Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 18.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5701/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба от „У.Б.“ АД, ЕИК *****, с която срещу Д.П.С.,
ЕГН **********, са предявени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК
за вземания както следва:
-
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 323
341 лв., представляваща неплатена част от заетата сума по договор за инвестиционен
банков кредит от 23.06.2017 г., ведно със законната лихва от 27.09.2019 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане;
-
с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 4 219
лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за банков кредит върху
заетата сума за периода 25.06.2019 г. – 25.09.2019 г.;
-
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 4323,70 лв.,
представляваща неустойки за забава за периода 25.06.2019 – 26.09.2019 г.;
-
с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 1615,51 лв.,
представляваща такса по кредита.
Ищецът
твърди, че по силата на Договор за банков кредит е предоставил на кредитополучателя
Б.Р.К. ЕООД сумата от 400 000 лв., а ответникът в качеството на солидарен
длъжник се е задължил, заедно с кредитополучателя, да я върне на месечни вноски,
ведно с възнаградителна лихва. Сочи се, че кредитополучателят спрял плащанията
и съгласно уговорките договорът бил обявен за предсрочно изискуем с писмено
изявление до ответника. За вземанията била издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответникът подавал възражение.
Претендират се разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не взема становище по исковете и не се явява в
открито съдебно заседание.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от Договор за банков кредит от 23.06.2017
г. /л. 14 от делото/, че между ищеца (кредитодател), „Б.Р.К.“ ЕООД (кредитополучател), и Д.П.С. (солидарен
длъжник), е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е
предоставил в заем на „Б.Р.К.“ ЕООД сума
в размер на 400 000 лв., а двамата длъжници са се задължили солидарно да
върнат сумата в срока и при условията, предвидени в договора, ведно с
възнаградителна лихва.
Договорът е в изискуемата от
закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ). От приетата счетоводна експертиза се
установява, че процесният кредит е усвоен еднократно, по банков път, в пълният
му договорен размер от 400 000 лв. Усвояването/отпускането на кредита е
извършено по сметка в лева, с IBAN: ***, с титуляр Б.Р.К.ЕООД, която сметка е
посочена като сметка, по която ще се усвоява кредита и погасява кредита.
Установява се още от
счетоводната експертиза, че месечните вноски, падежирали на 25.06.2019 г., 25.07.2019
г. и 25.08.2019 г. не са платени на датата, на която са дължими, нито
впоследствие. Последното плащане по
кредита от страна на длъжниците е извършено на 31.06.2019 г. Поради това следва да се
приеме, че 31.06.2019 г. са спрели плащанията по кредита.
Ищецът е отправил до длъжниците по договора писмено
изявление, в който ги уведомява, че са допуснали просрочие при обслужване на
предоставения кредит, както следва: 6 666 лв. – просрочена главница, 3 722,23
лв. – лихви, 1 616,51 лв. – такси и комисионни. Със същото изявление е
отправено предупреждение, че при неплащане на дължимите суми в 7-дневен срок,
настъпва предсрочна изискуемост на кредита. Поканата е връчена лично на
ответника на 11.09.2019 г. чрез ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ /л. 25 от делото/.
Спрямо ответникът 7-дневният срок е изтекъл на 18.09.2019 г., няма твърдения
или доказателства да е постъпило изпълнение. Съдът намира, че са налице и
предпоставките за упражняване от страна на ищеца на потестативното право
съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ – кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски.
Както бе посочено по-горе, плащанията по договора са спрели на 31.06.2019 г. Писмените
уведомления до кредитополучателя и ответника в качеството му на солидарен
длъжник са връчени лично. Поради това съдът приема, че предсрочна изискуемост е
обявена на длъжниците писмено чрез връчване на нарочно уведомление преди
подаване на заявлението по чл.417 ГПК (в съответствие с т. 18 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС), поради което към момента на сезиране на заповедния съд
вземането за главницата по договора за кредит е било предсрочно изискуемо.
Установява се от счетоводната експертиза, че
непогасената предсрочно изискуема главница е в размер на 313 342 лв. Съдът
приема, че искът за установяване на вземането за главница следва да се уважи за
тази сума и е неоснователен до предявения размер от 323 341 лв.
С чл.4.1 от договора от 24.03.2010 г. страните са
уговорили възнаградителна лихва в полза на банката, която се формира от
постоянна компонента и променлива компонента (SOFIBOR). Видно от приетата по
делото счетоводна експертиза, дължимата възнаградителна лихва за процесния
период 25.06.2019 г. – 25.09.2019 г., е в размер на 4 219 лв. Поради това съдът
приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за възнаградителна лихва в
посочения размер.
Установява се от чл.4.2 и чл.4.3, вр. чл.11.2 от
Договора, че страните са уговорили начисляване на неустойка за забава, която се
начислява едновременно върху просрочената и редовната главница и размерът й
съгласно експертизата е общо 4323,70 лв. (102,30+4221,40). Поради това съдът
приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за неустойка за забава в
посочения размер.
Установява се от чл.5.2.1 от Договора, страните са
уговорили начисляване на годишна комисиона в размер на 0,5%, която съгласно
експертизата е в размер на 1615,51 лв. Поради това съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за заемни такси в посочения размер.
Не се установява изпълнение
след образуване на заповедното производство – до хода на устните състезания
пред настоящата инстанция. На 11.02.2020 г. ответникът Д.П.С. е подал пред
заповедния съд възражение по чл. 414а ГПК, че е изпълнил задължението в срока
за доброволно изпълнение, без да прилага доказателства за такова плащане към
възражението. В рамките на исковото производство не е подал отговор, не се е
явил в съдебно заседание, за да вземе становище по иска или да представи
доказателства. Съобразно събраните доказателства и счетоводната експертиза,
която отразява счетоводните записвания при ответника към момента на разглеждане
на делото, няма данни за извършени погашения от страна на някой от длъжниците в хода на заповедното или исковото производство. Поради това съдът приема,
че не са представени доказателства за погасяване на процесните задължения,
включително в срока за доброволно изпълнение, каквото е твърдението на
ответника с подаденото възражение по чл.414а ГПК.
По изложените съображения съдът
приема, че в полза на ищеца са възникнали вземанията в установените по-горе
размери. Частично следва да се отхвърли искът за главница за разликата над 313
342 лв. до пълния предявен размер от 323 341 лв.
По разноските:
С оглед искането по чл. 78,
ал. 1 ГПК и изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете – 6 618,47
лв. за заповедното производство и 16 779,33 лв. за исковото.
По изложените съображения
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, че Д.П.С., ЕГН **********,
дължи на У.Б. АД, ЕИК *****, както
следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, сумата
от 313 342 лв., представляваща
неплатена част от заетата сума по договор за инвестиционен банков кредит,
сключен на 23.06.2017 г., ведно със законната
лихва от 27.09.2019 г. до окончателното изплащане
на основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.2 ТЗ сумата
от 4 219 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 25.06.2019 г. – 25.09.2019 г.;
на правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД
сумата от 4 323,70 лв.,
представляваща неустойки за забава за периода 25.06.2019 – 26.09.2019 г.;
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ
сумата от 1615,51 лв.,
представляваща такси по кредита към 23.06.2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ
иска чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за главница по договора за кредит за разликата
над 313342 лв. до пълния претендиран размер от 323 341 лв.
Сумите се дължат солидарно с Б.Р.К.ЕООД, ЕИК:*****,
съгласно заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.11.2019 г. по ч.
гр. д. №55163/2019 г. на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА
Д.П.С., ЕГН **********, да заплати на У.Б.
АД, ЕИК *****, , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 6618,47 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от
16 779,33, представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: