№ 19876
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110111477 по описа за 2022 година
„О“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, като
правоприемник на първоначалния ищец „Р“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С......, е предявило и поддържа срещу К. С. Х. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С........ установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, с правно основание по чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД за следното:
Да се признае за установено, че ответника К. Х. дължи на банката следните суми по
силата на договор за потребителски кредит от 08.10.2013г.: 797, 92 лв. – редовно падежирала
главница за периода от 05.02.2019г. до 05.12.2019г. вкл.; 783, 99 лв. - предсрочно изискуема
главница с дата на настъпила изискуемост 31.12.2019г. и законна лихва за забава за периода
от 15.01.2020г. до изплащане на вземането. Иска се присъждане на сторените по делото
разноски.
Искането се основава на сключен между страните по делото на 08.10.2013г. договор за
потребителски кредит, по силата на който банката отпуснала на К. Х. кредит в размер на 5
294, 68 лв., който да бъде използван за застрахователен пакет "Злополука" и потребителски
нужди. Твърди се, че кредита е усвоен на 08.10.2013г., а срокът за погасяване на всички
дължими суми по договорът бил до 05.10.2020г. Ищецът в исковата молба излага твърдения
за уговорена в договора възнаградителна лихва, неустойка при забава в плащанията и
наказателна лихва. Твърди, че кредитът е следвало да се погаси на 84 анюитетни месечни
вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.11.2013г. до 05.10.2020г.
Според ищецът, К. Х. не е заплатила месечните вноски от 05.08.2018г. до 05.12.2019г., което
представлява неизпълнение на чл. 8.1 от сключения договор. Затова на
кредитополучателката на 31.12.2019г. е била обявена предсрочната изискуемост на
1
вземането по процесния договор. Въпреки това, плащане не е последвало, затова на
15.01.2020г. банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за дължимите съгласно договора за кредит суми. Заявлението е уважено и на
28.01.2020г. по образуваното ч.гр.д. № 1603/2020г. по описа на СРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането. Такъв е предявен в срок.
На ответника К. Х. е назначен особен представител, който оспорва вземането на банката
като несъществуващо като погасено чрез плащане или като основано на нищожни договорни
клаузи. Оспорва подписите на процесния договор, положени от кредитополучател като
твърди, че не са положени от ответника К. Х.. Иска предявените искове да бъдат
отхвърлени.
От събраните по делото писмени доказателства и изпълнената съдебно-счетоводна и
графическа експертиза, съдът установи следното във фактическо и правно отношение:
Предявените искове са допустими.
На 15.01.2020г. „Р“ ЕАД в качеството й на кредитор е депозирала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника в качеството му на длъжник по
договор за потребителски кредит от 08.10.2013г. Образувано е ч.гр.д. № 1603/2020г. по описа
на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 28.01.2020г. за следните суми: 1181, 93 лв. – редовно падежирала главница за
периода от 05.08.2018г. до 05.12.2019г. вкл., 783, 99 лв. – предсрочно изискуема главница с
дата на настъпила изискуемост 31.12.2019г., ведно със законната лихва от 15.01.2020г. до
изплащане на вземането; 134, 54 лв. – редовна лихва, начислена за периода от 05.08.2018г. до
30.12.2019г.; 155 лв. – наказателна лихва за периода от 05.08.2018г. до 14.01.2020г. и 195, 11
лв. – разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. След указания за
предявяване на иск за установяване на вземането, такъв е предявен в срок. При предявяване
на иска ищецът е взел предвид постъпило след издаване на заповедта плащане от страна на
ответницата и след него е изчислил дължимите суми така, както е предявил исковете.
От изпълнената съдебно - почеркова експертиза се установи, че подписите, положени в
долния десен ъгъл под печатния текст и в мястото за „кредитополучател“ в договора за
потребителски кредит от 08.10.2013г., сключен от една страна от "Р (България)" ЕАД и от
друга страна от К. С. Х., са изпълнени от К. С. Х.. Следователно оспорването на
истинността на тези подписи като положени от кредитополучателя К. С. Х. не бе доказано.
От изпълнената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размера на процесния
кредит е 5 294, 68 лв. – за потребителски нужди и е усвоен еднократно на 08.10.2013г. Срока
на кредита е 84 месечни анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 83, 85 лв.,
платими на 5-то число на съответния месец. Първата вноска е с падеж на 05.11.2013г.,
последната вноска е с падеж на 05.10.2020г. Общият размер на всички плащания към датата
2
на сключване на договора е бил 7 524, 92 лв., в това число: 5294, 68 лв. – главница; 1 748, 72
лв. – договорна лихва; 481, 52 лв. – такси и комисионни. Последното плащане на К. Х. по
договора е било на 24.08.2018г., с което частично е погасена вноска с падеж на 05.08.2018г.
От тази дата до 05.12.2019г. не са заплащани дължимите погасителни вноски. След издаване
на заповедта за изпълнение, К. Х. е извършвала плащания в общ размер на 779, 60 лв. както
следва: на 15.06.2020г. – 584, 70 лв.; на 09.07.2020г. – 194, 90 лв. Тази сума е разпределена за
погасяване както следва: 384, 06 лв. – главница; 289, 54 лв. – договорна и наказателна лихва
по издадената заповед за изпълнение; 60, 94 лв. – законна лихва за забава и 45, 11 лв. –
разноски. След извършените плащания на 15.06.2020г. и на 09.07.2020г., размерът на дълга
по процесния договор е следния: 1 581, 92 лв. – усвоена и непогасена главница от които:
редовно изискуема главница в размер на 797, 92 лв. и предсрочно изискуема главница в
размер на 783, 99 лв.; начислена законна лихва в размер на 215, 75 лв. и съдебни разноски в
размер на 889, 83 лв.
При установеното във фактическо отношение, предявените искове следва да бъдат
уважени като основателни и доказани.
Налице е договор за банков кредит, сключен в писмена форма, с който банката се
задължава да отпусне на заемателя ответник парична сума за определена цел, при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
По силата на сключения договор за потребителски кредит между страните по делото е
възникнало валидно кредитно правоотношение, по което ищецът като кредитор е изпълнил
задълженията си да предостави за временно и възмездно ползване парична сума в размер на
5294, 68 лв., но кредитополучателят К. С. Х. не е заплатила дължимите месечни вноски
(включващи главница и лихва) към банката за периода от 05.08.2018г. до 05.12.2019г., поради
което на 31.12.2019г. кредита е обявен за предсрочно изискуем. При решаване на делото
съдът следва да вземе предвид, че крайния срок на процесния договор, който се установи от
съдебно-почерковата експертиза, че е сключен от ответницата, е до 05.10.2020г. – последната
падежна дата, поради което понастоящем задължението по него е изискуемо и на това
основание - с изтичане на крайния срок за погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл.84,
ал.1 от ЗЗД - длъжника се счита за поканен с изтичането на срока на договора, с оглед на
което не е необходимо същия да бъде уведомяван от кредитора.
Правните последици на изискуемостта на задължението включват отговорност за пълно и
точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при
настъпване на изискуемостта. Виновното неизпълнение на договорно задължение от страна
на длъжника поражда договорната му отговорност, която представлява вторично
санкционно едностранно правоотношение между кредитора и длъжника. Задълженото лице
отговаря за всички материалноправни последици на забавата. В съдържанието на
договорната отговорност се включва правото на кредитора и насрещното задължение на
длъжника да обезщети вредите.
Видно от съдебно-счетоводната експертиза сумите, предмет на установителните искове
3
от една страна са изчислени към датата на настъпване на предсрочвната изискуемост, а от
друга страна са взети предвид и двете плащания на длъжника след тази дата. От дължимите
след това суми ищецт претендира само тези за главница, поради което исковете следва да
бъдат уважени в претендираните размери.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат на ищеца, съгласно списъка по чл. 80 от
ГПК, който следва да бъде коригиран само относно размерите на юрисконсултското
възнаграждение. В двете производства – заповедно и исково, ответникът следва да плати
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лв. за заповедното и 100 лв. за
исковото производство. Така изчислен, общия размер на разноските е 1084, 94 лв. Платеното
на вещото лице графолог възнаграждение в размер на 680 лв. от бюджета на съда, също
следва да се присъди за плащане от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. С. Х., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С........, че дължи на „О“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С......, като правоприемник на първоначалния ищец „Р“ ЕАД, с ЕИК
*********, следните суми по силата на договор за потребителски кредит от 08.10.2013г.,
сключен между „Р“ ЕАД като кредитор и К. С. Х., с ЕГН ********** като
кредитополучател: 797, 92 лв. – редовно падежирала главница за периода от 05.02.2019г. до
05.12.2019г. вкл.; 783, 99 лв. - предсрочно изискуема главница с дата на настъпила
изискуемост 31.12.2019г. и законна лихва за забава за периода от 15.01.2020г. до изплащане
на вземането, по искове предявени по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2
от ГПК, с правно основание по чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1603/2020г. на СРС, 30-ти с-в.
ПРИЗНАВА на осн. чл. 194, ал. 2 от ГПК, че оспорването на автентичността на договора
за потребителски кредит от 08.10.2013г. относно подписите на кредитополучателя върху
него, не е доказано.
ОСЪЖДА К. С. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С........, да плати на „О“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... сторените по делото разноски
в общ размер на 1084, 94 лв.
ОСЪЖДА К. С. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С........, да плати по сметка
на СРС сума в размер на 680 лв. – възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно -
почеркова експертиза, платена в хода на делото от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок, считано от съобщаването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5