РЕШЕНИЕ
№ 5465
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208906 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. М. (подадена чрез адв. Б.) срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система (на кратко : Електронен фиш) Серия К № 3789838, издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на А. И. М. е наложена „глоба” в размер
на 50 (петдесет) лева за това, че на 10.07.2020г. в 11.45 часа в град София, по бул.
„Сливница” срещу бл.3, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин
Величков” е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е
незаконосъобразен, постановен при неспазване на материално-правните и процесуално-
правните норми, както и при несъответствие с целта на закона. В жалбата се посочва, че в
Електронния фиш е следвало да бъде посочено дали той подлежи на обжалване, в какъв
срок и пред кой орган. Непосочването на тези обстоятелства водело до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице. Критикува се наказващия орган, че не е спазил
процедурата по чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП като не е изяснил /чрез валидни процесуални
инструменти/ кое лице е управлявало моторното превозно средство (МПС) към момента на
извършване на нарушението и механично е издал Електронния фиш на собственика на
автомобила. Липсвали доказателства за субекта на нарушението. Според жалбоподателя, за
да се състави Електронен фиш на собственика на МПС било нужно да се представят
доказателства за отказ на същия да посочи кое лице е управлявало автомобила на въведената
1
в Електронния фиш дата. Като порок на обжалвания Електронен фиш се сочи и това, че не е
отбелязана дата на издаването му, поради което било нарушено правото на защита на
санкционираното лице и се възпрепятствала възможността за преценка дали са спазени
преклузивните срокове за издаване на санкциониращия акт. На следващо място в жалбата се
твърди, че в Електронния фиш не било посочено кое техническо средство е заснело шофьора
и какво е това техническо средство. Като не била посочена датата на издаване на
Електронния фиш, било невъзможно да се прецени дали автоматизираното техническо
средство или система (АТСС) е било технически изправно и дали са съществували условия
(температура, налягане, влажност и т.н.) за правилното му функциониране – към момента на
съставяне на Електронния фиш, респ. към момента на сваляне на информацията от АТСС,
както и във времевия промеждутък между двете събития. Според жалбоподателя в
Електронния фиш липсвала информация и за издателя му, каква е неговата компетентност и
дали е обучен да работи с техническото средство. В жалбата се твърди, че с непосочване на
дата и издател не можело да се индивидуализира деянието, не можело да се определи и
санкцията по вид и размер, както и дали издателят има необходимите специални знания и
компетентност да работи със заснемащата техника, както и дали АТСС е технически
изправно. Не била приложена извадка от клипа, нито в Електронния фиш е
индивидуализиран клипът или снимката на автомобила. Поради това не можело да се
прецени дали само автомобилът на М. е бил в обхвата на системата за видеонаблюдение,
дали е заснет от точно тази система за видеонаблюдение и дали точно това МПС е
управлявано с процесната скорост. В случай на повече от едно МПС се претендира за
недоказаност на нарушението. Освен това в жалбата се твърди, че в обжалвания Електронен
фиш липсва пълно и точно описание на нарушението. Не ставало ясно какво е нарушила М.,
какво е извършила или не е извършила, дали на мястото на заснемане на автомобила е било
в сила въпросното ограничение за скоростта, има ли кръстовище, следвало ли е да има
допълнителна табела Т2 (съобразно чл.61, ал.5 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци), дали са спазени изискванията за отстояние на
пътните знаци. От описанието на нарушението не ставало ясно коя алинея на чл.21 от ЗДвП
е нарушена. Според жалбоподателя не било достатъчно, че е посочен чл.21, ал.1 от ЗДвП. На
следващо место в жалбата се твърди, че използваното АТСС не е одобрен тип средство за
измерване и не е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, тъй като е с изтекъл срок на валидност към датата на нарушението – 24.04.2022г.
Удостоверението било издадено на 24.02.2010г. със срок на валидност 24.02.2020г.
Претендира се за нарушение на чл.5, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, тъй като в Електронния фиш не бил посочен уникалният
идентификационен номер на използваното АТСС. Твърди се, че липсват доказателства за
изпълнение на чл.8, чл.13 и чл.15, ал.1 от същата Наредба, както и за нарушение на чл.10,
ал.3 от Наредбата – липса на снимка на разположението на уреда за измерване. Не било ясно
и мястото, на което е заснето нарушението, дали е било обозначено с изискуемия по закона
знак за осъществяван контрол посредством мобилни и стационарни АТСС. В жалбата е
2
записано още, че нямало отбелязване на нарушението и на точното място на извършването
му, както и на пътния знак, ограничаващ скоростта. С тези аргументи се иска СРС да отмени
изцяло Електронния фиш, ведно с всички последици от това. Иска се СРС да присъди
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като се твърди, че адв. Б. е
осъществил безвъзмездна адвокатска защита по смисъла на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата на близко за него лице.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. И. М. и упълномощеният от нея
защитник /адв. Б./ не се явяват лично в съдебното заседание на 25.09.2024г. и съответно не
вземат становище по спора в рамките на съдебното производство пред СРС.
Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител пред СРС и не взема становище
по казуса в съдебното заседание на 25.09.2024г.
В писмо с вх. № 207127 от 24.06.2024г., с което административно-наказателната
преписка е изпратена на СРС, административно-наказващият орган е посочил, че издаденото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М изтича на 24.02.2020г.
и съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите си в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрен
тип, се считат за одобрен тип. В тази връзка се цитира и писмо с рег. № 3286р-12416 от
12.03.2020г. Заявява се, че процесният Електронен фиш е бил връчен на 19.05.2024г. Прави
се и изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
Твърди се, че собственикът на МПС не е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
По настоящото дело са депозирани писмени бележки с вх. № 297196 от 20.09.2024г.
от гл. юрк. Василева – Гяурова, пълномощник на СДВР. В тях се посочва, че жалбата на М. е
неоснователна, необоснована и недоказана. Според процесуалния представител на СДВР
при издаване на Електронния фиш са спазени разпоредбите на чл.188 и чл.189, ал.4 и сл. от
ЗДвП, като от приложените доказателства се установявало, че на „10.07.2020г.“ в 11:45 часа в
гр. София, по бул. „Сливница“ срещу блок 3, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към
бул. „Константин Величков“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място,
процесното МПС (лек автомобил „*** ****” с рег. № *****) се е движило със скорост от 67
км/час. Твърди се, че нарушението е установено и заснето в отсъствие на контролен орган,
на автоматичен режим, като техническото средство е преминало първоначална и последваща
метрологична проверка. Цитира се чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска СРС да кредитира
снимковия материал като годно веществено доказателствено средство. В писмените бележки
се посочва още, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ е
законоустановен и правилно индивидуализиран. Процесуалният представител на СДВР
цитира §6, т.65 от ДР на ЗДвП и приема, че при мобилните системи за видеоконтрол
контролният орган не се намесва в работата на устройството, а само го позиционира,
включва и задава ограничение на скоростта, а след преустановяване на контрола - го
изключва и демонтира. Твърди се, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Посочва се, че
3
нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал, че
се движи със скорост над разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е
предвиждал обществено-опасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.
Процесуалният представител на СДВР посочва, че напоследък са зачестили
пътнотранспортните произшествия, които се дължат на шофиране с превишена скорост.
Поради това поведението на жалбоподателя се определя като укоримо, тъй като водач, който
си позволява шофиране с превишена скорост поставя в опасност не само своя живот, но и
този на другите участници в движението. С тези аргументи се мотивира искането за
потвърждаване на Електронен фиш Серия К № 3789838 като законосъобразен. Освен това
гл. юрк. Василева – Гяурова иска и присъждане в полза на СДВР на юрисконсултско
възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на поисканото от другата страна
адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея
има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това
техническо средство било преминало и последваща проверка, за което има издаден Протокол
№ 9-38-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г.,
валидно до 25.10.2020г. Видно от Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г. (лист 23 от делото) тази проверка се отнася до
мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M № 4835 с идент. № 653/14. На основание
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията това техническо средство се счита за одобрен тип
средство за измерване, което е технически изправно към 10.07.2020г. Според цитирания по-
горе Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до
100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-33014 от 13.07.2020г. и Ежедневна форма на отчет от 10.07.2020г.
(лист 28 от делото) за времето от 11.00 часа до 13.00 часа на 10.07.2020г. техническо
средство TFR1-M с № 653 е било позиционирано в град София, бул. „Сливница” срещу бл.3,
за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Опълченска“ към
бул. „Константин Величков“, при ограничение на скоростта 50 км/час в населено място и без
поставен пътен знак В26, въвеждащ друго ограничение на скоростта. За времето от 11.00
часа до 13.00 часа на 10.07.2020г. с посоченото по-горе техническо средство били
установени общо 40 нарушения – със статични изображения/видеозаписи от № 15723 до №
15762, като един от тях бил клип № 15745 (приложен на лист 20 от делото).
На 10.07.2020г. в 11.45 часа в град София, по бул. „Сливница” срещу бл.3, с посока на
движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков”, лек автомобил „*** ****“ с
рег. № **** (собственост на А. И. М.) се движел със скорост от поне 67 км/ч. (след
4
приспаднат толеранс от 3 км/час в полза на водача от реално измерената скорост от 70
км/час), при ограничение на скоростта в населено място 50 км/час. Скоростта, с която се
движел автомобилът била установена и заснета с АТСС : TFR1-M с № 653 – клип № 15745.
Въз основа на снимковия материал от системата за видеоконтрол TFR1-M с № 653
(клип № 15745) срещу А. И. М. (като собственик, на когото е регистрирано МПС-то) е
съставен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 3789838. С него от СДВР наложили на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на
А. И. М. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Електронният фиш е
връчен на М. на 19.05.2024г. и е обжалван от нея с жалба, подадена чрез адв. Б. директно в
СРС на 31.05.2024г.
С Разпореждане на Заместник председателя на СРС и Председател на НО при СРС от
03.06.2024г., от административно – наказващия орган е изискана преписката. С писмо на
ОПП – СДВР с вх. № 207127 от 24.06.2024г. административно – наказателната преписка е
изпратена на СРС и на 25.06.2024г. е образувано настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : снимков материал – клип №
15745 (лист 20 от делото); справка за собствеността на МПС с рег. № **** (лист 21 от
делото); Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. (лист 22
от делото); Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M
от 25.10.2019г. (лист 23 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-33014 от 13.07.2020г. (лист 25 от делото); снимков
материал – снимка на АТСС (лист 26 от делото); извадка от информационната система на
ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 3789838 (лист 27 от делото); Ежедневна форма
на отчет от 10.07.2020г. (лист 28 от делото); писмо от Главна Дирекция „Национална
полиция” с рег. № 3286р-12416 от 12.03.2020г. (лист 29 от делото); справка за
нарушител/водач (лист 30-31 от делото); Протокол за извършено обучение (лист 32 от
делото); писмо от Столична община с приложена схема (лист 42-48 от делото); писма от
Български институт по метрология с вх. № 277794 от 30.08.2024г. и с вх. № 275193 от
28.08.2024г. - с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 с приложения (лист 49-66 и лист 69-103 от делото) и писмо от ОПП – СДВР с вх.
№ 281868 от 04.09.2024г. с приложена разписка за връчване на Електронния фиш (лист 104-
105 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни,
достоверни, като част от тях изхождат и от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства.
Извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 3789838, справката за нарушител/водач и справката за собствеността на МПС с рег. №
5
**** са обективни и достоверни писмени доказателства. Тези справки са издадени от
държавен орган и разполагат с доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира и съответно приема, че собственик на заснетото МПС с рег.
№ **** е А. И. М., като същата има извършени и други нарушения по ЗДвП извън
процесното. Извадката от информационната система на ОПП – СДВР намира потвърждение
в писмото от ОПП – СДВР с вх. № 281868 от 04.09.2024г. и разписката на лист 105 от
делото. От съвкупната преценка на тези писмени доказетлства се налага изводът, че
процесният Електронен фиш е връчен на 19.05.2024г. Поради това подадената на
31.05.2024г. жалба се явява депозирана в срок.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931/30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на Ежедневна форма на отчет от 10.07.2020г.
(лист 28 от делото), както и на Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-33014 от 13.07.2020г. (лист 25 от делото), тъй като тези
писмени доказателства са годни, информативни, относими, обективни, достоверни и
взаимно допълващи се. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-33014 от 13.07.2020г. се установява мястото, времето, посоката
на движение на контролираните МПС-та от позиционираното в служебен автомобил с рег. №
СА 6403 ММ техническо средство, броят и номерата на клиповете, заснети на това място с
въпросното техническо средство, както и индиректно се установява ограничението на
скоростта на движение на превозните средства (50 км/час) и това, че там не е имало
поставен пътен знак В26 за друго ограничение на скоростта. От Ежедневната форма на отчет
от 10.07.2020г. се установява, че именно в град София, на бул. „Сливница” срещу бл.3, с
посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков”, при ограничение
на скоростта 50 км/час в населено място АТСС TFR1-М с № 653 е контролирало скоростта
на движение на МПС-та за времето от 11.00 часа до 13.00 часа на 10.07.2020г. В същия
смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-33014 от 13.07.2020г., в който документ като период на
работа на АТСС, дата, място, посока на движение е отразено същото като в Ежедневната
форма на отчет. За ограничение на скоростта 50 км/час в населено място към 10.07.2020г. на
процесното място данни се извличат не само от Ежедневната форма на отчет и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система, но и от снимката на лист
20 от делото, както и от писмото от Столична община с приложената към него схема.
Писмените доказателства на лист 42-48 от делото са обективни, достоверни и
непредубедени. Те намират опора в Ежедневната форма на отчет, снимката на лист 20 от
делото, Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система и
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 281868 от 04.09.2024г. От съвкупната им преценка се
установява, че на процесното място не е имало пътен знак В26 и е важало общото
6
ограничение на скоростта в населено място - 50 км/час.
Според чл.189, ал.15 от ЗДвП снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвените с
АТСС, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на МПС, са веществени доказателствени средства в административно-наказателния
процес. Поради това съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. От снимката на лист 26 от
делото се установява къде е било позиционирано техническото средство, с което е измерена
скоростта на движение на МПС-то. Въз основа на снимката на лист 20 от делото (клип №
15745) се установява марката и регистрационният номер на автомобила; датата, часа и
мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената скорост на движение и това,
че в лентата на движение на заснетото МПС няма други превозни средства. Този снимков
материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място
на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото клип № 15745 е направен на
10.07.2020г. в 11.45 часа и попада в часовия диапазон от 11.00 часа до 13.00 часа, в който
техническо средство TFR-1M с № 653 е било позиционирано в град София, бул. „Сливница”
срещу бл.3, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се с посока на
движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков”, както и защото номерът на
клипа е измежду номерата на изображенията, вписани в Протокола на лист 25 от делото,
съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано
в Ежедневната форма на отчет, Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-33014 от 13.07.2020г. и в Протокол № 9-38-19 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г. Доколкото между
снимката - клип № 15745 (от една страна) и Ежедневната форма на отчет и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-33014 от
13.07.2020г. (от друга страна) има припокриване относно времето, мястото, номера на
техническото средство, ограничението на скоростта, а същевременно клип № 15745 попада
сред номерата на изображенията, направени на 10.07.2020г. от 11.00 часа до 13.00 часа на
процесното място, за съда не възниква съмнение, че клип № 15745 е направен именно с
техническо средство TFR-1M с № 653.
Писмата от Български институт по метрология с вх. № 277794 от 30.08.2024г. и с вх.
№ 275193 от 28.08.2024г., Удостоверението за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 (с приложения), писмото от Главна Дирекция „Национална полиция” с рег. №
3286р-12416 от 12.03.2020г. и Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г. са еднопосочни, достоверни и непредубедени
писмени доказателства.От съвкупната им преценка се установява, че техническото средство,
с което е констатирано и заснето процесното нарушение на 10.07.2020г. е одобрено
съобразно нормативните изисквания, срокът на валидност на одобряването на АТСС е бил
до 24.02.2020г., преминало е и последваща проверка в Лаборатория за проверка на
анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция „Национална
7
полиция” на 25.10.2019г. (за срок от 12 месеца, т.е. до 25.10.2020г.) и съответно се счита за
одобрен тип средство за измерване, което е технически изправно към 10.07.2020г. Поради
това и предвид нормата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията съдът приема, че
направените с това техническо средство измервания на 10.07.2020г. са в съответствие със
Закона за измерванията. От тук следва, че техническото средство, заснело процесния
автомобил и неговата скорост на движение е било годно към процесната дата да установи
нарушението и попада в обхвата на „автоматизирани технически средства и системи” според
§6, т.65 от ДР на ЗДвП. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол № 9-38-19
от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г. се вижда, че
въпросното техническо средство има идент. № 653/14 и този номер 653 е вписан и в
Ежедневната форма на отчет, в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-33014 от 13.07.2020г., а също и в снимковия материал –
клип № 15745, то това означава, че именно провереното на 25.10.2019г. техническо средство
тип TFR-1M е било използвано и при заснемане на процесното нарушение. Всичко това
показва, че техническото средство, с което е било установено процесното нарушение, е било
въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба, счита се за одобрен тип към
10.07.2020г. и изготвените с него писмени доказателства (снимките, приложени по делото)
имат доказателствена сила.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.), тъй като в Протокола на лист 25 от делото се съдържат всички реквизити
според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Посочено е, че
датата на използване на техническото средство е 10.07.2020г.; че документът е регистриран
под № 4332р-33014 от 13.07.2020г.; посочени са имената и подписите на лицата, които са
разположили и настроили АТСС, респ. приели или проверили въпросния Протокол.
Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и при стационарен режим на
измерване. Отбелязани са общият брой на констатираните нарушения, номерата на първото
и на последното изображение, вида и номера на ползваното техническо средство, както и
това, че то е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 9-38-19 от
25.10.2019г. с годност за експлоатация до 25.10.2020г. Коментираният тук Протокол е
придружен със снимка на уреда (видно от лист 26 от делото), поради което СРС приема, че
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Протоколът за извършено обучение (на лист 32 от делото) е обективно и достоверно
писмено доказателство, което не се опровергава от останалите доказателства, събрани по
делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че лицето, което е разположило и
настроило АТСС - Цветан Рибарев е бил обучен към процесната дата да работи с
техническото средство TFR1-М.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
8
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочени са териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационния номер на
заснетото МПС и собственика на същото. Описано е самото нарушение. То съответства на
посочената като нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е наложената на
основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба /в размер на 50 лева/ като е указано в какъв срок,
по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се
предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Поради това СРС приема, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на Електронния фиш, нито че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
9
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени в жалбата, че в
Електронен фиш не се съдържа конкретно действие на А. И. М., от което да се прецени, че тя
е нарушила правилата за движение по пътищата. В Електронния фиш много ясно е
посочено, че нарушението касае превишена скорост при управление на МПС с рег. № ****,
което действие е извършено в град София, бул. „Сливница” срещу бл.3, в посока на
движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков”.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в Електронния фиш не било
посочено кое техническо средство е заснело шофьора и какво е това техническо средство,
тъй като тези обстоятелства не са част от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1
от ЗДвП, поради което и не е необходимо да се посочват в санкционния акт. С оглед нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП посочването на уникалния идентификационен номер на
използваното АТСС не е сред задължителните реквизити на Електронния фиш.
Необосновано е и твърдението от жалбата, че като не е посочена дата на издаване на
Електронния фиш, било невъзможно да се прецени дали АТСС е технически изправно и
дали са съществували условия (температура, налягане, влажност и т.н.) за правилното му
функциониране – към момента на съставяне на Електронния фиш, респ. към момента на
сваляне на информацията от АТСС, както и във времевия промеждутък между двете
събития. За доказаността на нарушението е от съществено значение техническото средство
да е изправно към датата на извършване на деянието, а не към датата на съставянето на
Електронния фиш, към момента на сваляне на информацията от АТСС и пр. Поради това и
този аргумент от жалбата не се споделя от съда.
10
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19/13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ следва да са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения материал и да са
11
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
/Български институт по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на информацията и
издаването на Електронен фиш става не при установяване на нарушението, а по-късно,
както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно административно –
наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от
ЗАНН в случая се явява неприложима.
Към датата на нарушението /10.07.2020г./ вече е било отменено изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерство на
вътрешните работи участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено в действащата редакция на закона, то
не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
С оглед на всичко, изложено по-горе СРС прие, че Електронният фиш не следва да се
отменя на формално основание, а спорът трябва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал (клип № 15745) настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е
измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. В конкретния
случай е била установена (заснета) скорост на движение 70 км/час. В предвид възможността
за грешка в рамките на 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че конкретно
заснетият автомобил се е движил с поне 67 км/час. В тази връзка съдът се позова на
представения по делото Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. Тази допустима
грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков
материал (клип № 15745) измерената скорост е 70 км/ч., докато в обжалвания Електронен
фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от 67 км/ч., която се явява
по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 70 км/ч. и в тази връзка
не са нарушени правата на жалбоподателя.
12
От Ежедневната форма на отчет, снимката – клип № 15745, Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-33014 от 13.07.2020г. и
схемата, изпратена от Столична община се установява, че на процесното място не е имало
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 и е важало общото ограничение на
скоростта в населено място - 50 км/час.
От изложеното до тук следва, че щом водачът на лек автомобил „*** ****“ с рег. №
**** се е движил на 10.07.2020г. в 11.45 часа на процесното място с поне 67 км/ч. (след
приспадане на толеранса от 3 км/час в полза на водача поради възможността от грешка при
измерване на скоростта с техническото средство) при ограничение на скоростта 50 км/ч. в
населено място, то следва да се приеме, че от обективна страна доказано е извършено
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при
избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) в случая е 17 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се реализира при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при липса на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта, не следва да
управлява МПС със скорост над 50 км/час. Щом е измерена скорост от поне 67 км/ч. в
населено място, значи водачът на МПС-то е съзнавал обществено-опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено-опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „*** ****“ с рег. № ****.
Въпреки това, обаче, доколкото чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП казва, че собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, то в конкретния случай правилно е била ангажирана
отговорността именно на А. И. М.. Това е така, защото жалбоподателят е физическо лице –
собственик на лек автомобил „*** ****“ с рег. № **** (според справката, приложена на лист
21 от делото). В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на Електронния фиш,
жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде писмена декларация до
териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай в
изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил
Електронния фиш на А. И. М. като лице по чл.188, ал.1 от ЗДвП /доколкото заснетото МПС е
собственост на жалбоподателя/. В Електронния фиш изрично е указана възможността за
подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
жалбоподателят е подал жалбата, предмет на настоящото производство, и то директно до
съда, т.е. А. И. М. не се е възползвала от предоставената й законова възможност да обори
презумпцията на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Поради това следва да бъде ангажирана
административната отговорност на А. И. М. за извършеното с нейния автомобил нарушение
13
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост от 11 до
20 км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в размер на 50 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (със 17 км/ч. над ограничението от 50
км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е определил
да се санкционира административно – наказателно отговорното лице за нарушението по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на А. И. М. (като собственик на МПС, недоказала, че
автомобилът е бил управляван от друго лице) следва да се определи глоба в размер на 50
лева. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за това
нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер,
който съвпада с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради това Електронният
фиш се явява законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно
наказание.
Въпреки изложените до тук съображения, съдебният състав счита, че са налице
основания за отмяна на обжалвания Електронен фиш. Става въпрос за следното :
Съгласно чл.11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо
административно - наказателните производства по отношение на изключващите
отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има и
давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. На първо
място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство. На второ място - per argumentum a fortiori след като законодателят е
предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната
отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се отнася и по
отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска
обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични
разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на
давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение
намират разпоредбите на чл.80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС. Освен това в случая нарушителят е физическо лице и на него е наложено
административно наказание «глоба», т.е. този казус не е в приложното поле на Тълкувателно
решение № 3/03.07.2014г. на ОСК на ВАС. От гореизложеното следва, че на основание чл.11
от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК административно – наказателно преследване се изключва
по давност, когато то не е възбудено в продължение на 3 години. Давностният срок започва
да тече от довършване на нарушението. В случая - от датата на извършване на процесното
нарушение, която е 10.07.2020г. От извадката от информационната система на ОПП – СДВР
за Електронен фиш Серия К № 3789838 и писмото от ОПП – СДВР с вх. № 281868 от
04.09.2024г. с приложена разписка за връчване на Електронния фиш следва, че след
довършване на деянието са били извършени следните действия : на 16.07.2020г. е съставен
14
Електронният фиш и на 19.05.2024г. Електронният фиш е бил връчен на М.. Това означава,
че по силата на чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК на 16.07.2020г. (със
съставянето на Електронния фиш) е прекъснато течението на 3-годишната давност и от тази
дата е започнал да тече нов давностен срок от 3 години. Считано от 16.07.2020г. давностният
срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК е изтекъл съответно на 16.07.2023г.
Административно – наказващият орган не е ангажирал доказателства, че е предприемал
действия по преследване на нарушителя в рамките на този 3-годишен срок, тъй като първото
действие от негова страна след съставянето на Електронния фиш е връчването на
Електронния фиш на М. на 19.05.2024г. Това означава, че след съставяне на Електронния
фиш на 16.07.2020г. не се доказа да са били извършвани действия, с които да е прекъсван
или спиран давностният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС
приема, че той е изтекъл на 16.07.2023г. и административно – наказателното преследване на
А. М. следва да се изключи по давност. Гореизложеното означава, че след 16.07.2023г. е било
безпредметно да се връчва Електронния фиш на жалбоподателя, тъй като са възникнали
основанията за прекратяване на административното производство. Поради това обжалваният
Електронен фиш следва да се отмени, а воденото по повод на него административно –
наказателно производство следва да се прекрати.
Водим от изложеното по-горе, на основание чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, с оглед
изхода на делото следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя. В случая адв. Б. иска с жалбата СРС да присъди разноски за адвокатско
възнаграждение, като се позовава на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Тази норма
гласи, че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини,
близки или на друг юрист. В такива случаи съдът следва да определи възнаграждение за
един адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
при глоба до 1000 лева (както в случая – при наложена „глоба” в размер на 50 лева с
атакувания Електронен фиш) минималното възнаграждение за адвокат е 400 лева. С
писмени бележки с вх. № 297196 от 20.09.2024г. процесуалният представител на
въззиваемата страна е направил изрично възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Доколкото адв. Б. не е взел лично участие в производството пред СРС, а
само е изготвил жалбата, както и защото самият правен спор не се отличава с фактически
или правна сложност, СРС прие, че искането по чл.63д, ал.2 от ЗАНН следва да се уважи и
да се присъди адвокатски хонорар в рамките на минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т.е. 400 лева. Водим от изложеното и на основание чл.63д, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК и чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения органът, издал процесния Електронен фиш (СДВР) следва да
бъде осъден да заплати за адвокатска защита сумата от 400 лева, като на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата тази сума следва да бъде платена в полза на адвокат Б..
15
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3789838, издаден от СДВР, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на А. И. М. е наложена „глоба”
в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административно – наказателното производство срещу А. И. М. за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 10.07.2020г. в 11:45 часа в гр. София, бул.
„Сливница“ срещу бл.3, с посока на движение от ул. „Опълченска” към бул. „Константин
Величков “.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адвокат В. Г. Б. –
адвокат от Софийска адвокатска колегия, с личен номер в единния регистър на адвокатите :
****, с адрес : ******* сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16