РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Враца, 03.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, троен
състав, в публично заседание на 19.05.2020 г. /десети март две хиляди и
двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛЕН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 24 по описа на АдмС – Враца за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по
протест на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВРАЦА, предявен чрез прокурор НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, против
разпоредбите на чл. 15, чл. 46, ал. 3 и чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1 от Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Враца, приета с Решение № 47
по Протокол № 8 от 21.02.2008 г., последно изменена с решение № 951 по протокол
№ 65/29.01.2019 г. на Общински съвет Враца, публикувана на интернет страницата
на Община Враца.
В протеста се сочи,
че оспорените текстове на Наредбата са незаконосъобразни, тъй като са в
противоречие с материалноправните норми на нормативен акт от по-висока степен,
какъвто е Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, основание за оспорване по
смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Изложени са подробни аргументи, че същите предвиждат
правила за поведение извън регламентираните в закона, което води до нарушение
на общото правило на чл. 15, ал. 1 от ЗНА.
В с.з. протестът се поддържа от Окръжна
прокуратура Враца, чрез прокурор Вътов.
Ответникът по
оспорването - Общински съвет Враца не е взел становище.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съгласно изискванията на
чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдебният състав
приема, че се касае до частично оспорване на подзаконов нормативен акт с
вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране
на повтарящи се обществени отношения в границите на съответната община. Актът е
издаден от орган на местно самоуправление и подлежи на безсрочно оспорване
съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК. Оспорването е направено, чрез
протест на Окръжна прокуратура съобразно правомощията по чл. 16,
ал. 1, т. 1 от АПК в защита на обществения
интерес. В случая липсват доказателства, а и не се твърди, протестираните в
това производство разпоредби от Наредбата да са били предмет на съдебен контрол
за законосъобразност в предходен момент.
По изложените
съображения оспорването се явява допустимо, а разгледано по същество, е и
основателно по следните съображения:
Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския
съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема
правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца, от която са и конкретно
протестираните разпоредби, е издадена на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл.
1, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно посоченото в §11 от ПЗР на същата.
С оглед изложеното, както и предвид разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК,
Общински съвет – Враца е материално и териториално компетентният орган,
разполагащ с правомощие да урежда нормативно обществените отношения от местно
значение, респективно да издава подзаконов нормативен акт със съдържание като
процесния и за регламентация на съответната материя.
Процедурата по
издаването на действащите в страната нормативни
актове е уредена в Закона за нормативните актове /последно изменение бр.34/ 2016г./ Независимо
от обстоятелството, че действието на тези актове се ограничава само върху
територията на съответната община, при
съставянето и приемането им следва да се спазват изискванията, заложени
в ЗНА. Съдебният състав намира, че в конкретната
хипотеза в действията по внасяне на
предложение от страна на Кмета на Община Враца, съдържащо мотиви за приемането на
Наредбата, приемането ѝ с Решение № 47 по Протокол № 8 от 21.02.2008 г.,
последно изменена с решение № 951 по протокол № 65/29.01.2019 г. на Общински
съвет Враца, както и с публикуването на същата на интернет страницата на Община
Враца, са спазени императивните изисквания на закона, поради което не е допуснато
съществено нарушение на
административната процедура.
По отношение на съответствието на оспорените
текстове от Наредбата с материалния закон, съдът намира следното:
В чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата се дефинира като нормативен акт, който се издава
за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен. Съгласно чл. 8
от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда
съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение, а разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА
предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на
другите нормативни актове от по-висока степен.
В протестирания текст на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, данъкът върху
недвижимите имоти се определя в размер на: ал. 1 – 1,5 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот за физически лица и ал. 2 – 1,5 на хиляда
върху данъчната оценка на жилищен имот и 2 на хиляда върху данъчната оценка на
нежилищен имот за юридически лица и еднолични търговци.
Съгласно нормата на
чл. 22 от ЗМДТ (действала до 16.04.2019
година, бр. № 32/2019 г. на ДВ), общинският съвет определя с наредбата по чл.
1, ал. 2 размера на данъка: 1. за недвижимите имоти, с изключение на
недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот. Действително, както е посочено в протеста,
законовата разпоредба не дели недвижимия имот на жилищен и нежилищен, с оглед
на което оспореният текст от наредбата се явява в противоречие с нормата на чл.
22 от ЗМДТ. С
Решение № 4/09.04.2019 г. на Конституционния съд на РБ, обн. ДВ бр. 32 /16.04.2019
г., разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ /обн. ДВ бр. 98 от 2018 г.,
в сила от 01.01.2019 г. /, е обявена за противоконституционна.
След решението на Конституционния
съд разпоредбата на чл. 15 от Наредбата е останала в съдържанието си,
съответстващо на противоконституционната норма на чл. 22 от ЗМДТ, което
обуславя материалната ѝ незаконосъобразност.
Затова
текстът на чл. 15 от Наредбата следва да се отмени.
В
оспорената разпоредба на чл. 46, ал. 3 от Наредбата е посочено, че „заплащането
на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното
средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или
заверен от общината документ“. Същата инкорпорира в себе си законовите правила
на чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ в предишната му редакция. След изменението му в бр. 92
от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.,
представянето на издаден
или заверен от общината документ е само една от възможностите за удостоверяването
на платения данък. Съгласно актуалната редакция на цитираната законова
разпоредба заплащането на данъка се
удостоверява със:
1. проверка чрез
автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно
регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и:
а) системата за обмен
на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а,
или
б) съответната
система за администриране на местни данъци и такси на общината, или
2. представяне на
издаден или заверен от общината документ.
Предвид изложеното, разпоредбата
на чл. 46, ал. 3 от Наредбата ограничава възможностите за удостоверяване на
платения данък в сравнение с предоставените от законодателя в чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ, поради което се явява в противоречие с нормативен акт от по-висока степен
и следва да бъде отменена.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредбата урежда
поредността на данъчните облекчения, които могат да ползват данъчно задължените
лица подлежащи на облагане с патентен данък. В протестирания текст на т. 2 от
същата разпоредба е посочено, че физическите лица, включително едноличните
търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година повече от
един вид патентна дейност от посочените в т. 1 – 36 на Приложение № 4 към Глава
втора, Раздел VI от ЗМДТ, заплащат 50 на сто от определения патентен
данък за съответната дейност.
Действителната воля
на законодателя по отношение на данъчните облекчения при облагане с патентен
данък е посочена в чл. 61м, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ. В закона е признато правото на
физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен
труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените
в т. 1 - 36 от приложение № 4, да заплащат патентния данък само за тази
дейност, за която определеният данък e с най-висок размер. В цитираната законова разпоредба ясно и
недвусмислено е посочено, че от това право могат да се възползват само ФЛ и ЕТ,
които извършват ни повече, ни по-малко от два или три вида патентна дейност. С
цел изключване на съмнения за обсега на предимството, изрично е въведено и ограничение
по отношение на броя на дейностите, като е посочено, че за извършване на повече
от три дейности облекчението не се прилага.
Изложеното навежда
извода, че с протестираната разпоредба на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредбата,
общинският съвет по отношение на броя на упражняваните дейности, както и за
дължимия размер на данъка, е въвел регламентация извън закона, поради което се
явява в открито противоречие с него и следва да бъде отменена.
Материална
незаконосъобразност е налице и при оспорената разпоредба на чл. 52, ал. 1, т.
4, пр. 1 от Наредбата, в която местния нормотворец е регламентирал друга
привилегия относно патентния данък – лицата, които използват работно място за
обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна
дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на Приложение № 4 към Глава втора,
Раздел VI от ЗМДТ, заплащат 50 на сто от определения патентен
данък за съответното работно място. Съгласно чл. 61м, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗМДТ от това данъчно облекчение могат да се ползват лицата, които използват
работно място за обучение на чираци и извършват патентна дейност само от
посочените в т. 10 на Приложение № 4, като законът не предвижда привилегия и за
дейностите по т. 12 и т. 13 от Приложението.
По силата на общото
правило на чл.15, ал.1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията
и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая с протестираните
от ОП – Враца разпоредби на чл.15, чл.46, ал.3 и чл.52, ал.1, т.2 и т.4, пр.1
от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца,
посоченото правило на чл. 15, ал. 1 от ЗНА е нарушено.
По изложените
съображения съдът намира, че протестът е основателен и следва да се уважи, а
протестираните текстове на чл.15, чл.46,
ал.3 и чл.52, ал.1, т.2 и т.4, пр.1 от Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Враца, следва да бъдат отменени, като
незаконосъобразни.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на
протестиращата страна следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в
производството в размер на 20 лева, представляващи такса за публикуване на оспорването в
Държавен вестник.
Предвид горното и на
основание чл. 193, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 146, т. 4 АПК, Административен съд -
Враца
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ чл. 15, чл. 46, ал. 3
и чл. 52, ал. 1, т .2 и т. 4, пр. 1 от Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Враца, приета с Решение № 47 по
Протокол № 8 от 21.02.2008 г., последно изменена с решение № 951 по протокол № 65/29.01.2019
г. на Общински съвет Враца.
ОСЪЖДА Общински съвет Враца да заплати на Окръжна
прокуратура Враца разноски в производството в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВАС в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати
препис от същото.
Решението да се
обнародва след влизането му в
сила по начина, по който е обнародвана Наредбата и влиза в сила от деня на
обнародването му, съгласно чл.194 АПК.
Председател:
Членове: 1.
2.