Решение по дело №604/2018 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

  

 

Р Е Ш Е Н И Е

  

№ 2401

 

гр. Пловдив, 19.11.2018 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и прокурор ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 604 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.         

  Образувано е по искова молба на Ж.Р.З., ЕГН **********, представлявана от адв.Х.В. *** против Национална агенция по приходите /НАП/ за присъж­дане на обез­ще­те­ние в размер на общо 600 лева, представляващо обезщетение за при­чинените му имуществени вреди за направените разходи за ад­во­катско въз­наг­раждение в съдебното производство по обжалване наказателно постано­вле­­ние/НП/ № 229456-F220404/30.11.2016г. на Директор ТД на НАП – Пловдив, издадено сре­щу ищцата и отменено ка­то незаконосъобразно с Решение №1482 от 11.08.2017г. по АНД № 2597/2017г. по описа на Пловдивски районен съд, което решение е оставено в сила с Решение № 2282 от 19.12.2017г. по КНАХД №2610/2017г. по описа на Административен Съд – Плов­див, ХХIV състав. Ищцата претендира при­съждане на законни лихви върху посочената главница от датата на подава­не на тази иско­ва молба, както и направените по настоящото дело разноски.

Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юриск.А. прави възражение за неоснователност на исковата претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е  ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С Наказателно постановление № 229456-F220404/30.11.2016г., издадено от Заместник – директора на ТД на НАП Пловдив, на ищцата е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.2, б. „а“ от Наредба Н-8/29.12.2005г., вр. с чл.355, ал.1 от КСО, вр. с чл.5, ал.6 от КСО.

НП е обжалвано по съдебен ред. С решение № 1482 от 11.08.2017 г., постановено по АНД № 2597/2017 г., състав на РС Пловдив е отменил наказателното постановление. Решението е обжалвано пред Административен съд Пловдив. С постановеното по КАНД № 2610/2017 г. решение № 2282/19.12.2017 г., първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила.

По делото е приложено за послужване АНД № 2597/2017 г. на Районен съд Пловдив, както и  заверени копия на 2 броя договор за правна защита и съдействие от 27.03.2017г. и от 20.11.2017г., сключен между ищцата и адвокат Х.В. вписан в АК-София, на който е възложено да представлява, защитава и съдейства по обжалването на НП № 229456-F220404/30.11.2016г. и по КАНД 2610/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив. И в двата договора уговореното възнаграждение е в размер на по 300 лева., като и в двата е отбелязано че сумата е платена в брой. Същите договори са приложени и в кориците на двете дела АНД № 2597/2017 г. на Районен съд Пловдив и КАНД 2610/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – НАП – София, която Агенция, съобразно нове­лата на чл.2 ал.2 от ЗНАП, е юридическо лице на бюджетна издръжка и може прин­ципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съоб­разно правилото на чл.7 от последния закон искът следва да се предяви срещу орга­ни­те по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или без­дейст­вия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.

По аргумент на чл.204 ал.1 от АПК, допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка чл.203 ал.1 от АПК, се обуславя от наличието на административен акт, отменен по съответния ред. В случая тези предпоставки са налице.

На първо място следва да бъде съобразено Тълкувателно постановление №  2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1  ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл.  АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1  АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Все в тази насока е необходимо да бъде съобразено още следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищцата, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищцата са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая ищцата, не би заплатила адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищцата са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на по 600 лева  – направени разноски за адвокатско възнаграждение за всяка инстанция.

Основателна при това положение се явява и претенцията на ищцата за начисляване на законна лихва върху посочената сума. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Но предвид направеното искане от страна на ищцата, лихвата следва да бъде присъдена от посочената от нея дата от завеждането на исковата молба- 20.02.2018г..

 В съответствие с изложеното, ищецът има право на разноски по делото в общ размер на 310 лева, от които 10 лева - платена държавна такса по иска, 300 лева – разноски за адвокатски хонорар.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХІІІ състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Ж.Р.З., ЕГН **********, със съдебен адрес *** размер на 600 /шестотин/ лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва вър­ху посочената глав­­ница от датата на подаване на тази искова молба – 20.02.2018г. до оконча­телното и изплащане.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Ж.Р.З., ЕГН **********, със съдебен адрес *** лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: