Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 846

 

                                 гр.Пловдив, 03.07. 2017 г.

 

                                    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на трети юли  през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Весела Петрова 

 

като разгледа  ч.гр.д.№ 1291/2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 от ГПК.

Постъпила е жалба от Б.Н.А., в качеството на длъжник, чрез адв. С.В., против Постановление с изх.№ 34096/11.04.2017г. по изп.д.№ 20168240403483 по описа на ЧСИ К. Павлов, рег.№ 824,  с което са определени  дължими разноски по делото. Моли да бъде отменено в обжалваните части.      

Въззиваемите страни А.В.Ж. и Д.Т. Желязова, и двамата на адрес ***, в качеството им на взискатели, депозират писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

От страна на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани  мотиви, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено:

С жалбата на Б.Н.А. се посочва, че на 31.01.2017г. е получила Съобщение с изх.№ 7064/25.01.2017г., с което е уведомена за задълженията по изп. дело № 20168240403483, които към този момент са били общо в размер на 124 230, 50 лв., от които 48 741,14 лв. – главница, ведно със законната лихва за периода от 03.02.2012г. – 08.02.2017г. в размер на 24 922,68 лв., както и неолихвяеми вземания в размер на 2 006,24 лв. присъдени разноски, сумата 1 500лв. разноски по изп. дело, сумата 10 519,70 лв. такси  по Тарифа за ТР към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 34 969,81 лв., дължими към 08.02.2017г. В тази връзка е подала Молба от 07.02.2017г. пред ЧСИ, с която е оспорила горните размери на задълженията. Вследствие на оспорването е издадено и процесното Постановление по изп. дело, по което има следните възражения. На първо място, неправилно е определена лихвата върху главницата за периода от 03.02.2012г. до 11.04.2017г. в размер на 19 586,01 лв. Оспорва и определените такси като дължими по изп. дело и по-конкретно възразява срещу таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, като изтъква, че не са представени платежните документи, установяващи направените разходи. Добавя, че все пак при запознаването е констатирала, че частично вече са приложени такива документи за извършени разходи, но многократно в по-ниски размери. На следващо място оспорва и посочените неолихвяеми вземания в размер на 1 570,93 лв., както и разноските по изпълнението в размер на 1 500лв. поради прекомерност.

ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна.

1. По отношение на първото възражение относно сумата 19 568, 01лв. /а  не 19, 586,19 лв. както технически погрешно е записано в жалбата/. В първото Съобщение с изх. № 7064/25.01.2017г. определената сума за мораторна лихва  е била в размер на 24 922,68 лв., като с  Постановлението за разноски е намалена на 19 568,01лв. За да я намали, съдебният изпълнител посочва, че първоначално размерът на дълга е изчислен към датата на образуване на изп. дело 25 762,11 лв., като от тази сума е приспадната  сумата 6 194,11лв. – посочена в Договора за цесия  /към 16.09.2016г./ и се получава 19 568,01 лв. – дължима лихва върху главницата 48 741,14 лв., като не  е променена датата от която тече законната лихва. При тези разяснения, които се подкрепят от материалите по делото, ПОС  намира, че възражението с жалбата в тази насока следва се остави без уважение, тъй като новият изчислен размер е по- прецизен и е в полза на жалбоподателя, понеже не е променена датата, начиная от която се определя задължението. От друга страна, с жалбата не се изтъкват конкретни аргументи защо длъжникът счита, че и този новоопределен размер отново е неправилно изчислен.

2. Относно таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ, определени в размер на 6 143,36 лв. и възражението относно непредставянето на платежни документи от взискателя. Съдът счита, че и това възражение следва да се остави без уважение, тъй като по изп. дело несъмнено има приложени такива документи, което обстоятелство се признава и от жалбоподателя, че при последваща проверка е констатирано, че вече са представени „частично“ някои документи. Всъщност жалбоподателят не конкретизира кои са тези документи, допълнително представени, тъй като преписката е хронологично подредена и не се откриват несъответствия;  нито става ясно защо счита, че размерът на таксите е неправилно изчислен.

3. Относно сумите в размер на 1 570,93 лв. – неолихвяеми вземания  и в размер на 1 500 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Видно е от сравнителния преглед между разноските, обективирани в Съобщение  с изх.№ 7064/25.01.2017г., и разноските, отразени в Постановление с изх.№ 34096/11.04.2017г., констатира се, че тези две суми не са определени за внасяне  длъжника, поради което и липсва правен интерес за атакуването им.

Постановление за разноски, в обжалваните му части, се явява законосъобразно. 

По мотивите, ПОС – V възз.гр.с.

 

                   Р  Е  Ш  И :

 

Отхвърля подадената жалба от Б.Н.А., ЕГН – **********,***, в качеството на длъжник, чрез адв. С.В., съдебен адрес *****“, кантора № ****, против Постановление с изх.№ 34096/11.04.2017г. по изп.д.№ 20168240403483 по описа на ЧСИ К. Павлов, рег.№ 824,  с което са определени  дължими разноски по делото, като неоснователна.  

 

 

        Решението  е окончателно.

 

 

                                      Председател:

 

                                            Членове :