Решение по дело №2820/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. Т. А., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 254 от 01.12.2024 г., издадена от мл. инспектор К. В. К. – полицай в 04 РУ при ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл.171, т.2А, б."б" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Мерцедес“ Ц 200 с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на заповедта като счита, че същата е издадена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи, че не е нарушена нормата на чл.171, т.2А, б."б" от ЗДвП и липсва основание за налагане на ПАМ. Иска се отмяна на заповета.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски. Допълнително излага, че представените резултати от проби на лицето са отрицателни.

Ответникът - мл. инспектор К. В. К. – полицай в 04 РУ при ОДМВР – Пловдив, не изразява становище по жалбата.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 01.12.2024 г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена директно в Административен съд - Пловдив на 16.12.2024 г. (понеделник), т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1229100 от 01.12.2024 г.

Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 01.12.2024 г. в 00:16 часа, в [населено място], [улица]до номер 122, С. Т. А., [ЕГН], управлява лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег. № [рег. номер], лична собственост, като извършва следното нарушение: Управлява МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества или техните аналози, установено след тест с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен номер ARSD-0016. Посочено е, че проба с пореден номер 122 е с положителен резултат – за анфетамин и е показана на водача. Съгласно АУАН – пробата е извършена в 04 РУ [населено място] в 00:13 часа. Издаден е и талон за медицинско изследване с номер 122650. В съставения АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, както и че като доказателства са иззети: СУМПС № *********, СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели с № [рег. номер]. Актът е подписан от нарушителя без възражения.

Последвало е издаването на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2А, б."б" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца. В заповедта е направено позоваване на АУАН серия GA № 1229100 от 01.12.2024 г. и е посочено, че С. Т. А. управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Като част от административната преписка са представени: Заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021 г. (лист 32) на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП (лист 34); Заповед № 317з-385 от 10.01.2024г. и Заповед № 317з-7086/09.08.2022г. и двете на директора на ОД на МВР – Пловдив относно оправомощаване на държавни служители от ОД на МВР – Пловдив за работа с АИС „Пътна полиция“ и използване на технически средства и системи за измервания и контрол в рамките на обслужваната от съответната структура територия; Справка за нарушител/водач; талон за изследване № 122650; лист за преглед на пациент; Протокол за медицинско изследване от 01.12.2024г.; Протокол за сервизна проверка на DRUGTEST 5000 с фабричен номер ARSD-0016; Заповед № 317з-11545/18.10.2023г. на директора на ОД на МВР – Пловдив за назначаване на К. В. К., полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ.

От трето неучастващо по делото лице - Военномедицинска академия – София е представена изготвена Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза рег. № И-1942/21.02.2025г., резултат от извършено излседване на лицето С. Т. А..

С Определение от 30.12.2024г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ е издадена от компетентен орган – мл. инспектор при ОДМВР – Пловдив, 04 РУ Пловдив, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и съобразно Заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата, Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. и Заповед № 317з-11545 от 18.10.2023г. и двете на директора на ОД на МВР – Пловдив.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В оспорената заповед е посочено, че е налице втората хипотеза на чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП, като е описано: „управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози“.

Съгласно чл.174 ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Според чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

На С. А. е издаден талон за изследване, като в указания времеви диапазон лицето е дало проба от кръв и урина в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Пробите са изпратени за анализ в Химикотоксикологична лаборатория на Военномедицинска академия в [населено място].

Според заключението на представената от Военномедицинска академия, [населено място] - Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза по ДП № 495 / 2024г. по описа на 04 РУ - Пловдив с рег.№ И– 1942 /21.02.2025г., от извършените изследвания на предоставените биологични проби от лицето С. А. не се установява наличие на наркотични вещества.

Актът за установяване на административно нарушение има доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДвП, но в случая презумптивната доказателствена сила на АУАН е оборена чрез резултатът от пробите кръв и урина.

Следователно, фактическото основание за издаване на оспорената заповед е опровергано посредством един от способите за тази цел, като се съобрази разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г., регламентираща хипотеза при отказ от извършване на тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и при неприемане показанията от теста, но същевременно и в хипотеза, когато лицето е изпълнило предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

При наличие на медицинско изследване за кръвна проба, какъвто е настоящият случай, законът е предвидил, че установените стойности от тази кръвна проба са определящи /в тази насока Решение № 7457/2018г. по д.№ 6432/2017г. на ВАС/.

По своята правна същност принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закона случаи, и компетентният орган не може да ги налага произволно. Недопустимо е прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. След като не е доказано извършването на посоченото нарушение: „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози“, то липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство. Процесната ПАМ, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 254 от 01.12.2024 г. на мл. инспектор при ОДМВР – Пловдив, 04 РУ Пловдив е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Същите се констатираха в общ размер на 1040 лева, от които 10 лева – държавна такса и 1030 лева - изплатено адвокатско възнаграждение (лист 6).

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 254 от 01.12.2024 г., издадена от мл. инспектор К. В. К. – полицай в 04 РУ при ОДМВР – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати в полза на С. Т. А., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 1040 /хиляда и четиридесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.