Решение по дело №957/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 372
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20203100900957
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Варна, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20203100900957 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 27147/14.05.2020 г.,
уточнена с молби вх. №№ 37444/16.06.2020 г., 41886/30.06.2020 г. и 21242/30.09.2020 г. на
„КОВИТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК „Гео Милев“, ул. „Манастирска“, № 8А, с която е предявен частичен иск за
осъждането на „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, м. „Евксиноград“, ул. „14-та“, № 3, бл. 16, да заплати сумата 85000.00
лв., представляваща част от придобито вземане в размер на 694268.80 лв., по силата на
Договор за прехвърляне на вземане от 05.08.2019 г., с произход неплатено възнаграждение
по Договор за СМР от 01.02.2016 г., сключен между „Евродизайн“ ЕООД и третото лице
„Нюстрой Вижън“ ЕООД, обективирано във фактури №№ 1/03.05.2016 г., 3/11.05.2016 г.,
6/20.05.2016 г. и 72/31.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до изплащането, на осн. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД . Претендира се заплащане на сторените в производството
разноски.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за СМР от 01.02.2016 г.,
ответникът, в качеството на Възложител, възложил на „Нюстрой Вижън“ ЕООД, в
качеството на изпълнител, да извърши дейности по СМР със собствена техника и
механизация по проект за подобряване на базата на „Градски транспорт“ ЕАД, съгласно
оферта, неразделна част от договора. Сочи, че работата е била приета със съставени и
подписани между страните Протоколи, след което били издавани и съответните фактури за
1
остойностяване на изпълнената работа. След завършване на работата по договора от страна
на ищеца останали неплатени процесните фактури 1/03.05.2016 г., 3/11.05.2016 г.,
6/20.05.2016 г. и 72/31.05.2016 г., на обща стойност 774268.80 лв., с ДДС.
Ответникът пък бил ангажиран като подизпълнител на същия обект по силата на
сключени договори с „Енерджи Ефект“ ЕАД, по които следвало да получи общо сумата
1119745.92 лв.
Така на 03.10.2016 г. между „Енерджи Ефект“ ЕАД, „Евродизайн“ ООД и „Нюстрой
Вижън“ ЕООД било подписано Споразумение, по силата на което „Енерджи Ефект“ ЕАД
погасило част от задължението на ответника към „Нюстрой Вижън“ ЕООД, в размер на
80000.00 лв., която сума на 07.10.2016 г. била преведена по сметката на „Нюстрой Вижън“
ЕООД. В резултат от което размерът на задължението на ответника по сключения Договор
от 01.02.2016 г. възлизал на 694268.80 лв. Сочи, че това вземане придобил от цедента
„Нюстрой Вижън“ ЕООД, по силата на сключения Договор за цесия от 05.08.2019 г.
Уточнява, че при цедента получената по силата на сключеното Споразумение сума 80000.00
лв., била отнесена за погасяване на задължението по най-старата издадена фактура №
1/03.05.2016 г. Ответникът бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането. Въпреки това плащане на задължението, в полза на цесионера не последвало.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Евродизайн“ ЕООД, депозира писмен отговор,
в който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на облигационна връзка по силата на
Договор от 01.02.206 г., оспорва дейностите описани в договора да са били възлагани и
извършвани от „Нюстрой Вижън“ ЕООД, в качеството му на негов подизпълнител.
Последното дружество не е разполагало със собствена техника и механизация и не е
ангажирало външен подизпълнител. Оспорва авторството, подписите и съдържанието на
представените с исковата молба доказателства. Оспорва представеното банково бордеро за
сумата 80000.00 лв. като твърди, че същото няма отношение към настоящият спор.
Признава, че е бил подизпълнител на „Енерджи Ефект“ ЕАД във връзка с подобряване
базата на „Градски Транспорт“ ЕАД и е ползвал услуги на други дружества, но не и на
„Нюстрой Вижън“ ЕООД. Оспорва сключения Договор за цесия от 05.08.2019 г. като
твърди, че същият е фиктивен (нищожен), по него не било извършвано насрещно плащане и
имал невъзможен предмет, предвид прехвърлянето на вземане, което не съществува.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която
оспорва възраженията на ответника. Счита, че наличието на договорно правоотношение,
изпълнението и приемането на възложената работа се доказва с представените писмени
доказателства. Сочи, че техниката, с която възложената работа е изпълнена е наета по силата
на договорно правоотношение с „Мед – Натурал“ ЕООД. Счита, че безспорно се
установяват и сключването, страните, условията и надлежното уведомяване на длъжника по
Договора за цесия. Репликира и останалите възражения на ответника като в заключение ги
счита за несъстоятелни.
2
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който
поддържа доводите изложени в отговора.
В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат
изложените твърдения, доводи и възражения.
Съдът, след преценка на събраните в хода на прозиводството доказателства,
поотделно и в съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и
процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Представен по делото е Договор от 01.02.2016 г., по силата на който „Евродизайн“
ООД като Възложител възложило на „Нюстрой Вижън“ ЕООД като Изпълнител, което
приело, да извърши със собствена техника и механизация СМР по проект за подобряване на
производствено-техническата база на „Градски транспорт“ ЕАД, съгласно оферта,
представлвяваща неразделна част от договора. Страните уговорили, че на заплащане
подлежат възложени, извършени и приети с акт за установяване на извършени реално
отработени моточасове, след съставяне на акт-обр. 16 за обекта и след представени от
изпълнителя фактури, по единични цени съгласно оферта. Представена е и Оферта от
01.02.2016 г.
Представени по делото са процесните фактури №№ 1/03.05.2016 г., 3/11.05.2016 г.,
6/20.05.2016 г. и 72/31.05.2016 г. като всяка фактура е придружена от двустранно подписани
Протоколи за установяване извършването и изплащкането на реално изработени
моточасове.
Представени по делото са и двустранно подписани заявки за необходимата техника и
механизация, отправени от ответника до „Нюстрой Вижън“ ЕООД (л. 18-34)
Представено по делото е Тристранно споразумение (Съгласие) от 03.10.2016 г.,
сключено между „Енерджи ефект“ ЕАД, „Евродизайн“ ООД и „Нюстрой Вижън“ ЕООД, по
силата на което страните констатирали, че по силата на издадена фактура № 433/31.05.2016
г. „Енерджи ефект“ ЕАД дължи на „Евродизайн“ ООД, сумата 1025728.60 лв. В
споразумението се съдържа още и констатация, че по силата на процесните фактури
„Евродизайн“ ООД дължи на „Нюстрой Вижън“ ЕООД сумата 774268.80 лв. При тези
констатации страните постигнали съгласие „Енерджи Ефект“ ЕАД да преведе част от
задължението си към „Евродизайн“ ООД, в размер на 80000.00 лв., по банков път, в полза
на „Нюстрой Вижън“ ЕООД.
В границите на открито производство по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с
оспорване от страна на ответника на автентичността на цитираните по-горе документи, е
назначена съдебно-почеркова експертиза, чието заключение, неоспорено от страните е
прието от съда и се кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От него се
3
установява, че всички подписи положени на мястото за „Възложител“ в Договор от
01.02.2016 г., на мястото за „Възложил“ в Заявки за необходима техника и механизация,
представени по делото, Протоколи за установяването, извършването и изплащането на
реално изработени моточасове, представени по делото и над текста „Светозар Веселинов
Кръстев“ в представеното Тристранно споразумение от 03.10.2016 г., са положение от
лицето Светозар Веселинов Кръстев. Следователно оспорването на автентичността на
посочените документи е неуспешно.
Видно от представеното платежно нареждане от 07.10.2016 г. е, че по сметка на
„Нюстрой Вижън“ ЕООД от „Енерджи Ефект“ ЕАД е наредена сумата 80000.00 лв., с
посочено основание „по фактура, плащане съгласно споразумение“.
Представен по делото е Договор за отдаване на техника под наем от 01.02.2016 г., по
силата на който „Мед-Натурал“ ЕООД е отдало на „Нюстрой Вижън“ ЕООД, Кран, Вишка и
Скеле 1000.00 кв.ч., за срок от 4 месеца, през периода 01.02.2016 г. – 31.05.2016 г. Ведно с
Договора е представен и двустранно подписан Протокол за отдаване на техникат под наем
от 01.02.2016 г. и Фактура от 30.05.2016 г., издадена от Наемодателя на Наемателя.
По силата на сключения на 05.08.2019 г. Договор за прехвърляне на вземане,
„Нюстрой Вижън“ ЕООД, в качеството на цедент е прехвърлило на „Ковитра България“
ЕООД, в качеството на цесионер, възмездно своето вземане от „Евродизайн“ ЕООД, в
размер на 694268.80 лв., произтичащо от Договор за СМР от 01.02.2016 г. и издадени и
неплатени фактури №№ 1/03.05.2016 г., 3/11.05.2016 г., 6/20.05.2016 г. и 72/31.05.2016 г.,
срещу уговорена цена в размер на 208280.64 лв.
От страна на цедента до длъжника е изпратена нотариална покана от 14.08.2019 г. и
уведомление, неразделна част от нея. Поканата е връчена надлежно на длъжника – ответник
по настоящото дело, на 19.08.2019 г.
По делото е назначена ССЕ като по поставените задачи са изготвени заключения в
две части, които неоспорени от страните се кредитират от съда като компетентно и
безпристрастно дадени. От заключенията се установяват следните факти: 1. В
счетоводството на ответника, процесния Договор за СМР не е отразен, а в предоставената
счетоводна експертът не е отрил Протоколи за извършване и заплащане на реално
изработени моточасове и Заявки за необходимата техника; 2. Процесните фактури са
отразени в счетоводството на ответника в дневниците за покупки за м. май 2016 г., техните
стойности са намерили отражение в Справка-декларация за данък ДДС за данъчен период м.
май 2016 г. и е ползван данъчен кредит за същия данъчен период, общо в размер на
129044.80 лв.; 3. Плащането на сумата 80000.00 лв., от страна на „Енерджи Ефект“ ЕАД, по
силата на Тристранно споразумение от 03.10.2016 г. е намерило отражение в счетоводните
регистри при ответника като със същата сума е намалено вземането от „Енерджи Ефект“
ЕАД и е намалено задължението към „Нюстрой Вижън“ ЕООД отново със сума в същия
размер; 4. Извършеното плащане не е отнесено от ответника към конкретна фактура, при
4
което отнасянето следва да бъде извършено по хронология на издаване на фактурите, при
което по фактура № 1/03.05.2016 г. задължението възлиза на 63136.00 лв., фактура №
3/11.05.2016 г. – 156768.00 лв., фактура № 6/20.05.2016 г. – 143136.00 лв. и фактура №
72/31.05.2016 г. – 331228.80 лв.; 5. Договорът за цесия е отразен в счетоводството на ищеца
и са взети съответните счетоводни записвания, които са правилни като плащания от страна
на длъжника към цесионера не са извършвани.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава
или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се
дължи на причина за която длъжникът отговаря.
Настоящият състав намира, че в правоотношенията между страните са приложими
правилата за договора за изработка, разписани в чл. 258 и сл. ЗЗД. Съгласно нормата на чл.
258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. По
правната си същност, този вид договор е двустранен, неформален и консенсуален и се счита
сключен в момента, в който съвпаднат двете насрещни волеизявления относно предмета на
договора, неговото количество и цена.
Безспорно е и че поръчващият дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение,
респ. незаплатения остатък за приетата работа, съобразно нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, при
наличие на две условия: 1) изпълнение на поръчката и 2) приемане на работата. Приемането
на извършената работа обхваща по същината си два момента - от една страна, фактическо
действие по получаването на изработеното и от друга страна, одобряване на изработеното,
тоест признание, че то съответства на поръчаното. Именно за това, възложителя има
задължение при приемането на работата да прегледа изработеното и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за т.н. „скрити” недостатъци. (чл.
264, ал. 2 ЗЗД). В случай, че такива възражения не бъдат направени, работата се счита за
приета, при което се преклудира възможността на възложителя да направи такива
възражения на по-късен етап.
Следователно, ищецът (бил той самият изпълнител или негов частен правоприемник)
следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че между страните е
сключен договор с конкретни параметри и индивидуализация на уговорената работа и
възнаграждение, че работата е извършена съобразно уговореното, че е приета от
възложителя, поради което и за него е възникнало основанието за плащане.
Съобразно изложението на събраните доказателства, се налага безспорния извод, че
ответникът и цедента „Нюстрой Вижън“ ЕООД са били обвързани от валидно облигационно
отношение, обективирано в коментирания Договор от 01.02.2016 г., от което за страните
произтичат кореспондиращи си права и задължения. От възприетата фактическа
5
установеност по делото безспорно се установява, че работата по договора е била изпълнена
от „Нюстрой Вижън“ ЕООД и е била отчетена на ответника с двустранно подписани
Протоколи, без възражения. Издадените фактури са достигнали до ответника и са намерили
отражение в счетоводните записвания на ответното дружество. Последното е още един факт
в подкрепа на горните изводи, както за съществуване на облигационното правоотношение
между страните, така и за приемането на изпълнената работа. Отражение в счетоводните
записвания при ответника е намерило и извършеното плащане на сумата 80000.00 лв., по
сключеното Тристранно споразумение (Съгласие) от 03.10.2016 г. Следователно,
възраженията на ответника за липса на подобно правоотношение с цедента и съответно за
липса на задължение да бъде заплащана изпълнена по това правоотношение работа се
преценяват като неоснователни.
От събраните доказателства не се установява ответникът да е извършвал плащане по
издадените фактури в полза на цедента.
Така събраните и коментирани доказателства и специални знания водят до извода, че
ищецът при условията на главно и пълно доказване успя да установи, че вземането предмет
на сключения Договор за прехвърляне от 05.08.2019 г., съществува. При условията на главно
и пълно доказване се установява и, че ищецът се легимира като негов носител по силата на
извършеното цедиране. За извършеното прехвърляне ответникът е бил уведомен, поради
което и сключения догово за цесия е породил действието си и спрямо ответника – длъжник.
От събраните доказателства не се установява сключеният Договорът да е нищожен или да е
такъв с невъзможен предмет, поради което и релевираните в този смисъл възражения от
ответника се преценяват като неоснователни.
От събраните доказателства не се установява и ответникът да е извършвал плащане
по издадените фактури в полза на цесионера-ищец, поради което и предявеният частичен
иск за сумата 85000.00 лв., представляваща част от придобито вземане в размер на 694268.80
лв. като основателен ще следва да бъде уважен.
На осн. чл. 214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД на уважаване подлежи и искането за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 14.05.2020 г. до окончателното плащане.
По разноските.
С оглед изхода от спора и в съответствие с направеното искане на осн. чл. 78, ал. 1
ЗЗД, на ищеца се следват сторените от него разноски по водене на настоящото
производство, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства,
възлизат на сумата 3400.00 лв. – държавна такса, сумата 2500.00 лв., адвокатски хонорар и
сумата 620.23 лв., възнаграждение за вещо лице или общо дължимата сума възлиза на
6520.23 лв.
6
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, м. „Евксиноград“, ул. „14-та“, № 3, бл. 16 ДА ЗАПЛАТИ НА
„КОВИТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК „Гео Милев“, ул. „Манастирска“, № 8А, сумата 85000.00 лв. (осемдесет и пет
хиляди лева), представляваща част от придобито вземане в размер на 694268.80 лв., по
силата на Договор за прехвърляне на вземане от 05.08.2019 г., с произход неплатено
възнаграждение по Договор за СМР от 01.02.2016 г., сключен между „Евродизайн“ ЕООД и
третото лице „Нюстрой Вижън“ ЕООД, обективирано във фактури №№ 1/03.05.2016 г.,
3/11.05.2016 г., 6/20.05.2016 г. и 72/31.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 14.05.2020 г. до окончателното плащане, на осн. чл. 99, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД
ОСЪЖДА „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, м. „Евксиноград“, ул. „14-та“, № 3, бл. 16 да заплати на „КОВИТРА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
„Гео Милев“, ул. „Манастирска“, № 8А, сумата 6520.23 лв. (шест хиляди петстотин и
двадесет лева и 23 ст.) съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВАпС, в 2-седмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7