Решение по дело №7962/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5356
Дата: 20 ноември 2023 г. (в сила от 20 ноември 2023 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20221110207962
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5356
гр. С., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110207962 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано
въз основа на подадена жалба от Д. И. П. от гр. С. срещу наказателно
постановление № 22-4332-010103/06.06.2022 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“
(О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено следното административно
наказание: на основание чл.175А, ал.1, предл.III от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 3000 (три хиляди лева) лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет месеца) за нарушение по
чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, както и че
описаното не отговаря на истината.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се в първото
по делото заседание, когато процесуалният му представител поддържа
жалбата.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и липсва отразено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
1
Свидетелят А. Л. притежавал собствена автомивка на самообслужване в
гр. С. на бул. „***********“ в близост до магазин „П.“. Същата била с
видеонаблюдение. Видял на записите от камерите за видеонаблюдение на
24.12.2021 г. след полунощ младежи, които вместо на употребяват
автомивката по предназначение пръскали вода и заледявали плаца, тъй като
било зимно време, след което започвали да дрифтят на него, връзвали гума,
която е била оставена от клиенти, на теглича на колата, возели момиче върху
нея. Дрифтенето било извън клетките около тях. Свидетелят Л. отишъл на
автомивката и ги спрял. Извикал полиция.
На място дошли полицейски служители и установили като едно от лицата
жалбоподателят Д. И. П., който управлявал лек автомобил „********“, с ДК
№*********. Съставена била докладна записка от свидетелката Б.. Съставени
били протоколи за предупреждение на двамата водачи, които са установени
на място, сред които и жалбоподателя. Снето било писмено сведение от
свидетеля Л. и същият подал сигнал в 08 РУ-СДВР. По случая била заведена
преписка рег. №3383р-43373-43373/29.12.2021 г. по описа на 08 РУ-СДВР.
Подадена е декларация от жалбоподателя на 15.03.2022 г.
На 15.03.2022 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на 23.12.2021 г. около 01:10
часа в гр. С. на бул. „***********“ №334 в района на автомивка 24/7, като
водач на собствения си лек автомобил „******“, с ДК № ********* чрез
превъртане на гумите на автомобила, умишлено поднася същия в ляво и
дясно като не използва пътя в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, с което е осъществил нарушение с правна
квалификация по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя С. излага, че е
съставил акта по данни на свидетел-очевидец и докладна записка.
Свидетелката Б., която е съставила докладната записка твърди, че не си
спомня. Свидетелят Л., който е собственик на автомивката и е подал сигнал в
полицията излага факти от предмета на доказване по случая детайлно.
АУАН е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице по
силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи мл. автоконтрольор А. С. С., който е преназначен като автоконтрольор
със Заповед №503з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР. В същия не са
2
вписани възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши
инспектор Г. В. Б., назначена на длъжност началник на 01 група
„Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства: заповеди на
министъра на вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, справка
картон на водача, а както и изцяло кредитира показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Л., които намира за пълни, логични и
непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им. Взети са отчасти
показанията на свидетеля С., в частта, в която твърди, че е съставил акта и въз
основа на какви данни. В останалата част неговите показания и тези на
свидетелката Б., доколкото твърдят, че не си спомнят не са взети предвид.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в предвидения от закона 14-дневен
срок, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради
следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН, както и издаденото въз основа
на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите
не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. АУАН е съставен, а НП
е издадено от съответните компетентни органи. НП е съставено след като са
събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от
административно-наказващия орган. Фактическата обстановка на
нарушението, както в акта, така и в НП е описано до степен, че е разбираемо
и ясно, като същото съответства на посочената като нарушена правна норми
от ЗДвП. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е разминаване в датата на
административното нарушение посочено в акта и в НП, но съдът е преценил,
че административнонаказващия орган е санирал този порок, отчитайки
множеството материали по преписката, съгласно правомощията му по чл.52,
ал.4 от ЗАНН, като правилно е откоригирана датата и в НП е посочена
правилната 24.12.2021 г.
3
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на
атакуваното наказателно постановление, поради нарушаване на
процесуалните норми.
С нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение.
По делото от събраните писмени и гласни доказателства не се установи
осъществяването на така вмененото на жалбоподателя административно
нарушение, поради следното:
По делото се установи, че осъществените от жалбоподателя действия при
управление на собственото му МПС лек автомобил „******“, с ДК №
********* на 24.12.2021 г. около 01:00 часа са така нареченото дрифтене. Но
това е станало в рамките на автомивка на самообслужване единствено и само
в нейния район. Ето защо не може да се приеме, че района на автомивката е
път отворен за обществено ползване за превоз на товари и хора. Мястото, на
което е осъществено твърдяното административно нарушение не отговаря на
даденото легално понятие в §6, т.1 от ДР на ЗДвП за път: „Път“ е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците“. Ето защо не може да се твърди, че извършените
действия от жалбоподателя при управление на неговия автомобил в рамките
на автомивката осъществява административно нарушение с правна
квалификация чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
Не се претендират разноски от жалбоподателя до приключване на делото
в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
4
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-010103/06.06.2022 г. на
началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано
въз основа на подадена жалба от Д. И. П. от гр. С. срещу наказателно
постановление № 22-4332-010103/06.06.2022 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“
(О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено следното административно
наказание: на основание чл.175А, ал.1, предл.III от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 3000 (три хиляди лева) лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет месеца) за нарушение по
чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, както и че
описаното не отговаря на истината.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се в първото
по делото заседание, когато процесуалният му представител поддържа
жалбата.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и липсва отразено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Свидетелят А. Л. притежавал собствена автомивка на самообслужване в
гр. С. на бул. „***********“ в близост до магазин „П.“. Същата била с
видеонаблюдение. Видял на записите от камерите за видеонаблюдение на
24.12.2021 г. след полунощ младежи, които вместо на употребяват
автомивката по предназначение пръскали вода и заледявали плаца, тъй като
било зимно време, след което започвали да дрифтят на него, връзвали гума,
която е била оставена от клиенти, на теглича на колата, возели момиче върху
нея. Дрифтенето било извън клетките около тях. Свидетелят Л. отишъл на
автомивката и ги спрял. Извикал полиция.
На място дошли полицейски служители и установили като едно от лицата
жалбоподателят Д. И. П., който управлявал лек автомобил „********“, с ДК
№********. Съставена била докладна записка от свидетелката Б.. Съставени
били протоколи за предупреждение на двамата водачи, които са установени
на място, сред които и жалбоподателя. Снето било писмено сведение от
свидетеля Л. и същият подал сигнал в 08 РУ-СДВР. По случая била заведена
преписка рег. №3383р-43373-43373/29.12.2021 г. по описа на 08 РУ-СДВР.
Подадена е декларация от жалбоподателя на 15.03.2022 г.
На 15.03.2022 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на 23.12.2021 г. около 01:10
часа в гр. С. на бул. „***********“ №334 в района на автомивка 24/7, като
водач на собствения си лек автомобил „*****“, с ДК № ******** чрез
превъртане на гумите на автомобила, умишлено поднася същия в ляво и
дясно като не използва пътя в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, с което е осъществил нарушение с правна
1
квалификация по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя С. излага, че е
съставил акта по данни на свидетел-очевидец и докладна записка.
Свидетелката Б., която е съставила докладната записка твърди, че не си
спомня. Свидетелят Л., който е собственик на автомивката и е подал сигнал в
полицията излага факти от предмета на доказване по случая детайлно.
АУАН е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице по
силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи мл. автоконтрольор А. С. С., който е преназначен като автоконтрольор
със Заповед №503з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР. В същия не са
вписани възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши
инспектор Г. В. Б. назначена на длъжност началник на 01 група
„Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства: заповеди на
министъра на вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, справка
картон на водача, а както и изцяло кредитира показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Л., които намира за пълни, логични и
непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им. Взети са отчасти
показанията на свидетеля С., в частта, в която твърди, че е съставил акта и въз
основа на какви данни. В останалата част неговите показания и тези на
свидетелката Б., доколкото твърдят, че не си спомнят не са взети предвид.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в предвидения от закона 14-дневен
срок, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради
следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН, както и издаденото въз основа
на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите
не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. АУАН е съставен, а НП
е издадено от съответните компетентни органи. НП е съставено след като са
събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от
административно-наказващия орган. Фактическата обстановка на
нарушението, както в акта, така и в НП е описано до степен, че е разбираемо
и ясно, като същото съответства на посочената като нарушена правна норми
от ЗДвП. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е разминаване в датата на
административното нарушение посочено в акта и в НП, но съдът е преценил,
че административнонаказващия орган е санирал този порок, отчитайки
множеството материали по преписката, съгласно правомощията му по чл.52,
2
ал.4 от ЗАНН, като правилно е откоригирана датата и в НП е посочена
правилната 24.12.2021 г.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на
атакуваното наказателно постановление, поради нарушаване на
процесуалните норми.
С нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение.
По делото от събраните писмени и гласни доказателства не се установи
осъществяването на така вмененото на жалбоподателя административно
нарушение, поради следното:
По делото се установи, че осъществените от жалбоподателя действия при
управление на собственото му МПС лек автомобил „*****“, с ДК № ********
на 24.12.2021 г. около 01:00 часа са така нареченото дрифтене. Но това е
станало в рамките на автомивка на самообслужване единствено и само в
нейния район. Ето защо не може да се приеме, че района на автомивката е път
отворен за обществено ползване за превоз на товари и хора. Мястото, на
което е осъществено твърдяното административно нарушение не отговаря на
даденото легално понятие в §6, т.1 от ДР на ЗДвП за път: „Път“ е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците“. Ето защо не може да се твърди, че извършените
действия от жалбоподателя при управление на неговия автомобил в рамките
на автомивката осъществява административно нарушение с правна
квалификация чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
Не се претендират разноски от жалбоподателя до приключване на делото
в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3