Р Е
Ш Е НИЕ
№ 74
гр. Перник, 30.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 134 по
описа за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на В.Н.Г. срещу Решение № ПИ-41/08.02.2021 г. на директора на ТД на
НАП – София, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки /ПНОМ/ изх. № С210022-022-0001366/15.01.2021 г., издадено от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП - София по изпълнително дело №
14150001953/2015 година.
Изложени
са доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки поради
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Поддържа се,
че на основание чл. 739, ал. 2 от ТЗ при заличаване на едноличен търговец
поради несъстоятелност се погасяват всички неудовлетворени вземания в производството
по несъстоятелност. Това означава, че тези вземания не подлежат на принудително
събиране, съответно за такива вземания не могат да се налагат нито
обезпечителни мерки, нито да се предприемат действия за принудителното им
събиране.
В
проведеното съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява,
представлява се от адвокат А.. Последната поддържа депозираната жалба и моли
съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него постановление за
налагане на обезпечителни мерки като незаконосъобразни. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – директор
на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София, редовно
призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт М. К., която моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения в
писмени бележки.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №1953/2015 г. по
описа на ТД
на НАП - София е образувано срещу ЕТ „***", ЕИК ***, представлявано от В.Н.Г.
с ЕГН:**********, за дължими и изискуеми публични задължения в общ размер на 51
541.32 лв., в т.ч. лихва - 12 568.41 лв. и главница - 38 922.91 лв. Публичните
задължения произтичат от дължими задължителни осигурителни вноски и СД по ЗДДС, декларирани
от ЕТ „ ***" и е с взискател НАП.
С решение №44/27.07.2015 г.,
постановено по т. д. №195/2015 г., по описа на Окръжен съд- Перник е обявена
неплатежоспособността на ЕТ „ ***", ЕИК ***, представлявано от В.Н.Г.. Открито
е производство по несъстоятелност, наложена е обща възбрана и запор върху
имуществото на едноличния търговец. Производството по несъстоятелност е спряно
за срок от една година, като е указано на едноличния търговец и на неговите
кредитори, че ако в този срок не бъде поискано възобновяване на спряното
производство по несъстоятелност, същото ще бъде прекратено и ще бъде
постановено заличаване на ЕТ „***", ЕИК ***. На 11.03.2016 г. съдът по
несъстоятелността е одобрил, изготвен от синдика, списък на предявени и приети
вземания на кредиторите на едноличния търговец. Видно от същия е, че ТД на НАП -
София е включена в същия с предявени на 21.10.2015 г. вземания.
С допълнително определение
№187/13.07.2016 г. по т. д. №195/2015 г., съдът е определил първоначална сума в
размер на 6 756 лв., представляваща необходими разноски по откритото
производство по несъстоятелност, която следва да бъде внесена от длъжника или
неговите кредитори за възобновяване на производството. С определение от
25.11.2016 г. по т. д. №195/2015 г., съдът е възобновил производството по
несъстоятелност по молба на кредитора „Райфайзен Банк България" ЕАД, след
като същият е внесъл определената от съда по несъстоятелността сума. Със същото
определение е свикано събрание на кредиторите на обявения в несъстоятелност
търговец.
С решение №56/20.12.2016 г., по т. д.
№ 195/2015 г., съдът по несъстоятелността е постановил започване на осребряването
на имуществото на ЕТ „***", ЕИК:***, включено в масата по несъстоятелност
и разпределение на осребреното имущество.
На 15.12.2017 г. с ПНОМ изх. №С
170022-022-0086207/15.12.2017 г. публичен изпълнител е наложил запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, притежавани от лицето.
С решение №16/23.05.2018 г.,
постановено по т. д. №195/2015 г., съдът по несъстоятелността е прекратил
производството по несъстоятелност, като ЕТ „В.Г. - ИВ" с ЕИК:*** е заличен
поради несъстоятелност и са прекратени правомощията на назначения синдик.
С отказ изх. №С180022-012-0000074/10.08.2018
г. публичният изпълнител е отказал да отмени наложения запор върху банковата
сметка на длъжника, наложен с ПНОМ изх. №С170022-022-0086207/15.12.2017 г.
С процесното ПНОМ изх.
№С210022-022-0001366/15.01.2021 г. публичният изпълнител е наложел запор върху
вземане от трето задължено лице - работодател, като със запорно съобщение изх.
№С210022-119-0000301/15.01.2021 г. работодателят на В.Н.Г. е уведомен за наложения
запор. Именно постановлението за налагане на обезпечителни мерки изх.
№С210022-022-0001366/ 15.01.2021 г. е предмет на обжалване пред директор на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – София.
С обжалваното в настоящото
производство решение директорът на ТД на НАП-София е приел за неоснователна
жалбата на Г. срещу ПНОМ с изх.№ С210022-022-0001366/15.01.2021г. по изп. дело
№ 14150001953/2015 г., с мотиви, че при заличаване на едноличен търговец поради
несъстоятелност физическото лице продължава да съществува. Публичните
задължения на заличения поради несъстоятелност едноличен търговец подлежат на
принудително събиране от физическото лице. В обжалваното решение е прието, че
чл. 739, ал. 2 от ТЗ не се прилага за обявени в несъстоятелност и заличени
поради несъстоятелност еднолични търговци, а само по отношение на заличени
поради несъстоятелност търговски дружества, тъй като в чл. 168 от ДОПК не са
изрично посочени хипотезите, при които се погасяват публичните вземания на ЕТ.
Видно от удостоверението за извършено
връчване по електронен път е, че процесното решение е връчено на своя адресат -
В.Н.Г. на 10.02.2021 г. Жалбата срещу него е депозирана чрез административния
орган на 17.02.2021 г.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от
оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт и след
като е осъществено обжалване по административен ред, съобразно изискванията на
чл. 197, ал. 1 ДОПК.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата e
основателна.
На основание чл. 197, ал. 2 ДОПК,
предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред
настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП - София. По
аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за
налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът съобразно задължението си
за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата
административни акта (постановлението за налагане на обезпечителни мерки и
решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 от ДОПК) са спазени
всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа;
спазване на материално-правните и процесуалните правила при издаването им;
изискването за форма и съобразяване с целта на закона (чл. 160, ал. 2 вр. чл.
144, ал. 2 от ДОПК). Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е
издадено от компетентен орган съгласно чл. 167 вр. с чл. 195, ал. 3 от ДОПК.
Спазена е формата, установена в нормата на чл. 196, ал. 1 от ДОПК. Директорът
на ТД на НАП - София, като компетентен горестоящия административен орган, е
постановил решение в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, съобразено с изискванията
за форма, установени в същата правна норма.
Налагането на обезпечителни мерки е
едно от заложените в чл. 12, ал. 2, т. 1 от ДОПК правомощия на публичния
изпълнител. Обезпечението представлява едностранно властническо правомощие,
изразяващо се в забрана за извършване на разпоредителни действия с
притежаваното от страна на длъжника имущество. Като всяко властническо
правомощие, ограничаващо длъжника от ред негови права, обезпечението се налага
при стриктно спазване на определена в закона /ДОПК/ процедура, предпоставки,
срокове и органи. В чл. 195 от ДОПК е визиран общ принцип, че на обезпечение
подлежат установени и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва,
когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено, като обезпечението
се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал
акта за установяване на публичното вземане, когато не е наложено обезпечение
или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното
основание, а длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение. Съдържанието
на постановлението е изчерпателно изброено в нормата на чл. 196, ал. 1 от ДОПК
- постановлението се издава в писмена форма и съдържа, името и длъжността на
органа, който го издава, наименованието на акта, номера и датата на издаването
му, фактическите и правните основания за издаването му, наименованието,
идентификационния номер, адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно
седалището и адреса на управление на длъжника, размера на публичното задължение
и лихвите, вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага
забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната
мярка, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението, датата
на издаване и подписа на органа, който го е издал, с означение на длъжността
му. Препис от постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица,
засегнати от действията. Видовете обезпечителни мерки са посочени в нормата на
чл. 198, ал. 1 от ДОПК - обезпечението се извършва с налагане на възбрана върху
недвижим имот или кораб, със запор на движими вещи и вземания на длъжника, със
запор на сметките на длъжника, със запор на стоките в оборот на длъжника, като
публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до
размера на вземането.
Съгласно чл. 168, т. 6 от ДОПК публичното
вземане се погасява след разпределение на постъпленията от осребряване на
актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица
отговарят за публичното задължение. Съдът не споделя тезата на директора
на ТД на НАП – София, че публичните задължения на заличения поради
несъстоятелност едноличен търговец подлежат на принудително събиране от
физическото лице. Неправилно в обжалваното решение е прието, че чл. 739, ал. 2
от ТЗ не се прилага за обявени в несъстоятелност и заличени поради
несъстоятелност еднолични търговци, а само по отношение на заличени поради
несъстоятелност търговски дружества. Разпоредбата на чл. 168 от ДОПК не е
специална и не дерегорира приложението на чл.739, ал.2 от ТЗ. В чл. 168 от ДОПК
не се съдържа различна правна уредба относно погасяване на публични вземания
поради заличаване на търговец поради несъстоятелност.цЗа да е налице хипотеза,
при която се прилагат разпоредби от специален закон, то това означава в
разпоредбите на специален закон да са предвидени различни правни последици при
същите материални предпоставки, които са посочени в и общия закон, но
регламентираните последици в специалния и общия закон да са различни. В случая
в чл. 168 от ДОПК не са предвидени различни правни последици за погасяване на
публични вземания при заличаване на търговец поради несъстоятелност от
предвидените в чл. 739, ал. 2 от ТЗ, поради което и разпоредбата на чл. 168 от ДОПК не е специална спрямо чл. 739, ал. 2 от ТЗ и не изключва нейното
приложение. Разпоредбата на чл. 168, т. 6 от ДОПК не следва извод, че
публичните вземания по отношение на заличен едноличен търговец поради
несъстоятелност продължават да се дължат от физическото лице, което е било
регистрирано като едноличен търговец.
По делото не съществува спор относно
факта, че в производството по несъстоятелност процесното публично вземане е
предявено. Възможността
по чл. 164, ал. 1 ДОПК органите по приходите да събират публичните си
задължения чрез участие в производство по несъстоятелност не е алтернативна. В
разглеждания случай субектът на публичните задължения не е самото физическо
лице, а заличеният поради несъстоятелност ЕТ. След осребряване на наличното
имуществото в производството по несъстоятелност, изпълнителното производство по
реда на ДОПК не следва да продължава и да се насочва срещу новопридобито имущество от физическото лице. Възможността
кредиторите да могат да търсят изпълнение на вземания, възникнали до
приключване на производството по несъстоятелност, въз основа на новопридобито
от длъжник - едноличен търговец имущество, противоречи на универсалния характер
на производството по несъстоятелност. При търговците – юридически лица,
прекратяването на производството по несъстоятелност, независимо дали то е по
чл. 632 или по чл. 735, ал. 1 от ТЗ, е съпроводено със заличаването им от
търговския регистър, поради което по отношение на тях не може да се формира
ново имущество и такова не може да послужи за удовлетворяване на кредиторите.
При възприемане на тезата за неприложимост на нормата на чл. 739 от ТЗ само по отношение на длъжник -
едноличен търговец, доколкото е физическо лице и вписването или заличаването в
регистъра не влияе на правосубектността му, би се достигнало до изпълнение на
задължения, възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност
въз основа на новопридобито от него имущество. Това на практика означава да се
приеме, че приключването на производството по несъстоятелност има различни
правни последици за различните видове търговци (юридически лица и ЕТ). Такъв
извод не може да се извлече от нормите на търговската несъстоятелност, които
третират търговците по еднакъв начин, независимо от правноорганизационната им
форма, освен в изрично предвидени от закона случаи.
Едноличният търговец е физическо лице
- предприемач по смисъла на Директивата (ЕС) 2019/1023 на Европейският
парламент и Съвета от 20.06.2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране,
за опрощаване на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките
за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране,
несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС)
2017/1132 ( кратко наименование - Директива за преструктуриране и
несъстоятелност). С Директивата се утвърди „културата на спасяване“ в
Европейския съюз, като се предвиди, че производството по несъстоятелност следва
да доведе до пълно опрощаване на дълга на предприемачите след максимален период
от 3 години - чл. 21 от Директивата за преструктуриране и несъстоятелност. Този
максимален срок е предвиден и за възстановяване на правата им – чл. 22 от
Директивата. Съгласно чл. 23 от нея, държавите членки на Европейския съюз могат
да предвидят в националното право дерогации от посочените правила ( например
отказ или ограничаване на опрощаването на дълга, или отмяна на опрощаването),
като тези изключения следва да бъдат установени изрично и то „при ясно
определени обстоятелства и когато такива дерогации са надлежно обосновани“ и са
в насоките, очертани от Директивата за преструктуриране и несъстоятелност.
Националното законодателство не може да бъде тълкувано в разрез с постановките
на Директивата, включително и в периода на транспонирането й. Тези
схващания обосновано са застъпени в мотивите към т. 1 от ТР№ 2/2018 г. на ВКС
по т. д. № 2/2018 г., ОСТК. В българското законодателство, вкл. и в
разпоредбите на ДОПК, не се съдържа изрична разпоредба, която да дерогира
разпоредбите на Директивата. С оглед на това и съгласно разпоредбите на
Директивата (ЕС) 2019/1023 на Европейският парламент и Съвета от 20.06.2019г.
не са налице законови основания, на които задълженията на заличен ЕТ поради
несъстоятелност, да се считат за съществуващи и дължими от физическото лице, на
което е бил регистриран този ЕТ.
Следва да се посочи въз основа на
изтъкнатите доводи, че съгласно чл. 739, ал. 2 от ТЗ неудовлетворените публични
вземания в производството по несъстоятелност, за събиране на които преди
заличаването на ЕТ „В.Г. - ИВ" поради несъстоятелност, е било образувано
изп. дело № 14150001953/2015 г. по описа на ТД на НАП, София, са изцяло
погасени. С погасяване на вземанията по чл.739, ал.2 от ТЗ, те престават да
съществуват и не могат да бъдат принудително събирани и от физическото лице,
което е било регистрирано като едноличен търговец, заличен поради
несъстоятелност. В разглеждания случай към момента на налагането на
обезпечителната мярка от публичния изпълнител не е съществувало изпълнително
основание срещу В.Н.Г.. Ето защо съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът следва
да я отмени.
В контекста на всичко изложено дотук, съдът
намира обжалваното решение за незаконосъобразно и подлежащо на отмяна, както и
самото постановление за налагане на обезпечителни мерки. Съдът следва на
основание чл. 160, ал. 2 и чл. 160, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 2 от ДОПК да
постанови отмяната на решението и на обжалваното постановление, доколкото
правомощие за отмяната на обезпечения е предвидена по чл. 197, ал. 3 от ДОПК, т. е. не е
предоставено изключително на орган по приходите.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и
своевременно стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на разноски по делото, същото следва да бъде частично уважено на
основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК в размер от общо 610 лв., от които 10
лв. - държавна такса и 600. 00 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение,
договорено и платено, съгласно приложените по делото доказателства. Основателно
се явява възражението за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на съществена фактическа и правна
сложност на настоящото съдебно производството, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за размера на минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 2 във връзка с
чл. 144, ал. 1 и чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК, настоящият съдебен състав
при Административен съд – Перник,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Н.Г. с ЕГН:**********
Решение № ПИ-41/08.02.2021 г. на директора на ТД на НАП – София и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С210022-022-0001366/15.01.2021 г., издадено
от главен публичен изпълнител при ТД на НАП - София по изпълнително дело №
14150001953/2015 г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - София да заплати на В.Н.Г. с ЕГН:**********
сумата от 610 лв. за съдебно – деловодни разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия:/п/