№ 89664
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Частно гражданско дело №
20251110113871 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на „Ю.Б.“ АД против Б. П. Ж. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за а карта № МК9444/ 06.07.2016г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 07.03.2025г., до окончателното плащане на сумата, сумата 1 685,50 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 02.02.2024г. до 27.02.2025г.,
сумата 744,36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 02.02.2024г. до 27.02.2025г., сумата 120,00 лева, представляваща разходи за
нотариални такси за периода от 02.02.2024г. до 27.02.2025г , сумата 6418,90 лева,
представляваща такси, от които сумата 2,60 лева- такса за залагания, сумата 1,68 лева- такса
за SMS или други електронни съобщения, сумата 15 лева- такса за блокиране на карта/
кредитен лимит, сумата 6399,62 лева- обезщетение при надвишаване на кредитен лимит.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези– страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т.е.
по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист
следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се
издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне
(поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като
проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел
на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
1
Съдът намира, че таксите за залагания, за SMS или други електронни съобщения, за
блокиране на карта/ кредитен лимит, не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу
тези такси не се дължи никакво поведение, а изискуемостта им следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект тези вземания нямат характер на
такса, тъй като не се дължат заради извършени разходи, а по същество служат като
обезщетение за вреди. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай
на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, за която по настоящото дело вече е издадена заповед за
изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за ограничаване на вредните
последици от забавата, преследва забранена от закона цел– потребителят да заплати още
едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието й с
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Относно претендирата такса за превишаване на кредитния лимит, следва да се посочи,
че посредством същата се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва,
каквато вече е присъдена на заявителя, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част- за сумата 2,60 лева- такса за залагания, сумата 1,68 лева-
такса за SMS или други електронни съобщения, сумата 15 лева- такса за блокиране на карта/
кредитен лимит, сумата 6399,62 лева- обезщетение при надвишаване на кредитен лимит,
следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 81730/ 07.03.2025г., подаьдено от „Ю.Б.“ АД против Б.
П. Ж. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на паричен
документ по чл. 417 ГПК в частта засумата 2,60 лева- такса за залагания, сумата 1,68 лева-
такса за SMS или други електронни съобщения, сумата 15 лева- такса за блокиране на карта/
кредитен лимит, сумата 6399,62 лева- обезщетение при надвишаване на кредитен лимит,
като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3