№ 965
гр. Перник, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720101135 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. Р. С. срещу „НД
Мениджмънт“ ООД. В исковата молба се твърди, че в полза на ответното дружество
срещу ищеца с изпълнителен лист от 14.05.2014 г., издаден по гр.д. № 3174/2014 г. по
описа на Районен съд Перник и въз основа на който на 06.02.2015 г. е образувало изп.д.
№ 1400/2015 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са
били предприемани с изключение на наложен на 11.02.2015 г. запор, поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като новата давност за
вземанията, е изтекла към 11.02.2020 г.
С оглед на изложеното, моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумата от 960,00 лева –
главница и 32,00 лева разноски, за които суми е издаден е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 3174/2014 г. по описа на
Районен съд Перник, поради изтекла погасителна давност за вземанията.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
недопустими тъй като изпълнителното производство е перемирано и ищецът не
разполага с процесуална легитимация. Счита, че няма задължение да следи за
прекратяване на изпълнителното производство, което настъпва по силата на закона.
С оглед на изложеното моли съдът да прекрати настоящото производство, а в
случай, че бъде разгледано по същество да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се представлява като поддържа вече
изложеното с писмена молба.
Ответникът не се представлява. Оспорва иска с депозирана по делото молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
1
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му
по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено
нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2576/2018 г., III г. о., ГК).
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано по искане
на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия иск.
Не е налице твърдяната недопустимост на настоящото производство. В Решение
№ 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК се приема, че
длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено
по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен
процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който
той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса
на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така,
защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да я зачете.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
2
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на първото изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, издадена срещу К. Р. С., което е станало най - късно на
13.05.2014 г. – денят преди издаване на изпълнителен лист поради липса на обективни
данни за връчването ѝ и по – ранното ѝ стабилизиране.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Ответникът е направил съответно доказателствено искане,
което е уважено - дадена му е възможност да представи по делото доказателства.
Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той не е ангажирал никакви
доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на
страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена)
тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013
г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.
По делото единствено ищецът е признал, че му е наложен запор на 11.02.2015 г.
Друго конкретно прекъсване на давностния срок не се доказа, а и не се твърди.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
предявения иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен в цялост, тъй като
погасителната давност е изтекла най – късно на 26.06.2020 г. съгласно приетото в ТР №
3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса - 50,00 лева
претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Същото съдът намира за неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар
е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
3
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Рашо Димитров“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71 не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) срещу К. Р. С. , ЕГН ********** за
сумата от 960,00 лева – главница и 32,00 лева разноски, за които суми е издаден е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 14.05.2014 г. в рамките на
ч.гр.д. № 3174/2014 г. по описа на Районен съд Перник поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК НД Мениджмънт“ ООД да заплати
на К. Р. С. сумата от 450,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4