№ 285
гр. Кюстендил, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500093 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба вх. № 581/16.01.2025 г., депозирана от М. Д. И.
с ЕГН **********, лично и в качеството на законен представител на малолетните Д. Я.
Г.., роден на ******* г., И. Я. Г.., родена на ****** г. и Е. Я. Г., роден на ****** г.,
всичките с адрес гр. Д. ж.к. „******" бл. **, ап. **, чрез пълномощника адв. Й. Б. от
АК - Кюстендил, насочена против Решение № 2 от 02.01.2025 г., постановено по гр.д.
№ 2025/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частите, в които Дупнишкият
районен съд:
- е предоставил, на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските
права спрямо непълнолетните деца Д. Я. Г.., И. Я. Г.. и Е. Я. Г. на бащата Я. П. Г..
- Определил е, на основание чл. 59, ал. 2 СК местоживеенето на трите
непълнолетни деца на адреса на бащата Я. П. Г., с адрес: гр. Б., ул. „******" № **.
- Определил е, на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения между
майката М. Д. Г. и трите непълнолетни деца, съгласно който майката има право да
вижда и взема децата, както следва: Общ режим: всяка втора и четвърта седмица от
месеца за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспиване, като първа събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от
същия месец; Празничен режим: за коледните празници – всяка нечетна година за
времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до
17.00ч. на последния ден, обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване; за
новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
1
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17. 00ч. на последния ден обявен за
празничен /почивен ден/ с право на преспиване; за великденските празници – всяка
четна година за времето от 10. 00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците
/почивни дни/ до 17.00ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право
на преспиване; тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, за времето от 10,00
часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода, като бащата
следва да съобщи на майката писмено в срок до 31 май на всяка календарна година
кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в
случай че бащата не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то
майката има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10.00 часа
на 01 юли до 19.00 часа на 16 юли, и за времето от 10.00 часа на 01 август до 19.00
часа на 16 август. Майката има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на децата – рождени дни, именни дни,
празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други. За коледните празници,
новогодишните празници и великденските празници в годините, в които майката няма
право да упражнява режим на лични отношения с децата общият режим на лични
отношения между тях не се прилага и бащата има право да прекарва празниците с
децата, упражнявайки родителски права. В годините, когато 6 май или 24 май е част от
великденските празници, децата прекарват празника (6 май или 24 май) с родителя,
който има право да прекара великденските празници с тях. Майката взема и връща
децата от и до дома на бащата. При взаимно съгласие между страните майката и
децата могат да упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените
периоди.
Осъдил е М. Д. Г. да заплаща на всяко едно от трите непълнолетни деца, чрез
техния баща и законен представител Я. П. Г., месечна издръжка в размер на по 269.25
лева за всяко едно от децата поотделно /общият размер на издръжката за двете деца
възлиза на сумата от 807.75 лева/, считано от датата на постановяване на решението до
настъпване на законна причина, налагаща изменение или прекратяване на издръжката,
платима до 15-то число на текущия месец. Осъдил е М. Д. Г., на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати в полза на бюджета на РС – Дупница сумата от 1163.16 лева –
държавна такса върху определената издръжка на децата и сумата от 25.00 лева –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Въззивницата счита, че решението в обжалваните му части е недопустимо, като
твърди, че решаващият състав се е произнесъл по непредявени искове, без да бъде
надлежно сезиран чрез насрещни искове от страна на ответника.
Твърди още, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и
при нарушение на процесуалните правила, при нарушено право на защита на майката,
доколкото съдът е отказал да допусне разпит на поискания от нея свидетел, както и
при съществени противоречия между мотиви, диспозитив и обективната истина,
касаеща действителната воля и желание на децата.
Поддържа, че решаващият състав немотивирано е предоставил родителските
права на ответника на база изразеното от децата мнение, формирано чрез натиск от
бащата, както и въз основа на изготвен от АСП – Бобов дол необективен доклад,
неотразяващ наведените от майката доводи за психическо, емоционално и физическо
насилие, осъществявано от бащата върху най-голямото дете – Д. и дъщерята.
Допълва, че с решението претенцията на ищцата не била нито уважена или
2
отхвърлена, като същевременно в него липсвали аргументи относно качествата на
майката за полагане грижа към децата.
Възразява като необосновано завишен срещу определения от районния съд
еднакъв размер на издръжка за минало и бъдеще време за трите различни по възраст
деца и счита, че размерът е несъобразен с минималния законово определен размер и
действително получавания доход и от двамата родители. Твърди, че решаващият
състав неправилно е приел, че наличният осигурителен доход за майката е над 2500
лв., а за бащата под 2500 лв., при налични данни за негов доход над 2700 лв.
Прави възражение „на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
присъдените с решението разноски за държавна такса в размер 1163,16 лв., като
несъобразен с действителния размер издръжка за минало и бъдеще време“.
При развитите доводи се иска първоинстанционното решение да бъде обявено
за нищожно, в условия на евентуалност - отменено, като упражняването на
родителските права бъде предоставено на майката, а ответникът бъде осъден да
заплаща издръжка за минало и бъдеще време; в условия на евентуалност, размерът на
издръжката бъде намален до допустимия законен размер.
Претендират се съдебно деловодните разноски за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба са заявени доказателствени искания:
- за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелства относно притежавания от майката родителски
капацитет, че децата се нуждаят от присъствието и постоянните грижи, които тя е
полагала, и че е налице възможност за отглеждането им;
- за изготвяне на нов социален доклад за установяване на обстоятелствата как
децата се чувстват към настоящ момент при бащата и спрямо тях извършвано ли е
насилието, визирано в жалбата от 15.01.2025 г. до АСП Дупница;
- за допускане децата да бъдат преразпитани в съда в присъствие на специалист
извън АСП – Бобов дол, за изразяване на волята им при кой от родителите желаят да
живеят.
Към жалбата са приложени писмени документи в оригинал и заверен препис,
без да е заявено искане за приемането им като писмени доказателства.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство Я. П. Г. чрез процесуалния му
представител адв. М. Ч. от АК - Кюстендил, с който се изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в жалбата
оплаквания. Акцентира се върху наличието на силна привързаност между децата и
бащата, при който те живеели след раздялата между родителите; изразеното от тях
желание да продължат да живеят с него; наличието на ресурси, мотивация и
възможности от страна на бащата да отглежда децата; наличието на помощ при
отглеждане на децата от негови близки. Възразява като неверни срещу твърденията за
упражнено физическо или психическо насилие от страна на бащата спрямо децата.
Подчертава се, че определеният от районния съд размер на издръжка е в минимален
размер.
Заявява се искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно. Претендират се сторените в производството разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд постъпилата жалба и отговорът към
нея се поддържат от пълномощниците на страните.
3
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Районен съд - Дупница е бил сезиран с искова молба на от М. Д. Г. с ЕГН
********** срещу Я. П. Г., с ЕГН **********, с която са били предявени обективно
съединени искове, както следва: 1. Иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
СК; 2. Искане с правно основание чл. 53 С К за възстановяване на предбрачното
фамилно име на съпругата; 3. Иск с правно основание чл. 59 СК за възлагане на
родителски права след развода и за определяне на личните отношения между децата и
родителите; 4. Иск с правно основание чл. 143 СК за задължаване на ответника да
заплаща, както следва: на малолетния им син Д. Я. Г.., с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 250 лева, на малолетната им дъщеря И. Я. Г.., с ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 230 лева, на малолетния им син Е. Я. Г., с ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 02.09.2024г. /датата на
депозиране на исковата молба/ до настъпване на законна причина, изменяща размера й
или прекратяваща издръжката.
С исковата молба са били наведени доводи, че страните по делото са съпрузи,
като от брака имат родени три деца: Д. Я. Г.., с ЕГН **********, И. Я. Г.., с ЕГН
********** и Е. Я. Г., с ЕГН **********. Още след раждането на първото им дете
започнали проблемите, като ответникът системно нападал ищцата, обиждал я,
тормозил я, включително и в присъствието на децата, подслушвал я. Те се
задълбочили като дори ищцата била нападната през нощта от съпруга си и това довело
до намесата на МВР. Заради това се стигнало до раздялата на съпрузите и изнасянето
на ищцата в жилище под наем.
Отговор на исковата молба не е постъпил в срока по закон, но в съдебно
заседание ответникът е оспорвал предявените искове.
След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено
съдебно решение, което е влязло в сила като необжалвано в частта, в която бракът
между М. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д. жк „****" бл. **, ап. ** и Я. П. Г., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „******" № **, за сключването на който е
издадено удостоверение за граждански брак въз основа на акт за граждански брак №
4/*****г. на община Бобов дол, е бил прекратен поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, както и в частта, в която съдът е постановил след развода
М. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д. ж.к. „****" бл. **, ап. **, да носи
предбрачното си фамилно име – И..
Така, предмет на въззивна проверка е решението в останалата му част, респ.
спорни по делото са въпросите по чл. 59 от СК.
В хода на първоинстанционното производство не е било спорно, че страните са
съпрузи, чиито граждански брак е бил сключен ***** г. – в т.см. е и приложеното
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа акт за сключен
граждански брак № 4/*****г. на Община Бобов дол /л. 55/.
Не е било спорно и това, че от брака си имат родени три деца - деца Д. Я. Г.., с
ЕГН **********, И. Я. Г.., с ЕГН **********, Е. Я. Г., с ЕГН **********, като по
делото са били приложени и удостоверения за раждане от ******г.; *******г. и
*********г. г., всички издадени от Община Дупница – на л. 5-7 от делото.
Приобщени по делото са два социални доклада /л. 46-л. 47 и л. 51- л. 52/, от
4
данните в които се установява, че след раздялата на родителите децата са останали да
живеят в родния си дом, заедно с баща си, който е поел изцяло грижата за тях.
Констатирано е, че там са осигурени всички необходими удобства за нормално
протичане на ежедневието им, като на всяко от децата е осигурено и лично
пространство, и детски кът, съобразен с възрастта им, Отразено е, че децата редовно
посещават учебни занятия и по данни на бащата се справят с учебния материал.
Посочено е също, че те са много привързани към баща си, както и един спрямо друг,
но и връзката с майката не е прекъсната. Тя обитава жилище под наем – гарсониера,
като осъществява контакти с децата, но не е налице активна родителска връзка.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Е. В.
Б., който дава сведения, че страните са във фактическа раздяла от м. юни 2022г., когато
ищцата се е изнесла от общия им дом, а децата са останали да живеят с баща им, който
полага за тях адекватни грижи.
При изслушване на съпрузите в открито съдебно заседание са заявили, че
желаят да упражняват родителските права по отношение на децата.
Изслушани повторно по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и от въззивния съд
родителите не отстъпват от изразените си позиции.
Децата Д. Я. Г.. и И. Я. Г.. също са изслушани от ДРС, като са заявили
категоричното си желание да останат да живеят с баща си, но да имат контакт и майка
си.
Приобщени по делото пред въззивния съд са актуален Социален доклад,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бобов дол, с вх. № 2173/08.05.2025
г. с приложени към него доклади от работата с всяко от трите деца на семейството,
както и Социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Д. с вх.
№ 2835/16.06.2025 г., които дават представа, че няма съществена промяна във вече
установите данни за родителите и децата.
Прието от въззивния съд е и Заключение по допуснатата съдебно-психологична
експертиза с вх. № 2189/09.05.2025 г., изготвено от вещото лице С. М. - специалист по
детска и клинична психология, според което в случая децата не са демонстрирали
симптомите на родителско отчуждение към нито един от родителите, и имат
равнопоставена емоционална връзка и с двамата си родители. По време на
психологичната оценка обаче, е изразено желание на децата Д. и И. да живеят с
майката и да общуват пълноценно е бащата. Това им желание експертът приема, че е
следствие на досегашния им социален и емоционален опит, за който са отговорни и
двамата родители. „В случая на Д., И. и Е. отношението и към двамата родители е
еднакво и по скоро децата, бидейки сигурни в обгрижването и от двамата родители, са
склонни да избират този, който има по-съобразяващо се е тях поведение и чиито
правила са по-малко ограничаващи“, сочи експертът. Сочи също, че възприятията и
емоциите на най-малкия – Е., са изцяло зависими от брат му и сестра му, както и от
определената от възрастта зависимост от бащата.
Отбелязва се и емоционално напрежение у децата, бивайки заставени да
избират при кой от двамата си родители да живеят. В този смисъл вещото лице
пояснява, че ако родителите се въздържат от нападки пред децата и са коректни и
лоялни един към друг значително ще компенсират напрежението и тревожността които
преживяват децата им след раздялата.
Изслушани и от въззивния съд по правилата на чл. 15 от ЗЗДетето децата Д. Я.
5
Г.. и И. Я. Г.., и в отсъствието на родителите и техните пълномощници – по препоръка
на вещото лице М., изразяват желание да продължат да живеят с баща си в родния си
дом. Двамата независимо отправят укор към майката, сочейки, че в последно време тя
не ги търси или не вдига телефона си, когато те я търсят.
Социалният работник при ДСП-Бобов г-жа Р. сочи, че от доста време работят
със семейството, дори децата били изпратени в социални услуги. Констатирано е обаче
променливо отношение към това при кой от двамата родители искат да са. В
последния си разговор посочили, че искат да останат при бащата, но намират за
изцяло в техен интерес да имат контакти с двамата си родители, да не прекъсват
взаимоотношенията си с тях.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото
изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо в проверяваната част. Не се споделят доводите в жалбата в
обратен смисъл, т.к. раздялата на родителите, която е факт и по силата на
постановеното решение за развод, което е влязло в сила в тази му част, по принцип
води до промяна и за техните деца - независимо дали са родени в брак или при
съвместно съжителство, доколкото отглеждането им и тяхното възпитание не може да
продължи занапред по същия начин. Поради това отношенията досежно тях следва да
бъдат уредени, като се изхожда и това, че най-отличителният белег на уредбата,
съдържаща се в правилата чл. 59 от СК, е стремежът за съчетаване на принципа за
особена закрила на децата с една разширена свобода на развеждащите се съпрузи,
респ. разделящи се партньори, да решават по общо съгласие въпросите, относно
отглеждането и възпитанието на техните ненавършили пълнолетие деца в техен
интерес. Това изхожда от житейската презумпция, че именно родителите знаят най-
добре по какъв начин да организират след раздялата отглеждането и възпитанието на
техните деца. Когато между съпрузите посочените обстоятелства са уредени съдът би
бил десезиран с въпроса за родителските права и би му била отнета властта служебно
да се произнася по въпросите за местоживеенето на децата, личните отношения,
издръжката и ползването на семейното жилище. Когато обаче, те не са уредили тези
въпроси или са постигнали съгласие само по някои от тях, съдът има задължение да се
произнесе служебно – арг. от разп. на чл. 59, ал. 2 от СК. Заради това следва да се
приеме, че сезираният съд се е произнесъл с оглед задълженията си по чл. 59, ал. 2 от
СК, макар и да не е заявено изрично искане от насрещната по исковата молба страна.
По правилността:
В случая се атакува първостепенният съдебен акт единствено досежо частта, в
която Дупнишкият районен съд е предоставил упражняването на родителските права
спрямо непълнолетните деца на бащата; определил е местоживеенето им на адреса на
бащата; определил е режим на лични отношения между тях и майката, като я осъдил
да заплаща на всяко едно от тях, чрез техния баща и законен, месечна издръжка в
6
размер на по 269.25 лева за всяко едно от децата поотделно, считано от датата на
постановяване на решението до настъпване на законна причина, налагаща изменение
или прекратяване на издръжката, платима до 15-то число на текущия месец.
При този предмет на обжалване спорно между страните продължава да бъде кой
от двамата родители следва да упражнява родителските права спрямо, родените от
брака им децата.
За да се изясни този спорен въпрос съдът намира за необходимо да посочи, че
задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява
предоставянето на упражняването на родителски права, е обективирана в
Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието
при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито
принципни постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от
12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото,
„решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на
единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на
следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание;
подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални
качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на
децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и
др.“.
От всички изброени обстоятелства безспорно с най-голям приоритет са
родителските качества (личността на родителите, тяхното образование, култура,
мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното
конкретно проявление.
В случая у съдебния състав се формира убеждение, че и двамата родители
разполагат със сходен родителски капацитет и качества. От данните по делото е
установимо, че няма съществени различия в образованието, културата, мирогледа им,
както и в способността им да възпитават деца. При тази очевидна равнопоставеност на
възможностите на родителите да отглеждат децата си, съдът намира, че интересът им
би бил най-добре защитен ако продължат да живеят в познатата си среда, като
родителските права следва да бъдат предоставени на бащата.
Изслушана относно своите родителски качества, привързаността на децата към
нея, социално-битовите и материалните възможности за отглеждането им,
отношението на децата с обкръжаващата среда в дома на родителя и извън него и
всички други, определящи с оглед защитата на интересите на детето обстоятелства
(съгласно чл.56, ал.4 СК и ППВС №1/74г., Решение № 278 от 22.10.2014 г по гр.дело №
1784/14 г на ВКС, Четвърто ГО и Решение № 129/19.06.2013 г. по гр. дело №
1119/2012 г. на ВКС, III г. о. и т.н.), майката заявява, че може да полага адекватни
грижи за отглеждането им, макар и да сочи, че живее под наем в гарсониера, като не
заявява и налична подкрепяща среда.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК бащата също сочи, че разполага с условия и
капацитет да се грижи да децата си пълноценно, има жилище и близки, които му
помагат в отглеждането на децата. Именно при него са останали да живеят децата след
2022 г., когато родителите се разделили, като от тогава и до сега той е полагал грижи
за тях.
Съдът приема обаче, че в продължилия повече от три години период, в който
7
бащата отглежда децата, е демонстрирал, че има качествата и възможността да им
предостави необходимите грижи, обич, топлота, разбиране, както и да им осигури
продължаване на връзката с майката. Те са отрасли именно в настоящата среда,
свикнали са с обстановката в дома, където живеят от раждането си, чувстват се добре,
имат изградена връзка с бащата, осъществяват необходимите социални контакти, като
се справят със задълженията си. Съдебният състав лично се увери при изслушването
им, че децата са спокойни, уравновесени, с добро настроение и самочувствие, без
видимо изразено страдание от раздялата на родителите.
В тази насоченост са и приетите социални доклади, в които също се сочи, че
след раздялата на родителите децата са останали да живеят в родния си дом, заедно с
баща си, който е поел изцяло грижата за тях. Констатирано е, че там са осигурени
всички необходими удобства за нормално протичане на ежедневието им, като на всяко
от децата е осигурено и лично пространство, и детски кът, съобразен с възрастта им.
Отразено е, че децата редовно посещават учебни занятия и по данни на бащата се
справят с учебния материал. Посочено е също, че те са много привързани към баща си,
както и един спрямо друг, но и връзката с майката не е прекъсната. Тя обитава
жилище под наем – гарсониера, като осъществява контакти с децата, но не е налице
активна родителска връзка. Бащата пък, обитава къща, в която за децата е осигурено
лично пространство за всяко от тях.
В заключението на вещото лице С. М. се съдържат данни за емоционално
напрежение у децата, бивайки заставени да избират при кой от двамата си родители да
живеят, но изслушани от настоящия въззивен състав около 6 месеца след проведеното
интервю с вещото лице, Д. и И. дават представа за настъпило отчуждение с майката
напоследък, като изключително спокойно и последователно заявяват желанието си да
продължат живеят с баща си, където имат създадена сигурна и спокойна семейна
среда, както и приятелски кръг. Тези деца понастоящем са на ** и ** г. г. и мнението
им следва да се възприема като логично при твърденията за не особено активно
общуване с майката, което те твърдят, че е поради нейното поведение. Двамата
независимо заявяват, че тя не ги е търсила в последните няколко месеца. Това си
поведение обяснила с налично онкологично заболяване, но в т.см. доказателства по
делото не са ангажирани, а и твърдения в т.см. не са поддържани. Дори и да се приеме
за обективно установено това й състояние обаче, би било още едно основание
родителските права да бъдат възложени на бащата, за да има възможност и самата тя
да се лекува и обръща повече внимание на себе си.
Най-малкото дете не е изслушвано пред въззивния съд поради изричната
препоръка на вещото лице, която е обърнала внимание на това, че Е. е изключително
чувствителен, емоционален, харесва и двамата си родители, но разделянето на децата
в принципен план не би било в техен интерес.
Не е констатиран синдром на родителско отчуждение от вещото лице С. М..,
поради не могат да се споделят доводите във въззивната жалба, че децата са
манипулирани, изразявайки мнението си при кого желаят да живеят преимуществено.
Всичко това дава основание да се приеме, че бащата понастоящем е родителят,
който следва да осъществява родителските права спрямо родените от брака на
страните деца. Отделянето им него, който те приемат за базов родител и който е
полагал основните грижи за тях сам в последните три години, би се отразило
негативно поради вероятната рязка изолация от една установена, благоприятна и
спокойна за тях среда на живот. До такъв краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд, заради което решението му в тази част следва да бъде
8
потвърдено.
За прецизност следва да се допълни, че по разбиране на този съдебен състав не
е било необходимо събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел,
за изясняване на обстоятелствата, посочени във въззивната жалба, т.к. по делото не е
имало спор, че майката притежава родителски капацитет, както и че децата се нуждаят
от присъствието й, поради което е прието, че не е необходимо за изясняването на
правния спор събирането на посочените доказателства. В този смисъл още веднъж ще
се посочи, че наличието на родителски качества у жалбоподателката не се подлага на
съмнение, но то, макар и необходимо, не е единствено условие за реализиране на
правото й да упражнява еднолично родителските права спрямо трите си деца.
Следва да отбележи още, че по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства за осъществявано насилие от бащата спрямо децата, като в т.см. и
данните в приобщените социални доклади. В съдебно заседание пред въззивния съд
(л.52) социалният работник М. изрично подчертава, че след проведено социално
проучване данни за насилие няма.
Досежно местоживеенето на трите непълнолетни деца на адреса на бащата:
Местоживеенето е част от проверката дали интересите на детето са защитени от
гледна точка на жилище. В случая са събрани доказателства – в т.см. изготвения
социален доклад от ДСП-Бобов дол, и показанията на свидетеля Е. Б., които не са
опровергани от другите събрани по делото доказателства, поради което не могат да
бъдат игнорирани, че в жилището на бащата са осигурени подходящи условия за
отглеждането на децата, поради това и местоживеенето им следва да се определи на
адреса при него. В този смисъл се произнесъл и ДРС като и в тази му част решението
също следва да бъде потвърдено.
Относно режима на контакти: Законодателят не е предвидил мерките относно
личните отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителски права, и децата. Поради това в съдебната практика се приема, че те се
определят въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай –
С оглед разясненията в Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5156/2013 г., IV г. о., ГК, определените мерки за лични контакти трябва да бъдат в
интерес на децата, като се отчита и възрастта им, разстоянието на което следва да
бъдат придвижвани и възможностите им за адаптация при честа промяна не само на
дома, но и на населеното място. Съгласно ППВС №1/1974 г. поддържането на личните
отношения между детето и родителя по начало трябва да става в неговото
местожителство или местопребиваване. В същото време, съгласно приетото в решение
№ 385/23.01.2014 г., постановено по гр.д. №2537/2013 на ВКС, IV г., режимът за
контакт с детето следва да бъде определен така, че те да разполагат с по-
продължително време за общуване, т.к. и честотата на срещите им е ограничена с
оглед разделното живеене на родителите.
Посочените правила е възприел и ДРС, определяйки максимално разширен
режим на контакти с майката, който в най-пълна степен изразява желанията и
интересите на самите деца. Правилно е определен както общ режим, така и такъв по
празници и ваканции. Правилно е прието, че майката има право да упражнява режим
на лични отношения като присъства на всички важни събития в живота на децата –
рождени дни, именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и
други. Така определеният режим не следва да бъде коригиран, т.к. е подробен и засяга
всички значими за определянето му обстоятелства.
9
Досежно издръжката:
Охранявайки интересите на децата законодателят е въздигнал като основно
задължение на родителите с нормата на чл. 125 от СК грижата за тях, като е
предвидил, че те са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и
социално им развитие, за тяхното образование, лични и имуществени интереси.
Конкретно изражение на тази грижа е и даването на издръжка. Задължението за това,
до навършване на пълнолетие, възниква за родителите с факта на раждането, като
съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от СК, ги следва независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според
постановките на ППВС № 5/16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5/30.11.1981 г.,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените
условия на техния живот.
В случая не съществува съмнение, че децата на страните имат необходимост от
издръжка. Конкретният и размер е функция от потребностите на самите деца и
възможностите на родителите им – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък
от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една четвърт от размера
на минималната работна заплата – 269,25 лева (1/4 от 1077 лева).
В хода на производството се установи, че майката е в активна трудоспособна
възраст и е трудово ангажирана, като реализира доходи от това в размер от 1040 лв. –
до 3318 лв.
Същевременно, не се ангажираха доказателства по делото тя да има и други
низходящи, чиято издръжка да е задължена да осигури.
Доходите на бащата също варират и според данните в приобщената справка за
осигуряването са в размер между 2116,38 лв. - 3400 лв. Той работи и на втора работа,
като доходите му от нея са между 195 и 235 лв. месечно.
При посочените факти следва извод, че двамата родители имат сходни
финансови възможности. Т.к. обаче бащата е този, който полага непосредствени грижи
за децата е необходимо майката да осигури месечна издръжка за всяко от тях в поне
минимален размер.
С оглед на това атакуваното решение и в тази част ще бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора в настоящата инстанция следва да бъдат присъдени
сторените разноски само на ответника по жалбата. Доказателства за сторени такива са
ангажирани в размер на 300 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице – л.
47, и тази сума ще бъде възложена в тежест на въззивницата.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 2 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 2 от 02.01.2025
г., постановено по гр.д. № 2025/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница в частите, в
които съдът:
- е предоставил, на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските
10
права спрямо непълнолетните деца Д. Я. Г.., И. Я. Г.. и Е. Я. Г. на бащата Я. П. Г..
- Определил е, на основание чл. 59, ал. 2 СК местоживеенето на трите
непълнолетни деца на адреса на бащата Я. П. Г., с адрес: гр. Б., ул. „******" № **.
- Определил е, на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения между
майката М. Д. Г. и трите непълнолетни деца, съгласно който майката има право да
вижда и взема децата, както следва: Общ режим: всяка втора и четвърта седмица от
месеца за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспиване, като първа събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от
същия месец; Празничен режим: за коледните празници – всяка нечетна година за
времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до
17.00ч. на последния ден, обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване; за
новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17. 00ч. на последния ден обявен за
празничен /почивен ден/ с право на преспиване; за великденските празници – всяка
четна година за времето от 10. 00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците
/почивни дни/ до 17.00ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право
на преспиване; тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, за времето от 10,00
часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода, като бащата
следва да съобщи на майката писмено в срок до 31 май на всяка календарна година
кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в
случай че бащата не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то
майката има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10.00 часа
на 01 юли до 19.00 часа на 16 юли, и за времето от 10.00 часа на 01 август до 19.00
часа на 16 август. Майката има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на децата – рождени дни, именни дни,
празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други. За коледните празници,
новогодишните празници и великденските празници в годините, в които майката няма
право да упражнява режим на лични отношения с децата общият режим на лични
отношения между тях не се прилага и бащата има право да прекарва празниците с
децата, упражнявайки родителски права. В годините, когато 6 май или 24 май е част от
великденските празници, децата прекарват празника (6 май или 24 май) с родителя,
който има право да прекара великденските празници с тях. Майката взема и връща
децата от и до дома на бащата. При взаимно съгласие между страните майката и
децата могат да упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените
периоди.
- Осъдил е М. Д. Г. да заплаща на всяко едно от трите непълнолетни деца, чрез
техния баща и законен представител Я. П. Г., месечна издръжка в размер на по 269.25
лева за всяко едно от децата поотделно /общият размер на издръжката за двете деца
възлиза на сумата от 807.75 лева/, считано от датата на постановяване на решението до
настъпване на законна причина, налагаща изменение или прекратяване на издръжката,
платима до 15-то число на текущия месец.
- Осъдил е М. Д. Г., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на
бюджета на РС – Дупница сумата от 1163.16 лева – държавна такса върху определената
издръжка на децата и сумата от 25.00 лева – държавна такса при решаване на делото
по иска за развод.
11
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ РЕШЕНИЕТО не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Д. ж.к. „*****“ бл. **, ап. **,
да заплати на Я. П. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „******" № **, сумата в
размер на 300,00 лв., представляваща сторени деловодни разноски пред въззивната
инстанция за платен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при наличие на основанията по чл. 280, ал. 3, т. 2, пр.
2 от ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12