Оряховица, а именно с № 352/06.05.1972 г. и № 1153/20.06.2006 г., Нотариален акт за покупко-продажба №153, том. VІ, дело №1961/1947 г. на Горнооряховски околийски съдия, Нотариален акт за покупко-продажба №130, том. ІІ, дело №857/1978 г. на Горнооряховски районен съдия, извадка от архивен и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед №875/04.10.1968 г., както и извадка относно УПИ VІІІ-725 в кв. 82 от регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед №875/1968 г.; изисканите от съда документи, съдържащи се в административната преписка по издаването на Заповед №3258/27.09.2006 г. на кмета на Община Горна Оряховица, представени с Писмо вх. №4248/15.11.2024 г.; депозираните от заинтересованите страни Скица №891/29.06.2009 г. на Община Горна Оряховица, заварена на 06.08.2010 г. и искова молба по гр. дело №1729/2024 г. по описа на ГОРС.

По делото е изслушано заключението на съдебно-геодезическа експертиза, според която кадастралния и регулационен план на селото е одобрен със Заповед №875/04.10.1968 г. на кмета на Община Горна Оряховица. Кадастралната карта на [населено място] е одобрена със Заповед №РД-18-2/07.01.2011 г. на директора на АГКК и в нея не е нанесена стопанска сграда в [ПИ], която е показана от вещото лице в изготвена комбинирана скица. Площта на [ПИ] по КК е 832 кв. м, а тази на [ПИ] е 720 кв. м. За граница между имотите и посочена някаква линия, която не съответства нито на кадастралната граница, нито на регулационната, нито на границата, която е на терена. С процесното изменение границата между [ПИ] и [ПИ] е променена по дворищнорегулационната линия без на практика дворищната регулация да е приложена. В плана от 1968 г. стопанската сграда фигурира и изцяло попада в [ПИ]. Част от тази сграда /39 кв. м/ се предава към УПИ VІІІ-725, като няма данни тези 39 кв. м да са заплатени от П. К., както и липсва нотариално заверен договор между съседите за уредени отношения относно придаваемата част по реда на чл. 135 от ЗУТ или §8 от ПР на ЗУТ, но тази част е включена в [нотариален акт], том 8, рег. №2661, дело №1373 от 13.08.2010 г.

Това заключение е оспорено от процесуалния представител на заинтересованите страни относно констатациите за приложението на регулационния план и придаваемите части. В тази връзка е допуснато изготвянето на повторна съдебно-геодезическа експертиза. Същото е оспорено от заинтересованите страни. За да отговори на поставените въпроси вещото лице е проучило доказателствата по делото, направило е справка в техническата служба в О. Г. О. и оглед на място. Не са открити данни и документи за уреждане на регулационните сметки – заплащане на придаваеми части и подписване на споразумения. Още при изработването и приемането на кадастралния план е било видно и е известно на собствениците, че съществуват стопански постройки – преустрони в някакав момент на жилищни – част от тях съборени, които строежи застъпват регулационните линии на дворищната регулация. При изработването на кадастралната карта най-вероятно тези постройки са били сканирани от стария план, а при обявяването на кадастралната карта собствениците по различни причини не са огледали проекта и кадастралната карта е била приета със старите граници, без уредени придаваеми места. Към сегашния момент регулацията, макар и действаща не е водеща и не е задължителна. Грешките останали в кадастралната карта могат да се поправят единствено по реда на чл. 54 ЗЗИР. Изменението на границите автоматично води до изменение на площта на имотите, като [ПИ] става от 720 [жк], тъй като към него се придават 14 [жк], а съответно [ПИ] става от 832 [жк], тоест от него се отнемат 14 кв. м. В съдебно заседание експертът по повторната СГЕ заявява, че приема първото заключение за вярно, а съдът намира, че двете експертизи не си противоречат.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Г., воден от жалбоподателите, и Й. Д. – от заинтересованите страни. Д. Г. свидетелства, че от дете знае стопанската постройка в имота на жалбоподателите, която е над [възраст]. В миналото е служела за отглеждане на животни, после е ремонтирана и са правени промени. Твърди, че А. К. е възстановил стара ограда от северната страна на имота, освен която има и телена мрежа. Спомените от детството му за оградата са бегли. При строежа на новата къща в съседство е направена ограда от блокчета и е съвсем модерна, но не знае кога е сторено това. Свидетелката Д. е дъщеря на П. К. и твърди, че още при покупката на имота през 2010 г. им е обяснено, че тази сграда навлиза в територията, която се продава. От дете не е виждала постройката да е обновявана външно. Обяснява за телената ограда, която е подменяна във времето, а след като баба й и дядо й са купили имота е сменена. Строежът на оградата стига до сградата по междусъседско съгласие. Когато са решили да продават имота през 2023 г. е станало ясно, че парцелът трябва да се отдели, защото е нормално новият собственик да не иска да сградата да влиза в мястото му.

По реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК обяснения дават жалбоподателката С. В. и заинтересованата страна П. К.. В. твърди, че членове на семейството й са собственици на имота от 1947 г. насам, като теренът винаги е включвал и стопанската постройка, а имотните граници не са променяни. Заявява, че никога не е имало уговорки между тях и собствениците на съседните имоти. Постройката е поддържана от тях и те са владели имота под нея, за което са плащали данъци. Само те имат достъп до постройката и терена под нея. До издаването на заповедта от 31.05.2024 година на СГКК Велико Търново, никой не е предявявал претенции за собствеността върху тази част от имота. С появата на купувача на съседния имот се предизвикват тези претенции. Отрича да са провеждани процедури по прилагане на регулацията. Счита, че, построявайки масивната ограда така, че стопанската постройка да остава в пределите на собствения им имот, съседът сам е признал къде са границите на имота. Заинтересованата страна П. К. обяснява, че през годините е имало междусъседски уговорки относно оградата, сградата и собствеността на тази част от имота. Понастоящем те искат да си продадат имота и без изменението не могат. Настоява, че сградата е в техния имот.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от лица с правен интерес, против подлежащ на оспорване административен акт и в законоустановения срок. Неоснователно е бланкетното възражение на ответника за недопустимост на жалбата.

Предмет на делото е Заповед №РД 18-5909-31.05.2024 г. на началника на СГКК – [населено място], с която е одобрено изменение в КК и КР на [населено място], община Горна Оряховица, засягащо ПИ съгласно скица проект №15-553424/31.05.2024 година, в частта относно границата между [ПИ] и №726. След конкретизиране на жалбата в съдебно заседание чрез изрично изявление на процесуалния представител на жалбоподателите – адв. В. от ВТАК, че не поддържа оспорването в частта относно изменение на границите между [ПИ] и №722, №724, съдът остави без разглеждане жалбата в частта по отношение на промяната в границите на ПИ с [идентификатор] и 23100.501.724 в [населено място] и прекрати делото в тази част.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед е валиден писмен акт, издаден от компетентен за това произнасяне орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително и посочване на фактическите и правни основания за издаване. Не се установяват съществени процесуални нарушения.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в §1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4, вр. §1, т. 16 от ДР на Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/. Съгласно §1, т. 16 от Наредбата спор за материално право е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица-проект се установява, че с процесното изменение се предвижда коригиране на границата между [ПИ] и [ПИ], като в заповедта е посочено, че същата се мести по съществуващата граница преди одобряването на кадастралната карта. От изслушаните по делото експертизи се установява, че според изменението границата не съответства нито на кадастралната такава, нито на регулационната, нито на границата, която е на терена. Според вещото лице по първата експертиза, чието заключение не се обори, а сподели от вещото лице по повторната експертиза, с процесното изменение границата между [ПИ] и [ПИ] е променена по дворищнорегулационната линия без обаче дворищната регулация да е приложена съобразно законовите изисквания за това. По делото се установява също така, че в хода на административното производство собствениците на засегнатия имот с [идентификатор] са изразили изрично несъгласие с исканото изменение на КККР. Според установените факти се касае за претенции относно част от терена, върху която частично е разположена стара стопанска сграда, като въпросът е дали границата трябва да премине през тази сграда, или да я заобиколи и съответно в пределите на кой имот да остане съответната земна площ. Респективно компрометирано от изменението на границата между имотите остава съответствието на правата на собственост и площта на имотите. Красноречив извод за наличието на претенции относно собствеността се налага от анализа на свидетелските показания и обясненията на страните.

Вещото лице по основното заключение, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено потвърждава, че стопанската постройка на терена е повече от 150 квадрата. Стопанската сграда е една цяла сграда, не може да се третира тази сграда на части. Тя е с единна конструкция, висока над 4 метра. Цялата сграда е стопанска, от части е навес, от части е стопанска сграда за съхранение на материали, инвентар и т.н. Геодезията не третира други – полумасивна стопанска сграда, имайки предвид конструкцията на сградата. Част от сградата е навес, но тази сграда е единна стопанска сграда. По селата много са такива - в едната част е плътна, в другата част е навес. Погрешно е мнението, че след като някои части от тази сграда са навеси и няма 4 оградни стени, те трябва да се премахнат от плана. Няма как да стане това нещо, защото нито тези навеси, нито останалата част от сградата, която е масивна, не може да съществува самостоятелно. Те са с една конструкция и трябва да съществуват като една сграда. В заключението си на стр. 3 в т. 2 последното изречение сочи, че по презумпция ищецът купува имот по черните линии, а ответникът парцел по сините линии - те се припокриват. Единият собственик купува имот, значи купува нещо по черните линии, описани от единия нотариус. Другият човек купува парцел по сините линии. Тези двете се припокриват в частта, в която е постройката. Застъпват се документите и на единия, и на другия фигурира в НА тази част от 39 квадрата.

При така установеното следва изводът, че е налице спор за материално право, което е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Недопустимо е този спор за собственост да бъде разрешаван в протеклото административно производство или в съдебното производство по оспорване на заповедта, с която е одобрено исканото изменение. Твърденията за наличие на уговорка между собствениците на съседните парцели няма правна стойност и не променя, а потвърждава направения извод. В случая съображенията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни, което несъмнено е показател за наличие на спор за материално право. Безспорен довод за наличието на такъв спор е наличието на висящ съдебен процес, което се установява от постъпилото по делото Искане вх. №738/18.02.2025 г. от Районен съд – Горна Оряховица. Видно от това искане, пред ГОРС е образувано гр. дело №1729/2024 г. със страни В. К., А. К., С. В., П. К. и Й. К. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 54, ал 2 от ЗКИР. Извън компетентността на административния орган и на административния съд е проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересуваните страни. Спорът за материално право не може да бъде разрешен в процесното производство, а по гражданскоправен ред – така напр. Решение № 2372 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6413/2023 г., II о. Следователно, заповедта на началника на СГКК – Велико Търново е постановена в несъответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г., както и при липса на предпоставките за изменение на КК и КР.

По изложените мотиви съдът приема, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото, жалбоподателите имат право на разноски. Агенция по геодезия, картография и кадастър разноски следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателите разноски в размер от 1 530 лева, от които 1 100,00 лв., представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договори за правна защита и съдействие от 03.09.2024 г. и от 16.12.2024 г.; 400 лв. за съдебно-геодезическа експертиза и 30 лв. държавни такси. Претендираното адвокатско възнаграждение кореспондира с размера по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и съдът намира възражението за неговата прекомерност за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обема и качеството на указаната правна защита и извършените процесуални действия.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Велико Търново, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №РД 18-5909-31.05.2024 г. на началника на СГКК – [населено място], с която е одобрено изменение в КК и КР на [населено място], община Г. О. съгласно скица проект №15-553424/31.05.2024 година в частта относно границата между [ПИ] и №726.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър, [населено място] да заплати в полза на В. Н. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], А. И. К., [ЕГН] от [населено място], [улица] С. И. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 30 разноски по делото в размер на 1 530,00 лева (хиляда петстотин и тридесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.