Р Е Ш Е Н
И Е
№
322
31.12.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на петнадесети декември две хиляди двадесет
и първа година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 325 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.А.П.
*** като пълномощник на „К.В.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** със законен представител управителя Й. З. Г. обжалва решението
по а.н.д.№156/2021г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с подавани декларации по чл.194б от ЗВ по разрешително
№400461/17.03.2006г. и заплащани такси, включително за 2020г. и изтекли срокове
за налагане на административно наказание поради знание на АНО за извършваното
водоползване още от 2008г. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП,
евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
писмена молба пълномощникът на ответника Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“ – Благоевград оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
обосновано и правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №ПО-02-18/18.01.2021г. на директора на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗР/, с което на „К.в.“ ЕООД на основание
чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че санкционираното дружество осъществява търговска дейност като
водоползвател, подавайки вода за питейно-битови цели на населени места в област
Кюстендил, включително в община Рила въз основа на разрешително за водоползване
№400461/17.03.2006г., издадено на праводателя „В и К“ – гр.Кюстендил. Във
връзка с подадено заявление за изменение на разрешителното, МОСВ е уведомило
дружеството за прекратеното действие на разрешителното и необходимостта от
действия по издаване на ново разрешително. При извършена проверка на 09.06.2020г.
на водовземна шахта след изтичалото на ВЕЦ „Каменица“ в землището на с.Пастра е
установено, че водите от ВЕЦ-а и водите от речното водохващане, изградено на
р.Елешница постъпват в събирателна шахта и се подават от дружеството за
питейно-битово водоснабдяване на гр.Рила и населените места на община
Кочериново, за което няма издадено разрешително за водоползване. Резултатите от
проверката са обективирани в КП.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН, ясно обвинение с относима правна квалификация, доказано
противоправно деяние и законосъобразно наложен размер на имуществената санкция.
Според съда, в нарушение на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ дружеството е извършвало
водовземане от събирателната шахта при с.Пастра при липса на основание – без
надлежно разрешително, нарушавайки изискванията на чл.44, ал.1 от ЗВ. Съдът е
отрекъл маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП
и е осъдил „К.в.“ ЕООД да заплати на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“ 320лв. деловодни разноски.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за
съответствие с материалния закон, е правилно в потвърдителната част и неправилно
в осъдителната част. Съображенията за това са следните:
Обвинението
в АУАН и НП е за извършено действие относно ползване на посочения воден обект
/водовземно съоръжение – водовземна шахта след изтичалото на ВЕЦ „Каменица“/ за
извършване на водовземане на 09.06.2020г. без необходимото за това основание –
без издадено разрешително за водовземане по чл.44, ал.1 от ЗВ. Този начин на
формулиране на обвинението не държи сметка за посочените в касационната жалба
обстоятелства относно подаваните ежегодни декларации по чл.194б от ЗВ по
разрешително №400461/17.03.2006г. и заплащани такси, включително за 2020г.
Посочените действия са дължими при издадено на името на дружеството
разрешително за водоползване, каквото липсва. Следователно, извършването им не санира
нарушението.
Неоснователно
касаторът твърди и за изтекли давностни срокове по чл.34 от ЗАНН. В конкретния
случай в АУАН и НП е посочена точна календарна дата на противоправното деяние, свързана
с осъщественото от дружеството водовземане на 09.06.2020г. Деянието е
установено от същата дата по повод извършената проверка от контролните органи,
поради което сроковете по чл.34 от ЗАНН не са изтекли.
Правилна
е преценката на районния съд, че събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства безспорно установяват, че в деня на проверката
дружеството е ползвало водния обект, представляващ водовземно съоръжение –
водовземна шахта без необходимото за това основание - разрешително за
водовземане. Разрешителното на „В и К“ ООД е с прекратено действие. Същото не е
продължено в полза на „К.в.“ ЕООД. Отделно от това, дружеството не се е
снабдило с друго разрешително за водния обект преди датата на противоправното
деяние.
Наложената
имуществена санкция е законосъобразна при правилно прилагане на критериите по
чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН в минималния законов размер.
Липсват
основания за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН поради отсъствие на
предпоставките по чл.93, т.9 от ДР на НК, в каквато насока са изводите на
районния съд.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК касационният съд ще остави в сила решението
на районния съд в частта, с която е потвърдено оспореното НП.
Решението
на съда обаче в осъдителната част е неправилно относно размера на възложените в
тежест на касатора деловодни разноски. Без конкретни мотиви за произхода на
сумата и начина на нейното формиране съдът е присъдил разноски в размер на
320лв., които не се доказват по делото. В съдебното производство пред районния
съд АНО е представляван от юрисконсулт по пълномощното на л.51 от делото. В
хода по съществото на делото юрисконсултът е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Правилото на чл.63, ал.5 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94/2019г./ дава право в полза на ЮЛ и ЕТ да се присъжда възнаграждение
в размер, определен от съда, ако са те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на същото не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. По препращане от чл.37, ал.1 от ЗПП,
приложим е размера на възнаграждението за защита по чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ от 80 до 150лв. Следователно, при поискан от
представителя минимален размер за юрисконсултско възнаграждение, дължимия такъв
е 80лв. вместо присъдения от районния съд размер от 320лв.
На
основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на районния
съд в осъдителната част и вместо него ще осъди санкционираното дружеството да
заплати 80лв. разноски за юриконсултско възнаграждение пред районния съд.
На
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94/2019г./ във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ касаторът дължи заплащане
на ответника на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер
на 80лв. Дължимо е присъждане на пълния минимален размер на възнаграждението по
Наредбата поради законосъобразността на НП в неговата цялост.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260275/27.08.2021г. по а.н.д.№156/2021г. на РС –
Дупница В ЧАСТТА, с която е потвърдено НП №ПО-02-18/18.01.2021г. на директора
на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“.
ОТМЕНЯ решението на районния съд в
осъдителната част и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „К.В.“ ЕООД да заплати на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ
„ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ деловодни разноски
за юрисконсултско възнаграждение
пред районния съд в размер на 80лв. /осемдесет лева/.
ОСЪЖДА „К.В.“ ЕООД да заплати на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ
„ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер
на 80лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.