№ 279
гр. гр.Несебър, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150101438 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на сграда с идентификатор ********* по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, комплекс „*********“, представлявана от
председателя на УС - А.С., са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответникът Н.Б.К. да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца
съответно на квотата й в съсобствеността следните суми: сумата 231,67 лв. (от общо дължими за
самостоятелния обект 463,34 лв.) – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2021г. –
31.07.2022г., дължима за СОС с идентификатор ***********, сумата от 113,72 лв. (от общо
дължими за самостоятелния обект 227,45 лв.) – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода
01.08.2021г. – 31.07.2022г., сумата от 83,48 лв. - обезщетение за забава върху горните две суми за
периода 01.11.2021г. – 28.12.2023г., сумата от 407** лв. (от общо дължими за самостоятелния
обект 815,49 лв.) – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2021г. – 31.07.2022г.,
дължима за СОС с идентификатор *********.75, сумата от 113,72 лв. (от общо дължими за
самостоятелния обект 227,45 лв.) – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2021г. –
31.07.2022г., сумата от 126,04 лв. - обезщетение за забава върху горните две суми за периода
01.11.2021г. – 28.12.2023г., сумата 318,31 лв. (от общо дължими за самостоятелния обект 636,61
лв.) – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., дължима за
СОС с идентификатор ***********, сумата от 14,59 лв. (от общо дължими за самостоятелния
обект 29,18 лв.) – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., сумата от
49,48 лв. – обезщетение за забава върху горните две суми за периода 02.10.2022г. – 28.12.2023г.,
сумата от 560,22 лв. (от общо дължими за самостоятелния обект 1120,44 лв.) – вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., дължима за СОС с идентификатор
*********.75, сумата от 14,59 лв. (от общо дължими за самостоятелния обект 29,18 лв.) – разходи
по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., сумата от 85,44 лв. – обезщетение за
1
забава върху последните две суми за периода 02.10.2022г. – 28.12.2023г., сумата 239,05 лв. (от
общо дължими за самостоятелния обект 478,12 лв.) – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г., дължима за СОС с идентификатор ***********, сумата от
77,77 лв. (от общо дължими за самостоятелния обект 155,55 лв.) – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС
за периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г., сумата от 10,16 лв. – обезщетение за забава върху горните
две суми за периода 02.10.2023г. – 28.12.2023г., сумата 420** лв. (от общо дължими за
самостоятелния обет 841,49 лв.) – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2023г. –
31.07.2024г., дължима за СОС с идентификатор *********.75, сумата от 77,77 лв. (от общо
дължими за самостоятелния обект 155,55 лв.) – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, за периода
01.08.2023г. – 31.07.2024г., сумата от 15,98 лв. – обезщетение за забава върху горните две суми за
периода 02.10.2023г. – 28.12.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Ищецът твърди, че ответницата е собственик (по силата
на 2 бр. нотариални актове от 17.09.2014г.) на ½ идеална част от самостоятелни обекти с
идентификатори с идентификатор *********** и с идентификатор *********.75, находящи се в
сграда в режим на етажна собственост – комплекс „*********“. Развиват се съображения за
осъществявана поддръжка от етажната собственост. Навежда се, че с решения от 17.07.2021г. – по
т. 7, т. 8 и т. 9 от дневния ред били определени дължимите такси за фонд „Ремонт и обновяване“ и
по чл. 51 от ЗУЕС за финансовата 2021/2022г., като бил определен и срок за плащане на сумите –
31.10.2021г. Сочи, че на 05.08.2022г. – по т. 5, т. 6 и т. 7 от протокола били взети решения за
дължимите суми за финансовата 2022/2023г., като бил определен срок за плащане – 01.10.2022г.
Обръща се внимание, че за финансовата 2023/2024г. такива решения били взети по т. 4, т. 5 и т. 6 от
протокол от общо събрание от 10.07.2023г. – със срок за плащане – 01.10.2023г. Излага се, че
ответницата не заплатила посочените суми, отговарящи на нейните квоти в собствеността, в
дадените срокове. С тези доводи молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Н.Б.К., чрез процесуалния й представител, е подаден
отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че ответницата е
извършвала плащания към етажната собственост, вкл. и по отношение на двата апартамента, както
следва: 180 евро такса за 2022/2023г. за ап. Г 7 с приходен касов ордер от 22.11.2022г., като на
24.11.2022г. сумата е внесена по сметка на етажната собственост, сумата от 310 евро за ап. ** –
такса за 2022-2023г – платена в брой с приходен касов ордер от 22.11.2022г., внесена на 24.11.2022г.
в касата на етажната собственост, 935,52 лв., от които 307 евро за ап. ** и 175 евро за ап. Г7, такса
за 2021г. и 2022г., платени с паричен банков превод на 05.09.2022г. и 16300 лв. – такса за 2023г. и
2024г. за апартаменти Г7 и ** – с паричен банков превод от 11.09.2023г. Твърди се, че посочените
плащания надвишават претендираната от ответницата главница. Отправя се възражение по чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС с развити подробни съображения в тази насока. Оспорват се твърденията, че броят
на собствениците, ползвателите и обитателите в сградата в режим на етажна собственост е 252 бр.
В тази връзка се сочи, че таксите по чл. 51 от ЗУЕС са определени неправилно. Сочи се, че
разходите, които е трябвало да се отнесат по чл. 51 от ЗУЕС, са разпределени почти изцяло по чл.
50 от ЗУЕС. Обръща се внимание, че общото събрание не е имало компетентност да разпределя
разходите по чл. 48 – чл. 51 от ЗУЕС. Твърди се, че всички разходи в трите протокола всъщност са
такива по чл. 51 от ЗУЕС. От съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
2
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответникът е собственик на с самостоятелни обекти в комплекс „*********“: с идентификатор
*********** и с идентификатор *********.75, който се намира в режим на етажна собственост.
Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от
17.07.2021г., 05.08.2022г. и 10.07.2023г. са определени годишни такси за управление и поддръжка и
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, вкл. за процесните периоди В негова тежест е да докаже
размера на претенцията си, в това число броят на собствениците, ползвателите и обитателите в
сградата, както и, че е настъпила изискуемостта на вземанията. При доказването на тези факти в
доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответника е докаже възражението си, че не дължи плащане на
основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни
годишно.
С окончателния доклад по делото са изведени като признати по реда на чл. 175 ГПК от
ищеца, следните обстоятелства:
ответницата е платила сумата от 175 евро, с левова равностойност от 342,27 лв. за
2021/2022г. за апартамент с идентификатор ***********;
за апартамент с идентификатор *********.75 е заплатена от ответницата сумата от 307 евро
с левова равностойност от 600,43 лв. - за 2021/2022г.;
за 2022/2023г. от ответницата са заплатени 180 евро с левова равностойност от 352,04 лв. -
за апартамент с идентификатор ***********;
за апартамент с идентификатор *********.75 за 2022/2023г. са заплатени от ответницата
310 евро с левова равностойност в размер на 606,30 лв.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том XIV, рег. № 13733,
дело **57 от 17.09.2014г. (на л. 10 – л. 11 от делото) и нотариален акт **, том XIV, рег. № *****,
дело **58 от 17.09.2024г. (на л. 12 – л. 13 от делото) се установява, че А.К. придобил собствеността
върху СОС с идентификатор ***********, а Н.Б.К. - върху СОС с идентификатор *********.75.
Установява се, че бракът между тях бил прекратен на 02.08.1988г. (свидетелство за прекратяване на
граждански брак на л. 181 от делото), а К. починал на 13.06.2019г. (акт за смърт на л. 179 от
делото), като с нотариален акт № *** том I, рег. № ****, дело № *** от 25.01.2024г. К.а била
призната за собственик по наследство (завещание) от А.К. и на СОС с идентификатор
***********. Т.е. по делото се доказва, че ответницата е собственик и на двата обекта, като
претенцията срещу нея е за заплащане на суми от по ½ част върху обектите, поради което е в
рамките на притежаваната от нея собственост. От решение по т. 5 от дневния ред от общото
събрание на етажната собственост 10.07.2023г. (на л. 115 от делото) се установява, че идеалните
части са посочените апартаменти са приравни с решение на общото събрание на етажната
собственост на 0,50 % идеални части от общите части в сградата за СОС с идентификатор
*********** и 0,88 % - СОС с идентификатор *********.75.
На 17.07.2021г. се провело учредително събрание на етажната собственост в комплекс
„Л.Д.“, обективирано в протокол на л. 14 – л. 24 от делото. На 05.08.2022г. се провело общо
събрание на етажната собственост в сградата (видно от протокол на л. 27 – л. 72 от делото). Съдът
намира, че от посочените протоколи се доказва провеждане на събрания на тези дати, като същите
3
не са оспорени от ответницата. Няма данни и твърдения решенията на общото събрание да са
атакувани по надлежния ред, поради което съдът приема, че са влезли в сила (още повече с оглед
приложеното съобщение и протокол за поставянето им – на л. 24 и л. 71 от делото, с които се
удостоверява надлежно обявяване на решенията). На 10.07.2023г. също е проведено събрание,
решенията по което са влезли в сила – същите са обективирани в протокол на л. 73 – л. 119, като
също са обявени по надлежния ред (със съобщение и протокол за поставянето му на л. 121 от
делото) и няма данни да са обжалвани по надлежния ред.
На събранието на 17.07.2021г. по т. 7 от дневния ред бил приет предложеният
проектобюджет на етажната собственост за сезон 2021/2022г. Самият бюджет е инкорпориран в
протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: по чл. 50 от
ЗУЕС общо 45 025 лв., разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ – 47 644 лв. и разходи по чл. 51 от
ЗУЕС – общо 58 454 лв. По т. 8 от дневния ред от същото събрание се взело решение
разпределението на разходите да се извърши по правилата на ЗУЕС. По т. 9 от дневния ред за
началото на финансовата година се приела дата 01.08.2021г., а за край – дата 31.07.2022г. Бил
определен и срок за плащане на таксите – 31.10.2021г.
На събранието на 05.08.2022г. по т. 5 от дневния ред бил приет предложеният
проектобюджет на етажната собственост за сезон 2022/2023г. Самият бюджет е инкорпориран в
протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: по чл. 50 от
ЗУЕС общо 127 323,13 лв. и за разходи по чл. 51 от ЗУЕС – общо 7 500 лв. По т. 6 от дневния ред
от същото събрание се взело решение разходите по чл. 50 от ЗУЕС да се разпределят съобразно
идеалните части, а тези по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който
живеят, като с решението изрично е прието, че броят на собствениците, ползвателите и
обитателите в комплекса е 257. По т. 7 от дневния ред за началото на финансовата година се приела
дата 01.08.2022г., а за край – дата 31.07.2023г. Бил определен и срок за плащане на таксите –
01.10.2022г. .
По т. 5 от дневния ред на събранието от 10.07.2023г. бил приет предложеният
проектобюджет на етажната собственост за сезон 2023/2024г. Самият бюджет е инкорпориран в
протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: по чл. 50 от
ЗУЕС общо 95 623,40 лв. и за разходи по чл. 51 от ЗУЕС – общо 39 200 лв. В т. 5 от дневния ред
изрично било прието, че разходите по чл. 51 от ЗУЕС следва да се разпределят между 252
собственици, а тези по чл. 50 от ЗУЕС съобразно идеалните части, като в табличен вид били
определени разходи за всеки един обект, в това число и този на ответника – 487,68 лв. по чл. 50 от
ЗУЕС и 155,55 лв. по чл. 51 от ЗУЕС. С решение по т. 6 от дневния ред от същото събрание за
началото на финансовата година се приела дата 01.08.2023г., а за край – дата 31.07.2024г. Бил
определен и срок за плащане на таксите – 01.10.2023г.
Съдът намира, че с така представените протоколи се установяват всички елементи от
фактическия състав на предявените претенции. С решенията за определяне на бюджета, изрично е
приет и броят на собствениците, ползвателите и обитателите, които следва да участват в разходите
по чл. 51 от ЗУЕС, като по този начин общото събрание е формирало воля (с влязло в сила
решение) за броя на лицата, между които следва да се разпределят тези разходи. Нещо повече – с
4
решението от 10.07.2023г. разходите са определени отделно за всеки самостоятелен обекти са
посочени с конкретни величини за апартамента на ответника, а в решението се съдържа
имплицитно и воля на общото събрание, че собствените и обекти притежават съответните идеални
части в общите части - 0,50 % идеални части от общите части в сградата за СОС с идентификатор
*********** и 0,88 % - СОС с идентификатор *********.75. Именно с този процент е съобразено
разпределянето на разходите по чл. 50 от ЗУЕС за финансовата 2021г. – 2022г., 2022г. – 2023г. и
2023г. – 2024г.
Налага се извод, че с решенията на общото събрание от 2021г., 2022г. и 2023г. разходите са
приети по напълно определяем начин (като дори с решенията от 2023г. са определени по отделно за
всеки собственик). В инкорпорирания в протоколите проект за бюджет (приет от общото събрание)
се съдържат цялостните суми по отделните пера, а в чл. 50 – чл. 51 от ЗУЕС са посочени правилата
за разпределение на разходите (които са спазени при вземане на решението за разпределянето им).
Така също в протоколите са приети и решения, с които се определя броят на собствениците, между
които следва да се разпределят разходите по чл. 51 от ЗУЕС за всеки от периодите, поради което
съдът приема, че общото събрание е взело валидни решения в тази насока и липсата на други
доказателства за броя на собствениците, ползвателите и обитателите в сградата за процесните
периоди, не е пречка да се приеме, че исковете са доказани по основание и размер. Очевидно е, че
единствено разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС следва да се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите (каквото е изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС), а
разходите по останалите пера – съразмерно, съобразно притежаваните от собствениците идеални
части (според изискването на чл. 50 от ЗУЕС). Ето защо с приемането на бюджета дължимите суми
са приети по определяем начин (а за 2023г. и по конкретно определен начин) и в съответствие с
изискванията на ЗУЕС. На ответницата са начислени суми по посочените правила, като за всеки от
периодите спрямо нея са претендира по ½ част от начислените суми за всеки от обектите.
Начислените отделни суми, посочени в исковата молба, съответстват на размерите на бюджетите и
разпределението ми за отделните собственици по правилата на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС.
Следователно се приема, че за ответницата са възникнали за плащане задължения в посочения в
исковата молба размер.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че още преди образуване на делото съответните
суми са погасени от ответницата, за което са представени и съответните доказателства (респ.
плащанията за първите два периода са признати изцяло и от ищеца в изрично становище по делото,
докладвано по реда на чл. 175 ГПК).
Видно е, че за финансовата 2021г. – 2022г. за плащане на ответницата са начислени (се
претендират с исковата молба) следните суми: сумата 231,67 лв. (от общо дължими за
самостоятелния обект 463,34 лв.) – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2021г. –
31.07.2022г., дължима за СОС с идентификатор ***********, сумата от 113,72 лв. (от общо
дължими за самостоятелния обект 227,45 лв.) – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода
01.08.2021г. – 31.07.2022г., сумата от 407** лв. (от общо дължими за самостоятелния обект 815,49
лв.) – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2021г. – 31.07.2022г., дължима за
СОС с идентификатор *********.75, сумата от 113,72 лв. (от общо дължими за самостоятелния
обект 227,45 лв.) – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2021г. – 31.07.2022г.
Същевременно от ответницата са представени доказателства, че на 05.09.2022г. от нея е заплатена
сумата от общо 482 евро – такса поддръжка за апартаменти Г7 и ** (разписка на л. 185 от делото).
Този факт се признава и от ищеца с молба вх. № 4577 от 20.05.2024г. по описа на Районен съд
5
Несебър. Лихвата за периода 01.11.2021г. – 05.09.2022г. (с оглед приетия краен срок за плащане на
сумите по решението от 2021г. – 31.10.2021г.) върху сбора на главниците за СОС с идентификатор
*********** е размер на 29,65 лв., а лихвата върху сбора на главниците за СОС с идентификатор
*********.75 - 44.76 лв. Т.е. към 05.09.2022г. задълженията за такси по чл. 50, чл. 51 от ЗУЕС и
лихви за забава върху тях за двата обекта (в размер на ½ част от дължимите за обектите суми –
съобразно начина, по който се претендират по настоящото дело) са били в общ размер от 941,26 лв.
Същевременно на 05.09.2022г. от ответницата са внесени 482 евро с левова равностойност от
942,71 лв. – с изрично посочване (през призмата на чл. 76 ЗЗД), че се погасяват таксите за сезон
2021г. – 2022г. именно за посочените два апартамента. Т.е. още на 05.09.2022г. ответницата е
погасила в цялост (ведно с натрупаните до този момент лихви) задълженията в претендираните
спрямо нея размери, поради което следва да се приеме, че за 2021г. – 2022г. исковете са погасени
чрез плащане (и то преди образуване на настоящото производство).
Сходни са изводите и за финансовата 2022г. – 2023г. Видно е, че за СОС с идентификатор
*********** ответницата е заплатила сумата от 180 евро (ПКО на л. 183 от делото) на 22.11.2022г.,
като този факт се признава и от ищеца с подадената от него молба от 20.05.2024г. – по реда на чл.
175 ГПК. Същевременно за този обект са начислени (върху ½ от собствеността) 318,31 лв. – вноска
за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., сумата от 14,59 лв. – разходи
по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., а размерът на лихвата за забава върху
тези суми за периода 02.10.2022г. – 22.11.2022г. (с оглед датата на изискуемост – 01.10.2022г.) е в
размер на 4,81 лв. Т.е. общият размер на претендираните от ответницата с исковата молба
задължения е от 337,71 лв., а от нея са внесени 352,04 лв. По същия начин - за СОС с
идентификатор *********.75 са начислени сумата от 560,22 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., сумата от 14,59 лв. – разходи по чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., върху които суми дължимата лихва за забава за
периода 02.10.2022г. – 22.11.2022г. е в размер на 8,30 лв. В същото време на 22.11.2022г.
ответницата е заплатила сумата от 310 евро (ПКО на л. 184 от делото, което се признава и от ищеца
по реда на чл. 175 ГПК). Следователно дължимите суми към 22.11.2022г. са били в общ размер
(върху ½ част от имота според претендираното в исковата молба) от 583,11 лв., а от ответницата са
заплатени 606,30 лв., поради което и за този обект за посочения период сумите са погасени изцяло
към 22.11.2022г. – преди завеждане на исковата молба.
Макар от ищеца да се не се признава изрично, по делото са представени доказателства
(нареждане за касов паричен превод на л. 186 от делото), които не са оспорени и които установяват
заплащане общо за двата апартамента от страна на ответницата на сумата от 1630 лв. на дата
11.09.2023г. – за финансовата 2023 – 2024г. Същевременно претендираните суми за този период
съобразно исковата молба са в размер от 815,36 лв. Т.е. погасени са таксите не само за ½ част от
обектите (както се претендират с исковата молба), ами в тяхната цялост и то преди датата на
падежа и преди завеждане на иска – на дата 11.09.2023г. Следователно и за този период
претендираните с исковата молба суми са погасени в цялост.
Крайният извод на съда е, че от ответницата са ангажирани доказателства, които
установяват погасяване от нейна страна в цялост на всички задължения, претендирани с исковата
молба, поради което исковете за главница, като погасени преди завеждане на делото, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
6
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответницата в забава в периодите 01.11.2021г. – 28.12.2023г., 02.10.2022г. – 28.12.2023г. и
02.10.2023г. – 28.12.2023г. Както се посочи задължението на ответника е било определено като
платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 31.10.2021г.,
01.10.2022г., респ. 01.10.2023г. Ето защо следващия ден ответникът е изпаднал в забава и не е било
необходимо да му бъдат изпращани допълнителни покани за заплащане на дължимите суми. От
страна на ответницата са извършени плащания на 05.09.2022г. – за сумите за 2021г. – 2022г., на
22.11.2022г. – за сумите за 2022г. – 2023г. и на 11.09.2023г. – за сумите за 2023г. – 2024г.
Следователно за последния период плащането е извършено преди датата на падежа и не е
възникнало задължение за плащане за лихва. За другите два периода са възникнали задължения за
лихва, но за периодите 02.10.2022г. – 05.09.2022г. и 02.10.2023г. – 22.11.2022г., които обаче са
погасени изцяло с извършените от ответницата плащания. Ето защо и исковете за лихва за забава са
изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и след като ответницата е погасила задълженията си преди
образуване на делото – т.е. не е станала повод за воденето му, й се дължат разноски, които следва
да се присъдят в пълния претендиран размер – 2000 лв., представляващи платено възнаграждение
за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажната собственост на сграда с идентификатор ********* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, комплекс „*********“,
представлявана от председателя на УС - А.С. срещу Н.Б.К., гражданка на Р.Ф. дата на раждане:
********г., с постоянен адрес в гр.********* к-с *********, вх. *******, БУЛСТАТ: ********,
искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗУЕС за присъждане на:
сумата 231,67 лв. – ½ част от вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2021г. –
31.07.2022г. за СОС с идентификатор ***********, сумата от 113,72 лв. – ½ част от разходи по чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2021г. – 31.07.2022г. за СОС с идентификатор ***********,
сумата от 83,48 лв. - обезщетение за забава върху последните две суми за периода 01.11.2021г. –
28.12.2023г., сумата от 407** лв. – ½ част от вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода
01.08.2021г. – 31.07.2022г. за СОС с идентификатор *********.75, сумата от 113,72 лв. – ½ част от
разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2021г. – 31.07.2022г. за СОС с идентификатор
*********.75, сумата от 126,04 лв. - обезщетение за забава върху последните две суми за периода
01.11.2021г. – 28.12.2023г., сумата 318,31 лв. – ½ част от вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г. за СОС с идентификатор ***********, сумата от 14,59 лв. – ½
част от разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г. за СОС с
идентификатор ***********, сумата от 49,48 лв. – обезщетение за забава върху последните две
суми за периода 02.10.2022г. – 28.12.2023г., сумата от 560,22 лв. – ½ част от вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г. за СОС с идентификатор
*********.75, сумата от 14,59 лв. – ½ част от разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода
01.08.2022г. – 31.07.2023г. за СОС с идентификатор *********.75, сумата от 85,44 лв. –
7
обезщетение за забава върху последните две суми за периода 02.10.2022г. – 28.12.2023г., сумата
239,05 лв. – ½ част от вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г.
за СОС с идентификатор ***********, сумата от 77,77 лв. – ½ част от разходи по чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС за периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г. за СОС с идентификатор ***********, сумата от 10,16
лв. – обезщетение за забава върху последните две суми за периода 02.10.2023г. – 28.12.2023г.,
сумата 420** лв. – ½ част от вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2023г. –
31.07.2024г. за СОС с идентификатор *********.75, сумата от 77,77 лв. – ½ част от разходи по чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС, за периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г. за СОС с идентификатор *********.75,
сумата от 15,98 лв. – обезщетение за забава върху последните две суми за периода 02.10.2023г. –
28.12.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба –
28.12.2023г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с идентификатор ********* по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, комплекс „*********“, представлявана от
председателя на УС - А.С., да заплати на Н.Б.К., гражданка на Р.Ф. дата на раждане: ********г., с
постоянен адрес в гр.********* к-с *********, вх. *******, БУЛСТАТ: ********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2000 лв., представляваща направени по делото разноски –
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8