Решение по дело №4557/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 730
Дата: 12 април 2024 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20232120104557
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 730
гр. Бургас, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120104557 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "А1 България" ЕАД срещу „И. М.“ ЕООД, искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 18,56 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по договор *****
от 10.04.2001 г., за мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на
задължението и сумата от 2,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 18,56 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 839,44 лева,
представляваща месечни такси и потребени услуги по договори от 10.04.2001 г., за
мобилени номера **********, *****, *****, ***** и *****, както и интернет услуги с №
***** и телевизионна услуга № ****** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на
задължението и сумата от 97,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 839,44 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 116,34 лева,
представляваща месечни такси и потребени услуги по договор ***** от 10.04.2001 г., за
мобилен номер ***** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението и сумата от 12,98
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 116,34 лева за периода от
09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 30,35 лева, представляваща месечни такси и
потребени услуги по договор ***** от 10.04.2001 г., за мобилен номер ****** за периода от
07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.06.2023 г. до заплащане на задължението и сумата от 3,37 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 30,35 лева за периода от 09.04.2022 г. до
12.06.2023 г.; сумата от 57,41 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по
1
договор ***** от 10.04.2001 г., за мобилен номер ****** за периода от 07.02.2022 г. до
06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до
заплащане на задължението и сумата от 6,38 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 57,41 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 114,78
лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по договор ***** от 10.04.2001 г.,
за мобилен номер ****** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението и сумата от
13,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 114,78 лева за
периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 2 лева, представляваща неустойка по т.
27.1 от ОУ към договора за обработка на просрочени задължения, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението и сумата от 0,24
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2 лева за периода от
12.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 90 лева, представляваща неустойка по т. 8.3.2 от
Приложение № 1/02.04.2020 г. към договор ***** от 10.04.2001 г. за невърнато оборудване
при прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.06.2023 г. до заплащане на задължението и сумата от 7,18 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 90 лева за периода от 28.08.2022 г. до 12.06.2023
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1704/13.06.2023 г. по ч. гр. д. №
3557/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1
от ЗЗД, чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни
услуги, материализирани в приложение, чиито срок е многократно удължаван от страните
през годините чрез анекс към тях. Поддържа се, че в посочения период ответникът не е
заплащал абонаментни такси. Посочва се, че при сключване на договорите на абоната е
предоставено за временно ползване оборудване ****, което след прекратяване на договора
на 13.07.2022 г., поради неплащане на задълженията от абоната не е върнато и за това е
начислена неустойка по т. 8.3.2 от договора (приложение 1). Предвид липсата на изпълнение
от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, поради което на
кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което
е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни услуги,
материализирани в приложение, чиито срок е многократно удължаван от страните през
годините чрез анекс към тях. Поддържа се, че в посочения период ответникът не е заплащал
абонаментни такси. Посочва се, че при сключване на договорите на абоната е предоставено
за временно ползване оборудване ****, което след прекратяване на договора на 13.07.2022
г., поради неплащане на задълженията от абоната не е върнато и за това е начислена
неустойка по т. 8.3.2 от договора (приложение 1). Предвид липсата на изпълнение от страна
на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, поради което на кредитора
били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
В съдебното заседание ищецът не се представлява от процесуален представител.
Депозирано по делото е становище от 18.03.2024 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба. Депозира писмени бележки от 05.04.2024 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 3557/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас,
че в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която е подадено възражение и
искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 25.02.2016 г.
Приложение за мобилни услуги № 1/02.04.2020 г., Приложение интернет, теливизионни и
мобилни услуги № 1/02.04.2020 г., Приложение за активиране и условия за ползване №
1/02.04.2020 г., Приложение № 2/02.04.2020 г. и анекс от 02.04.2020 г., включващи
съответни абонаментни планове и условия за ползване на процесните мобилни услуги,
предмет на предявените искове, всичките за срок от 24 месеца. Видно Анекса към
договорите е фиксирана точна дата на действие на договорите – от подписването и
фиксирана дата, в която същите се прекратяват при изрично изразено желание от
потребителя – 02.04.2022 г. /л. 6 – л. 16 от делото/. Представен е екземпляр от общите
условия на мобилния оператор, които с изрични разпоредби в договорите са обявени за
неразделна част от тях /л. 22/. Представена ценова листа за абонаментни планове и
описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор.
Представени по делото са двустранно подписани приемо-предавателен протокол от
25.09.2019 г. за предаване от ищеца на ответника на устройство ****** /наричано в исковата
молба **** и представляващо приемник с антена/ и приемо-предавателен протокол от
25.07.2022 г. за връщане от ответника на ищеца на устройство *****/л. 59, съответно л. 104/.
Представено по делото, на л. 80 – л. 88, извлечения от проведена между ответника и
зачислените му акаунт мениджъри /работници при ищеца отговарящи за абонаментните
планове на този клиент/ по електронна поща, от които е вино, че на 11.11.2020 г. ответникът
е направил изявление до ищеца за прекратяване на договорите за мобилни услуги за
мобилни номера ***** и *****, изтичащи през м.04.2020 г. /л. 82/, както и че на 30.03.2022
г. ответникът е направил изявление до ищеца за прекратяване на всички договори за
мобилни услуги, считано от изтичане на срока им на 02.04.2020 г. /л. 88/.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза
и допълнителната такава /л. 128, съответно л. 154/, за периода от 07.02.2022 г. до 02.04.2022
г. от ищеца на ответника са начислени следните задължения: за мобилен номер ****** –
главница в размер от 5,04 лева и лихва в размер на 0,63 лева за периода от 09.04.2022 г. до
12.06.2023 г.; за мобилен номер ********** – главница в размер от 6,31 лева и лихва в
размер на 0,79 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за мобилен номер ***** –
главница в размер от 29,34 лева и лихва в размер на 3,68 лева за периода от 09.04.2022 г. до
12.06.2023 г.; за мобилен номер ***** – главница в размер от 28,86 лева и лихва в размер на
3,62 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за мобилен номер ***** – главница в
размер от 136,42 лева и лихва в размер на 17,13 лева за периода от 09.04.2022 г. до
12.06.2023 г.; за мобилен номер ***** – главница в размер от 473,84 лева и лихва в размер
на 59,49 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за мобилен номер ******* –
главница в размер от 36,72 лева и лихва в размер на 4,61 лева за периода от 09.04.2022 г. до
12.06.2023 г.; за мобилен номер ****** – главница в размер от 8,87 лева и лихва в размер на
1,11 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за мобилен номер ***** – главница в
размер от 17,50 лева и лихва в размер на 2,20 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023
г. и за мобилен номер ******* – главница в размер от 74,87 лева и лихва в размер на 9,40
лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза /л. 149/
се установява, че: в таблица № 1 към отговор № 1 е видно, че като начален и краен период
на процесните договори е посочен от 21.04.2020 г. до 21.04.2022 г. Установява се, че
потреблението на мобилните услуги се отчита автоматично от специализиран софтуер, с
който мобилният оператор работи.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
3
страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която е подадено
възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца
от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За успешното им
провеждане в тежест на ищеца е да установи - възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже обстоятелствата, от които твърди, че
произтичат вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни
основания, в т.ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, изпълнение
на собствените си задължения по договорите – предоставяне на достъп до
далекосъобщителната мрежа, респ. реалното потребление на услугите от ответника, както и
предоставянето на оборудване *****, включително и на вземанията за неустойки, а именно
уговорените между страните неустойки за конкретния вид неизпълнение на съответния
договор и че са изпълнени уговорените между страните предпоставки за дължимост на
неустойката. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност,
Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 25.02.2016 г. Приложение за
мобилни услуги № 1/02.04.2020 г., Приложение интернет, теливизионни и мобилни услуги
№ 1/02.04.2020 г., Приложение за активиране и условия за ползване № 1/02.04.2020 г.,
Приложение № 2/02.04.2020 г. и анекс от 02.04.2020 г. по категоричен начин се установява
възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва. По
отношение на периода, в който страните са обвързани, съдът приема следното: От
представените договори и приложения и анекс към тях се установява, че срокът на ползване
на услугите е продължен и е с крайна дата 02.04.2022 г., като след изтичането му, при липса
на нарочно писмено уведомление от абоната към оператора, че желае договорите да бъдат
прекратени, същите се считат за продължени за неопределен срок. По делото се установи, че
на 30.03.2022 г. ответникът е направил изявление до ищеца, изпратено по служебната
електронна поща на негов работник, определен да управлява абонаментните планове на
ответника /личен акаунт мениджът/, за прекратяване на всички договори за мобилни услуги,
считано от изтичане на срока им на 02.04.2020 г. /л. 88/. Изявлението по електронна поща,
само по себе си, представлява електронен документ – арг. чл. 3 ал. 1 от ЗЕПЕУУ, без да е
необходимо да е подписано с електронен подпис, защото последният, служи единствено
като доказателство за авторството на електронния документ, но не е част от изискуемото
съдържание, въз основа на което едно електронно изявление се определя като електронен
документ. Съобразно чл. 3 ал. 2 от ЗЕПЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление и доколкото авторството на
изявлението за прекратяване на ответника не е оспорено, съдът приема, че същото има за
правна последица прекратяване на всички договори за мобилни услуги с ищеца, считано от
02.04.2020 г. Този извод не се разколебава, от заключението на вещото лице по възложената
съдебно – техническа експертиза, което установи, че в софтуера на ищеца като начален
период на продължаване на ползваните по договор за мобилни услуги от 25.02.2016 г. от
ищеца мобилни услуги е посочен 21.04.2020 г., а като краен е посочен 21.04.2022 г. След
като, ответникът установи, че съобразно уговореното в договорите, е заявил желание до
ищеца, че желае да прекрати всичките си договори с него след изтичане на 24 месечния срок
от подписването му, то в тежест на ищеца е да установи, че услугите по договорите са били
активирани в по-късен момент от подписването – на 21.04.2020 г. Доказателства за
установяване на това обстоятелство обаче не са ангажирани от ищеца, а и няма данни по
4
делото предоставянето на услугите изобщо да е било деактивирано след сключването на
договор за мобилни услуги от 25.02.2016 г. В случая, без значение за датата на прекратяване
– 02.04.2022 г. е обстоятелството, че в софтуера на ищеца продължаването на услугите с още
24 месеца е отразено в по-късен момент – на 21.04.2020 г. Правните последици на
прекратяването са настъпили с изтичане на 24 месеца от подписване на договорите, а по-
късното отразяване на това в системата на оператора, може евентуално да ангажира
дисциплинарната отговорност на забавилия се работник на ищеца. Следователно исковите
претенции на ищеца, са основани на договорно основание за периода до прекратяване на
договорите на 21.04.2020 г., а ако същият твърди наличие на потребление след този период
може да го претендира от ответника на друго основание /извъндоговорно/, различно от
заявеното по това дело договорно основание.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове са основателни за
периода от 07.02.2022 г. до 02.04.2022 г., ведно със законна лихва от депозиране на
заявлението в съда, до окончателно изплащане на задълженията. Предвид извода за
основателност на исковете за главници, основателни са и исковете за акцесорните вземания
за лихви.
По отношение на размера, от заключението на вещото лице по приетата съдебно –
счетоводна експертиза се установи, че за периода от 07.02.2022 г. до 02.04.2022 г. от ищеца
на ответника са начислени следните задължения: за мобилен номер ****** – главница в
размер от 5,04 лева и лихва в размер на 0,63 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.;
за мобилен номер ********** – главница в размер от 6,31 лева и лихва в размер на 0,79 лева
за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за мобилен номер ***** – главница в размер от
29,34 лева и лихва в размер на 3,68 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за
мобилен номер ***** – главница в размер от 28,86 лева и лихва в размер на 3,62 лева за
периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за мобилен номер ***** – главница в размер от
136,42 лева и лихва в размер на 17,13 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за
мобилен номер ***** – главница в размер от 473,84 лева и лихва в размер на 59,49 лева за
периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за мобилен номер ****** – главница в размер от
36,72 лева и лихва в размер на 4,61 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за
мобилен номер ***** – главница в размер от 8,87 лева и лихва в размер на 1,11 лева за
периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за мобилен номер ****** – главница в размер от
17,50 лева и лихва в размер на 2,20 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г. и за
мобилен номер ***** – главница в размер от 74,87 лева и лихва в размер на 9,40 лева за
периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г., в които размери исковете следва да бъдат уважени,
а за разликата над този размер са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на задълженията за
мобилни услуги за мобилни номера ***** и *****, доколкото изявлението, че се иска
прекратяване на договорите за тези два номера, считано от изтичане на сроковете им през
месец март м.04.2020 г. /тоест преди продължаването на сроковете на договорите извършено
с представените по делото приложения и анекс към договора/ е извършено на 11.11.2020 г.,
когато ответникът е изпратил електронно изявление /л. 82/ по електронна поща до ищеца, но
това е осъществено след като сроковете на тези договори вече са били продължени /факт,
който ответника сам е завил в отговора на исковата молба/, а съобразно уговореното в тях,
безвиновно прекратяване, може да бъде осъществено от потребителя единствено преди
изтичане на срока.
По исковете по чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ал. 1 от ГПК.
По отношение на претенциите за сумата от 90 лева, представляваща неустойка по т.
8.3.2 от Приложение № 1/02.04.2020 г. към договор ***** от 10.04.2001 г. за невърнато
оборудване при прекратяване на договора, съдът приема следното: Съгласно т. 8.3.2 от
Приложение интернет, теливизионни и мобилни услуги № 1/02.04.2020 г. В случай, че при
прекратяване на Договора по отношение на Услугите в това Приложение или в останалите
случаи, определени в Общите условия, което и да е оборудване, предоставено за ползване от
Оператора на Абоната бъде върнато от Абоната в неизправно състояние или не бъде
5
върнато, Операторът има право да получи от Абоната обезщетение в размер на стойността
на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на Оператора, а съобразно ценоразписа
стойността е 90 лева. Така уговорената клауза не е неравноправна, а има за цел чрез
уговорената в нея неустойка, да компенсира стойността на предоставено за ползване
устройство – в случая ******** /приемник с антена/, в случай, че същото не бъде върнато от
абоната при прекратяване на договора. Тази неустойка представлява предварително
уговаряне между страните на размера на вредите, които мобилният оператор ще претърпи
при невърнато устройство, без да е необходимо същите да се доказват. Това означава, че при
установяване на предпоставките за дължимост на уговорена между страните неустойка,
ответникът не може да опровергава волеизявлението си, въз основа на което предварително
е изразил съгласие, че при осъществяване на определени, уговорени в неустойчната клауза
предпоставки, обезщетение за вреди ще се дължи, под формата на неустойка в уговорените
размери.
В случая, процесната неустойка е начислена, тъй като при прекратяване на
договорите устройството не е върнато от ответника, обстоятелство, което е безспорно между
страните. По делото се установи и че процесните договори са били прекратени на 02.04.2022
г. При това положение фактическият състав на неустойката по т. 8.3.2 е осъществен, респ.
настъпването на вреди и техния размер се счита за доказан по силата на уговорената между
страните неустойка, респ. основателен се явява и предявения иск за вземането за неустойка.
Изводът не се разколебава от обстоятелството, че процесното устройството е върнато след
около три месеца след прекратяването, защото към момента на начисляване на неустойката
това не е сторено и следователно предпоставките за начисляването са били налице.
Получаването от ищеца и на неустойка, и на устройството не представлява нарушение на
забраната за неоснователно обогатяване, тъй като неустойката, освен обезпечителна и
обезщетителна, има и санкционна функция, с която в случая ответника се санкционира, за
това че не е върнал устройството в уговорения срок – прекратяване на договорите.
По изложените съображения, съдът приема, че искът за сумата от 90 лева,
представляваща неустойка по т. 8.3.2 от Приложение № 1/02.04.2020 г. към договор ***** от
10.04.2001 г. за невърнато оборудване при прекратяване на договора е основателен и следва
да бъде уважен. Предвид извода за основателност на иска за главница, основателен е и искът
за акцесорното вземане за лихва.
По отношение на претенциите за сумата от 2 лева, представляваща неустойка по т.
27.1 от ОУ към договора за обработка на просрочени задължения, съдът приема следното:
Видно от т. 27.1 от ОУ това вземане се начислява автоматично в предварително определен
размер при наличие на забава на длъжника за заплащане на такса на уговорения между
страните падеж за разходи, които обичайно се извършват при администрирането на
просрочени задължения, без оглед на това дали такива са реално направени. Това вземане по
естеството си е за мораторна неустойка, доколкото неговият размер е предварително
определен и дължимостта му зависи единствено от изпадането в забава на длъжника. Така
уговорената неустойка се кумулира с обещетението за забава, поради което санкционира
ответника два пъти за една и съща забава.
По изложените съображения, съдът приема, че исковете за неустойка и лихвата
върху нея са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските в процеса.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства в полза
на ищеца се полага присъждането на направените в производството съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени доказателства за
заплатена държавна такса в размер от 876 лева, депозит за СТЕ в размер от 300 лева,
депозит за ССЕ в размер от 300 лева. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 1064 лева, представляваща направени в
производството съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва
6
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част в
размер от 305,70 лева.
В полза на ответника се полагат направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете. В тази връзка неоснователно е
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от
ответник, доколкото предвид броя на предявените искове, същото е под минималния
законоустановен размер. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 181,40 лева, представляваща направени по делото разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „И.
М.“ ЕООД, ЕИК: *****, с постоянен адрес: гр. Б***, ул. ******, дължи на ищеца "А1
България" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С****, р-н ****,
следните суми: сумата от 5,04 лева /пет лева и четири стотинки/, представляваща месечни
такси и потребени услуги по договор ***** от 10.04.2001 г., за мобилен номер ***** за
периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението и сумата от 0,63 лева /шестдесет и
три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 674,77 лева /шестстотин седемдесет и четири лева
и седемдесет и седем стотинки/, представляваща месечни такси и потребени услуги по
договори от 10.04.2001 г., за мобилени номера **********, *****, *****, ***** и *****,
както и интернет услуги с № ***** и телевизионна услуга № ***** за периода от 07.02.2022
г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г.
до заплащане на задължението и сумата от 84,71 лева /осемдесет и четири лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 36,72 лева /тридесет и шест лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща месечни такси и потребени услуги по договор
***** от 10.04.2001 г., за мобилен номер **** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на
задължението и сумата от 4,61 лева /четири лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.04.2022 г. до
12.06.2023 г.; сумата от 8,87 лева /осем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща месечни такси и потребени услуги по договор ***** от 10.04.2001 г., за
мобилен номер ***** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението и сумата
от 1,11 лева /един лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 17,50 лева
/седемнадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща месечни такси и потребени услуги
по договор ***** от 10.04.2001 г., за мобилен номер ***** за периода от 07.02.2022 г. до
06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до
заплащане на задължението и сумата от 2,20 лева /два лева и двадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.04.2022 г. до
12.06.2023 г.; сумата от 74,87 лева /седемдесет и четири лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща месечни такси и потребени услуги по договор ***** от
10.04.2001 г., за мобилен номер ***** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението
и сумата от 9,40 лева /девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г. и сумата от 90 лева
/деветдесет лева/, представляваща неустойка по т. 8.3.2 от Приложение № 1/02.04.2020 г.
7
към договор ***** от 10.04.2001 г. за невърнато оборудване при прекратяване на договора,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на
задължението и сумата от 7,18 лева /седем лева и осменадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 90 лева за периода от 28.08.2022 г. до 12.06.2023
г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за разликата над уважения размер от сумата
от 5,04 лева до предявения от 18,56 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги
по договор ***** от 10.04.2001 г., за мобилен номер ***** за периода от 07.02.2022 г. до
06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до
заплащане на задължението и за разликата над уважения размер от 0,63 лева до предявения
2,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.04.2022
г. до 12.06.2023 г.; за разликата над уважения размер от 674,77 лева до предявения от 839,44
лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по договори от 10.04.2001 г., за
мобилени номера **********, *****, *****, ***** и *****, както и интернет услуги с №
***** и телевизионна услуга № ***** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението и
за разликата над уважения размер от сумата от 84,71 лева до предявения от 97,31 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.04.2022 г. до
12.06.2023 г.; за разликата над уважения размер от 36,72 лева до предявения от 116,34 лева,
представляваща месечни такси и потребени услуги по договор ***** от 10.04.2001 г., за
мобилен номер ***** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението и за разликата над
уважения размер от 4,61 лева до предявения от 12,98 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за разликата над
уважения размер от 8,87 лева до предявения от 30,35 лева, представляваща месечни такси и
потребени услуги по договор ***** от 10.04.2001 г., за мобилен номер ***** за периода от
07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.06.2023 г. до заплащане на задължението и за разликата над уважения размер от сумата
от 1,11 лева до предявения от 3,37 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за разликата от 17,50 лева до
предявения от 57,41 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по договор
***** от 10.04.2001 г., за мобилен номер ***** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на
задължението и за разликата от уважения размер от 2,20 лева до предявения от 6,38 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.04.2022 г. до
12.06.2023 г.; за разликата над уважения размер от 74,87 лева до предявения 114,78 лева,
представляваща месечни такси и потребени услуги по договор ***** от 10.04.2001 г., за
мобилен номер ****** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението и за
разликата над уважения размер от 9,40 лева до предявения от 13,20 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г., както и
за сумата от сумата от 2 лева, представляваща неустойка по т. 27.1 от ОУ към договора за
обработка на просрочени задължения, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението и сумата от 0,24 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 2 лева за периода от 12.04.2022 г. до 12.06.2023
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1704/13.06.2023 г. по ч. гр. д. №
3557/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „И. М.“ ЕООД, ЕИК: *****, с постоянен адрес: гр. Б****, ул. ******, да
заплати на "А1 България" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С****, р-н ****, сумата от 1064 лева /хиляда шестдесет и четири лева/, представляваща
направени в производството съдебно - деловодни разноски и сумата от 305,70 лева /триста и
пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща сторени разноски в производство по ч. гр.
д. № 35572023 г. по описа на РС -Бургас, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
8

ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. С****, р-н ***** да заплати на „И. М.“ ЕООД, ЕИК: *****, с постоянен адрес: гр.
Б****, ул. ***** сумата от 181,40 лева /сто осемдесет и един лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9