РЕШЕНИЕ
№ 993
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330104041 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, вр. с 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с член 9, ал.1 от ЗПК.
Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД твърди, че е образувал ЧГД по
описа на Районен съд – Пловдив въз основа на което срещу ответника Н. П. А. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът упражнил възражение в законоустановения срок, с оглед на което е
предявен установителен иск за вземането.
Твърди се, че на 10.06.2009 г. между страните е сключен договор за револвиращ
заем № *****, като на ответника е отпуснат заем в размер на сумата от 1 968 лв. за
срок от 30 месеца, с размер на вноската от 164 лв., уговорено договорно
възнаграждение от 2 962 лв. с дата на погасяване 12 ден от месеца, като на 10.06.2009г.
по банковата сметка на ответника била преведена сумата от 1968 лв.
Длъжникът не е изпълнил договорните задължения, като извържшил само 13
пълни погасителни вноски и една частична, и към настоящия момент размерът на
погасените от длъжника задължения бил 2 168 лв.
Крайният срок за погасяване на кредита изтекъл на 12.12.2011 г. като с
изтичането му била настъпила изискуемост на кредита в пълния му размер, като за
периода за който длъжникът изпаднал в забава се дължала и мораторна лихва в размер
на 107,69 лв.
1
Освен това се претендира неизплатено договорно задължение от 1082,32 лв., а
така също и неплатена главница от 1569,68 лв.
В отговора на исковата молба ответникът не отрича, че между страните има
сключен на 10.06.2009 г. договор за револвиращ заем за сумата от 1968 лв. Твърди се,
че на 29.06.2009 г. ответникът получил погасителен план, с който изразил несъгласие,
за което уведомил незабавно кредитния инспектор на дружеството. Кредитният
инспектор му предал, че освен главницата по кредита се дължи и лихва от 200 лв.,
след което ответникът изплатил веднага сумата от 328 лв., а на 26.06.2009 г. довнесъл
останалата част от 1840 лв.. Така на кредитора били платени 2168 лв.
На 26.06.2009 г. изпратил препоръчано писмо до кредитора, получено от него на
следващия ден, с което уведомил последния, че е научил за получените парични
средства по договора, че не е съгласен с погасителния план и че връща паричния
кредит, както и че е превел с 200 лв. повече, според указанията на дружеството.
Също така се сочи, че през 2011 г. ищецът е предявил пред арбитражен съд
искова молба, като в петдневния срок за отговор ответникът уведомил арбитъра, че не
е съгласен делото да се гледа от него.
Твърди се, че на 11.05.2018 г. ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, по
което съдът е издал заповед по ЧГД № 7594/2018 г., която заповедта била обезсилена с
разпореждане на съда след подадено възражение от длъжника. Релевира се и
възражение за погасителна давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Въз основа на подадено заявление от ищеца в РС – Пловдив било образувано
ч.гр.дело № 16859/2020 г. по описа на съда. По същото дело била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С тази заповед е разпоредено
длъжникът Н. П. А. да заплати на кредитора-заявител претендираните в заявлението
суми.
Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.415 от ГПК, като
предявен в предвидения срок, от и спрямо надлежните страни, считано от
съобщаването за постъпилото възражение, при наличие на правен интерес, с оглед
постъпилото възражение от длъжника срещу дължимостта на суми по издадената
заповед.
Разгледан по същество, същият се явява основателен, по следните съображения:
Страните не спорят относно сключването на процесния договор и
предоставеният размер на заема от 1968 лева.
От събраните по делото писмени доказателства се установява основателност на
правопогасяващото възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, доколкото
2
задължението по кредита е станало изискуемо, считано от 12.12.2011г., от кото момент
до настоящия са изтекли повече от пет години. Не са налице обстоятелства, които да са
довели до прекъсване или спиране на давността, с оглед на което искът като
неоснователен ще се отхвърли.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ищецът дължи ответника 100 лева адв. възнаграждение по
заповедното производство.
На адв. А.А. на осн. член 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ще се присъдят
разноски от 500 лева.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК
********* против Н. П. АНГ., ЕГН ********** иск с правно основание чл.415 от
ГПК, вр. с 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с член 9, ал.1 от ЗПК за дължимост
на сумите: 1569,68 лева главница по договор за потребителски кредит № ****.; 1182,32
лева договорно възнаграждение за периода 12.08.2010 - 12.12.2011г.; 107,69 лева
лиххви за забава за периода 13.07.2009 - 12.12.2011г.; 807,28 лева законна лихва за
периода 12.12.2011г. – 14.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.12.2020 г. до изплащане на вземането, за което вземане има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16859/2020г. по описа на ПРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Н. П. АНГ., ЕГН ********** да заплати СУМАТА от 100 лева за адв. възнаграждение
по заповедното производство.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
адв. А.В. А. на осн. член 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата разноски от 500 лева адв.
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3