Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на двадесет и шести февруари, две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
и секретар Юлиана Шулева
разгледа гр. д. № 144/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е
Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) на М.Н.М. срещу
Министерство на отбраната за заплащане на 200 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди от увреждане от 14.07.1995 г., настъпило на басейн в гр.
Кресна, на територията на военен обект.
[2] ОСЪЖДА М.Н.М. да заплати на Министерство на
отбраната 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
[3] Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомяването. Ищецът
е освободен от внасянето на държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ
НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[4] М.М. заявява в искова молба
от 07.01.2020 г., че на 14.07.1995 г. той е скочил в басейн от 70-сантиметрово
блокче за скачане, разположено до него. Басейнът е бил по-плитък от необходимото.
Затова М.М. се е ударил в дъното му. От това се е прекъснал гръбначният му
стълб и той е парализиран от врата надолу.
[5] Басейнът се е намирал в почивна база на Благоевградската дивизия. Той
не е имал разрешение за ползване, за което М.М. е разбрал едва през 2018 г. Служители
на ответника Министерство на отбраната (Министерството) са допуснали
използването на басейна без за него да е имало разрешение за ползване.
[6] От увреждането М.М. е претърпял болки, страдания и неудобства, които
той оценява на 200 000,00 лева. Министерството не му е заплатило
обезщетение за тези вреди. Ето защо М.М. моли съда да осъди Министерството да
му заплати 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс
законната лихва от 14.07.1995 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л.
2-7; становището, л. 53-54).
2.
На ответниците
[7] Министерството
е оспорило предявения иск. То е възразило, че:
1. правото на иск е погасено по давност;
2. то не е надлежен ответник, а такъв е военно
формирование 26400-Благоевград, което е част от Сухопътни войски;
3. ищецът е получил увреждането поради собствената си
неправилна преценка. Затова Министерството моли съда да прекрати производството
по делото, а, ако разгледа иска, да го отхвърли (писмен отговор, л. 35-37).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] Не се спори, че на 14.07.1995 г. М.М. е скочил
от блокче за скачане в плувен басейн и вследствие на това е получил травма,
която е довела до пълната му инвалидизация. Не се спори, че към този момент
басейнът се е намирал във военен обект на Благоевградската дивизия. Не се спори,
че Министерството не е изплащало обезщетение на М.М. за неимуществените вреди,
които е претърпял от увреждането.
[9] Нито М.М., нито Министерството са направили
разноски по делото. Министерството е било представлявано от юрисконсулт
(протокола от о. с. з. на 26.02.2021 г., л. 55).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[10] Ищецът е предявил иск по чл. 49 от ЗЗД. Искът
е неоснователен.
1. По иска по чл. 49 от ЗЗД
[11] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на
някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на
тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не
се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо за изпълнителя на работата.
[12] Следователно предпоставките за уважаване на
настоящия иск са:
1. ответникът
да е възложил работа на трето лице;
2. чрез свое
противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило
вреда на ищеца;
3. ответникът да не е
изплатил обезщетение на ищеца.
[13] Министерството е възразило, че правото на иск
е погасена по давност. Съдът приема, че възражението е основателно, което прави
безпредметна преценката дали са налице предпоставките за уважението на иска.
Поради погасяването на правото на иск по давност, съдът отхвърля иска.
[14] Съдът приема, че
искът е погасен по давност, защото: давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). За
вземания от непозволено увреждане давността тече от откриването на дееца (чл.
114, ал. 3 от ЗЗД).
[15] Вземанията срещу държавни организации стават изискуеми
от увреждането или от откриването на болестта вследствие на увреждането, а не
от откриване на лицето, което при или по повод на възложена му работа е причина
за настъпването на увреждането или болестта. Това е така, защото организациите
носят отговорност по чл. 49 от ЗЗД и тогава, когато не е
установено кое лице конкретно е причинило непозволеното увреждане при или по
повод на възложена работа (мотивите към т. 1 на ППВС 2/21.12.1981 г.).
[16] В
случая увреждането на М.М. е настъпило на 14.07.1995 г., а той търси
обезщетение от Министерството. Следователно вземането на М.М. към
Министерството е станало изискуемо на 14.07.1995 г.
[17] Давността
за това вземане е пет годишна (чл. 110 от ЗЗД). Следователно тя е изтекла на
14.07.2000 г., а искът е бил предявен на 07.01.2020 г. Ето защо съдът приема,
че правото на иск на М.М. е погасено по давност и съдът отхвърля иска му.
2.
По разноските
[18] Министерството
търси разноски. То е било представлявано от юрисконсулт.
[19] Съгласно
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда ищеца да заплати
на ответника 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение – делото макар и да е
свързано с лична трагедия, не представлява фактическа и правна сложност.
Съдия: