№ 21
гр. Търговище, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20243530100302 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове от двете ищци за сумата от
по 3500 лв. за всяка една от ищците, като частичен иск от целия за 8500 лв. –
за всяка една от ищците, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 27.06.2023г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя – 28.09.20023г., до окончателното изплащане на задължението,
както и разноските по делото.
Ищците - Д. С. М. и Д. Д. Ш. твърдят в исковата си молба, че на
27.06.23г., в гр. Търговище те двете пътували на задната седалка в л.а. „Опел
Корса“ с peг. №Т88**КТ, управляван от С. П. по ул. „29-и януари“, в посока
Ж.П. гарата.
В близост до бензиностанция “Лукойл“ автомобилът се занесъл и се
ударил в колоната, на която са изписани цените на горивото.
На място дошъл екип на Спешна помощ, който ги откарал в „МБАЛ-
Търговище“ АД гр. Търговище. Вследствие на това пътно-транспортно
произшествие, и двете получили сериозни увреждания на здравето, както
следва:
Д. С. М.: мозъчно сътресение с кръвонасядане, насиняване и болка в
лявата ръка, крак и слепоочие. Била е на болнично лечение в „МБАЛ-
Търговище“ АД от 27.06.2023 до 01.07.2023г., на легло с вливания на
системи, след което нейното възстановяване продължава вкъщи, със силно
главоболие и световъртеж, както и болки в травмираните места, което
1
продължило повече от един месец, през което време се провеждало
медикаментозно лечение и спазване на постелен режим, на тъмно и без
телевизия и електронни устройства.
Д. Д. Ш.: мозъчно сътресение с рана на носа, кръвонасядане, насиняване
и болки в областта на коленете и подбедриците. Била е на болнично лечение в
„МБАЛ-Търговище“ АД от 27.06.2023 до 01.07.2023г., на легло с вливания на
системи, след което нейното възстановяване продължава вкъщи, със силно
главоболие и световъртеж, както и болки в травмираните места и затруднено
дишане от травмата на носа, което продължава повече от един месец, през
което време се провеждало медикаментозно лечение и спазване на постелен
режим, на тъмно и без телевизия и електронни устройства.
И двете ищци преживели изключително силен стрес от това
произшествие, което все още не успяват да преодолеят.
По така изложените причини преживяват и продължават да изпитват
значителни болки и страдания.
По отношение на гражданската отговорност на собственика и водачите
на л.а. „Опел Корса“ с рег.№ Т88**КТ има сключена застраховка с полица
№BG/30/122003256456, със срок на действие от 06.11.2022 г. до 05.11.2023 г.
на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
поради което на основание чл. 493, ал.1 ,т.1-5 от КЗ, ответното дружество
дължи заплащане на обезщетението, което се дължи от застрахования при тях
водач на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
По предявената от ищците претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ, била
образувана щета № ********** при ответното дружество, като към момента
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД им е
заплатило сумите от по 1500 лева на всяка една от двете ищците - като
обезщетение за претърпените от всяка една неимуществени вреди, с който
размер те не са съгласни. Считат, че с оглед претърпените от тях травматични
увреждания и стрес, както и с оглед съдебната практика, справедливият
размер на обезщетение за всяка една от тях е по 10 000 лева.
Ищците считат, че имат правен интерес и молят съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника, да им заплати обезщетение за
причинените ни неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки,
страдания, неудобства и стрес, вследствие на причинени телесни повреди при
гореописаното ПТП в размер на по 3500 лева за всяка от тях /частичен иск от
по 8500 лева за всяка една от двете/, ведно със законната лихва от деня на
предявяване на претенция пред застрахователя /28.09.2023г./ до окончателното
им изплащане, както и направените разноски по делото.
Редовно призовани ищците не се явиха по делото и в открито заседание
са представлявани от адв. М. Г. И. от АК-София преупълномощена, както и от
упълномощения адв. Б. Ц. И. от АК-София, който с молба от 324/14.01.2025г.
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени; моли ответникът да
2
бъде осъден да заплати адвокатския хонорар на осн. чл.38 ал.2 от ЗА, тъй като
процесуалното представителство на ищците е осъществено при условията на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА; прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от ответника.
Ответникът подаде писмен отговор в едномесечния срок и по реда на
чл.131 ГПК, видно от който оспорва изцяло иска и моли да бъде отхвърлен,
като неоснователен. Ответникът признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 27.06.2023г.
между ответника и собственика на процесното МПС марка „Опел”, модел
„Корса”, с рег. № Т 88** КТ, по застраховка с полица №BG/30/122003256456,
със срок на действие от 06.11.2022 г. до 05.11.2023 г. на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Възраженията на ответника, направени с писмения отговор, са
следните:
-Водачът на МПС не е нарушил императивно разпоредби на ЗДв.П и
ППЗДв.П и съответно не е причинил процесното ПТП и въз основа на това
липсва основния елемент от фактическия състав на деликта – противоправно
поведение.;
-Процесното ПТП е „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК,
водачът на л.а. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди обществено опасните
последици, тъй като ПТП е било технически непредотвратимо, поради което и
се явява случайно деяние.;
-Възражение за съпричиняване от ищците: По време на ПТП, Д. С. М. и
Д. Д. Ш. са пътували без поставени предпазни колани, което е довело до
настъпване на претендираните вреди. Пострадалите със своето поведение са
спомогнали за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера
на вредата. Освен, че са пътували без поставен предпазен колан ищците са
знаели, че водачът е употребил алкохол и въпреки това са поели риска да се
качат в автомобила му, с което сами са се поставили в опасност да пътуват в
тъмната част на денонощието с лице, употребило алкохол. Поемането на риска
при знанието на пострадалия, че делинквента е употребил алкохол, е вид и
форма на съпричиняването, като елемент на фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което се свързва с последиците, предвидени
в чл.51, ал.2 ЗЗД за разпределение на тежестта на размера на задължението за
неговото обезщетяване /Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на
ВКС/.
-Претендираният размер на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е необосновано прекомерно завишен. Изплатеното обезщетение в
размер на 1500 лева е съобразено с константната съдебна практика и
съответства изцяло на вида и обема на претърпените от ищците
неимуществени вреди.;
- Не е ясен механизма на настъпване на ПТП;
3
- Констативният протокол за ПТП с пострадали лица, в частта относно
обстоятелствата и причините за ПТП, не е официален свидетелстващ
документ, който да разполага с материална доказателствена сила, която да
обвързва съда. Констативният протокол за ПТП е частен документ и не се
полза с такава доказателствена сила. Отразените в протокола за ПТП
констатации, не отговарят на действителните факти и събития, нито на
действителната пътна обстановка на мястото на ПТП. Органите на реда,
посетили ПТП не са възприели непосредствено какво и как се е случила, а са
възприели статичното положение и обстановка след това по разказите на
водача.
- Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения
размер и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка между
претендираните за възникнали вреди и твърдяното за причинено от
застрахования деяние
-Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно -
транспортно произшествие за ищцовата страна са настъпили описаните в
исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички
твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на
уврежданията, както и твърденията по отношение здравния статус на ищците
след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като при
условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдините увреждания,
то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на
неспазване от Д. С. М. и Д. Д. на лекарските предписания.
Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от
адв. Б. М. от АК-Варна, която моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни. В случай, че исковете са основателни, то значително да бъде
намален размера, като бъде отчетено съпричиняване от 2/3 по отношение на
ищците и 1/3 по отношение вината на застрахования в ответното дружество
водач на МПС. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото и ответникът признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП – 27.06.2023г. по отношение собствеността и ползването на л.а.
марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № Т 88** КТ по силата на
застрахователна полица № BG/30/122003256456, със срок на действие от
06.11.2022 г. до 05.11.2023 г. със застраховател - „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Между страните няма спор, че ищците са предявили на 28.09.2023г.
претенции за заплащане на обезщетения по чл. 380, ал.1 от КЗ, съответно
била е образувана щета № ********** при ответното дружество, като към
момента „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД им е заплатило сумите от по 1500 лева на всяка една от двете ищците -
4
като обезщетение за претърпените от всяка една неимуществени вреди, с
който размер те не са съгласни.
Видно от представените от ОД на МВР-Търговище писмени
доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
214/27.06.2023г., План-схема на местопроизшествието и Акт за установяване
на административно нарушение № 970426/27.06.2023г.., на 27.06.2023г. в
около 00.55 ч. в гр. Търговище, бул. „Двадесет и девети януари“ с посока на
движение към кръстовище с бул. „Митрополит Андрей“, С. П., на 23-г. от гр.
Търговище като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. №
Т 88** КТ /собственост на М. В. М./ управлявайки този лек автомобил, като
не избира скоростта за движение губи контрол над МПС и внезапно променя
посоката на движение; излиза в дясно от пътното платно, навлиза частично в
бензиностанция „Лукойл“ и се блъска челно в информационната светеща
табела. Отделно от това водачът на лекия автомобил е управлявал същия без
да е преминал годишен технически преглед за 2023г. На място водачът е
тестван с Алкотест Дрегер и е установена концентрация на алкохол в кръвта
0.17 промила. Пострадалите лица, посочени във визирания по-горе
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица са двете ищци по
настоящото дело: Д. С. М. и Д. Д. Ш.; Д. Н. К. и водачът на МПС - С. П.. При
управлението на лекия автомобил водачът С. П. не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивност на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движение, причинил е ПТП, с което
виновно е нарушил правната норма по чл.20 ал.2 от Закона за движение по
пътищата. Въз основа на това с Наказателно постановление № 23-1292-
001092/02.08.2023г. на водача на лекия автомобил е наложено
административно наказание по чл.179 ал.1 предлож.1-во от Здв.П – глоба в
размер на 200 лв. Наказателното постановление е връчено на водача С. П.
лично на 30.01.2024г. и не е обжалвано.
Така установеното от писмените доказателства по отношение на
механизма на настъпилото ПТП и непосредствените причини, довели до това
се подкрепя абсолютно и от писменото заключение на съдебната
автотехническа експертиза, потвърдено в открито заседание от вещото лице
инж. М. Х. и прието без възражения като обективно, обосновано и
компетентно изготвено. Експертът, маг.“Автотехническа експертиза“ е
категоричен, че конкретната причина за възникване на ПТП е субективното
поведение на водача на лек автомобил „Опел Корса”, който поради движение с
технически несъобразена скорост и неправилно боравене с органите за
управление (кормилно устройство) губи контрол върху управлението над
автомобила, напуска платното за движение от дясно, след което достига
информационна табела на бензиностанция и реализира челен удар. Скоростта
на движение на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с per. № Т 88**
КТ непосредствено преди настъпване на произшествието е от порядъка на 40
км/ч. - 50 км/ч. От допълнително дадените разяснения от вещото лице в
5
открито заседание се потвърди извода, че загубата на контрол от водача е
причината за отклонението на автомобила, тъй като вдясно няма други
автомобили и няма техническа неизправност по въпросния автомобил.
Скоростта от 40/50 км./ч не е ниска за градски условия. Ниска скорост би била
10-20 км/ч. Загубата на управление на автомобила е предизвикана от
действията на водача-неправилното боравене с органите за управление и най-
вече волана.
Също от съдебната автотехническа експертиза се установи, че
процесният лек автомобил „Опел Корса” с per. № Т 88** КТ е оборудван с
триточкови обезопасителни колани от инерционен тип за всички места на
пътниците, както и е оборудван с въздушни възглавници (предни - на волана
и в дясно на таблото на автомобила) и две въздушни възглавници тип
„завеса“, монтирани на лява и дясна средни колонки на МПС. Посоката на
преместване на телата на пасажерите при осъществения удар е по
първоначалната посока на автомобила - напред. Предните въздушни
възглавници съвместно с използване на предпазни колани предотвратяват
тежки наранявания на тялото (предимно тежки наранявания на главата) на
водача и пътуващия на предна дясна седалка пътник при реализиране на челен
сблъсък, а страничните въздушни възглавници при реализиране на страничен
удар. В конкретния случай обаче пострадалите /двете ищци Д. М. и Д. Ш./ са
пътували на задната седалка в автомобила „Опел“. Това означава, че
въздушните възглавници, с които е оборудван процесния лек автомобил не
биха спомогнали за намаляване на травмите на пострадалите. Пострадалите са
пътували на задната седалка в процесния лек автомобил. След реализиране на
челен удар телата на пострадалите политат напред и се удрят в задната част на
предните седалки на автомобила, като при удара контактуват главата на
пострадалите и долните крайници. Пострадалите Д. С. М. и Д. Д. са били без
поставен обезопасителен колан към момента на настъпване па ПТП. В
случай, че пострадалите са били с правилно поставен предпазен колан, същите
не биха полетяли напред и стълкновението с предната седалка предотвратено.
Неизползването на предпазен колан от ищците не е било технически
правилно. Неизползването на предпазен колан от ищците е допринесло за
настъпване на телесните увреждания в голяма степен.
След настъпване на ПТП, на място дошъл екип на Спешна помощ,
който откарал пострадалите за преглед в „МБАЛ-Търговище“ АД гр.
Търговище. Но още в самия Констативен протокол Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 214/27.06.2023г. е отбелязано видимото, че Д. Д.
Ш. има рана на носа.
От представените от ищците писмени доказателства – епикриза за всяка
от тях от „МБАЛ-Търговище“АД, Хирургично отделение, рецепти, гласните
доказателства – чрез показанията на св. Б. А., която по професия е медицинска
сестра и майка на втората ищца Д. Д. Ш., и най-вече от писмените
заключения по съдебно медицински експертизи № 171/2024г. – по отношение
на Д. С. М. /л.120-121 по делото/ и № 172/2024г. – по отношение на Д. Д. Ш.
6
/л.117-118 по делото/ и допълнително дадените в открито заседание
разяснения от вещото лице Д-р В. Г., се установи безспорно следното:
Д. С. М. - 25г. от гр. Търговище при ПТП на 27.06.2023г. е получила
травма в областта на лявата ръка и левият крак. Мозъчно сътресение (по
клинични данни). Мозъчното сътресение видно от проведените КТ
изследвания на главния мозък е било от по - леките степени, без да е имало
изпадане в коматозно състояние - най-тежката степен. на мозъчното
сътресение. Така установените увреждания - травмите на лява ръка и ляв крак,
както и степенното помрачение на съзнанието (лекостепенно мозъчно
сътресение) са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето
неопасно за живота. На пострадалата е приложено медикаментозно лечение
(консервативно) изразяващо се във вливания на водно-солеви разтвори и
Адмирал ампули (обезболяващо средство). За около две три седмици на
пострадалата е бил снижен комфорта на живот, а за около седем - десет дни се
е нуждаела от чужда помощ. Пострадалата е изпитвала след ПТП и по време
на престоя и в стационара доста силни болки и страдания. При пострадалата е
настъпило възстановяване по отношение на ЦНС, но все още има оплаквания
в областта на лявата ръка и левия крак, които постепенно ще изчезнат. Не са
възможни неблагоприятни последици за пострадалата в бъдеще. Обичайната
продължителност за възстановяване от лекостепенното мозъчно сътресение
при спазване на лекарските предписания и лечение ще бъде за около три-
четири месеца. По време на оздравителния процес в медицинските документи
няма данни за усложнения и за забавен процес на възстановяване. Касае се за
нормален възстановителен процес. В момента на прегледа на 19.09.2024г. Д. С.
М. - 25г. е имала оплаквания от болки в областта на лява лакътна и лява
гривнена стави и страх от пътуване с лек автомобил. Установените телесните
увреждания при Д. С. М. - 25г. са напълно възстановени. При правилно
поставен предпазен колан телесните увреждания при Д. С. М. 25г. биха били
по- леки.
Д. Д. Ш. 24г. и прегледа извършен на 19.09.2024г. е видно, че същата при
ПТП на27.06.2023г. е получила: разкъсно-контузна рана по дясната странична
повърхност на носа. Мозъчно сътресение (по клинични данни). Така
установените увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи
предмети и добре отговарят да са получени от удари в твърди тъпи предмети
вътре в купето на автомобила. Мозъчното сътресение видно от проведените
КТ изследвания на главния мозък е било от лека степен, от порядъка на
зашеметяване и е причинило на пострадалата временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Разкъсно-контузната рана по гърба на носа е
причинила на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за
живота. На пострадалата е приложено медикаментозно лечение ТАТ и
Алмирал ампули. За около две-три седмици на пострадалата е бил снижен
комфорта на живот, а за около 7-10 дни се е нуждаела от чужда помощ.
Пострадалата е изпитвала, след ПТП и по време на престоя и в стационара,
доста силни болки и страдания. При пострадалата е настъпило възстановяване
7
по отношение на ЦНС, но все още има оплаквания в областта на лява лакътна
става и в областта на пети пръст на дясната ръка. Болките постепенно ще
изчезнат и няма да има неблагоприятни последици за пострадалата в бъдеще.
Обичайната продължителност за възстановяване от лекостепенното мозъчно
сътресение (при което има оплаквания от упорито главоболие, емоционална
лабилност, раздразнителност, безсъние, понякога и световъртеж) при спазване
на лекарските предписания и лечение ще е за около 3-4 месеца. По време на
оздравителния процес в медицинските документи няма данни за усложнения и
за забавен процес на възстановяване. Касае се за нормален възстановителен
процес. При прегледа извършен на 19.09.2024г. Д. Д. Ш. - 24г. е имала
оплаквания от болки в областта на ляв лакът, болки в областта на пети пръст
на дясната ръка и страх от пътуване с лек автомобил. Установените телесни
увреждания по отношение на ЦНС при Д. Д. Ш. - 24г. са напълно
възстановени. При правилно поставен предпазен колан телесните увреждания
биха били по- леки.
От показанията на св. Б. А. /майка на втората ищца Д. Д. Ш./ която се е
грижила за двете ищци, докато са били в болницата в Хирургично отделение и
три седмици след изписването им, се установи, че след ПТП и двете са били
стресирани, неспокойни, не можели да спят и постоянно плачели, повече от
месец плакали. Както в болницата, така и две седмици след изписването им,
св. А. се грижила за момичетата, тя ги миела и къпала, хранила ги, давала
лекарства, правила им компреси, мажела ги с „репарил“ , „леотон гел“и т.н. И
двете ищци са били в отпуск по болест т.нар. „болничен“ в продължение на
един месец, след което се върнали на работа. Тъй като били неспокойни и
уплашени, но отказвали да ходят на психолог, защото не искали да ги питат и
да си спомнят случилото си, св. А. три пъти ги водила да им „леят куршум“,
след което те се почувствали по-добре. Първата ищца Д. С. М. не е шофьор.
Втората ищца Д. Д. Ш. след преживяното ПТП вече не се вози, не се доверява
на друг, а самата тя управлява лек автомобил. Св. А. в
показанията си каза: „Д. Д. от тогава не се вози, а само шофира и разчита на
себе си. Като отида до работното й място, за да я взема, аз слизам от колата и
тя сяда да шофира, на задната седалка не сяда, защото по време на инцидента
е била седнала там, гледала си е телефона и от неусетния, силен удар си е
забила главата в предната седалка.“ и още „Тя си е гледала в телефона и не е
разбрала как изведнъж рязко се удрят. Не е усетила, иначе е можело да се
хване, но директно си е „забила“ лицето.“
От показанията на св. С. П., която е водачът на лекия автомобил в
момента на ПТП на 27.06.2023г. се изясни, че преди ПТП и четирите били
заедно на кафе, пили са алкохол, като тя единствено изпила „само един шот“.
Ищците доброволно са се качили в управлявания от нея автомобил, въпреки,
че са знаели, че е употребила алкохол. Св. С. П., която е била шофьор в
момента на ПТП и момичето, което се е возило отпред до нея са били с
предпазни колани, но за момичетата на задните седалки т.е. двете ищци, не е
сигурна и мисли, че не са били с предпазни колани.
8
Същата свидетелка разказва как е шофирала лекия автомобил с около
50-60 км./ч. от светофара надолу по посока към ЖПГарата, как слушали
много силна музика в колата и на пътя излязла котка, момичетата се
развикали, че има животно, което тя не била видяла и тя изгубила
управлението на колата. Съдът не кредитира тези показания на св. С. П., че на
пътя излязла котка, момичетата я видели, викнали и тя изгубила управлението
на автомобила, доколкото те не кореспондират и не се подкрепят от всички
други доказателства по делото, нито от писмените, нито от гласните. Такива
данни няма, нито в частта “Обстоятелства и причини за ПТП“ в
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 214/27.06.20234г.,
където се описват конкретните обстоятелства и причини за ПТП; нито в
административно-наказателната преписка напр. като основание за обжалване
на Наказателното постановление; нито в показанията на св. А., от които се
изясни как седящите на задната седалка са си гледали в телефона и не са
разбрали дори какво става докато не са усетили удара; нито при изясняване
от САТЕ на причините от техническа гледна точка за възникване на ПТП.
След като св. С. П. има смелостта и решимостта след употреба на алкохол да
управлява лек автомобил в градски условия с около 50 км./ч. в тъмната част
на денонощието с три спътнички; след като се е овладяла след внезапния
удар при ПТП и по нейни думи тя е изкарала от колата всички момичета,
а след това много бързо дошли, и от полицията, и линейката, и хората от
бензиностанцията, то логично е да е посочила или възразила при описанието
на конкретните обстоятелства и причини за настъпването на ПТП.
Предвид установената безспорна фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./
вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /"Пряк иск на увреденото
лице"/- увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
По силата на договора за застраховка гражданска отговорност,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни
превозни средства, и за които отговарят съобразно българското
законодателство.
Допустимостта на прекия иск на увреденото лице е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"ГО на автомобилистите". Съгласно чл. 498 ал.3 от КЗ , увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 /не по-дълъг от три месеца от предявяване на
9
претенцията по реда на чл. 380 пред застрахователя/; ако откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение. В конкретния казус е налице третата хипотеза
на чл.498 ал.3 от КЗ – пострадалото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Така предявеният иск е
допустим.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Както е отразено в т.3 от доклада по делото и е посочено и
по-горе, страните не спорят относно валидността на застрахователно
правоотношение по ЗЗ"ГО".
За да е основателен предявения иск следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние,
противоправност, вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите САТЕ и СМЕ, безспорно се установява, че ПТП е
причинено виновно от водача на л. а., в който са се возили двете пострадали
лица. Съгласно САТЕ – заключението в т.1 основната и непосредствена
причина за настъпване на произшествието е субективното поведение на
водача на „Опел Корса” с рег.№ Т 88** КТ, който поради движение с
технически несъобразена скорост /непосредствено преди настъпването на
ПТП е от порядъка около 50 км/ч./ и неправилно боравене с органите за
управление (кормилно устройство) губи контрол върху управлението над
автомобила, напуска платното за движение от дясно, след което достига
информационна табела на бензиностанция и реализира челен удар,
самокатастрофира, доколкото в ПТП не участва друго ППС. Водачът на МПС
е нарушил е правилото на чл.20 ал.2 от ЗДв.П /Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението./ Още повече, че водачът на МПС в конкретния случай, както се
установи от писмените и гласни доказателства /Констативния протокол за
ПТП с пострадали лица № 214/27.06.2023г. и показанията на св. С. П./, е
предприел управление на МПС непосредствено след употреба на алкохол,
въпреки че отчетената концентрация на алкохол в кръвта е 0.17 на хиляда т.е.
под 0.5 на хиляда /събр. разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДв.П./
10
Категорично в конкретния случай, не е налице хипотезата на „случайно
деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, защото деецът е бил длъжен да предвиди
и е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици в
резултат на собственото си рисково поведение, отличаващо се с
предприемане на управление на МПС в тъмната част на денонощието в
градски условия и след употреба на алкохол, чиято концентрация е под
минимума, над който вече е забранено управлението на ППС. Както бе
посочено и по-горе съдът не кредитира показанията на св. С. П. /че на пътя
излязла котка, което предизвикало суматоха сред пътуващите, поради което и
тя като водач изгубила управлението на автомобила/, доколкото те не
кореспондират и не се подкрепят от всички други доказателства по делото.
Според САТЕ и СМЕ в резултат на ПТП-то са настъпили и вредоносните
последици за пострадалите лица. Поради това съдът намира, че допуснатите
нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДв.П от водача на л. а., са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Ето защо съдът приема, че
деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци
/обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция -
виновно извършено противоправно деяние /на водача на застрахованото
МПС/, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявения иск се явява доказан по основание.
По отношение размера на дължимото обезщетение, което следва да бъде
присъдено: При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето
вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия,
затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. По правилата на чл. 52 ЗЗД,
обезщетението като паричен еквивалент на всички получени в резултат на
едно застрахователно събитие повреди и свързаните с тях болки и страдания,
11
които имат проявление както във физически, така и в психически, и
емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. Следва да се
посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са
"характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. ". В горния
смисъл е и практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК,
II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове. Тази преценка изисква отчитане на общественото разбиране за
понятието "справедливост" на определен етап от развитието на обществото,
въз основа на обществено-икономическите условия, като лимитите на
застрахователно покритие по ЗЗ"ГО имат значение само като ориентир за
конкретната икономическа конюнктура, при която е настъпило увреждането,
без да е самостоятелен критерий за размера на обезщетението /в този смисъл
решение № 104/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., решение
№ 157/28.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3040/2013 г. на ІІ т. о., решение № 215
от 03.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2908/2015 г. на І т. о. и др./.
В изложения по-горе смисъл е и най-актуалната съдебна практика. Така
в Решение № 50033 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 299/2022 г., II т. о., ТК
се казва: Прилагането на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетение за
неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни увреждания
и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на
определени критерии – момента на причиняване на уврежданията,
обстоятелствата, възрастта и общественото положение на пострадалия. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от
деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на
дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства,
обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента,
интензитета и продължителността на болките и страданията, да отчете дали те
продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да
съобрази продължителността и начина на лечение, да прецени какви са
прогнозите за здравословното състояние на увреденото лице, да съобрази
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата. Задълбоченото изследване на
12
общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които
формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за
постигане на целта на чл. 52 от ЗЗД - справедливо възмездяване на
произлезлите от деликта неимуществени вреди.
Предвид заключението на СМЕ, преценявано в съвкупност с писмените
доказателства и показанията на св. А., следва изводът, че са доказани
претърпените от всяко едно от двете пострадали лица неимуществени вреди
– претърпени болки и страдания, респективно, че искът е доказан по
основание. Въпросът е какъв размер на обезщетение би бил справедлив,
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и критериите на понятието
"справедливост", съгласно съдебната практика и установеното обществено
разбиране.
Към момента на ПТП на 27.06.2023г. и двете пострадали лица нямат
навършени 24 години, а именно: Д. С. М., род. на 30.08.1999г. е била на 23
год. 9 мес. и 27 дни, а Д. Д. Ш. е била на 23 год. 1 мес. и 4 дни. Преди
катастрофата и двете млади жени са здрави, работещи, като се е наложило
след катастрофата да отсъстват от работа един месец поради болест. Съдът се
придържа най-вече към заключението на СМЕ, от която се установи, както
следва: по отношение на физическите болки на Д. С. М. – те са свързани с
травма в областта на лявата ръка и левият крак и лекостепенно мозъчно
сътресение, които са и причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.; по отношение на физическите болки на Д. Д. Ш. –те са
свързани с разкъсно-контузна рана по дясната странична повърхност на носа
и лекостепенно мозъчно сътресение, които са и причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. След ПТП и по време на
престоя в болницата, който е 5 календарни дни и в стационара, и двете
пострадали са изпитвали доста силни болки и страдания. Около две седмици
са имали нужда от чужда помощ, не са могли да се обслужват сами и за тях е
полагала непрекъснато грижи св. А.. Оздравителният процес и за двете
пострадали и протекъл нормално, като няма данни за усложнения и за
забавен процес на възстановяване. И двете пострадали са се възстановили от
лекостепенното мозъчно сътресение, като зашеметяване, до четири месеца
след ПТП. Но освен физическите болки, пострадалите са имали емоционални
и душевни страдания, като след ПТП в продължение на месец са останали
неспокойни, уплашени, стресирани, не желаели да говорят за случилото се и
плачели. И към момента, доколкото на 19.09.2024г. е извършен преглед на
двете пострадали от вещото лице по СМЕ и те са се оплаквали, че
продължават да изпитват - болки в областта на лява лакътна и лява гривнена
стави – по отношение на Д. С. М., болки в областта на ляв лакът, болки в
областта на пети пръст на дясната ръка – по отношение на Д. Д. Ш.. И двете
пострадали продължават и към момента да изпитват страх от пътуване,
возене с лек автомобил.
Съобразявайки изложеното и отчитайки претърпените първоначални
силни физически болки, емоционалния и психически шок от преживяното;
13
гладкият, без усложнения и нормално протекъл оздравителен и
възстановителен процес и прогнозата от медицинска гледна точка, че
болките постепенно ще изчезнат и няма да има неблагоприятни последици в
бъдеще за пострадалите; младата възраст и свързаната с нея способност за
по-леко преодоляване на негативните последици от претърпяното и
душевните терзания; сравнително скорошно след ПТП завръщане на работа
след един месец ползване на болничен; обезщетението за неимуществени
вреди, би следвало да се определи на 6000 лв., която сума съдът приема за
адекватен, справедлив еквивалент.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
пострадалите лица, обосновано с твърденията, че са се возили без поставен
предпазен обезопасителен колан и че въпреки, че са знаели, че водачът на
МПС е употребил алкохол, те по собствено желание са поели риска да се качат
в автомобила, с което сами са се поставили в опасност да пътуват с него. В
тежест на ответника е да докаже по пътя на главно и пълно доказване
възражението си за съпричиняване. Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС
17/1963 г. правило „съпричиняване“, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването
на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно.
Безспорно и несъмнено се установи от писмените, гласните
доказателства и от заключенията на САТЕ и СМЕ, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, че пострадалите лица преди ПТП са били заедно в
компания с водача на МПС, който употребил алкохол, те двете по свое
желание тръгват с автомобила, управляван от същия този водач, като двете са
били седнали на задната седалка на лекия автомобил; без предпазни
обезопасителни колани; загледани в телефоните си. И двете експертизи са
категорични, че неизползването на предпазен колан от ищците е допринесло в
голяма степен за настъпване на телесните уважения и че в случай на правилно
поставен предпазен колан телесните увреждания биха били по-леки.
Съдът може да намали обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД, ако се докаже, че пострадалото лице е знаело, че водачът причинил ПТП,
е употребил алкохол. Въпросът дали поведението на пострадалия пътник,
качвайки се в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол е
рисково, и дали то е допринесло за настъпване на вредата спрямо самия
пострадал, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Предпоставка да се определи такова поведение като рисково е наличието на
знание у пострадалия пътник, че водачът е употребил алкохол, или
възможност за узнаване за това при проявена нормална грижа. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия пътник, е необходимо същият да е
знаел, или да е имал възможност да узнае, че в резултат на употребата на
алкохол водачът не е бил в състояние безопасно да управлява автомобила,
14
без да се изисква знание у пътника за точната концентрация на алкохол в
кръвта на водача. В този смисъл е съдебната практика, изложена напр. в
Решение № 22 от 7.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 895/2018 г., II т. о., ТК и във
вр. с тълкувателните разяснения , дадени към т.7 от Тълкувателно решение №
1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК.
Освен това пътувайки в колата без да поставят обезопасителен колан в
съответствие с изискването на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП /Водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани/, двете ищци сами са допринесли за уврежданията,
които не биха получил при ползването на колан. Непоставянето на предпазен
колан от пострадалите лица, возещи се на задната седалка на автомобила, е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат за тях.
Предвид така изложените съображения, съдът намира възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалите лица, за доказано и
основателно. Съдът приема, че съпричиняването от всяка една от
пострадалите е в размер на по 30 % / 10% поради това, че въпреки, че знае,
че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол, без да е нужно да знае
точна концентрация на алкохола в кръвта му, се качва да пътува в автомобила
и 20 % поради това, че и въпреки горното не си поставя
обезопасителен, предпазен колан/, поради което обезщетението следва да се
определи в размер на по 4200 лв. /6000 – 1800/. Доколкото ищците твърдят в
исковата си молба, че всяка една от тях е получила от ответника сумата от по
1500 лв. за обезщетение за неимуществените вреди, то след приспадането и
ответникът следва да заплати на всяка една от ищците сумата от 2700 лв.- за
обезщетение за претърпените неимущствени вреди. Доколкото всеки един от
предявените искове е за сумата от 3500 лв. като частичен от целия за 8500 лв.,
то за сумата над 2700 лв. до претендирания размер от 3500 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва, е
създадена практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 128 по
т. д. № 2466/2018 г.; решение № 60112 по т. д. № 122/2020 г., както и решение
№ 72 по т. д. № 1191/2021 г. на І т. о. на ВКС и Решение № 79 от 4.08.2022 г.
на ВКС по т. д. № 967/2021 г., I т. о., ТК. С цитираната практика е
разграничена отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл.
497 КЗ - от отговорността му за забава като функционално обусловена от
отговорността на делинквента – чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2,
вр. с ал. 3 КЗ. Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяването му от застрахования за настъпилото застрахователното събитие
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от двете дати е най-ранна. В конкретната хипотеза ищците претендират лихва
за забава от датата на предявяване на претенция пред застрахователя
/28.09.2023г./ и от този момент следва да се уважи.
15
По разноските:
Направените от ищците разноски са общо в размер на 480 лв., от които:
280 лв. – заплатени държавни такси и 200 лв. – депозит за СМЕ или
разноските от всяка от ищците са в размер на 240 лв.
Видно от приложените пълномощни и договори за правна защита и
съдействие, всяка от ищците е защитавана от упълномощен процесуален
представител при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. По
силата на чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА адвокатското
възнаграждение следва да се присъди на конкретния адвокат. Съгласно чл.38
ал.2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Право на адвоката е да прецени
дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл. 38 ал.1 т. 1-
т.3 ЗА, за което на основание чл. 38 aл.2 ЗА му се дължи възнаграждение
само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания.
Дължимото адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер, на осн.
чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във вр. чл.2 ал.5 и ал.7 и във вр. чл.7 ал.9 от
същата наредба, за пълномощника на ищците следва да е в размер на общо
2050 лв. /1150 лв. + 650 лв. + 250 лв./. Във връзка с претенциите на
пълномощника на ищците при определяне на адвокатското възнаграждение,
съдът отчита действително, че са проведени общо три открити съдебни
заседания, но не приема, че делото е с особена фактическа и правна сложност.
Съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на
пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение в размер на 1581.42 лв.,
на осн. чл.78 ал.-1 ГПК и във вр. Чл.38 ал.2 ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Направените от ответника разноски са в размер на общо 1870 лв., от
които 600 лв. – за експертизи /400 лв. – за САТЕ + 200 лв. – за СМЕ/; 10 лв. –
депозит за призоваване на свидетел; 1260 лв. – договорено и изплатено в брой
адвокатско възнаграждение. Възражението от пълномощника на ищците,
направено на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника, е неоснователно, съобразявайки
същите разпоредби, при които е определено и неговото възнаграждение, а
именно чл.2 ал.5 и ал.7 и съответно чл.7 ал.2 т.2 и ал.9 от НМРАВ.
С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от иска,
основателно направените разноски от всяка една от двете ищци са в размер на
по 185.14 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, а съразмерно отхвърлената част от
иска, основателно направените разноски от ответника са в размер на по 213.71
лв. След извършване на компенсация между вземанията за разноски на двете
страни, всяка една от двете ищци следва да заплати на ответника сумата от по
28.57 лв. – за разноски по делото, по компенсация.
16
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, Ж.К. „Дианабад“, бул. „Д-р Г.М.
Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори – Т. Д. Т. и Б.
Г. И., чрез пълномощник – юрк. Б. М., съдебен адрес: гр. Варна, Ж.К.
„Възраждане“, бул. „Цар Освободител“ № 150, ет.2, офис 1, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. С. М., ЕГН **********, с адрес в гр. Търговище, ул. *** И на Д.
Д. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр. Търговище, ул. ***, чрез пълномощник
– адв. Б. Ц. И. от АК-София, съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
5, офис 207, сумата в размер на по 2700 лв. на всяко едно от двете
пострадали лица, предявен като частичен иск /целия за сумата в размер на по
8500 лв. на всяко едно от двете пострадали лица/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на причинени увреждания при ПТП на 27.06.2023г., в гр.
Търговище, пътувайки на задната седалка в л.а. марка „Опел“ модел „Корса“ с
peг. № Т 88** КТ, на осн. Чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва от
предявяване на претенцията пред застрахователя – 28.09.2023г. до
окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. М., ЕГН **********, с адрес в гр.
Търговище, ул. *** И от Д. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр.
Търговище, ул. ***, чрез пълномощник – адв. Б. Ц. И. от АК-София, съдебен
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 5, офис 207, иск против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район
„Изгрев“, Ж.К. „Дианабад“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1, представлявано от
изпълнителните директори – Т. Д. Т. и Б. Г. И., чрез пълномощник – юрк. Б.
М., съдебен адрес: гр. Варна, Ж.К. „Възраждане“, бул. „Цар Освободител“ №
150, ет.2, офис 1, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ЗА СУМАТА НАД 2700 лв. до
пълния претендиран размер от по 3500 лв. за всяко едно от двете
пострадали лица, предявен като частичен иск /целия за сумата в размер на
по 8500 лв. на всяко едно от двете пострадали лица/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН **********, с адрес в гр. Търговище, ул. ***
И Д. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр. Търговище, ул. ***, чрез
пълномощник – адв. Б. Ц. И. от АК-София, съдебен адрес: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 5, офис 207, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, Ж.К.
17
„Дианабад“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1, представлявано от
изпълнителните директори – Т. Д. Т. и Б. Г. И., чрез пълномощник – юрк. Б.
М., съдебен адрес: гр. Варна, Ж.К. „Възраждане“, бул. „Цар Освободител“ №
150, ет.2, офис 1, сумата в размер на по 28.57 лв. всяка една от двете,
представляващи разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, район „Изгрев“, Ж.К. „Дианабад“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1,
представлявано от изпълнителните директори – Т. Д. Т. и Б. Г. И., чрез
пълномощник – юрк. Б. М., съдебен адрес: гр. Варна, Ж.К. „Възраждане“, бул.
„Цар Освободител“ № 150, ет.2, офис 1, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б. Ц. И. от
АК-София, съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 5, офис 207,
упълномощен процесуален представител и на двете ищци, сумата в размер
на 1581.42 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от предявените частични искове, на осн. чл.78 ал.1 ГПК и
чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
18