Р Е Ш Е Н И Е № 44
гр.Стара Загора, 30.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Петко Георгиев,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 920 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от Д.Г.Д. *** чрез пълномощника адвокат Д.К. *** за присъждане
на сумата 440 лв ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от отменено наказателно постановление /НП/ № 717/ 12.07.2016г, издадено
от Заместник-кмета на Община Стара Загора. В исковата молба се твърди, че по
жалба срещу НП е образувано административнонаказателно дело № 2806/ 2016г по
описа на Районен съд Стара Загора. Във връзка с обжалването ищецът упълномощил
адвокат като му заплатил възнаграждение в размер на 440лв. Твърди, че е налице
имуществена вреда в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
акт – НП на Община Стара Загора. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните в посочения размер от
440лв имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда и да присъди направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът – Община
Стара Загора, чрез процесуалния си представител младши експерт А,П. с писмен
отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че разноските,
направени в резултат на успешно реализирано право на съдебно производство, не
са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт и
нямат характер на претърпени вреди и пропуснати ползи по смисъла на ЗОДОВ.
Според ответника няма доказателства за настъпване на твърдените в исковата
молба вреди и тяхното основание, както и за причинна връзка между тях и
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на Общинска администрация
Стара Загора. Моли претенцията да бъде отхвърлена.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което предлага да бъде уважен ведно с
претендираните лихви и разноски.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу Д.Г.Д. ***
е издадено НП № 717/ 12.07.2016г. от Заместник-кмета на Община Стара Загора, с
което на основание чл.13, б.“б“ от ЗАНН във връзка с чл.29, ал.1 от Наредбата
за обществения ред в Община Стара Загора, приета с Решение № 462.2/ 2001г на
Общински съвет Стара Загора, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3000лв. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата,
че на 12.04.2016г в гр.Стара Загора, на югозападен ъгъл на кръстовището на
бул.“Цар Симеон Велики“ и ул.“Петър Парчевич“ в периода 09.03.2016г-28.03.2016г
Д.Д. завзема публична общинска собственост – тротоар с неправомерно поставен
рекламно-информационен елемент негова собственост .
По жалба на Д.Г.Д.
е образувано АНД № 2806/ 2016г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение № 1358/ 17.11.2016г, с което НП № 717/ 12.07.2016г. на Заместник-кмета на
Община Стара Загора е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е
прието, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Решението е оспорено с касационна жалба пред Административен съд Стара Загора,
който с Решение № 30/ 07.02.2017г по КАНД № 423/ 2016г го е оставил в сила,
следователно е влязло в законна сила на 07.02.2017г.
Към материалите по настоящото дело е приложено
АНД № 2806/ 2016г по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от съдържащите се
в това дело договор за правна защита и съдействие № 134/ 14.09.2016г и
пълномощно от 14.09.2016г /л.11 от делото на районния съд/, Д.Г.Д. е възложил и
упълномощил адв. Д.К. *** да изготви жалба против НП № 717/ 12.07.2016г и да осъществи
процесуално представителство при договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 440лв, платено в брой.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени
задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, главният иск за присъждане на
обезщетение е основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника Община Стара Загора, респективно увреждането на ищцата, се основава
на незаконосъобразно НП № 717/ 12.07.2016г. на Заместник-кмета на Община Стара Загора,
отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно постановление
№ 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно
лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
До приемането
на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН /ДВ бр.94 от 2019г/ законодателят не предвиждаше ред
за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и
пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на
приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага
извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на
атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана
административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на Община Стара Загора по предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно
лице на общината при изпълнение на административна дейност. На следващо място
безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е
ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 440лв. Направените от Д.Г.Д. разноски, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на
закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и
отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено
във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 717/ 12.07.2016г. на Заместник-кмета на
Община Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в договор за правна защита и съдействие 134/ 14.09.2016г.
Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в
производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че
направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство и защита в производството по АНД № 2806/ 2016г. по описа на Районен
съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една
закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно
санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е
да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които
претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се
квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно
постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на
440лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издаденото НП № 717/ 12.07.2016г. на Заместник-кмета на Община Стара Загора.
Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка,
поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване
на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/
06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
От приложеното АНД № 2806/ 2016г по описа
на Районен съд Стара Загора се установява, че адвокат К. е участвала в
насроченото открито съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за
доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
воденото съдебно производство по обжалване на НП № 717/ 12.07.2016г. на
Заместник-кмета на Община Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с
влязъл в сила съдебен акт. Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата
като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата 440лв.
Върху тази сума ответникът дължи
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2019г, до окончателното изплащане. В тази смисъл е
основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на лихви.
При прилагането
на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде
уважено искането Д.Г.Д. за присъждане на направените по настоящото дело
разноски, като Община Стара Загора бъде осъдена да му заплати сумата 360 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 350лв за адвокатско възнаграждение,
договорено и заплатено договорено и заплатено съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие № 550/ 12.04.2019г /л.9/.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Стара
Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107 ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д. ЕГН ********** *** СУМАТА 440 /четиристотин и четиридесет/лв,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 717/ 12.07.2016г. на
Заместник-кмета на Община Стара Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по АНД № 2806/ 2016г. по описа на Районен съд Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва, считано от 06.12.2019г до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Община Стара
Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д.
ЕГН ********** *** СУМАТА 360 /триста и шестдесет/лв, представляваща направени разноски
по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: