№ 151
гр. Козлодуй, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20241440101098 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от Петър Петров - Изпълнителен директор и
Милена Ценова Председател на Управителния съвет, чрез процесуален
представител Ф. И., с която е предявен против В. И. Божанова,
ЕГН:**********, с адрес: гр. ............... иск за признаване за установено, че
като потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот с
адрес: гр. София, п.к. 1517, обл. София, общ. Подуяне, ж.к. „Сухата река“,
бл.21, вх. А, ег.10, ап.53, дължи да заплати сума в общ размер на от 3 255,51
лева, от които 2867,39 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на
16.05.2023г. до изплащане на вземането; 321,95 лева - мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.04.2023г., както и суми за дялово
разпределение 55,56 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на
16.05.2023г. до окончателното изплащане и 10,61 лева - лихва за периода от
16.07.2020г. до 26.04.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 743/202023г. по описа на РС Козлодуй. Претендират разноските
направени в заповедното производство и в исковото производство.
Ищецът поддържа, че ответникът е клиент на доставената в процесния
имот през процесния период топлинна енергия, ползвал е доставената до
имота топлинна енергия за битови нужди в количества, качество и на
стойност, за които са предявени исковете, и не е заплатил стойността, вкл. и
стойността на извършената през процесния период услуга дялово
разпределение на топлинната енергия, като е изпаднал в забава за плащане на
посочените суми за главници. Ищецът претендира установяване на
1
вземанията му, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебни заседания за ищеца не се явява пълномощник. Депозирани са
писмени становища, в които се поддържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника, който е редовно призован не е
постъпил писмен отговор на исковата молба.
В съдебни заседания от ответника са получени писмени становища, с
които оспорва иска по размер като завишен без да излага конкретни
възражения.
В спора като трето лице помагач на ищеца участва дружеството
топлинен счетоводител „Техем сървисис“ ЕООД, което представя подробни
документи за реда и начина на отчитане и извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата етажна собственост, където
се намира жилището на ответника.
От събраните по делото писмени доказателства се установява от
фактическа страна следното:
Със заявление от 16.05.2023 г. (получено по подсъдност от Районен съд
Козлодуй) „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала съда с искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника В. И. Божанова за:
сумата 2 867.39 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 321.95 лв.
мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 26.04.2023 г.; сумата
55.56 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 10.61 лв. мораторна лихва
върху нея за периода 16.07.2020 г. –26.04.2023 г.. С разпореждане от 05.07.2023
г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза
на заявителя и държавна такса в размер на 65.11 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника В. Божанова, която в срок е подала редовно възражение и след
указание на съда в срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за
установяване съществуването на вземанията му към В. Божанова, предмет на
заповедта за изпълнение, по исков ред.
По делото е безспорно и ответника не спори, че е собственик на имот с
адрес: гр. ................ Видно от писмо от Столична община изх. № 68-00-
552/07.05.2015г., .... се намира в сграда в режим на етажна собственост.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София от м.09.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
2
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представени са документи за главен отчет за исковия период, съставени
от „Техем сървисис“ ЕООД, от които се установява, че за исковия период
дяловото разпределение в имота е извършвано от посоченото дружество и с
мобилно устройство. Посочени са подробно доставеното количество топлинна
енергия и неговата стойност правилно изчислени по реда на действащото
законодателство
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, оспорена от длъжника.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
3
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
По делото няма спор, че ответника е собственик на .... находящ се в
сграда в режим на етажна собственост. От качеството на ответника на
съсобственик на процесния имот произтича качеството й на клиент на
топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Нормата на чл.150, ал.1
ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“
от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител,
вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед изложеното се
налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването. В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая не се спори между страните, че процесният имот е
топлоснабден и е аб. № 308155. От представените от топлинния счетоводител
документи, представляващи годни писмени доказателства, които не се
оспорват от ответника се установява, че за исковия период м.05.2020 г. –
м.04.2022 г. до същия е доставяна топлинна енергия на стойност 2867.39 лв., за
4
която ответника отговаря. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на
фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия заотчетния период – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, в полза на
ищеца е налице вземане за мораторна лихва в размер на сумата 321.95 лв. за
периода 15.09.2021 г. – 26.04.2023 г. По силата на чл.22 от Общите условия на
ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите
търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин
на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието
на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните. Предвид горните
обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да получи
цената на извършваната услуга дялово разпределение в качеството на
продавач на топлинна енергия. По делото са представени и приети като
писмени доказателства и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия и топла вода, представени от страна на „Техем сървисис.“ ЕООД,
неоспорени от ответника, от които може да бъде направена преценката, че
исковете за главници са доказани по основание и размер. Писмените
доказателства установяват количеството топлинна енергия, доставена до
имота през процесния период, стойността , както и че измерванията в
абонатната станция, начисленията по фактури, изравнителните сметки и
остойностяване на потребената топлинна енергия за БГВ в имота, са в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Доказателства, които да разколебават направените изводи не са ангажирани по
делото, а в тежест на ответника, ако твърди, че установеното от СТЕ
количество топлинна енергия не отговаря на действително доставеното,
съответно че задължението следва да се формира от други суми, е било да го
докаже по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, което не е сторено. В разглеждания
5
случай по делото са събрани индивидуални справки за отопление и топла вода
неоспорени от ответника, въз основа на които може да бъде извършена
преценката, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са
достоверни. От тях се установява, че исковите суми съответстват на
нормативно определените цени на топлинна енергия през процесния период.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
Установи се по делото, че за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. в
имота е извършвана услугата дялово разпределение на стойност исковата сума
55.56 лв., за която ответника отговаря. Ответника дължи и мораторна лихва
върху тази сума в размер на 10.61 лв. за периода от 16.07.2020 г. – 26.04.2023 г.
Ответника признава, че е използвача доставяната от дружеството ТЕ
през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението
си. Оспорва цената на доставената топлинна енергия, но не посочва конкретни
възражения, които съдът да може да провери.
С оглед изложеното съдът следва да уважи иска и признае за установено
в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца процесните
суми присъдени в заповедното производство.
С оглед изхода на делото ответника следва да заплати на ищеца
разноските направени в заповедното производство - държавна такса в размер
на 65.11 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и
разноските направени по настоящото дело за платена държавна такса в размер
на 65.11 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. И. Божанова, ЕГН:**********, с адрес:
гр. ............... ДЪЛЖИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, като
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот с
адрес: гр. София, п.к. 1517, обл. София, общ. Подуяне, ж.к. „Сухата река“,
бл.21, вх. А, ег.10, ап.53, сума в общ размер на от 3 255,51 лева, от които
2867,39 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението на 16.05.2023г. до изплащане на вземането;
321,95 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
26.04.2023г., както и суми за дялово разпределение 55,56 лева - главница за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението на 16.05.2023г. до окончателното изплащане и 10,61
лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 743/202023г. по описа на РС
Козлодуй.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК В. И. Божанова,
6
ЕГН:**********, с адрес: гр. ............... ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* разноските направени в заповедното
производство - държавна такса в размер на 65.11 лв. и юристконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., както и разноските направени по
настоящото дело за платена държавна такса в размер на 65.11 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в
двуседмичен срок от връчване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7