№ 563
гр. Пловдив, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20245300101239 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.3 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. Г.,
ЕГН **********, и Г. И. С., ЕГН **********, двете с адрес
**************************, против П. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.
*********************** с която е предявен иск за обявяване за нищожно на
дарение, направено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том
*, нот. дело № *** от 01.06.2023г. на нотариус Р. Г. - К. като противоречащо на
закона и добрите нрави.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищците са
единствени наследници на И. Б. К., починала на **.**.****г., тяхна леля по
майчина линия. Твърди се, че И. К. дарила на ответника недвижими имоти,
подробно описани в исковата молба, по силата на нотариален акт за дарение на
недвижим имот № **, том *, нот. дело № *** от 01.06.2023г. на нотариус Р. Г. -
К.. Твърди се, че ищците винаги били в много добри отношения с леля си, тъй
като били единствените й останали роднини след смъртта на съпруга й, дори
дъщерята на ищцата М. Г. - Л., живяла непрекъснато в продължение на **
години заедно с И. К. и се грижела за нея. Твърди се, че ответникът се появил
внезапно в живота на И. К., преди около година преди датата на смъртта й, по
1
повод ремонт на ВиК в апартамента. След приключването на ремонта
ответникът започнал често да посещава И. и след известно време се нанесъл в
дома. Същият изгонил Л. от дома на И., след което ответникът предприел
всякакви действия да изолира И. от близките й. Държал се грубо и арогантно с
всички, включително с И., по всякакъв начин възпрепятствал опитите на
ищците да контактуват с И., както и да получават информация за
здравословното й състояние. Твърди се, че И. страдала от *************.
Твърди се, че в случаите, когато случайно я засичали И. била силно
притеснена, уплашена и видимо се страхувала, била много отслабена и
видимо изглеждала в лошо здравословно физическо и психическо състояние.
Твърди се, че поради заболяването си в последните месеци И. била на тежки
лекарства, които са влияели на поведението и разсъдъка й и съзнанието й е
било замъглено. Твърди се, че ответникът възползвал от тежкото здравословно
състояние на И. и от невъзможността й да разбира какво прави и какви биха
били последиците от нейните действия. Твърди се, че И. била против волята й
изолирана от близките хора и подложена на манипулации, вербален тормоз и
насилие от страна на ответника, че същата е извършила дарението на
недвижимите имоти под влияние на страх и сериозни манипулации от страна
на ответника. Мотивира се, че с оглед изложените обстоятелства процесното
дарение нарушава както законовите норми, така и добрите нрави, по изложени
аргументи от правно естество.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва, че И. К. е
дарила на ответника своите недвижими имоти в гр. Пловдив, с нотариален акт
за дарение на недвижими имоти № **, том *, нот. дело № *** от 01.06.2023г.
на нотариус Р. Г. - К. както и че И. К. е починала на **.**.****г. Оспорва
всички останали твърдения в исковата молба. Ответникът твърди, че с И. К. се
познават от 17.10.2018г., като познанството им е по повод ремонт на бойлер,
че между тях са възникнали впоследствие чувства и двамата са съжителствали
заедно. Твърди, че са ходели заедно на почивки, ходили са през 2019г. заедно в
Г. при семейството на големия му син за два месеца, на почивки в
*,***********,***************, ***********,******** на различни други
места в България. Твърди, че *************** на И. е установено през 2021г.,
като никой от родните й, включително ищците не са полагали грижи за нея.
Твърди, че първата й операция е направена на 13.08.2021г. Твърди, че се е
2
грижил за И. през цялото време, при посещенията й в болнични заведения той
я е водил и прибирал вкъщи, двамата са преживяли множество тревоги,
свързани с лечението й и нейната кончина. Твърди, че е закупувал лекарства,
храна, чистел и готвил, бил от самото начало до последните й дни до И. и се е
грижил за нея, грижил се и за имуществото й, бил нейна опора и в негово лице
тя намерила любов и закрила. Ответникът твърди, че И. не е искала да говори
и да контактува с фамилията на ищците, че се страхувала за живота и здравето
си, че в годините е била заплашвана от тях. Твърди, че в действителност
племенницата й Л. е живяла при нея, но че същата с нищо не е помагала на И.,
напротив И. е била тормозена от нея, с И. са се държали грубо, посягано й е,
взимали са й парите. Твърди, че в тази връзка И. е подавала оплаквания в
полицията, като по този начин е успяла да принуди племенницата си да
напусне жилището й, което е била окупирала. Ответникът твърди, че през
септември 2021г., на 23.09.2021г., след узнаване за болестта си, И. е направила
саморъчно завещание в полза на ответника, с което го е оставила наследник на
цялото й имущество, като на 28.07.2022г. И. е занесла и депозирала
завещанието пред нотариус. Твърди, че И. му е дарила жилището си, за да е
сигурна, че той ще бъде собственик на имота, тъй като това е била нейната
вола. Твърди, че И. е упълномощила ответника на 21.09.2021г. да я снабди с
необходимите й документи, за да се разпореди с недвижимото си имущество.
Въз основа на тези обстоятелства мотивира, че дарствената й воля към него е
била еднозначна и ясно формирана в годините, съзнанието й е било ясно и
много добре е съзнавала какво прави, като нейната воля се е формирала далеч
преди смъртта й и преди да се влоши здравословното й състояние.
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска.
Страните не спорят, че ищците са наследници по закон на И. Б. К.,
починала на **.**.****г., дъщери на сестрата на И. – С. Г.. Посоченото
обстоятелство се установява и от представеното по делото Удостоверение за
наследници от 13.02.2024г.
Страните не спорят, че И. К., починала на **.**.****г., е дарила
собствени й недвижими имоти, находящи се в гр. ******* на ответника П. М.,
като това обстоятелство се установява от приетото по делото писмено
доказателство – препис от нотариален акт за дарение на недвижими имоти
№**,том *,рег. № ****, нот. дело № 266 от 2023г. по описа на нотариус Р. Г. -
3
К. с район на действие Районен съд – Пловдив. Установява се, че на
01.06.2023г. И. К. и П. М. са сключили договор за дарение, по силата на който,
при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарените
недвижими имоти, И. К. е прехвърлила правото на собственост върху
следните свои недвижи имоти, находящи се в гр. ******* на ул. „********“ №
**: СОС с идентификатор 56784.531.150.1.2, представляващ жилище, ведно с
прилежащи части: 1/3 идеална част от таванско помещение, разположено
върху цялата сграда, и 1/3 идеална част от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху общинско дворно
място; СОС с идентификатор 56784.531.150.1.4, представляващ друг вид
самостоятелен обект, ведно със съответните идеална част от общите части на
сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място; СОС с
идентификатор 56784.531.150.3.1, представляващ гараж, ведно с
прилежащите към обекта идеална част от общите части на сградата и от
правото на строеж върху общинско дворно място.
От събраните по делото писмени доказателства /л.31–л.39/-
Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 21.09.2021г., съставено от И.
К.; Саморъчно завещание от дата 23.09.2021г., съставено от И. К.; Протокол за
обявяване на саморъчно завещание от дата 16.02.2024г.; Удостоверение,
издадено от нотариус Р. Г. за вписано обявяване на саморъчно завещание;
Протокол за приемане на съхранение на саморъчно завещание от дата
28.07.2022г.; Уведомление от нотариус Р. Г. до Служба по вписванията –
Пловдив, вх. № 242/ 29.07.2022г., се установяват следните обстоятелства:
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 21.09.2021г. И. К. е
упълномощила ответника П. М. да я представлява пред административни
органи и институции във връзка със снабдяване с необходимите документи за
извършване на разпоредителна сделка с притежаваните от нея недвижими
имот, находящи се в гр. *******ул. „************“ № **.
Със саморъчно завещание, съставено на 23.09.2021г., И. К. е завещала
цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника П. М., като изрично
е посочено, че в това имущество се включва и жилището й в град *******.
Завещанието е предено за съхранение в нотариалната кантора на нотариус Р.
Г., на 28.07.2022г., лично от И. К.. От страна на нотариус Герджикова е
изпратено уведомление до Служба по вписванията– гр. Пловдив, че на
28.07.2022г. при нея в кантората й се е явила И. К., която е поискала да бъде
прието за съхранение саморъчно завещание, същото е прието от нотариуса, за
което е съставен протокол и е извършено вписване в съответния регистър.
Саморъчното завещание е обявено на 16.02.2024г., което действие е вписано в
съответния регистър, воден от нотариус Герджикова.
От събраните по делото писмени доказателства – медицинска
документация /л.40-л.96/, служебни бележки за кръводаряване /л.97, л.128-
л.129/, се установява, че И. К. е диагностицирана с ************* –
*******************, през септември 2021г. Диагностицирани са вторични
4
***********************. През август 2021г. при операция по повод
съмнения за *********** е установена *************** в областта на
**********. Провеждано е оперативно лечение и медикаментозно,
включително химиотерапии. За периода септември 2021г. – февруари 2023г.
има многократни хоспитализации в болнични заведение.
Установява се, че за И. К., във връзка с провеждано й лечение в УМБАЛ
„********- ******* са извършени кръводарявания от близки на ответника, а
именно от С. П. М.. /син на ответника, разпитан по делото като свидетел/ на
24.08.2021г., 17.02.2022г., и на 12.05.2022г.; от М. П. Г. на 29.11.2022г.; от Е. П.
М.. на 24.08.2021г.
От приетите по делото самолетни билети /л.100 и л.104-гръб/ се
установява, че през март 2020г. ответникът и И. К. са пътували до Г..
По делото са приети снимки /л.101-л.126/ на ответника и на И. К.
/обстоятелството, че И. К. е на снимките не е оспорено от ищците/, които са от
различни места, посетени от двамата, през различни периоди от време. Във
връзка с представените снимки е допусната съдебно – техническа експертиза,
като от заключението по същата, прието по делото и неоспорено от страните,
се установява, че снимките, съхранявани в личния телефон на ответника
(вътрешна памет и SD карта) и в профила му в Google photos, не са
манипулирани. Датата на най- старата (първата) снимка на И. К. е от
29.10.2018г., а най- старата обща снимка на ответника и И. К. е от 02.12.2018г.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите
Л. П. /дъщеря на ищцата М. Г./, А. К. /без родствена връзка, живее на семейни
начала с бащата на ищците/, И. Г. /баща на ищците/, М. К. /живее на семейни
начала със сина на ответника С. М./, С. М. /син на ответника/ и Ч. Д. /без
родствена връзка, приятел на ответника/.
От показанията на свидетелите П. К. и Г. се установява следното:
Св. П. живяла в дома на И. К. ** години и повече, откакто починал
съпруга на И. К.. Свидетелката била принудена да напусне жилището заради
ответника, който дошъл да живее в апартамента в качеството му на приятел на
И.. Св. П. била в много добри отношения с И., ** години е гледала и се била
грижила за И.. Много добри били отношенията между И. и нейните роднини–
ищците, които са нейни племенници, дъщери на сестра й, съпруга на сестра й
/св. Г./ и с дъщерята на ищцата М. /св. П./. Но нещата коренно се променили
след като в живота на И. се появил ответникът. За много кратък период от
време след като се запознали И. и ответника, което било по повод ремонт на
банята и тоалетната на И., той се настанил в апартамента на И. и изгонил св.
П.. Поставил И. в пълна изолация, близките й вече не можели да контактуват с
нея, ответникът държал И. заключена, не й давал да говори с близките си, те
нямали никаква информация за състоянието, вкл. здравословното, дори не им
съобщил, че е починала, а те случайно разбрали. Много искали да й помогнат,
но не можели, защото И. се страхувала от ответника. В показанията си св. К.
5
сочи, че И. много се страхувала от ответника, той я тормозел, заплашвал я,
искал да й вземе апартамента, много пъти я била виждала на терасата да плаче
и да вика за помощ, но никой не можел да влезне при нея, защото била
заключена. И. казала на св. К., че ответникът й е взел телефона и тя на никого
не може да се обади. Но роднините й не сигнализирали полицията, защото И.
не давала да се обадят, тъй като се страхувала. Роднините на И. не били на
погребението й, защото не знаели за него.
От показанията на свидетелите М., К. и Д. се установява следното:
Ответникът и И. се познават от 2018г., като от същата година датират и
техните близки взаимоотношения и те са започнали да живеят заедно.
Свидетелите познават И. от 2018г., когато ответникът им я представил.
Ответникът и И. живеели преимуществено в нейното жилище в
„************“, едно лято само (около три години преди И. да почине) са
живели за няколко месеца в жилището на ответника на ул. „**************“.
Отношенията между ответника и И. били хармонични, били щастливи заедно
и много се разбирали. Семейството на ответника – двамата му сина и техните
семейства, познавали И. и много я харесвали, заедно прекарвали лични и
семейни празници. И. била грижовна към семейството на ответника и те били
в много добри отношения. За около месец и повече ответникът и И. били
заминали на гости в Г. при сина на ответника (брата на св. М.). Св. К.
свидетелства, че ходели много пъти на гости на И. и ответника, включително с
малката й дъщеря. И. се грижела за нея (дъщерята на св. К.), готвила й,
правила й торта, двете ходели малката да кара колело. Приятелите на
ответника също познавали И. от 2018г. Ответникът и И. ходели със семейни
приятели на море, няколко пъти, на българското **********. През 2019г.
ответникът и И. били, по покана на св. Д., заедно с още две приятелски
семейства на язовир „*********“ за около три седмици. Свидетелите са
ходили на гости на ответника и И., в жилището на И..
И. се разболяла през 2021г., август месец получила оплаквания и по
време на оперативна манипулация я диагностицирали с голяма
*************** на **********. Впоследствие станало ясно при последващи
прегледи и диагностични процедури, че тази *************** е вследствие на
получен ********************. Наложило се провеждане на лъчетерапия,
впоследствие и на химиотерапия. От този момент нататък грижите за И. поел
изцяло ответникът. Поел издръжката за режийни, за изхранване вкъщи, за
дрехи, за всичко. Ответникът готвел, чистел, хранил И., къпел е. Водел я на
прегледи, карал я до болниците. Налагало се многократно да се дава кръв за
И., на няколко месеца, когато се налагало хемотрансфузия при съответните
терапии, тъй като хемоглобинът на И. падал. Свидетелят М., жена му (св. К.),
братът на свидетеля М. нееднократно са дарявали кръв. Понеже те не могат да
кръводаряват повече от един път на два месеца, се налагало ответникът да
моли други близки хора или непознати, за което е плащал. Св. М. сочи, че
негови близки хора от медицинските среди са помагали с лекарства, с
осигуряване на средства за различните терапии, с транспорт при
6
първоначалното ежедневно придвижване до Панагюрище първите дни за
терапия, след това терапията продължила изцяло в „********.
И. споделяла многократно и пред тримата свидетели, че сестра й и
семейството й имали много лошо, грубо отношения към нея. Държа ли се
много лошо с нея, тормозили я, заплашвали я през годините. Не зачитали
личното й пространство, позволявали си да влизат в жилището й, когато си
поискат, след смъртта на съпруга й смятали, че могат да ползват автомобила
самоволно, без разрешение. Стигало се до физически саморазправи.
Страхувала се от тях. Те искали да се отърват от нея, за да й наследят имота.
И. се оплаквала от дъщерята на племенницата, която живеела в нейното
жилище, от грубото й отношение. И. и ответникът имали молба към дъщерята
на племенницата да освободи жилището, но тя отказвала, като впоследствие
се стигнало до намесата на полицията. В лицето на ответника и в негово
присъствие намерила И. упование, тя продължавала да изпитва страх от
роднините си, но с присъствието й той и давал усещане за сигурност. И. не
желаела да контактува с роднините си, да ги вижда и чува. Не искала
жилището й да остане тяхно, заради дългогодишните конфликти,
посегателства и грубо отношения към нея, изразявала намерение дори по-
скоро да го дари на църквата. Св. М. сочи, че поради тази причина –
нежеланието на И. да контактува с роднините си и да ги моли за услуги, те
(ответникът и семейството му) не са търсили някого от роднините на И.,
когато е имало нужда от кръводаряване. Не са контактували с тях по
настояване на И..
При тези установени в процеса факти, съдът направи следните правни
изводи по съществото на спора:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД - обявяване
нищожност на дарение при условията на специалните текстове на закона.
Както трайно е установено в съдебната практика, дарението е сделка, чрез
която едно лице се разпорежда за обогатяване на друго, т. е. за увеличаване на
неговото имущество. Обогатяването на дарения и обедняването на дарителя
настъпват веднага, тъй като основанието на договора за дарение е да се даде
нещо безвъзмездно /в този смисъл Решение № 385 от 11.08.2010 г., по гр. д. №
59/2009 г. на ВКС, I г. о./ и тази цел е елемент от договора за дарение и
представлява неговото основание. Дарението е единственият договор, при
който мотивите имат правно значение /Решение № 288 от 29.12.2015 г., по гр.
д. № 2293/2015 г. на ІІІ г.о на ВКС и др. /. Съгласно разпоредбата на чл. 226,
ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е
противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. Основанието е
обичайната цел на сделката, като при дарението основанието се свързва с
7
прехвърляне на собствеността върху някаква ценност в полза на друго лице
без насрещна престация. Договорът за дарение на недвижим имот е
едностранен, безвъзмезден и консенсуален договор. Мотивът в този случай не
е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В този
смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази
сделка, но при твърдение, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и
добрите нрави, този мотив подлежи на изследване и установяване. Приема се в
доктрината, че мотивът - подбудите, поради които се прави дарение, е
принципно различен от основанието /каузата/ на договора, макар при
дарението тази разлика да не е толкова отчетлива. Именно поради това - при
оспорване мотивът подлежи на изследване по договора за дарение.
В настоящия случай ищецът е навел като порок на процесния договор за
дарение, водещ до неговата нищожност, обстоятелството, че мотивът поради
който единствено е направено това дарение, е противен на закона и добрите
нрави. Този който твърди, че сделката е сключена с мотиви, противни на
закона и морала, следва да докаже тези мотиви. Това означава да се разкрие
такова поведение от страна на ответника, което да е станало причина за
сключване на сделката и да е несъвместимо с основните човешки ценности и
морални категории. Съгласно принципните разрешения, дадени в мотивите
към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОТ 15.06.2010г., по тълк. дело
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД
в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях. Такива са принципите на добросъвестността и справедливостта в
гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване. Преценката за противоречието с добрите
нрави се прави към момента на сключване на договора. В практиката на ВКС
(Решения № 834 от 26.10.2009 г. по гр. д. № 136/2009 г., I г. о.; Решение № 615
от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о.; Решение № 24 от 09.02.2016 г.,
по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о.; Решение № 128 от 17.01.2019 г., по гр. д. №
8
3170/2017 г., I г. о.; Решение № 241 от 15.01.2021 г., по гр. д. № 3796/2019 г.,
IV г. о.), последователно се застъпва становище, че накърняване на добрите
нрави е налице при прекрачване на разумната граница на свободата на
договаряне и когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала. Вложеният в това понятие смисъл, следва да се
тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и
норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените
отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.
Целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на
справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните субекти.
Изхождайки от изложеното по-горе становище, което е трайно застъпено
в съдебната практика и преценявайки спецификата на настоящия казус и
твърденията на двете страни, следва да се приеме, че не са налице аргументи,
които да са подкрепени с убедителни доказателства, в полза на ищцовата теза,
че дарственият мотив е противен на добрите нрави.
Ищците аргументират противоречие със закона и добрите нрави въз
основа на твърденията си, че дарението е извършено, защото дарителката И.
К. е била подложена на вербален тормоз, насилие и манипулации от страна на
ответника, че същият се е възползвал от тежкото й здравословно състояние и
нейната неспособност да действа разумно, вследствие на тежките лекарства,
които е приемала и които повлияли на поведението и разсъдъка й.
От събраните по делото доказателства безспорно се налага извод, че
между И. К. и ответника са съществували близки отношения. Връзката им е
била хармонична, почиваща на взаимност, уважение и грижа. Двамата се
познават от 2018г., като към края на 2018г. са установили близки отношения и
са афиширали връзката си, включително са заживели заедно като семейни
партньори. И. е диагностицирана с ************* през август 2021г., като
същата е починала на **.**.****г. Налага се извод, че И. и ответникът са
установили близки отношения преди същата да бъде диагностицирана с
************* и при всички случаи в период повече от една година преди И.
да почине. Последното опровергава твърдението на ищците в исковата молба,
9
че ответникът се е появил в живота на И. около година преди смъртта й, когато
същата е била в тежко здравословно състояние, от което ответникът се е
възползвал.
От показанията на свидетелите Ст. М., М. К. и Ч. Д. се установява, че И.
и ответника били щастливи заедно. И. е поддържала добри отношения със
семейството на ответника, заедно са празнували семейни и лични празници.
Установява се, че И. и ответникът са водели заедно активен социален живот –
събирали са се със семейството на ответника, контактували са с приятели на
ответника, пътували са, гостували са на сина на ответника, който живее в Г. за
около месец, били са на семейни почивки. Показанията на свидетелите Ст. М.,
М. К. и Ч. Д. са безпротиворечиви и последователни, същите не се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства, поради което се
кредитират напълно от съда. Показанията на свидетелите се основават на
личните им впечатления и които те лично са възприели като факти от
обективната действителност. В подкрепа на свидетелските показания са
приетите по делото снимки и заключението по СТЕ. От заключението се
установява, че снимките, съхранявани в телефона на ответника и профила му в
Google photos, не са манипулирани, като може да се направи обоснован извод,
че връзката между И. и ответника датира от края на 2018г. Снимките са
направени в различно време и на различни места, отразяват съвместни
преживявания на И. и ответника и от снимките може да се заключи, че между
двамата са били създадени трайни близки отношения, които в никакъв случай
не почиват на насилие, страх, тормоз и манипулации.
От показанията на свидетелите Ст. М., М. К. и Ч. Д. се установява също
така, че И. е диагностицирана с ************* през август 2021г., започнала е
активно лечение – оперативно и медикаментозно, провеждани са й различни
теравпетични процедури, което е налагало многократни хоспитализации в
болница. В тази част свидителските показания се подкрепят безпротиворечиво
от събраните по делото писмени доказателства- медицинска документация и
бележки за кръводаряване. Установява се от показанията на свидетелите, че
ответникът изцяло е поел грижите за И., бил е изцяло отдаден на И. и на
грижите за нея и нейното здраве. От показанията им може да се обобщи извод,
че в лицето на ответника И. е намерила подкрепа, грижа и защита.
Доказателствата по делото и житейската логика сочат на извод, че
10
дарственият акт от страна на И. К. е напълно валиден, осъществен поради
причини на съществуваща близост и взаимност на чувствата между двамата,
на признателност и благодарност, и по никакъв начин не е опорочен.
Дарственият акт не е противозаконен, нито укорим като несъвместим с
добрите нрави.
Събраните от страна на ищците гласни доказателства – показанията на
свидетелите П. К. и Г., не следва да се кредитират като опровергаващи
направените изводи. Една част от показанията са дадени от дъщерята на
ищцата М. Г. и от бащата на двете ищци, поради което и с оглед близката
родствена връзка, същите следва да се приемат за заинтересовани и
целенасочено обслужващи единствено тезата на ищците. Наред с това
показанията не съдържат каквито и да е било конкретни сведения за
упражняван от ответника по отношение на И. К. физически и/ или психически
тормоз. Същевременно показанията на тези свидетели са неубедителни по
отношение на твърденията на ищците, че между тях и покойната И. са
съществували близки отношения.
Съдът не кредитира показанията св. К., че „И. много се страхувала от
ответника, че той я тормозел, заплашвал, искал да й вземе апартамента, много
пъти я била виждала на терасата да плаче и да вика за помощ, но никой не
можел да влезне при нея, защото била заключена“. Същите са неубедителни и
остават изолирани с оглед на останалия събран по делото доказателствен
материал, още повече, че са нелогични и дори абсурдни в частта, че въпреки,
че свидетелката е ставала свидетелка многократно на ситуации, в които И. е
била тормозена или е плачела и викала за помощ, никой от роднините й не е
направил нищо да й помогне, включително да сигнализира полицията.
В допълнение следва да се посочи, че достоверността на показанията на
ищцовите свидетели относно съществувалите отношения между И. и
роднините й се разколебава от показанията на свидетелите М., К. и Д., които
свидетелстват, че пред тях И. К. е споделяла нееднократно, че не желае да
контактува с роднините си – семейството на сестра й, заради дългогодишните
конфликти, посегателства и грубо отношения към нея. Споделяла е, че има
проблеми със свидетелката П., която има грубо отношение към нея и не желае
да напусне жилището й. Казаното от свидетелите се подкрепя от събраните по
делото писмени доказателства – подадена от И. КраИ. жалба от 07.09.2021г.
до Първо РУ на МВР – гр. Пловдив против свидетелката Л. П. /л.169/, в която
И. К. заявява, че Л. П. живее при нея от 16 години, но от 2 години й е много
трудно поради думите, с които П. я нарича, като „***********“, че е
заплашвана от Л. П., че ако се оплаче, ще стане още по-зле, както и заявява, че
иска Л. П. да напусне жилището й.
11
В подкрепа на извода, че И. К. е имала ясно осъзната, еднозначна и
трайно формирана през последните няколко години преди смъртта си
дарствена воля по отношение на ответника е фактът, че същата е съставила
саморъчно завещание, по силата на което ответникът е неин наследник.
Завещанието е съставено пред септември месец 2021г., като на 22.07.2022г. И.
К. е предала лично завещанието за съхранение в кантората на нотариус Р. Г. -
К.. Предмет на завещанието е цялото движимо и недвижимо имущество.
Действителността на завещанието не е оспорено по съдебен ред, с оглед на
което наследник на И. К. е ответникът, в качеството му на наследник по
завещание, което изключва наследствените права на ищците.
По изложените мотиви настоящата инстанция приема, че процесният
договор за дарение не е нищожен поради противоречие със закона или
добрите нрави, с оглед на което предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
В частта по разноските.
Ответникът претендира разноски, като с оглед изхода от делото –
неоснователност на предявения иск, своевременно заявената претенция за
разноски и представените доказателства за тяхната направа, такива следва да
им бъдат присъдени. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника разноски в размер на 9200 лв.
Направено от ищците възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическа и
правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на
ответника процесуални действия по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от М. И. Г., ЕГН
**********, и Г. И. С., ЕГН **********, двете с адрес
**************************, против П. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.
*********************** за обявяване за нищожно на дарение, направено с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *, нот. дело № *** от
01.06.2023г. по описа на нотариус Р. Г. - К. с район на действие Районен съд –
Пловдив, като противоречащо на закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, и Г. И. С., ЕГН **********, двете
с адрес **************************, да заплатят на П. Г. М., ЕГН
**********, с адрес гр. *********************** разноски в размер на 9200
12
лв. /девет хиляди и двеста лева/, за производството по гр. дело № 1239/
2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13