Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 11.02.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 901 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищцата работи като „счетоводител“ в ответната кооперация.
Сочи, че за времето от 01.05.2020 г.
до 31.10.2020 г. не ù изплатено дължимото трудово възнаграждение в общ
размер на 4200,00 лева или по 700,00 лева месечно.
Твърди също, че ответната кооперация
ù дължала заплащане на сумата от 4935,93 лева – обезщетение по чл. 222,
ал. 3 КТ, равняващо се на брутното трудово възнаграждение, получавано от ищцата
за срок от шест месеца.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да заплати на ищцата
следните суми: 4200,00 лева – незаплатено трудово възнаграждение за периода от
01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за
забава в размер на 64,81 лева за периода от 01.06.2020 г. до 09.11.2020 г.
(след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), както и
сумата от 4935,93 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 350,69 лева за
периода от 31.12.2019 г. до 09.11.2020 г.
(след допуснато изменение на иска по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК).
Процедурата по размяна на книжа е
спазена. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е признал дължимостта на неизплатени
на ищцата трудови възнаграждения за месеците май, юни, юли, август и септември
2020 г., но наред с това е изложил твърдения, че ищцата е получавала аванс за
посочения период, който следва да бъде приспаднат от дължимите трудови
възнаграждения. По отношение на претенцията, касаеща
незаплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2020 г., заявява, че същата е
предсрочна предявена преди да е станала изискуема, поради което искът в тази му
част бил недопустим.
Наред с това, излага твърдения за
недопустимост на иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като към
настоящия момент трудовото правоотношение между ответната кооперация и ищцата
не било прекратено и последната продължавала да работи в кооперацията на
длъжност „счетоводител“.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призована, чрез упълномощен представител поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез
упълномощен представител оспорва иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
дължимо брутно трудово възнаграждение за м. октомври 2020 г., както и иска с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че ищцата работи
в ответната кооперация на длъжност „счетоводител“ по силата на трудов договор
от 08.01.2020 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно
- счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че за периода
от м. 05.2020 г. до 31.10.2020 г. на ищцата се дължи брутно трудово възнаграждение
в размер на 4562,42 лева, като от така посочената сума следва да се приспадне
сумата от 700,00 лева – заплатен аванс, след което остава дължима сумата от 3862,42
лева. Лихвата за забава върху дължимото се на ищцата брутно трудово
възнаграждение, според вещото лице, възлиза на 64,81 лева. Вещото лице е
посочило, че в ответната кооперация е издадена заповед № 236/03.12.2019 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, след като е придобила право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в заповедта е посочено, че на
същата следва да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца. Размерът на дължимото и
неизплатено брутно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ според вещото лице е 4099,00
лева. Наред с това, лихвата за забава върху неизплатеното обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ е в размер на 350,69 лева.
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа
страна обуславя следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
При
предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера
на уговореното трудово възнаграждение, а в тежест на работодателя е да докаже,
че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Наличието
на трудово правоотношение между страните в периода от 01.05.2020 г. до
31.10.2020 г. не е спорно между тях, а се установява и от събраните в
производството писмени доказателства.
Съгласно
разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд, както и да им плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до
доказване на противното (по делото не се и твърди недобросъвестно изпълнение на
трудовите задължения от страна на ищцата). Предвид изложеното, съдът приема, че
ищцата е изпълнявала възложените ѝ трудови задължения съобразно
договореностите ѝ с работодателя и същият ѝ дължи пълния размер на
уговореното трудово възнаграждение.
Съгласно
заключението на съдебно - счетоводната експертиза, съдът приема за доказано, че
по ведомостите за заплати при ответника е начислено брутно трудово
възнаграждение на ищцата в размер общо на 4562,42 лева за периода от 01.05.2020
г. до 31.10.2020 г., като във ведомостите на ответника са налице данни за
авансови плащания на ищцата в общ размер на 700,00 лева (съдът съобрази
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ, според която трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е
уговорено друго) и след приспадане на заплатения аванс остава да се дължи
сумата от 3862,42 лева. Следователно, ищцата доказва наличието на трудово
правоотношение с ответника през процесния период, за
който се претендира, че има право на трудово възнаграждение и наличието на
отработване на претендираното трудово възнаграждение,
а същевременно ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си да
заплати изцяло уговореното трудово възнаграждение на ищцата. Ето защо, съдът
намира иска за процесния период за доказан по
основание и до размера от 3862,42 лева. До пълния предявен размер от 4200,00
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Възражението на процесуалния представител на
ответната кооперация, касаещо предсрочно предявяване
на претенцията за брутното трудово възнаграждение за м. октомври 2020 г., е
неоснователно, тъй като макар към датата на депозиране на исковата молба – 09.11.2020
г., същото да не е било изискуемо, то към настоящия момент вземането на ищцата
за посоченото трудово възнаграждение за м. октомври 2020 г. е вече изискуемо и
съдът следва да съобрази този факт по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ при забавено изплащане на трудовото
възнаграждение работодателят дължи законната лихва за забава на работника.
Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно (чл. 270, ал. 2 КТ), доколкото не е
уговорено друго. По делото не се спори, че трудовите възнаграждения при
ответника са се заплащали считано до последното число на месеца, следващ месеца,
за който се отнася плащането, като в този смисъл е и заключението по
изслушаната СЧЕ. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Оттук и
предвид диспозитивността на нормата на чл. 270, ал. 2 КТ, то ответникът ще се счита за изпаднал в забава за заплащането на всяко едно
дължимо трудово възнаграждение от първото число на последващия
месец след този, през който е положен трудът. Лихвата за забава е изчислена от
вещото лице по изслушаната СЧЕ върху дължимото брутно трудово възнаграждение от
3862,42 лева и се равнява на сумата от 64,81 лева, поради което искът с правно
основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 128, т. 2 КТ следва да
бъде уважен изцяло.
По
иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
Правото
на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ се придобива при наличието на прекратено
трудово правоотношение, независимо от основанието за прекратяване и ако към
момента на прекратяването му работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО. Обезщетението е дължимо
еднократно и неговият размер се обуславя от трудовия стаж на работника или
служителя при същия работодател, имащо характер на гратификация,
като критерий за определяне размера на плащането е брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя и според допълнителния критерий – при кого работникът или служителят е
работил през последните 10 години, за да получи обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Трудовия стаж на ищцата
в ответната кооперация е повече от 10 години, което е установено от събраните
по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, от което се
установява, че в ответната кооперация е издадена заповед № 236/03.12.2019 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, след като е придобила право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в заповедта е посочено, че на
същата следва да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца. Посочената
заповед е частен свидетелстващ документ, на който е даден вид да е подписан от
представител на ответника и при липса на доказателства, установяващи
неавтентичността му, документът обвързва ответника с обективираните
в него неизгодни факти – дължимостта на посоченото в
него обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за съответните суми - арг.
от чл. 180 ГПК. В заключението вещото лице е констатирало, че размерът на дължимото
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е 4099,00 лева и при липса на доказателства от
ответната страна за заплащането му, съдът приема, че искът е доказан по
основание и до посочения размер.
По
отношение на претенцията за заплащане на сумата от 350,69 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху дължимото обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ е необходимо да се посочи, че за да възникне отговорността за
заплащане на обезщетение за забава, следва да е налице изискуемост на главното
вземане. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Ако няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. КТ не съдържа уредба относно срока за изпълнение на задължението за
изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, респективно не посочва, че
работодателят изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение със служителя, нито от друг определен момент. Доколкото КТ не
съдържа разпоредба за срок, в който трябва да се изпълни задължението за
изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, то на общо основание ще действа
уредбата на ЗЗД, която е относима към забавата при
изпълнение на паричните задължения. В този случай основателността на иска за мораторна лихва ще бъде в зависимост от наличието на покана
по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Не се установи по делото ищцата да е изпращала покана до
ответника, поради което съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава от
датата на подаване на исковата молба. Ето защо, претенцията по чл. 86 ЗЗД върху
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е изцяло неоснователна.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, тъй като присъдената сума по чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ е за възнаграждение за работа и безусловно
подлежи на предварително изпълнение. Понятието обезщетение за работа не е
дефинирано в ГПК, поради което обемът му следва да бъде очертан от специалния
закон, уреждащ видовете обезщетения, дължими по трудовото правоотношение –
Кодекса на труда. Присъденото в настоящия случай обезщетение е уредено в раздел
ІІІ на глава Х от КТ, озаглавен „Други видове обезщетения” и е свързано с
полагане на труд. Видно е, че законодателят придава на посочените вземания
характер на обезщетения, свързани с трудовото правоотношение, а процесуалният
закон, взимайки предвид този им характер, осигурява своевременното им
удовлетворяване. Ето защо, обезщетението, дължимо по чл. 222, ал. 3 КТ, попада
в обхвата на разпоредбата на чл. 242 ГПК и следва да бъде постановено
предварителното му изпълнение. Това обаче не се отнася за присъденото
обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение, тъй като съобразно
посочената норма и нейния обхват, предварително изпълнение може да се допусне
само на главните вземания, но не и на акцесорните
такива, каквото се явява обезщетението за забава.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Същата претендира и доказва такива в
размер на 300,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 09.11.2020 г., от които ответната кооперация
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 252,10 лева.
Съдът намира, че при разпределяне на
отговорността за разноски не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като с незаплащането на дължимите суми на ищцата в срок
ответникът е дал повод за завеждане на делото и наред с това с отговора на
исковата молба е признал само отчасти исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право на разноски, но доколкото липсва заявена претенция за
присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне в настоящия съдебен акт.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Радомир дължимата държавна
такса в размер 368,46 лева, както и 67,23 лева – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** следните суми:
на основание чл. 128, т. 2 КТ - сумата от 3862,42
лева (три хиляди осемстотин шестдесет и два лева и четиридесет и две стотинки) –
незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020
г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване
на исковата молба – 09.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
мораторна лихва за забава в размер на 64,81 лева (шестдесет
и четири лева и осемдесет и една стотинки) за периода от 01.06.2020 г. до 09.11.2020
г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4200,00 лева (четири хиляди
и двеста лева), като неоснователен и недоказан;
на основание чл. 222, ал. 3 КТ –
сумата от 4099,00 лева (четири хиляди и деветдесет и девет лева),
представляваща обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4935,93 лева (четири хиляди
деветстотин тридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки), като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.В.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ищцата сумата от 350,69
лева (триста и петдесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до
09.11.2020 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.В., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 252,10 лева (двеста петдесет и два лева и десет стотинки)
– направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета
на съдебната власт сумата от 368,46 лева (триста шестдесет и осем лева и
четиридесет и шест стотинки) - държавна такса, както и 67,23 лева (шестдесет и
седем лева и двадесет и три стотинки) – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдените трудови
възнаграждения и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./