Определение по дело №2354/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3530
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20213100502354
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3530
гр. Варна, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на шести
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502354 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Г. КР. К. въззивна жалба срещу Решение №
262479/23.08.2021 г. по гр. д. № 16474/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е допуснато
на основание чл. 34 от ЗС извършването на съдебна делба при квоти ½ идеални части за Г.
КР. К. и ½ идеални части за ИВ. П. Г. , по отношение на следните недвижими имоти,
находящи се в град Варна, ул. ***********: 1/ АПАРТАМЕНТ № 9 със застроена площ от
75,37 кв. м., състоящ се от спалня, детска, всекидневна, баня- тоалет и два балкона,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.65.1.15 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 98/10.11.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор
10135.1506.65.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1506.65,
предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар
идентификатор: 10135.1506.65.1.13, ведно с 13,9079 % идеални части от общите части на
сградата и от стълбище 16,27 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 10135.1506.65.1.2, под обекта: 10135.1506.65.1.12, 10135.1506.65.1.16 и над обекта:
10135.1506.65.1.4 и 10135.1506.65.1.3 и 2/ КАБИНЕТ № 1 със застроена площ от 10,85 кв. м.,
състоящ се от една помещение, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1605.65.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, на етаж 0, в сграда с
идентификатор 10135.1506.65.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
1
10135.1506.65, предназначение на обекта: Друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива
на обекта: 1, стар идентификатор: 10135.1506.65.1.13, ведно с 2,0021 % идеални части от
общите части на сградата и от стълбище 2,34 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: 10135.1506.65.1.12, под обекта: няма и над обекта: 10135.1506.65.1.15, ведно с
22 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.1506.65, целият с площ от
171 кв. м., Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, Предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план:735, при съседи: 10135.1506.838, 10135.1506.66, 10135.1506.218 и
10135.1506.34.
Жалбоподателят излага становище за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната част поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, въз основа на който е допуснал
делбата при равни квоти – че не е оборена презумпцията на чл. 21 от СК поради недоказана
частична трансформация, е необоснован. Оспорва като неподкрепено от приложените по
делото доказателства становището на съда, че не се установявало при заплащане на
капарото и при сключването на окончателния договор, че двамата съпрузи не са разполагали
със средства, както и че бабата и майката на ищцата не са й дарявали суми за придобиването
на недвижимия имот. На следващо място въззивникът излага твърдения, че съдът не е
обсъдил всички събрани гласни и писмени доказателства поотделно и в съвкупност, като
неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите И.И и Й К.- В.. Сочи, че от
доказателствата по делото се установявало безспорно, че и двамата съпрузи са имали доходи
от трудова дейност, но те не са били достатъчно за закупуването на имота, като в посочения
смисъл били показанията и на посочените от ответника свидетели М. П. и П.Г. Последният
потвърдил също, че бабата на ищцата и дарила пари, но за за обзавеждане на детската стая,
́
като обстоятелството относно предназначението на предоставените средства било оборено
от показанията на свид. И. и К.-В.. Въз основа на гореизложените съображения моли за
отмяна на решението в обжалваната част, касаеща единствено квотите на съделителите,
като делбата бъде допусната при квоти 928/1680 идеални части за ищцата Г. КР. К. и
752/1680 идеални части за ответника ИВ. П. Г.. Отправя искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ИВ. П. Г., чрез процесуален
представител адв. Д.К-К, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззиваемият излага твърдения, че изводът на първоинстанционния съд, че ищцата не е
оборила презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК за съвместен принос е правилен, тъй като
единствените доказателства в този смисъл били събрани чрез разпит на свидетелите И. и К.
В., които били очевидно заинтересовани от изхода на спора, а твърдените от тях факти
обективно недостоверни. Поради изложеното сочи, че първоинстанционният съд правилно
не ги е кредитирал, като оспорва изложеното във въззивната жалба становище, че съдът е
следвало да установи произхода на личните средства, вложени в придобиването на
процесните имоти, с оглед съществуващата презумпция за съвместен принос.
Същевременно твърди, че от ангажираните по делото доказателства се установявало, че е
2
възможно страните да са финасирали задатъка и втората вноска от цената със спестени или
взети назаем лични средства. Противопоставя се още на твърденията на жалбоподателя
относно показанията на свид. Г., като сочи, че от същите се установявало, че предоставената
от бабата на ищцата сума била с изрично предназначение. Счита, че изложени в изготвената
от него писмена защита по делото съображения останали необсъдени от
първоинстанционния съд, но това не опорочавало произнасянето на последния. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в производството.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържат
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество. Не са направени доказателствени
искания.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Г. КР. К. срещу Решение №
262479/23.08.2021 г. по гр. д. № 16474/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е допуснато
на основание чл. 34 от ЗС извършването на съдебна делба при квоти ½ идеални части за Г.
КР. К. и ½ идеални части за ИВ. П. Г. , по отношение на следните недвижими имоти,
находящи се в град Варна, ул. ***********: 1/ АПАРТАМЕНТ № 9 със застроена площ от
75,37 кв. м., състоящ се от спалня, детска, всекидневна, баня- тоалет и два балкона,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.65.1.15 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 98/10.11.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор
10135.1506.65.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1506.65,
предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар
идентификатор: 10135.1506.65.1.13, ведно с 13,9079 % идеални части от общите части на
сградата и от стълбище 16,27 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 10135.1506.65.1.2, под обекта: 10135.1506.65.1.12, 10135.1506.65.1.16 и над обекта:
10135.1506.65.1.4 и 10135.1506.65.1.3 и 2/ КАБИНЕТ № 1 със застроена площ от 10,85 кв. м.,
състоящ се от една помещение, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1605.65.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, на етаж 0, в сграда с
идентификатор 10135.1506.65.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.1506.65, предназначение на обекта: Друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива
на обекта: 1, стар идентификатор: 10135.1506.65.1.13, ведно с 2,0021 % идеални части от
общите части на сградата и от стълбище 2,34 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: 10135.1506.65.1.12, под обекта: няма и над обекта: 10135.1506.65.1.15, ведно с
3
22 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.1506.65, целият с площ от
171 кв. м., Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, Предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план:735, при съседи: 10135.1506.838, 10135.1506.66, 10135.1506.218 и
10135.1506.34.

НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2354/2021г. на 16.11.2021г. от 9:30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4