Р Е Ш Е Н И Е
№ 450 07.12.2021
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Албена Ангелова
и с участието на прокурор Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА КАН дело № 374 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.П.Т., с постоянен
адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. Н.Й. от САК, срещу Решение № 42
от 07.06.2021г., постановено по АНД № 1187/ 2021г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление № Р-10-260 от 01.04.2021г., издадено от Заместник - председателя
на Комисията за финансов надзор /КФН/ - гр. София.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост
на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на нарушение по
повдигнатото му административнонаказателно обвинение е доказано по безспорен и
несъмнен начин. Поддържа, че независимо, че договорът за цесия от 31.12.2019
година надхвърля праговете по чл.114,ал.1т.1 буква „а“ от Закона за публичното
предлагане на ценни книги/ЗППЦК/, той подава в изключенията по чл.114,ал.10 от
ЗППЦК тоест сделката попада в предмета на дейност на дружеството и е извършена
в съответствие с обичайната търговска практика и не произтича от извънредни обстоятелства.
С
подробно изложени съображения по наведените касационни основания и че се касае
за маловажен случай на административно нарушение, като основание за прилагане
на чл.28 от ЗАНН, е направено искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № Р-10-260 от 01.04.2021г
. на Заместник - председателя на КФН.
Ответникът по касационната
жалба – Комисия за финансов надзор, чрез процесуалния си представител, в
представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при правилно приложение
на закона Старозагорският районен съд е приел, че извършването от М.П.Т. на съставомерно
от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл. 221, ал.5 във вр. с чл. чл.114, ал.1, т.1, буква „а“ от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа, е доказано по несъмнен начин, за което излага подробни съображения.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е жалбата неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е
развило по жалба на М.П.Т. против
Наказателно постановление № Р-10-260 от 01.04.2021г., издадено от Заместник -
председателя на Комисията за финансов надзор, гр. София, с което, въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р-06-772/ 22.10.2020г.,
на М.Т. е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 000
лева, на основание чл.221, ал.5 от
Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, за нарушение на чл.
114, ал.1, т.1, предл. второ, буква „а“ от ЗППЦК. Административно наказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че М.П.Т., в качеството му
на представляващ на публично дружество „Слънце Стара Загора – Табак“ АД, без да
бъде изрично овластен за това от общото събрание на публичното дружество, е
извършил сделка /договор за цесия от 30.12.2019г./, в резултат на която „Слънце
Стара Загора – Табак“ АД е предоставило свои активи на „Нова индустриална
компания“ АД в размер на 11 226 000 лева, които надвишават прага от
9 625 000 лева, изчислен съобразно изискванията на чл.114,ал.1т.1,
предложение второ, буква „а“ от ЗППЦК.
Старозагорският районен
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като
наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание
на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна
страна административнонаказателното обвинение, с посочване на всички релевантни
за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. По съществото на спора,
въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от
санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние,
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.221,
ал.5 във вр. с чл. 114, ал.1, т.1, предл. второ, буква „а“ са доказани по безспорен и
несъмнен начин, като за това нарушение на М.Т. е наложено предвиденото в закона
по вид наказание, определено в законово регламентирания минимален размер. В
мотивите към решението са изложени и съображения, че нарушението не може да
бъде квалифицирано като „маловажен случай“ и съотв. че липсва основание за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Решението на
Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл. 114, ал.1, предложение 2 буква „а“ от ЗППЦК, като основание за
налагане на административна санкция по чл.221, ал.5 от ЗППЦК, е доказано по
несъмнен начин. Изложените в тази връзка подробни мотиви в обжалваното решение изцяло се
споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Във връзка с направените в касационната жалба
възражения следва да се отбележи следното:
Безспорно
е, че „Слънце Стара Загора – Табак“ АД е акционерно дружество и за него трябва
да се прилагат разпоредбите за акционерните дружества на ТЗ. Но следва да се
има впредвид, че той е и публично дружество, Основните характеристики на публичното
дружество за три: това е акционерно дружество със значителен брой акционери ,
чийто акции са предложени публично или ще бъдат търгувани на регулирания пазар
на ценни книги Обстоятелството, че при дейността на публичното дружество могат
да бъдат засегнати интересите на голям брой
акционери , както и че търговията с неговите акции има рисков характер ,
защото се извършва на капиталовите пазари е било основание законодателят да въведе
по-строги правила от общите изисквания за неговата дейност Общественият интерес
налага дейността на публичното дружество да се извършва при максимална прозрачност
. Затова при извършваните сделки от публичните дружества имат приоритет
залегналите изисквания за публичните дружества в ЗЗППЦК Съгласно чл.114, ал.1,
т.1 буква „а“ от ЗППЦК лицата, които
управляват и представляват публично дружество, включително лицата -
представители на юридическо лице, което е член на управителен орган на
публичното дружество, без да бъдат изрично овластени за това от общото събрание
на публичното дружество, не могат да извършват сделки, в резултат на които:
дружеството придобива, прехвърля, получава или предоставя за ползване или като
обезпечение под каквато и да е форма активи на обща стойност над една трета от
по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни
баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити
публично по реда на
чл. 100т.
Не се оспорва от страната,
че такава сделка е извършена. Защитната теза на касатора и пред въззивната
инстанция, че не трябва да се спазва това правилно впредвид разпоредбите на чл. 114,ал.10 и ал. 11 от ЗППЦК Съгласно
нормата на чл.114,ал.10, т,1 от ЗППЦК разпоредбите на ал. 1 и 3 не се прилагат
при сключване на договори за банкови кредити и предоставяне на обезпечения по
тях, както и при сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска
дейност на дружеството. Спорът е дали сключеният договор за цесия е извършен
при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружество. В чл.114,ал.11
е дадена легална дефиниция на този термин „
обичайна търговска дейност по ал. 10, т. 1 е съвкупността от действия и
сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на дейност и
съобразно обичайната търговска практика, без сделките и действията, които
произтичат от извънредни обстоятелства. В случая правилно е прието от районния съд
, че в случая под „предмет на дейност“
следва да се има регистрирания предмет на дейност на дружеството а именно изкупуване,
промишлена обработка , заготовка за износ и търговия със суров тютюн, производство, заготовка за износ е търговия с
тютюневи изделия, външно търговска дейност с тютюн и тютюневи изделия. Наистина дружеството е
сключвало за периода от 02.07.2009 г. до 31.03.2016 година шест броя договори за
цесия, но сключване на тези договори не се включва в предмета на дейност на дружеството, поради което правилно е
прието от съда , че за сключване на процесния договор за цесия следва да има
овластително решение на ОС на публичното
дружество.
С оглед на гореизложеното и доколкото не е спорно /а и се
установява от доказателствата по делото/ наличието на останалите съставомерни
от обективна и субективна страна елементи на вмененото на санкционираното лице
нарушение обоснован от гл.т на доказателствата
и правилен от гл.т на закона е направеният от Старозагорския районен съд извод,
че извършването на нарушение по повдигнатото на М.Т. административнонаказателно
обвинение, е доказано по несъмнен начин.
В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от
Старозагорския районен съд извод, че нарушението не може
да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането
на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на
смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с
по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и
съотв. не са налице обстоятелства за определянето на нарушението като
„маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН,
което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. А сочени от М.Т. обстоятелства /че се касае за
първо извършено от лицето нарушение на
регламентирания в ЗППЦК режим, за липса на настъпили вредни последици за
дружеството и за неговите акционери и т.н./, могат да бъдат преценени като
смекчаващи обстоятелства, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното
нарушение административна санкция и които са взети предвид от наказващия орган
при определянето на наложеното на М.П.Т. административно наказание глоба в
нормативно регламентирания минимален размер.
Съдът е извършил
цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, като е направил обоснован извод, че същото е издадено при
спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален
закон. Въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за
оценка и проверка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия, съотв. не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
Не е налице и
релевираното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК,
доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна
несправедливост на наказанието по см. на чл.348, ал.5 от НПК т.е наказанието да
не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Както беше
вече посочено, наложената административна санкция е определена в законово
предвидения минимален размер, а съгласно чл. 27,
ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък
размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност. Несъстоятелно е възражението на касатора, че
санкционираното деяние само формално осъществява състава на нарушение по
чл.114, ал.1, т.1 , буква “а“ от ЗППЦК и На първо място законът предвижда постигането на целта на разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗППЦК /защита на икономическите интереси на акционерите/, да се
обезпечи и гарантира чрез нормативно въведеното изискване сключването на
сделката да се извършва въз основа на изрично овластяване от общото събрание на
публичното дружество т.е. в случая изцяло в право на акционерите е било да
извършат преценка дали сделката е в техен интерес. На следващо законово
регламентираната забрана по чл. чл.114, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗППЦК е императивна, като единствените
изключения са предвидени в чл.114, ал.10, т.1 – т.7 от ЗППЦК, в които хипотези
процесният случай на попада.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, М.П.Т.
следва да бъде осъден да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 120
лева, представляваща възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42 от 07.06.2021г.,
постановено по АНД № 1187/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № Р-10-260 от
01.04.2021г., издадено от Заместник - председателя на Комисията за финансов
надзор /КФН/ - гр. София.
ОСЪЖДА М.П.Т., с постоянен адрес ***, да
заплати на Комисията за финансов надзор, гр. София, сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.