Решение по дело №153/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на С. Б. Д. от гр.Кула против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0291-000150/04.08.2023г. на Мл.инспектор „Пътен контрол“ в РУ-Кула, с която спрямо жалбоподателя е наложена ПАМ „прекратяване регистрацията на МПС-Мерцедес Е 320 ЦДИ с рег. № [рег. номер]“ за срок от 6 месеца, потвърдена с Решение № 368004-5/08.02.2024г. на Директора на ОД на МВР-Видин.

Твърди се в жалбата, че заповедта не е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган. Сочи се, че същата не препраща и към конкретен АУАН, както и че издаването на АУАН и заповедта на една и съща дата не може да служи като основание за установяване кое е нарушението. Сочи се, че е нарушен чл.35 от АПК, както и че заповедта е немотивирана. Сочи се и че решаващият орган не се е произнесъл по искането за спиране на предварителното изпълнение.

Иска се от съда да отмени оспорваната заповед и решението на горестоящия орган.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваната заповед.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото АУАН № 1019612 на 28.12.2023г. и тест жалбоподателят Дуров като водач на л.а. „Мерцедес Е 320“, с рег.№ [рег. номер] е изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с Drug test 5000, фабр.№ АRMF-0092, който отчел наличие на кокаин. На водача е връчен талон за медицинско изследване. Съставен е АУАН за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП- управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

При установените обстоятелства на водача е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, като при установената с АУАНа фактическа обстановка на основание чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на МПС“ за срок от 6 месеца.

По делото е представен протокол за медицинско изследване, установяващ, че лицето е дало кръвна проба и урина. Не се установяват резултати от проведеното изследване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0291-000150/04.08.2023г. на Мл.инспектор „Пътен контрол“ в РУ-Кула.

При проведено оспорване по административен ред по реда на чл.81 и сл. от АПК, каквото е проведено в случая, съобразно разпоредбата на 98,ал.2 от АПК, ако жалбата е отхвърлена, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. С оглед горната разпоредба предмет на оспорване по делото е Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0291-000150/04.08.2023г. на Мл.инспектор „Пътен контрол“ в РУ-Кула, а не решението на горестоящия орган, поради което развитите доводи за неговата порочност са ирелевантни.

Жалбата срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0291-000150/04.08.2023г. на Мл.инспектор „Пътен контрол“ в РУ-Кула е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт и в 14-дневния срок за оспорване , считано от проведеното оспорване по административен ред.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-мл.инспектор „Пътен контрол“ в РУ-Кула при ОД на МВР-Видин. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т.3 са посочени областните дирекции на МВР. Видно от Заповед № 368з-2029/05.10.2023г. на Директора на ОД на МВР-Видин, същият е оправомощил посочените в заповедта служители , вкл. полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР-Видин, да прилагат принудителни административни мерки, вкл. процесната, при нарушения по ЗДвП, извършени на територията , обслужвана от съответното РУ. С оглед представените заповеди за оправомаване заповедта е издадена от компетентен орган , поради което доводите в обратната насока са неоснователни.

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила , в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл. 171,т.2а,б.б от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения една от принудителните административни мерки, които се прилагат, е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая се установява от събраните по делото доказателства, че водачът Дуров, собственик на управляваното от него МПС, е управлявал същото след употреба на наркотични вещества-кокаин, поради което са налице предвидените в чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП материално-правни предпоставки за налагане на процесната ПАМ. В този смисъл са показанията на теста за наркотици.

В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването ѝ и същата съдържа необходимото съгласно чл.59,ал.2 от АПК съдържание, като възражението в обратната насока е неоснователно. Неоснователно е и направеното оплакване за порочност на заповедта с оглед липсата на посочен АУАН, тъй като в случая се касае за деяние , наказуемо по НК, въпреки че видно от събраните доказателства такъв е съставен, а заповедта съдържа в достатъчна степен описание на деянието и обстоятелствата, обуславящи налагане на конкретната ПАМ.

Неоснователни са и развитите доводи за липса на основание за приложение на процесната ПАМ поради липса на яснота как е установена употреба на наркотично вещество. От събраните по делото доказателства безспорно се установява начина на установяване на употребата на наркотично вещество. Разпоредбата на чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП предвижда в алтернатива начина на установяване на употребата на наркотични вещества: с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. В случая тази употреба е установена с тест, поради което са били налице предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната ПАМ . Липсват резултати от кръвна проба , които да бъдат взети предвид по аргумент от разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП. Самото оспорване и даването на кръвна проба не са обстоятелства , водещи до отпадане на необходимостта от прилагане на процесната ПАМ, тъй като съгласно чл. 172,ал.4 от ЗДвП изземването на табелите с регистрационния номер се извършва с акта за установяване на административно нарушение, т.е заповедта за прилагане на принудителната мярка се издава във възможно най-ранен момент. И това е така предвид характера и целта на ПАМ. Същата не е административно наказание, а превантивна мярка, чиято основна цел е превенцията-да се преустанови и да се предотврати извършването на правонарушения с конкретното МПС и опазването на живота и здравето на хората.

Продължителността на мярката е разписана в закона и тя е от 6м до 1 година, като в случая е наложена в минимума, предвиден в разпоредбата.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Заповедта, предмет на оспорване, е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, при спазване на административно-производствените правила, в предвидената форма, като са изложени съответните правни основания за издаването ѝ и относимите обстоятелства, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

На основание чл.143, ал.3 от АПК на ЮЛ, към структурата на което е органът, издал акта, следва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лв на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвид предмета на делото и липсата на фактическа и правна сложност.

На основание чл. 172,ал.2 от АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Б. Д. от гр.Кула против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0291-000150/04.08.2023г. на Мл.инспектор „Пътен контрол“ в РУ-Кула, потвърдена с Решение № 368004-5/08.02.2024г. , като неоснователна.

ОСЪЖДА С. Б. Д. от гр.Кула да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски за процесуално представителство в размер на 100/сто/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.