№ 982
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501176 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 84/24.11.2023г, постановено по гр.д.№ 109/2022г по описа на
Врачански окръжен съд, е осъдено Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане,
със седалище и адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра
Йоталанд, Кралство Швеция да заплати на Т. Т. А., с ЕГН **********, сумата от 144 478,52
лева, за обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на ******** г., причинило смъртта на сина й Т. М. А., заедно със
законната лихва от 21.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
Осъдено е Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и
адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра Йоталанд,
Кралство Швеция да заплати на К. Н. П., с ЕГН **********, сумата от 144 478,52 лева, за
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на ******** г., причинило смъртта на лицето, с което е била във фактическо
съпружеско съжителство - Т. М. А., заедно със законната лихва от 21.04.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Осъдено е Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и
адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра Йоталанд,
Кралство Швеция да заплати на А. Т. М., с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка К. Н. П., сумата от 154 478,52 лева, за обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
******** г., причинило смъртта на баща му Т. М. А., заедно със законната лихва от
21.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над присъдената сума от 154
478,52 лева до предявения размер от 194 478,52 лева, ведно със законна лихва от 04.07.2022
1
г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Осъдено е Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и
адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра Йоталанд,
Кралство Швеция да заплати на М. Т. М., с ЕГН **********, сумата от 154 478,52 лева, за
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на ******** г., причинило смъртта на баща му Т. М. А., заедно със законната
лихва от 21.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над присъдената сума от 154
478,52 лева до предявения размер от 194 478,52 лева, ведно със законна лихва от 04.07.2022
г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Осъдено е Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и
адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра Йоталанд,
Кралство Швеция да заплати на адвокат Й. Г. Д. от САК сумата 28 017,82 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Осъдени са Т. Т. А., с ЕГН **********, К. Н. П., с ЕГН **********, А. Т. М., с ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка К. Н. П. и М. Т. М., с ЕГН
**********, да заплатят на Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със
седалище и адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра
Йоталанд, Кралство Швеция, разноски по делото в общ размер на сумата 2 796,82 лева.
Осъдено е Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и
адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра Йоталанд,
Кралство Швеция да заплати на ОС – Враца държавна такса в размер на 23916,56 лева, от
заплащането на която ищците са освободени, както и направените от бюджета на съда
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 1 216,80 лева.
С определение №60/1.03.2024г на основание чл.248 ГПК съдът е изменил
постановеното решение в частта му за присъдените разноски, като е постановил, че
Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и адрес на управление
гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра Йоталанд, Кралство Швеция следва да
заплати на адв.Й. Д. от САК от 27 017.82лв. на 40 603.22лв. и е осъдило дружество да
заплати посочената сума.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Ленсфьоршекрингар Скараборг -
взаимно застраховане, със седалище и адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община
Шьовде, област Вестра Йоталанд, Кралство Швеция, чрез адв.Т.Б. от АК-Пловдив, в частта
му, с която са уважени исковите претенции. Сочи, че ПТП е настъпило през 2017г в държава
членка на ЕС, като следва да се прилага Регламент № 864/2007г на Европейския парламент и
Съвета относно приложимото право към извъндоговорни отношения /Рим II/. Изложил е
доводи, че вредите, които се претендират с исковите претенции са непреки последици от
произшествието, като претърпени от близки и роднини с местопребиваване в друга държава,
съгласно практиката на СЕС. Посочил е, че мястото на настъпване на пряката вреда-смъртта
на близкия и родственик на ищците и липсата на основания за прилагане на изключенията,
определя приложимото право. Съгласно чл.7 от Регламента застрахователният договор се
урежда от правото на държавата-членка, в която е разположен рискът към сключване на
договора, а съгласно ал.6 това е държавата-членка по регистрация на МПС. В случая същият
е сключен в Кралство Швеция и е с действие на територията на Швеция, поради което е
неприложим българският закон, а съгласно ч.4, ал.1 от Регламент № 864/2007г приложимо е
шведското право. Позовава се на чл.15 в от Регламента, съгласно който приложимото право
урежда съществуването, естеството и оценката на претендираните вреди или
претендираното обезщетение, всички компоненти на възникването, причинната връзка, вида
на вредите и размера на обезщетението се определят и установяват съгласно приложимото
право, в случая шведското.
2
Сочи, че съгласно шведското право застраховката „Гражданска отговорност” на МПС
е „безвиновна” застраховка за телесни повреди, схема за директно покритие, при която
водачът и пътниците могат да претендират обезщетение само по застраховка „Гражданска
отговорност” на превозното средство, в което пътуват, а ако не е застраховано, какъвто е
настоящият случая, отговорност се носи от Асоциацията за автомобилно застраховане на
Швеция, в качеството й на Шведски гаранционен фонд. В тази връзка възразява, че не е
пасивно легитимиран да участва в процеса, не следва да отговаря за причинени вреди, пряка
и непосредствена последица от настъпването на процесното събитие.
Поддържа, че към момента на настъпване на събитието и на предявяване на
претенциите към фонда, дължимото обезщетение за претърпените болки и страдания
възлиза на 30 000 шведски крони, с левова равностойност 5 521.48лв за всеки правоимащ.
Нивото на обезщетението се основава на устойчива щведска съдебна практика, не се
определя от стандартизирани таблици, като няма допълнително обезщетение за морални
вреди или тежка загуба на близък. Изплаща се и обезщетение за разходи за погребение и
други разходи във връзка със смъртта. Шведският гаранционен фонд е изплатил дължимите
обезщетения за болки и страдания, съгласно критериите, определени от шведското
законодателство и съдебната практика, а именно на всеки от ищците по 30 000шведски
крони /5 521.48лв.
Поддържа, че следва да се отчете, че и деликвентът и увреденото лице, по смисъла на
Регламента към момента на настъпване на инцидента, са имали обичайно местопребиваване
в Кралство Швеция.
Възразява за дължимостта на претендираните лихви за забава поради
неоснователност на главните искове.
Поддържа, че не са посочени при какви критерии са определени присъдените
обезщетения, не е било установено приложимото шведско право.
Излага съображения, че са определени и изплатени дължимите обезщетения в размер
на по 30 000шведски крони обезщетения на всеки от ищците.
Претендира да се отмени обжалваното решение в обжалваната му част и да се
отхвърлят предявените искови претенции, ведно със законните последици.
Ответниците по въззивната жалба- Т. Т. А., К. Н. П., лично и като майка и законен
представител на малолетния А. Т. М., М. Т. М., чрез адв.Й. Д. от САК и адв.Ив.Ж. от САК, са
ангажирали становище, че е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно.
Сочат, че правилно е прието, че е приложимо българското право, тъй като чл.4, пар.3
предвижда изключение от чл.4, пар.1 от Регламент № 864/2007г на Европейския парламент и
на Съвета от 11.07.2007г относно приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, че когато последното е явно по-тясно свързано с
държава, различна от посочената в пар.1 или 2, се прилага правото на тази друга държава.
Като такава сочат, че е наличието на договор на „Авус България-Регулиране на щети” с
дружеството, което на територията на РБългария е представител на застрахователя-ответник
за уреждане на отношенията, възникнали по повод на щети, причинени от автомобили, по
отношение на които е налице застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Освен това, ищците, които търпят болки и страдания от смъртта на техния родственик, са
лица с обичайно местопребиваване в РБългария.
Възразяват срещу изложените твърдения на ответника, че същият не е пасивно
легитимиран да участва в процеса, че не е уреден пряк иск срещу застрахователя на
виновния водач, респ. срещу националното бюро, тъй като тези разрешения са в
противоречие с нормите от европейското право и с Директива № 2009/103/ЕО, за пряк иск
срещу застрахователя.
Възразяват и срещу доводите, че лимитът на обезщетенията за вреди вследствие на
3
смърт е 30 000шведски крони, тъй като с Директива 2009/103/ЕО чл.9, ал.1, б.а е предвидено
задължение всяка държава членка да приведе националното си законодателство в
съответствие, че минималната застрахователна сума да е 1 000 000евро за пострадал или
5 000 000евро за събитие, независимо от броя на пострадалите, като е даден преходен
период с краен срок 11.06.2012г.
Претендират да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна против
обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищците по делото-Т. Т. А., К. Н. П., лично и като майка и законен представител на
малолетния А. Т. М., М. Т. М., чрез адв.Й. Д. от САК и адв.Ив.Ж. от САК, са посочили, че на
4.12.2017г. в Кралство Швеция, на път RV 26, в района на Бекхамар, община Кристинехамс е
възникнало ПТП между л.а. „Фолксваген Пасат" с peг. № ********, управляван от Т. А., и
л.а. „Ауди Авант", с peг. № ********, управляван от Й. Ф.. Вината за настъпването на
пътнотранспортното произшествие била на водача на л.а. „Ауди Авант" Ф., който
управлявайки автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което
последвал челен удар с л.а. „Фолксваген Пасат". Т. М. А. получил тежки, несъвместими с
живота травми и починал непосредствено след настъпване на пътнотранспортното
произшествие, а пристигналият медицински екип само констатирал смъртта му. Било
образувано досъдебно производство при полицията в окръг Берислаген под № 5000-
К1522406-17. От събраните в хода на досъдебното производство доказателства по безспорен
начин било установено, че вина за настъпване на ПТП имал единствено Й. Ф., поради което
той бил привлечен като обвиняем и обвинителният акт бил внесен в първоинстанционния
съд в гр. Вермланд, като било образувано наказателно дело № В3656-18. С присъда от
13.11.2019 г. съдът признал подсъдимия Й. Ф. за виновен в причиняването на смърт по
непредпазливост при управление на МПС, като му било наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от 2 месеца, както и пробационни мерки за период от време, определен от
съответната пробационна служба. Отношенията между ищците и Т. М. А. били много добри,
като били силно привързани един към друг. Т. и К. П. живеели съвместно на семейни начала,
като от съжителството им се родили двете им деца М. и А.. Връзката между Т., К. и децата
им била изключително силна. Т. бил изключително грижовен към тях, като К. и децата им
изпитвали силна обич към него. За да издържа семейството си Т. А. заминал да работи в
Швеция. Със смъртта на Т., К. П. и двете им деца загубили най-близкия си човек, своята
опора и надежда. Не по-малка била загубата на родителите на Т.. Със смъртта му те
загубили детето си, към което изпитвали безкрайна любов. Те контактували ежедневно със
сина си Т.. Той търсел от тях съвети, споделял своите тревоги и планове за бъдещето.
Връзката родител - дете при тях била изключително силна. Т. преживяла най-страшното
събитие за един родител, като с голяма мъка изпратила сина си. Датата ******** г. се
превърнала в най-тежкия и черен ден за ищците. Те все още не можели да се отърсят от
шока, да осъзнаят и приемат, че Т. вече го няма, че си е отишъл по един толкова нелеп,
насилствен начин, неочаквано и безвъзвратно. Не можело да се компенсира мъката им.
От описания по - горе механизъм на ПТП се установило, че произшествието е
настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди Авант" с peг. №
********, поради което застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите следвало да покрие отговорността на водача за
причинените от него неимуществени вреди. Към датата на ПТП по отношение на л.а. „Ауди
Авант" с peг. № ******** била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена със застрахователна компания „Lansforsakringar Skaraborg", на
която „Авус България - Регулиране на щети" ЕООД е представител на застрахователя за
територията на Република България.
4
На 21.02.2018 г. била предявена доброволна претенция за определяне и плащане на
обезщетение на ищците за причинените им неимуществени и имуществени вреди, като била
образувана щета № BGS-00128/18. С писмо изх. №
0541/02.05.2018 г. „Авус България - Регулиране на щети" ЕООД уведомило ищците, че
отказва да плати обезщетение за вредите, причинени им от горепосоченото ПТП, като
препратило преписката към НББАЗ, за произнасяне в качеството му на Компенсационен
орган. След продължителна кореспонденция с Шведското автомобилно бюро, последното
уведомило ищците, че ще бъдат заплатени по 30 000 шведски крони на всеки един от тях,
която сума била равна на 5 521,48 лв.. Ищците считали, че сума в размер на по 200 000,00
лв. за децата и сума в размер на по 150 000,00 лв. за майката и съпругата, щяла да успее до
някаква степен да компенсира непоносимата мъка и ужасна болка, която изпитвали. Сумите
следвало да се намалят с размер на доброволно платените такива от страна на Шведското
бюро. С оглед разпоредбата на чл. 496 КЗ вр. чл. 516, ал. 4 КЗ вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите дължал и
лихва за забава от изтичането на 2-месечен срок от предявяване на доброволната претенция,
до датата на плащането на обезщетение. С Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 16.05.2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки
относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни
превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета
(Четвърта директива за автомобилното застраховане), с оглед на облекчаване и опростяване
на процедурата за пострадали при ПТП, причинено от водач със застраховка "Гражданска
отговорност" в компания от Европейския съюз, Швейцария, Хърватска и Андора били
регламентирани правилата за уреждане на претенциите на пострадалите. Те давали
възможност същите да предявяват своите претенции в държавата по местоживеене, чрез
представителите за уреждане на щети на чуждите застрахователни компании. Така
правоимащите можели да предявят претенцията си към представителя за България на
застрахователя на виновното МПС от чуждата държава. Този представител бил длъжен да
обработи щетата и да заплати обезщетение от името на чуждата компания и съгласно
законодателството на държавата, където станало ПТП-то. По претенция за реално
изпълнение по застраховка, сключена в чужбина, се прилагало изискването за
предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото
лице. Член 21, параграф 5 от Директива 2009/103/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване
на такава застраховка следвало да се тълкува в смисъл, че сред достатъчните правомощия,
които трябва да има представителят, натоварен с уреждане на претенции, било и
упълномощаването му да получи валидно съдебните документи, които са необходими за
започването на производство по обезщетяване на вреди пред компетентната юрисдикция.
Представител на ответното дружество за уреждане на претенции в Република България бил
"АВУС България - Регулиране на щети" ЕООД, с ЕИК *********.
Ищците са претендирали следните обезщетения: Т. Т. А., сумата от 144 478,52 лева -
остатък от главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени вследствие смъртта на сина й Т. А., настъпила при ПТП от ******** г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 21.04.2018 г. - датата на изтичане на сроковете по
чл. 516, ал. 2 от КЗ до окончателно изплащане на обезщетението; К. Н. П., сумата от 144
478,52 лева - остатък от главница, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на съпруга й Т. А., настъпила при ПТП
от ******** г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.04.2018 г. - датата на
изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 КЗ до окончателно изплащане на обезщетението; А.
Т. М., непълнолетен, действащ със съгласието на майка си К. Н. П., сумата от 194 478,52
лева - остатък от главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени
5
вреди, търпени вследствие смъртта на баща му Т. А., настъпила при ПТП от ******** г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.04.2018 г. - датата на изтичане на
сроковете по чл. 516, ал. 2 КЗ до окончателно изплащане на обезщетението; М. Т. М., сумата
от 194 478,52 лева - остатък от главница, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на баща му Т. А., настъпила при ПТП от
******** г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.04.2018 г. датата на
изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 КЗ до окончателно изплащане на обезщетението.
Ответникът Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и
адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра Йоталанд,
Кралство Швеция е оспорил исковите претенции като недопустими, както и изцяло
неоснователни по основание и размер. Заявил е, че не оспорва наличието, към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие, относно лек автомобил марка "Ауди",
модел "Авант", с peг. № ********, на валидно сключена застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответното застрахователно дружество. Посочил е, че
спорът за дължимостта и размера на обезщетението следва да се реши при прилагане на
шведското материално право. Според изложеното в отговора приложимият материален
закон следвало да се определи от стълкновителните норми на Конвенцията за приложимото
право при пътнотранспортни произшествия (Хага 1971 г.) и от по-новия Регламент (ЕО)
№864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (наричан по-долу
„Регламент“). Хагската конвенция определяла за приложимо правото на държавата, където е
настъпил инцидентът, т.е. Кралство Швеция. Регламентът сочел за приложимо правото на
държавата, където е настъпила вредата, което също било в Швеция. В случая се
претендирало обезщетение съгласно шведския закон за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, относно управлявания в момента на ПТП от Т. А. лек
автомобил с шведски регистрационен номер. Съгласно този закон, за вредоносни събития,
настъпили на територията на Кралство Швеция, застраховката, респ. гаранционните
плащания от съответния орган, покрива гражданската отговорност до степента и за сумите,
предвидени в съответните шведски правни разпоредби. Това се потвърждавало и от
Регламента „Рим ІІ“. Съгласно неговия член 4, параграф 1 законът, който се прилага към
извъндоговорно задължение, произтичащо от непозволено увреждане, е този на държавата, в
която настъпила „пряката вреда”, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват „непреките последици“ от този факт.
Регламентът боравел с автономни понятия, чието значение и тълкуване не следвало да се
влияе от значението, което те имат в отделните национални законодателства. Това било така
поради естеството на Регламента на наднационално, общностно право. По този начин се
достигало еднаквото му прилагане в държавите-членки и така можело да се създаде правна
сигурност и предвидимост в рамките на общността. Прилагането на правото по мястото на
настъпване на пряката вреда не давало възможност вредоносният факт да се разглежда като
състоящ се от няколко части, към всяка от които било приложимо различно право в
зависимост от мястото, където различни от пряката жертва лица са претърпели вреди. По
отношение на случаите, при които са причинени болки и страдания на лице или е увредено
имущество, в съображение 17 от Регламента Рим II законодателят на Съюза уточнявал, че
държавата, в която е настъпила пряката вреда, е тази, където са претърпени болките и
страданията или съответно е увредено имуществото. Европейският законодател бил
привързал приложимото право към относително сигурния факт къде е претърпяно
увреждането на непосредствено пострадалото лице, независимо от непреките последици,
които произтичат от телесното увреждане, тъй като с оглед международния характер на
казусите, регулирани от Регламента, тези непреки последици могли да настъпват по
различно време и в различни държави-членки. Когато можело да се установи, че е настъпила
пряка вреда, какъвто обикновено бил случаят при пътнотранспортните произшествия,
6
мястото на тази пряка вреда бил релевантният за определяне на приложимото право
критерий на привързване, а непреките последици от произшествията били без значение.
Понятията „телесно увреждане“ и „непреки последици“ имали автономно значение и
дефиниция, съгласно Регламента Рим II. Телесно увреждане било всеки случай, при който е
нарушен телесният интегритет на непосредствено пострадалото лице - нарушаване на
телесната цялост, увреждане на здравето или смърт. Именно това било пряката вреда от
непозволеното увреждане, която имал предвид Регламентът и към нея той фиксирал
привръзката относно приложимото право. В настоящия случай пряката вреда се изразявала в
телесните увреждания, довели до смъртта на Т. М. А.. По смисъла на член 5, параграф 1 от
Регламента претърпените от близките роднини вреди следвало да се считат за непреки
последици от процесното произшествие.
Позовава се на член 4, параграф 1 от Регламента Рим II, че трябва да се тълкува за
целите на определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от пътнотранспортно произшествие, в смисъл, че вреди, които са свързани със
смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и
които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка,
трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие по смисъла на
посочената разпоредба.”. Съгласно нормата на чл. 15 (в) от Регламента, приложимото право
по този Регламент урежда съществуването, естеството и оценката на претендираните вреди
или на претендираното обезщетение. Следователно, всички компоненти на възникването,
причинната връзка, вида на вредите и размера на обезщетението се определяли и
установявали съгласно приложимото законодателство, в случая - шведското. Съгласно чл. 17
от Регламента, при преценка поведението на лицето, за което се твърди, че е отговорно, се
отчитали правилата за безопасност, сигурност и поведение, които са в сила към момента и
мястото на настъпване на вредоносния факт/събитие. В случая това отново било шведското
право. Съгласно шведското законодателство, застраховката „Гражданска отговорност" на
МПС (MTPL) в Швеция била „безвиновна" застраховка за телесни повреди и също така
покривала водача независимо от вината, както и от националността. Това била схема за
директно покритие, при която водачът и пътникът или пътниците можели да претендират
обезщетение само по застраховката „Гражданска отговорност" на превозното средство, в
което пътуват. Претенцията се предявявала директно към застрахователя или, ако превозното
средство е незастраховано, какъвто бил и настоящият казус, към
Трафикфорсекрингсфоренинген (Асоциацията за автомобилно застраховане на Швеция), в
качеството й на Шведски гаранционен фонд. Правото на обезщетение било независимо от
това дали някоя от страните, напр. водачът, е виновен за произшествието. Според шведското
законодателство жертвата, ако е водач или пътник в друго превозно средство, няма право да
предявява претенция директно срещу застрахователя на виновната страна. Жертвата обаче
имала право, съгласно законите за непозволеното увреждане, да търси лична отговорност от
виновния водач. Ако виновният водач бъде задължен да заплати такива обезщетения, тогава
той придобивал правото на жертвата на обезщетение по застраховката „Гражданска
отговорност", до размера на платената сума. Съответно жертвата не можела два пъти да
получи обезщетение за една и съща загуба. Обезщетение за болка и страдание се изплащало
за телесна повреда, причинена от смъртта на лице в особено близки отношения с починалия,
като напр. родител, съпруг/регистриран партньор/съжител, деца, родители, братя и сестри
(ако са живели заедно с жертвата) и други тясно свързани с жертвата. За да има право на
това, лицето трябвало да е претърпяло телесна повреда. В практиката най-често се
предполагало, че има една година болка и страдание. При евентуалност е оспорил размерите
на исковете за неимуществени вреди с доводи, че са прекомерно завишени, съобразно
принципа за справедливост и трайната съдебна практика при определяне на размера на
обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи. Оспорил е изцяло исковете за
законна лихва, доколкото същите се явяват акцесорни на главните и неоснователни, поради
7
неоснователност на главния.
Ищците са оспорили възраженията в отговора на ответника. Изложили са доводи, че
приложимото право е българското. Заявили са, че твърденията, че релевантната правна
уредба предвижда, че по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" в
Кралство Швеция всеки пострадал от ПТП следва да претендира обезщетение от собствения
си застраховател, независимо от вината е правна екзотика. Оспорили са твърдението на
ответника, че ищците са лишени от правото на пряк иск срещу застрахователя на виновния
водач, респективно срещу националното бюро, когато събитието е настъпило в друга
държава, а следва да водят съдебно производство срещу делинквента по общите правила на
непозволеното увреждане. В случай, че това е така, шведското право влизало в пряко
противоречие с нормите от европейското право и в частност с Директива № 2009/ЮЗ/ЕО,
кодифицирала предходните 4 моторни директиви(Директива 72/166/ЕИО; Директива
84/5/ЕИО; Директива 90/232/ЕИО; Директива 2000/26/ЕО, предвиждаща възможността за
пряк иск срещу застрахователното предприятие, респективно срещу националното бюро по
местопребиваване на увредените лица, с цел по-добра защита на правата им - § 36 от
преамбюла на Директивата. Това право на пострадалите било гарантирано в нормативен акт
на ЕС и не можело да бъде ограничавано или отнемано с норми от вътрешното право на
държава-членка и следвало да се прилага правото на ЕС, а не шведското право. В Директива
2009/ЮЗ/ЕО - чл. 9, ал. 16, било предвидено задължение на всяка държава членка да
приведе националното си законодателство в съответствие, така че минималната
застрахователна сума да е 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите. Даден бил преходен период, чиито краен срок -
11.06.2012 г. бил далеч преди настъпване на процесното събитие. Възразили са срещу
искането за установяване на приложимото шведско право в областта на транспортни
произшествия, непозволено увреждане, лимит, обхват и процедури за уреждане на
претенции на увредените лица, с оглед директната приложимост на Директива 2009/ЮЗ/ЕО,
при противоречие на шведското право с нейните разрешения.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции.
Приел е, че е приложимо българското право съгласно чл.4, пар.3 от Регламент № 864/2007г
на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г относно приложимото право към
извъндоговорни задължения Рим II, тъй като от обстоятелствата се установява, че
непозволеното увреждане е по-тясно свързано с държава, различна от посочената в пар.1
или 2. Посочил е, че е налице предходно отношение между страните-договор, с който
ответното дружество е предоставило възможност на българско дружество-кореспондент да
реши въпроса по изплащане на застрахователното обезщетение „Авус България-Регулиране
на щети” ЕООД, и поради наличие на тези договорни отношения се установява по-тясна
връзка с РБългария по отношение на определяне основанието и размера на
застрахователното обезщетение, поради което е приложимо българското законодателство.
Като допълнително основание е приел, че всички ищци са с обичайно местопребиваване в
РБългария. Приел е, че ищците са претърпели неимуществени вреди-болки и страдания от
загубата на техния близък. Решението е влязло в сила в необжалваната му част, с която са
частично отхвърлени исковите претенции до пълните им претендирани размери.
По основния спор между страните по делото-относно приложимото към спора право
въз основа на това, че е настъпило ПТП в Швеция, то съгласно Регламент № 864/2007г на ЕП
и на Съвета от 11.07.2007г, чл.4, пар.1 от същия, приложимото право към извъндоговорните
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпили вредоносният факт, в коя държава
или държави настъпват непреките последици от този факт. Съгласно Решение на СЕС от
10.12.2015г по дело С-350/14 по преюдициално запитване чл.4, пар.1 от Регламент
№864/2007г трябва да се тълкува за целите на определяне на приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от ПТП, в смисъл, че вредите, които са свързани
8
със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания
съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава
членка, трябва да се квалифицират като „непреки последици” от това произшествие. Въз
основа на това приложимото право към настоящия казус е правото на Кралство Швеция,
където е настъпила пряката вреда-смъртта на наследодателя на ищците. В монографията
„Деликтът в международното частно право” Регламент Рим II, КМЧП-глава XI, изд. Сиби,
2011г., автор Б. М., стр.42-43 се разглежда въпросът за приложимото право и се приема, че
чл.4, пар.1 от Регламент Рим II и чл.105, ал.1 КМЧП предвиждат, че приложимото право към
деликта ще се свързва с мястото, където е настъпила вредата, независимо в коя държава е
настъпил вредоноснит факт и независимо в коя държава настъпват непреките последици от
този факт. В случаите на вреди на лица...като държава, в която е настъпила вредата, трябва
да бъде считана държавата, в която е претърпяно увреждането или съответно е увредено
имуществото. Мястото на настъпване на вредата се свързва единствено и само с мястото на
настъпване на преките, директните вреди, онова място, където за пръв път се уврежда
правно защитеното благо. Без значение са мястото, където са настъпили последващите,
косвени вреди. Като пример авторът е посочил, че при увреждане, което води до
причиняване на смърт или телесна повреда, местонастъпването на увреждането ще бъде там,
където лицето е наранено, а не където е настъпила смъртта или телесната повреда. Това ще
важи и за близките на починалото лице-увреждането за тях настъпва в момента на мястото,
където техният близък претърпява първоначалното непосредствено нараняване. Така
решение на СЕС по дело С-220/88 Dumez/Hessische Landesbank, № 20.
Възраженията на ответниците, че е приложимо българското право, тъй като
непозволеното увреждане е по-тясно свързано с държавата по тяхното местожителство
поради наличието на договор на застрахователното дружество с негов представител в
България са неоснователни, тъй като изключенията касаят наличието на такъв договор
между делинквент и увреден, предходно акцесорно привързване между страните, който
договор да е в тясна връзка с непозволеното увреждане /договор за превоз на пътници и
стоки, договор за покупко-продажба, други договори/, наличие на източник-отношения,
възникнало въз основа на закон. Всички изключения по договорни отношения изискват
идентичност между лицата по договорното и по следващото го по време деликтно
отношение, каквото в настоящия случая не се установява.
Пред въззивната инстанция е направена съдебна поръчка до Министерство на
правосъдието Швеция за установяване на съдържанието на шведското право, като от превод
на същото се установява, че обезщетение при ПТП за лични и материални щети, настъпили
в резултат на движение по пътищата на МПС, се предвижда обезщетение от застраховка на
превозното средство, съгласно разпоредбите на Закона за пътнотранспортните обезщетения.
Ако МПС, което е в движение, бъде повредено, обезщетение се изплаща, ако щетата е
причинена от друго МПС и е възникнала вследствие на неправилно управление или
техническа неизправност на другото превозно средство съгл. чл.10, ал.2 от Закона за
пътнотранспортните обезщетения. На лицата, които имат право на обезщетение при ПТП,
ако телесната повреда е довела до смърт, се изплаща съгласно чл. 9, т.3 от Закона за
пътнотранспортни обезщетения за лични вреди, причинени на лице, което е било в особено
близка връзка с починалия, /глава 5, чл.2, ал.1 от закона/. Такива са посочени, че са съпруг,
регистриран партньор, лице, живеещо на съпружески начала, дете или родител.
Обезщетението за смърт на близък роднина е за телесна повреда, която се изразява в
психически шок или други психически разстройства, които са медицински доказани. Когато
някой загуби живота си вследствие на действие, пораждащо право на обезщетение, смъртта
обикновено настъпва внезапно и неочаквано, често по насилствен начин и по тази причина е
естествено близките да изпитват психически страдания. В такива случаи не трябва да се
изисква от близките да доказват психическите страдания чрез медицински свидетелства или
подобни документи. Доказателствената тежест е от особено значение, когато близък роднина
9
претендира обезщетение за психически страдания, ако те надхвърлят обичайната степен,
която се наблюдава в подобни случаи, изискват се специални доказателства, ако се установи,
че психическите отклонения са били изключително дълготрайни или необичайно
интензивни, изискват се специални доказателства. Може да се установи, че пострадалият
има право на обезщетение за специфични неудобства, причинени от страданията, за което
следва да се извърши специално разследване и да се докаже причинната вреда.
Ако водач или пътник в МПС, което е в движение, пострада, се изплаща
обезщетение от застраховката на превозното средство съгл. чл.10, първа алинея от Закона за
пътнотранспортни обезщетения.
Ако МПС, което подлежи на задължително застраховане, няма застраховка,
искът за обезщетение се предявява към Шведската асоциация на застрахователите, чл.16,
ал.2 и чл.33, ал.1.
Вместо да иска обезщетение от застрахователя, пострадалият може да предяви иск
срещу виновния водач и да претендира за обезщетение съгласно Закона за обезщетение при
вреди, като лице, което е изплатило обезщетение и придобива регресен иск за изплатената
сума срещу лицето, отговорно за причинената вреда.
Размер на обезщетението
Според съдебната практика обезщетението за болка и страдание, както и за трайни
последици /дефект или друга постоянна телесна повреда/, се определя по стандартни
таблици, изготвени от Шведската комисия по пътнотранспортни наранявания.
Обезщетението за специфични неудобства се изплаща в случаите, когато пострадалият е
претърпял неимуществени вреди в такава степен, че причинената вреда значително
надхвърля стандартното обезщетение по таблиците. В тези случаи обезщетението се
определя чрез индивидуална преценка на конкретния случай. Съгласно съдебната практика
пострадалият има право на фиксирано обезщетение за преходни психически страдания
/болки и страдание/ в резултат на смъртта на близък роднина в размер на 30 000 шведски
крони.
Чл.10 от Закона- Ако МПС, което е в движение, претърпи щета, обезщетение се
изплаща само ако щетата е причинена от друго МПС и е възникнала вследствие на
неправилно управление или техническа неизправност на другото превозно средство. В такъв
случай обезщетението се изплаща от застраховката на другото превозно средство.
Страните не спорят, че с уведомително писмо от РУ - Оряхово при ОДМВР - Враца от
12.12.2017 г. и писмо от 19.02.2018 г. на МВнР-Дирекция Консулски отношения, К. П. е
уведомена, че на ******** г. при пътен инцидент между два автомобила, които се сблъскали
челно, Т. М. А. е починал, на автомагистрала 26 в района на Бекхамар, община
Кристинехамс (RV 26 Backhammar Kristinehamns kommin). Участници в пътно
транспортното произшествие били: водачът Т. А. на МПС, VW Passat, регистрационен номер
- ******** и водачът Ю. Ф. (J. F.) на МПС, модел на МПС - Adui Avant, регистрационен
номер - ********. Застрахователната компания на автомобил ******** била Lansforsakringar
Skaraborg, а автомобил ******** нямал сключена застраховка. Номерът на образуваното
производство по случая бил 5000-К1522406-17, като разследващият орган била шведската
полицията в окръг Берислаген.
Със съдебно решение от 13.11.2019 г. , постановено по наказателно дело № В3656-18
на Районен съд - Вермланд, Ю. Ф. е признат за виновен за извършено на ******** г.
непредумишлено убийство по гл. 3, чл. 7, ал. 1 от Наказателния кодекс на Т. М. А., като
същото е причинено, вследствие обстоятелството, че Ю. Ю. Ф., непосредствено преди удара,
е навлязъл с автомобила си в насрещната част от пътя и така е предизвикал сблъсъка; за
управление на МПС без свидетелство за управление, квалифицирано като тежко
престъпление по чл. 3, ал. 1, изр. 2 от Закона за нарушение на движението по пътищата
10
16.02.2019 - 21.06.2019 - (2 случая); шофиране под въздействието на алкохол или упойващи
вещества по чл. 4, ал. 2 от Закона за нарушение на движението по пътищата (1951:649), в
редакцията си преди 1 юли 2019 г. 04.10.2018 - 16.02.2019 - (2 случая); дребно престъпление,
свързано с наркотици, чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 2 от Закона за борба с наркотиците ******** -
16.02.2019 (4 случая).
Установява се от акт за смърт на Т. М. А. № 6/18.12.2017 г., удостоверение за
наследници от 02.01.2018 г., удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 12.12.2017 г.,
удостоверение за раждане на Т. М. А., удостоверение за раждане на М. Т. М. и удостоверение
за раждане на А. Т. М., че Т. М. А. е починал на ******** г., като негови наследници и деца
са М. Т. М. и А. Т. М., като майка на двете деца на починалия е К. Н. П. и М. Т. М.. Майка на
починалия Т. М. А. е Т. Т. А..
Видно от разпечатка от интернет-страницата на НББАЗ, искане до Авус България от
21.02.2018 г., писмо от Авус България от 22.02.2018 г., писмо от Авус България от 02.05.2018
г. и искане до Авус България от 04.08.2018 г., че Авус България е кореспондент на ответното
дружество за уреждане на претенции в България, като пред посоченото дружество е заявено
на 21.02.2018 г. искане за заплащане на обезщетение в размер на по 300 000,00 лева за всеки
от ищците. С писмо Авус България от 02.05.2018 г. е съобщило, че е налице застрахователно
покритие от шведския застраховател по отношение на МПС с рег. № ********, но предвид
факта, че разследването, водено от шведската полиция, не е приключило и вината за
инцидента не е установена, към момента плащане по предявените претенции не може да се
извърши, като предвид обстоятелството, че управляваното от починалия Т. А. МПС с рег. №
******** не е имало сключена застраховка към момента на събитието, следва да се насочи
претенцията към Шведското национално бюро на автомобилните застрахователи, поради
което Авус България не е в състояние да удовлетвори претенциите.
От заключенията на вещото лице по събраните съдебно - психологични експертизи, и
от изслушването на същото в съдебно заседание, се установява, че при ищцата К. Н. П. към
момента на освидетелстване се регистрират белезите на скръб, характерни за загубата на
любим човек, изразяващи се в негативни емоции, тъга, мъка, болка, свързана със загубата,
вина по повод недовършените емоционални взаимоотношения с починалия, сънища,
свързани с травмата. Скръбта е естествен процес и нормална психологична реакция при
загуба на близък. Това е етап на психологическа раздяла с изгубения човек. Периодът на
скръб обикновено е продължителен във времето. Непросредствено след травменото събитие
/смъртта на съпругът/, ищцата е развила реакция на остър стрес, с продължителност - около
петнадесет дни. Като към момента има изградена защита по отношение на фрустриращото
събитие и не се установяват и признаци на промяна на личността. Описаните по - горе
психични състояния са в пряка причинно следствена връзка с травменото събитие - смъртта
на Т. А..
При ищцата Т. Т. А. към момента на освидетелстване са налице белезите на скръб,
характерни за загубата на любим човек, изразяващи се в негативни емоции, тъга, мъка,
болка, отчаяние, свързана със загубата, вина по повод недовършените емоционални
взаимоотношения с починалия. Това е естествен психологичен процес и нормална
психологична реакция при загуба на близък. Периодът на скръб обикновено е
продължителен във времето. Непосредствено след смъртта на сина си, ищцата е развила
реакция на остър стрес. Като към момента има изградена защита по отношение на
травменото събитие и не се установяват и признаци на промяна на личността. Описаните по
- горе психични състояния са в пряка причинно следствена връзка с травменото събитие -
смъртта на Т. А..
Ищецът А. Т. М. е на 16 години, психично здрава личност с правилно психо -
физиологично развитие, намиращ се във фаза на пубертет. Характерно за този възрастов
период е бързото съзряване, повишена емоционалност, изразен стремеж към
11
самоутвърждаване. На единадесет годишна възраст внезапно загубва баща си, като в този
период често имал сънища, свързани с него, чувствал болезнено загубата му, често плачел.
Негативните емоции, които изпитвал от загубата на баща си, били намалени до известна
степен от усещането за силна подкрепа и съпричастност от околните, което му помагало
успешно да се справя. Към момента липсата на мъжката роля е заместена от по - големият
му брат, с който в годините са изградили силна връзка. Към момента се регистрират
негативни емоции, тъга, болка, мъка характерни за загубата на значим човек, което е
нормалпсихологична реакция при скръб. Това е етап на психологическа раздяла с изгубения
човек - продължителен във времето. Описаното психично състояние на ищеца е в пряка
причинно - следствена връзка от смъртта на Т. А. - баща на ищеца.
Ищецът М. Т. М. е психично здрава личност. Има запазена самооценка за добро
психично здраве. Не се установяват признаци на психично разстройство, което да налага
консултация или лечение с психиатър или психолог. Описаните данни и самооценката на
лицето към момента на събитието са съответни на състояние на остра стресова реакция.
Тази реакция на стрес към момента е преодоляна чрез формирани защитни механизми и
адаптация, приспособяване към това настъпило житейско събитие. Адаптационният процес
не е довел до поява на признаци на протрахирана реакция на стрес /депресия, мисли за
самоубийство/ и разстройство в адаптацията. Към момента се регистрират негативни
емоции - тъга, болка, мъка - характерни за загубата на значим човек, което е нормална
психологична реакция при скръб. Това е етап на психологическа раздяла с изгубения човек -
продължителен във времето. Описаното психично състояние на ищеца е в пряка причинно -
следствена връзка от смъртта на Т. А. - баща на ищеца.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката В. М.,
която е дала показания, че от дете познава Т., а К. от 1990 г.; познава и родителите му също
от дете, съседи са; те живеят в с. ***, в собствена къща, а преди това къщата била на името
на родителите на Т.; между родителите на Т. и К. и Т., не възприела лоши взаимоотношения;
Т. бил изключително отговорен човек като баща, като съпруг, изключително грижлив,
всичко правил; в момента, в който К. била уведомена, че Т. е починал, свидетелката също
узнала, било трагедия, веднага отишла при тях; всеки от ищците бил много зле, те все още
го преживявали; починалият винаги бил отговорен към тях, отразило се много на децата най
- вече и психически много зле; всички страдали от загубата и не можели да преживеят
починалия; здравословното състояние на майката се влошило след смъртта на Т..
Свидетелката Г. П. е заявила, че познава Т., неговата съпруга, децата му и родителите
му; израснала там, всички ги познавала много добре; Т. бил много кротък човек, много
добър, никога свидетелката не възприела каквито и да било скандали в техния дом; смъртта
му била шок за всички, и свидетелката почти веднага разбрала, били приятели от много
години и свидетелката го познавала от дете, било истински шок за всички; смъртта му
оказала влияние върху всички; големият му син М. на следващата година правел бал, това
било страшен шок, изминали само шест месеца от смъртта на баща му; А. бил малък и той,
тежко се израствало без баща; К. била не просто съсипана, била с 20 кг. по - малко, а майка
му - за нея бил дете.
Свидетелят Г. П. е дал показания, че познава Т., неговите деца и родителите му, както
и съпругата му, още от дете; отношенията между всички тях били много добри; свидетелят
не възприел никакви скандали между тях; семейството било много хубаво; когато настъпила
смъртта на Т., свидетелят бил в Англия; съпругата му К. много тежко приела тази смърт,
както и децата, също и майка му и баща му; те все още не са преживели неговата загуба, той
им липсвал на всички; липсата на баща на децата и съпруг на майката не можела да се
преживее.
Въз основа на обсъдените доказателства се установява, че е налице противоправно
деяние, причинено по непредпазливост от водач на застрахован лек автомобил в Швеция,
12
който е имал застраховка „Гражданска отговорност” към датата на настъпване на събитието,
съгласно писмо от Дирекция „Консулски отношения изх. № 18ПР-572–19.02.2018г до
процесуалния представител на ищците по делото. В него е посочено, че водачът на л.а.
„Ауди Авант", с peг. № ********, управляван от Й. Ф. е застрахован в Lansforsakringar
Skaraborg.
Съгласно чл.10 от Закона за пътнотранспортните обезщетения - ако МПС, което е в
движение, претърпи шета, обезщетение се изплаща само ако щетата е причинена от друго
МПС и е възникнала вследствие на неправилно управление или техническа неизправност на
другото превозно средство. В такъв случай обезщетението се изплаща от застраховката на
другото превозно средство. В тази връзка са неоснователни възраженията на въззивното
дружество, че застрахователят на лекия автомобил на увреденото лице следва да отговаря за
настъпилите вреди, респективно при липса на застраховка, съответният Гаранционен фонд.
Липсата на застраховка е на лекия автомобил на пострадалото лице, а не на лекия автомобил
на виновното лице, поради което следва да се ангажира отговорността на застрахователя на
лекия автомобил на виновното лице.
От обсъдената по-горе присъда се установява, че виновен за настъпването на ПТП и
причинените вреди е водачът на л.а. „Ауди Авант", с peг. № ********, управляван от Й. Ф.,
застрахован в Lansforsakringar Skaraborg-ответното дружество, поради което следва да се
ангажира неговата отговорност.
Въз основа на приложимото право на Кралство Швеция се установява, че ищците са
лица, които имат право на обезщетение при ПТП, тъй като телесната повреда е довела до
смърт, и на основание чл.9, т.3 от Закона за пътнотранспортни обезщетения имат право на
обезщетение за лични вреди, причинени на лице, което е било в особено близка връзка с
починалия, /глава 5, чл.2, ал.1 от закона/. Такива са посочени, че са съпруг, регистриран
партньор, лице, живеещо на съпружески начала, дете или родител.
Обезщетението за смърт на близък роднина е за телесна повреда, която се изразява в
психически шок или други психически разстройства, които са медицински доказани. Когато
някой загуби живота си вследствие на действие, пораждащо право на обезщетение, смъртта
обикновено настъпва внезапно и неочаквано, често по насилствен начин и по тази причина е
естествено близките да изпитват психически страдания. В такива случаи не трябва да се
изисква от близките да доказват психическите страдания чрез медицински свидетелства или
подобни документи. Доказателствената тежест е от особено значение, когато близък роднина
претендира обезщетение за психически страдания, ако те надхвърлят обичайната степен,
която се наблюдава в подобни случаи, изискват се специални доказателства, ако се установи,
че психическите отклонения са били изключително дълготрайни или необичайно
интензивни, изискват се специални доказателства. Може да се установи, че пострадалият
има право на обезщетение за специфични неудобства, причинени от страданията, за което
следва да се извърши специално разследване и да се докаже причинената вреда.
По въпроса за размера на обезщетението е отправено преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз № 50022/7.02.2023г по т.д.№ 330/2021г на II ТО на ВКС. С
решение на СЕС по дело С-86/2023г e прието, че член 16 от Регламент „Рим II“ трябва да се
тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда, че обезщетението за
неимуществените вреди, претърпени от близките роднини на починало при
пътнотранспортно произшествие лице, се определя от съда по справедливост, не може да се
счита за „особена повелителна норма“ по смисъла на този член, освен ако — когато
разглежданото правно положение има достатъчно тясна връзка с държавата членка на
сезирания съд — въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и
контекста на приемането на тази национална разпоредба сезираната юрисдикция констатира,
че нейното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на тази
държава членка, тъй като преследва цел за защита на съществен обществен интерес, която
13
не може да бъде постигната чрез прилагане на правото, определено съгласно член 4 от този
регламент.
От ангажираните по делото доказателства психиатрични експертизи и свидетелски
показания се установява обемът на вредите, претърпени от ищците, а именно- негативни
емоции, тъга, мъка, болка, продължителен период на същите във времето, развита реакция
на Остър стрес, които са в пряка връзка с травменото събитие. Макар и да не е установена
промяна на личността на ищците, то от психиатричните експертизи може да се приеме, че
тези страдания са продължили в значителен период след смъртта на близкия им. Следва да
се отчете и ниската възраст на ответниците А. Т. М. и М. Т. М., продължителното
съжителство на починалия с тяхната майка и близките му отношения с неговата майка.
Въз основа на същите може да се приеме, че се доказва, че ищците са претърпели
неимуществени вреди в такава степен, че причинената вреда значително надхвърля
стандартното обезщетение по таблиците на приложимото право. В тези случаи
обезщетението се определя чрез индивидуална преценка на конкретния случай, съгласно
предвиденото в Шведското право. Поради това не следва да се прилага посоченото
ограничение от 30 000шведски крони, и следва да се определят обезщетения за Т. Т. А. и К.
Н. П. по 150 000лв., а за А. Т. М. и М. Т. М. от по 160 000лв.
Следва да се отчетат заплатените суми от по 30 000шведски крони, поради което
исковите претенции следва да се уважат за Т. Т. А. и К. Н. П. в размер на 144 478.52лв., а за
А. Т. М. и М. Т. М. размер на по 154 478.52лв., ведно със законната лихва върху същите.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението следва да се потвърди
в обжалваната му част на осн. чл.271 ГПК, при съобразяване на изложените мотиви от
въззивната инстанция.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено Ленсфьоршекрингар
Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600,
община Шьовде, област Вестра Йоталанд, Кралство Швеция да заплати на К. Н. П., с ЕГН
**********, сумата от 150.00лв. за разноски за превод и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
сумата от 1000лв. за процесуално представителство на адв.Й. Д. от САК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.271 ГПК решение № 84/24.11.2023г, постановено по гр.д.
№ 109/2022г по описа на Врачански окръжен съд, В ЧАСТТА МУ с която е:
Осъдено Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и
адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра Йоталанд,
Кралство Швеция да заплати на Т. Т. А., с ЕГН **********, сумата от 144 478,52 лева, за
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на ******** г., причинило смъртта на сина й Т. М. А., заедно със законната лихва
от 21.04.2018 г. до окончателното й изплащане,
Осъдено е Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и
адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра Йоталанд,
Кралство Швеция да заплати на К. Н. П., с ЕГН **********, сумата от 144 478,52 лева, за
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на ******** г., причинило смъртта на лицето, с което е била във фактическо
съпружеско съжителство - Т. М. А., заедно със законната лихва от 21.04.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Осъдено е Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и
14
адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра Йоталанд,
Кралство Швеция да заплати на А. Т. М., с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка К. Н. П., сумата от 154 478,52 лева, за обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
******** г., причинило смъртта на баща му Т. М. А., заедно със законната лихва от
21.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
Осъдено е Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно застраховане, със седалище и
адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде, област Вестра Йоталанд,
Кралство Швеция да заплати на М. Т. М., с ЕГН **********, сумата от 154 478,52 лева, за
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на ******** г., причинило смъртта на баща му Т. М. А., заедно със законната
лихва от 21.04.2018 г. до окончателното й изплащане и в частта за присъдените разноски.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „Ленсфьоршекрингар Скараборг - взаимно
застраховане, със седалище и адрес на управление гр. Шьовде, п.к. 600, община Шьовде,
област Вестра Йоталанд, Кралство Швеция ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. П., с ЕГН **********,
сумата от 150.00лв. за разноски за превод и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 1000лв.
за процесуално представителство на адв.Й. Д. от САК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15