№ 194
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100607831 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Т. Р. – упълномощен защитник на подсъдимия
А. Н. У. А. и въззивен протест срещу Присъда № 473 от 11.07.2024г., постановена по НОХД
№ 6282/2022г., по описа на СРС, НО, 111 състав.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършването на две отделни
престъпления по чл. 117, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.116, т.6, т.7 и т.9, вр. чл.115 НК, за всяко от
които е осъден на четири години лишаване от свобода. Съдът е признал подсъдимия за
виновен и в извършването на две отделни престъления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, за всяко
от които е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът
е определил едно общо най – тежко наказание на подсъдимия А. Н. У. А.-Г. в размер на
четири години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване
на общо определеното наказание лишаване от свобода. Приложена е разпоредбата на чл.59
НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. На основание чл. 189, ал. 3 НПК
е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, включително тези,
свързани с извършените преводи.
С въззивната жалба и допълнението към нея са наведени подробни доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния
закон и явна несправедливост на наложените наказания. Иска се отмяна на атакувания
съдебен акт и постановяване на нова оправдателна присъда. Алтернативно е нарпавено
искане за връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
С протеста се твърди неправилност на присъдата в частта относно размера на
наложените наказания и се моли същите да бъдат увеличени. Направено е искане за
приложение на чл. 24 НК след определяне на общо наказание по реда на чл. 23, ал. 1 НК,
1
както и за изменение на присъдата в частта за разноските, касаещи извършването на
преводи.
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на
доказателства.
В съдебно заседание по същество защитата в лицето на адв. Н. поддържа жалбата на
основанията, изложени в нея.
Представителят на СГП поддържа протеста.
Подсъдимият в хода по същество твърди, че нито една дума в обвинителния акт не е
вярна. В последната си дума моли за справедливост.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в подадената въззивна жалба и
въззивния протест‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и, след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че са нА.це основания за нейната отмяна и връщане делото на СРС за ново
разглеждане от друг състав:
Първоинстанционното производство пред районния съд е образувано по внесен в СРС
обвинителен акт срещу А. Н. У. А., с който срещу него са повдигнати обвинения за
извършени две престъпления по 117, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.116, т.6, т.7 и т.9, вр. с чл.115 НК
и две престъпления по чл. 144, ал. 3 НК.
Настоящият съдебен състав, констатира, че мотивите към присъда, изготвени от
първата инстанция, не отговарят на изискванията на процесуалния закон, което
представлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за
ново разглеждане /чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК/.
Видно от съдържанието на мотивите в частта относно правната страна на вменените
престъпления, липсват конкретни доводи относно субективната страна на двете отделни
престъпления по чл. 144, ал. 3 НК изцяло и частично за престъпленията по чл. 117, ал. 2, вр.
чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 НК.
Така, след като е обсъдил обективната страна престъпленията по чл. 117, ал. 2, вр. чл.
116, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 НК, първият съд е посочил, че от субективна страна това
престъпление включва съзнание у дееца, че с действията си формира в третото лице
решение да извърши убийство, което е и преследваната от подбудителя цел. Следва
обсъждане на обективните признаци на престъпленията по чл. 144, ал. 3 НК. Следващото
изложение на съда отново съдържа правни изводи относно субективната страна на
престъпленията по чл. 117, ал. 2, вр. чл. 116 НК. Доводите си за пряк умисъл при извършване
на тези престъления съдът е обосновал и свързал с обективните действия на подсъдимия
касателно престъпленията по чл. 117, ал. 2 НК. В изложението, обаче, липсва обсъждане на
отношението на дееца към част от съставомерните елементи на престъплението по чл. 117,
ал. 2, вр. чл. 116 НК, а именно: подбуждането на другиго с цел да умъртви всяко отделно
лице Г.Б.Г. и С.Б.И./ предумишлено и със средство, опасно за живота на мнозина /с взривно
вещество/, каквото е повдигнатото обвинение.
Отделно, в мотивите на първата инстанция лупсва обсъждане на субективната страна
на престъпленията чл. 144, ал. 3 НК, които освен, че имат различни адресати, се твърди да са
извършени при различни обстоятелства и чрез различни изрази. Изрично следва да бъде
обсъдено на база обективните действия на дееца – съзнавал ли е същият общественоопасния
характер на всяко от деянията, предвиждал ли е настъпването на неговите
общественоопасни последици и дА. ги е целял пряко или ги е допускал. Подобни мотиви
липсват.
Пропускът на първата инстанция в горния смисъл представлява абсолютно
процесуално нарушение – липса на мотиви, което не би могло да бъде отстранено от
2
въззивния съд и е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на СРС за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Що се отнася до възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения, СГС
намира следното:
По отношение възражението за неправилно приложение на чл. 269 НПК в хода на ДП,
настоящият въззивен състав намира същото за неоснователно. В хода на досъдебното
производство обвиняемият е бил обявен за общодържавно /справка СДВР – Отдел
„Противодействие на криминалната престъпност“ - л. 89, т. 4 от ДП/ и международно
издирване по линия ШИС въз основа на издадена ЕЗА и по МОКТ Интерпол, което е
станало на 28.01.2021г. Прецизирано обвинение е било повдигнато задочно при условията на
чл. 269 НПК на дата 06.12.2021г. чрез служебен защитник, на който постановлението е
предявено на 13.12.2021г., т.е. след надлежно издирване на обвиняемото лице. Още повече,
че видно от писмото на МВР Дирекция „МОС“ /л. 54 от съд.дело/, подсъдимият е бил
установен и задържан на територията на друга държава - Гърция.
По отношение възраженията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, СГС приема част от тях за основателни.
Видно от материА.те по НОХД № 6282/2022г. на СРС, НО, 111 състав, след внасяне на
обвинителния акт в съда, производството в разпоредително заседание е било спряно с оглед
издирване и установяване на подсъдимия. След задържане на подсъдимия на дата
11.06.2023г. в Гърция и предаването му на властите на Република България, СРС е
възобновил производството и е насрочил делото за провеждане на разпоредително заседание
на дата 05.07.2023г.
Видно от отбелязването в протокола от това съдебно заседание, е било осигурено
присъствието на преводач от арабски на български език и обратно - М.А., като е проведено
разпоредително заседание с участието на служебния защитник адв. К.Г.. В това съдебно
заседание е отразено изявление на подсъдимия чрез преводача, че владее български език
писмено и говоримо, но моли за назначаване на преводач от кюрдски език, тъй като е кюрд.
Записано е и негово изявление чрез преводача, че не държи на писмен превод на
обвинителния акт и, че няма проблем някой да му го прочете, като държи в днешното
съдебно заседание да е запознат с обвинението. Записано е и изявление на подсъдимия, че
не прави възражение във връзка с неспазване на 7-дневния срок за призоваване, както и, че
не възразява в това съдебно заседание преводачът М.А. да му помага, тъй като подсъдимият
знае малко арабски език. Видно от съдържанието на протокола, на подсъдимия не са били
разяснени въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които предстои да бъдат разгледани в
разпоредителното заседание. Въпреки това, съдът е дал ход на делото и е провел
разпоредително заседание, като е изслушал становището на прокурора и защитата по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, включително и по мярката за неотклонение. Подсъдимият
чрез преводача е помолил да не бъде задържан. Съдът се е произнесъл по чл. 248, ал. 1 НПК
и насрочил делото за разглеждане по същество.
В следващото съдебно заседание, проведено на 06.10.2023г., се е явил упълномощен
защитник на подсъдимото лице – адв. Р., която е взела по-нататъшно учатие по делото. В
това съдебно заседание, както и до приключване на съдебното производство пред първата
инстанция, устният превод е бил извършен от преводач от кюрдски на български и обратно,
като преди даване ход на делото, подсъдимият изрично е заявил чрез преводача, че говори
български език малко, но не може да чете на български. От своя страна съдът изрично е
направил констатация, че подсъдимият не владее в достатъчна степен български език, което
да му позволява свободно и лично да упражнява своите процесуални права в наказателно
производство, което е мотивирало назначаването на преводач на неговия роден език.
В това заседание съдът е дал ход на делото и на съдебното следствие, но не е
пристъпил към събиране на доказателства по същество, доколкото защитата е направила
3
искане за предоставяне на писмен превод на обвинителния акт на нейния подзащитен на
кюрдски език с доводите, които бяха отбелязани по-горе. В подкрепа, подсъдимият е заявил,
че не е разбирал какво се случва в предходното съдебно заседание, включително не е
разбирал и какво го пита съда, доколкото преводът е бил на арабски, а не на кюрдски.
СРС е отложил делото, като писмен превод на обвинителния акт от български на
кюрдски е бил направен и връчен на подсъдимия, видно от изявлението му направено в
съдебно заседание на 15.12.2023г. /липсващите в превод 5-6 стр. от обвинителния акт са му
били преведени на кюрдски в съдебно заседание устно/.
Настоящият съдебен състав счита, че при така протеклото съдебно производство,
първата инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения, които рефлектират
върху правото на защита на подсъдимия, препятствайки го да упражни по надлежен начин
правата си в наказателното производство.
Съгласно чл. 55, ал. 4 НПК обвиняемият, който не владее български език, има право на
устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език,
включително от постановлението за привличане на обвиняем, обвинителния акт и от
крайните актове на съдилищата. Тази норма е доразвита в Глава Тридесета"а" в
процесуалния закон. Посочените от закона изисквания обезпечават ефективна защита на
правата на подсъдимия, като му осигуряват възможност да е в състояние да се подготви
и/или да вземе участие в действена защита.
Както беше посочено по-горе, разпоредителното заседание на дата 05.07.2023г. е било
проведено на първо място, без на подсъдимия да му е бил връчен надлежен писмен превод
на кюрдски език на обвинителния акт /нито е бил извършен устен превод на кюрдски език/,
като не са били разяснени на подсъдимия и въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които предстои
да бъдат разгледани в разпоредителното заседание. Действително, в това съдебно заседание
като изявление на подсъдимия изрично е записано, че същият е съгласен да му бъде
извършен превод на обвинителния акт устно, макар и на арабски, но в следващото съдебно
заседание защитата на подсъдимия, а и самият той са направили изявление, че подсъдимият
не е разбрал добре обвинението при извършения превод на арабски, нито е разбирал какво
се случва в съдебно заседание. Още повече, че самият съдебен състав е направил
констатация, че подсъдимият не владее в достатъчна степен български език, за да упражнява
по надлежен начин правата си без извършване на превод на родния му език.
При това положение, вместо да проведе отново разпоредително заседание, след
връчване на обвинителния акт в превод на кюрдски език на подсъдимия, и след надлежно
разясняване на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК на разбираем за него език, съдът е
продължил разглеждането на делото по същество.
В тази връзка следва да се отбележи, че стадият на разпоредителното заседание е
съществен с оглед упражняване правото на защита на подсъдимото лице и защитника му,
доколкото именно на тази етап с оглед предвиденото в чл. 248, ал. 3 НПК се преклудира
правото им да направят възражения за допуснати процесуални нарушения в хода на ДП. Без
значение в този случай е обстоятелството, че разпоредителното заседание е проведено с
участието на служебния защитник, тъй като защитник и подсъдим са отделни страни в
наказателното производство със самостоятелни права.
Изложеното води до извод за нА.чие на още едно основание за отмяна на атакуваната
присъда - поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК,
касаещи правото на защита на подсъдимия.
По отношение възражението на защитата за нА.чие на основанията на чл. 29, ал. 2
НПК за съдебния състав с оглед произнасянията на СРС по мярката за неотклонение на
подсъдимия, в частност за предубеденост на състава, СГС ще посочи следното:
Вземайки отношение по въпроса касателно мярката за неотклонение на подсъдимото
4
лице, СРС е направил следните изявления в отделните съдебни заседания: на 05.07.2023г. -
„По отношение на мярката за процесуална принуда съдът намира, че в предвид
обстоятелството, че непосредствено, след като са били извършени твърдените от
държавното обвинение изпълнителни деяния, подсъдимият е напуснал пределите на
страната“ /л. 102-гръб от съд.дело/; на дата 16.10.2023г. „От посредственото извършване на
деянието чрез подбуждане на друго лице, обуславят извода, че подсъдимият е лице,
отличаващо се с комуникативни и манипулативни способности, които най-вероятно биха
били способствА. да извърши престъпление при евентуално изменение на взетата мярка за
неотклонение в по-лека. Част от повдигнатите обвинение касаят лице, с което бившата му
съпруга съжителства на съпружески начала, което обуславя предположението, че
подсъдимият е бил запознат с нейния семеен статут и неговите действия са целели
сплашване както на пострадА.я, така и индиректно на неговата Игнатова“ /л. 185-гръб от
съд.дело/. Отделно, на дата 12.01.2024г. съдът е обосновал опасностите от укриване и
извършване на престъпление, позовавайки се на разпитани в хода на съдебното
производство свидетели, съобразявайки заявеното от тях, че „подсъдимият е лице, склонно
към агресия и ревност“, както възприетото от тях поведение на свидетелката С.И., пред
които същата признала, че е била обект на физически и психически тормоз от страна на
дееца /л. 275-гръб от съд.дело/.
Настоящият съдебен състав счита, че първата инстанция, произнасяйки се по
въпросите относно мярката за неотклонение на подсъдимото лице в отделните заседания,
/дори и да е станало неволно/, е изразила и становище по въпроси, свързани с предмета на
делото по същество, включително опирайки се на показанията на разпитани в съдебното
производство свидетели. Подобен подход води до съмнения за предубеденост на съдебния
състав при разглеждане на делото, което явно е мотивирало и защитата да предприеме
последващи искания за отвод, които са били оставени без уважение.
Съмнения в тази насока могат да бъдат изведени и проследявайки процесуалното
поведение на председателя на състава при сезирането му с молби по чл. 312 НПК от страна
на защитата за поправка на протокол от 15.12.2023г. касателно показанията на свид. А.П.,
тъй като, след като председателят на съда е оставил молбата без уважение, не са предприети
действия по довършване на процедурата по чл. 312, ал. 2 НПК, чрез разглеждане на молбата
от съдебния състав. В тази насока съдът съобрази Решение № 330/30.09.2014 г. на ВКС по н.
д. № 1032/2014 г., I н. о., в което се приема, че недовършването на процедурата по чл. 312,
ал. 2 НПК, с произнасяне от съдебния състав, представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените. По настоящото дело нарушенията, които съдът е допуснал на
процедурата по чл. 312 НПК следва да се обсъждат на фона на цялостното поведение на
решаващия съд, насочено към неглижиране на правото на защита на подсъдимия и неговия
защитник, което е нА.це още от стартиране на съдебното производство.
В контекста на изложеното основателно е и възражението на защитата, свързано с
отказ на председателя на съдебния състав да разгледа молбата за поправка на протокола от
съдебно заседание на дата 12.01.2024г. /приемайки същата за просрочена/. Този протокол,
видно от ексезмпляра, приложен по делото, е бил подписан от председателя на състава в
ЕИСС на 15.01.2024г. /т.е. от тази дата следва да се счита, че е бил обявен в ЕИСС и
достъпен за страните/. Считано от следващия ден е започнал да тече тридневния срок,
предвиден в закона за страните да поискат поправка/допълване, като видно от молбата по чл.
312 НПК, депозирана от защитата, същата е била подадена на 18.01.2024г. – в срок. Именно
противоречивия подход на председателя на състава при преценка допустимостта на молбите
на защитата по чл. 312, ал. 1 НПК оставя съмнение за неговата предубеденост. Така, молба
по чл. 312, ал. 1 НПК касателно протокола от съдебно заседание на 15.12.2023г., която е била
депозирана на 12.01.2024г., председателят е приел за допустима, вземайки предвид, че
въпреки отразената дата на протокола след номера му – 15.12.2023г., самият протокол е
подписан от председателя на 08.01.2024г., като именно последната дата е приел за датата на
5
изготвяне на протокола. В противоречие с тези негови доводи, молбата за поправка на
протокола от съдебно заседание на 12.01.2024г. председателят е счел за недопустима,
приемайки, че протоколът е изготвен на дата 12.01.2024г., въпреки, че е подписан от
председателя в ЕИСС на 15.01.2024г.
Процесуалната теория и съдебна практика неотменно е утвърждавала разбирането, че,
за да бъдат вА.дни действията и решенията на съда, съдебният състав, разглеждащ делото,
трябва да е законен, което предполага не само да е сформиран по начина, предписан от
закона, но и по отношение на членовете му да не са нА.це обективни или субективни
основания за отводи и самоотводи. Отразените по- горе данни сочат на съмнения в
безпристрастността на решаващия делото съдебен състав, което мотивира извод за
допуснато нарушение на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК.
Допуснатите до тук процесуални нарушения са неотстраними, което налага отмяна на
крайния първоинстанционен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Всички останА. възражения на защитата се явяват неоснователни.
Обстоятелството, че в производството по чл. 270 НПК на дата 12.01.2024г. съдът се е
произнесъл със съдебни заседатели, различни от тези, с които е разгледал делото по
същество, е без значение, тъй като не води до нарушаване принципа на неизменност на
състава на съда, разглеждащ делото по същество. По отношение твърдяното неспазване на
реда на задаване на въпроси при разпити на свидетели и изслушване на вещи лица, съдът ще
посочи, че подобен процесуален подход би имал значение единствено, ако би попречило за
разкриване на обективната истина по делото. Още по-малко значение има факта, че в
протоколите не са били записвани въпросите на страните или съда към свидетелите и
вещите лица, тъй като подобно изискване не се поставя в НПК.
Настоящата инстанция не счита, че е допуснато процесуално нарушение и при
обявяване на присъдата.
Видно от протокола от съдебно заседание на дата 11.07.2024г., приложен на хартиен
носител по делото, последният е подписан от председателя на състава и от секретар, като
подписите на целия съдебен състав и секретаря се съдържат под определението на съда, в
което същият се е произнесъл по реда на чл. 309 НПК. Видно от отразеното в протокола е,
че присъдата е била обявена публично след проведено тайно съвещание, а видно от самата
присъда, приложена към делото на хартиен носител, същата съдържа подписи на целия
съдебен състав /председател и съдебни заседатели/. С оглед на горното, няма съмнение
относно надлежното формиране на волята на целия съдебен състав при постановяване на
крайния съдебен акт. Кога е била подписана присъдата от съдебните заседатели в ЕИСС, е
без съществено значение и по никакъв начин не рефлектира върху правата на страните, при
условие, че не се установяват процесуални нарушения при нейното обявяване. Дори
присъдата да е било подписана в ЕИСС в един по-късен момент от обявяване на самата
присъда в публично заседание, това по никакъв начин не рефлектира върху формираната
воля на съдебния състав и това не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, още повече че не се твърди в жалбата или протеста да съществува разминаване в
съдържанието на въззивния съдебен акт като документ на хартиен носител и като
електронен документ /виж Решение № 50114/2022 г. по к. н. д. № 423/2022 г. на II н. о.,
ВКС/.
ОстанА.те доводи на защитата касаят доказателствения анА.з на първата първата
инстанция и в тази връзка съществото на делото. Доколкото, обаче, първостепенният акт
подлежи на отмяна поради допуснати процесуални нарушения, настоящият състав не
намира за небоходимо да обсъжда делото по същество.
С аналогични доводи СГС не намира за нужно да обсъжда искането, съдържащо се
6
протеста за увеличение на така наложените наказния и за приложение на чл. 24 НК относно
определеното общо наказание на подсъдимия след приложението на чл. 23, ал. 1 НК.
При всички случаи принципно основателно е възражението както на защитата така и
на прокурора, че направените по делото разноски за превод следва да останат в тежест на
държавата, независимо от изхода на наказателното производство съгласно правилото на чл.
189, ал. 2 НПК, като съдебният акт на първата инстанция се явява незаконосъобразен в тази
част.
По отношение направените пред въззивния съд разноски, свързани със заплащане на
възнаграждение на вещите лица, изготвили СМЕ с оглед проведеното производство по чл.
270 НПК, по тях следва да се произнесе първата инстанция при новото разглеждане на
делото с оглед крайния изход на наказателното производство.
Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3
НПК, Софийски градски съд, НО, ХV-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 473 от 11.07.2024г., постановена по НОХД № 6282/2022г., по
описа на СРС, НО, 111 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7