РЕШЕНИЕ
№ 803
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330113145 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е.Е. Ш. против „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД, както
следва:
за признаване за установено между Е.Е. Ш. и „Кредисимо“ ЕАД, че
клаузата на чл. 4, ал.1 от Договор за потребителски кредит №
*********** г., сключен между страните е нищожна поради неспазване
на нормите на чл. 11, т.9 и т.10, чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 143, ал.1 ЗЗП;
за признаване за установено между Е.Е. Ш. и „Ай Тръст“ ЕООД, че
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните
като обезпечение на Договор за потребителски кредит №
************г., сключен между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е нищожен
поради неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и т.10, чл. 19, ал.4 ЗПК и чл.
143, ал.1 ЗЗП;
В исковата молба се излагат съображения, че между ищцата и
„Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №
*********** г., по силата на който ищцата е получила от ответника сумата в
1
размер на 800 лева, която същата следвало да върне, заедно с лихви и такси,
всичко в размер на 875,20 лева. Посочва се, че на основание чл. 4, ал.1 от
Договора за потребителски кредит ищцата сключила с ответника „Ай Тръст“
договор за предоставяне на поръчителство. Въз основа на последния ищцата
следвало да заплати на ответника сумата в размер на 780,58 лева на 10
месечни вноски. В исковата молба се излагат съображения, че както клаузата
на чл. 4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № ******************г.,
сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, така и сключения по
повод неговото обезпечение Договор за предоставяне на поръчителство
между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД са нищожни, доколкото сумата за
предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР, по който начин се
заобикаля нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК, не е установен механизмът на
изчисляване на ГПР, като посоченият такъв в договора за потребителски
кредит не съответства на реалния. Последното според ищеца представлява и
нелоялна търговска практика и нарушава нормата на чл. 10а, ал.1 ЗПК.
Посочва се, че със сключването на договора за поръчителство, на ищеца не е
доставена реално извършена услуга, както и че ответните дружества
представляват свързани лица.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
„Кредисимо“ ЕАД, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявената искова претенция по отношение на
ответника. Признава се, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № ************ г., по силата на който ответникът
предоставил на ищеца сумата в размер на 800 лева, при годишен лихвен
процент в размер на 20 % и годишен процент на разходите в размер на 21,95
%. Съгласно приложения по договора погасителен план, ищецът следвало да
върне предоставената сума на 10 месечни вноски, всяка в размер на 76,92
лева или общата сума в размер на 800 лева. Възразява се обаче, че клаузата на
чл. 4, ал.1 от договора се явява нищожна поради неспазване на разпоредбата
на чл. 11, т.10 ЗПК, доколкото дължимата сума за предоставяне на
поръчителство е следвало да бъде включена в ГПР. Според ответника
сключването на договор за поръчителство е била предвидена в договора
възможност, не и задължение на ищеца, доколкото при кандидатстване
2
последният е можел да избере услуга: „предоставяне на необезпечен кредит“.
Излагат се доводи, че при сключването на договора за кредит, не е било ясно
дали длъжникът ще сключи договор за поръчителство, поради което било
невъзможно възнаграждението да бъде включено в ГПР. Посочва се, че
ищцата не е въведена в заблуждение, като на същата е представена цялата
необходима информация за информирано решение за сключване на
процесния договор. Сключеният договор с ответника „Ай тръст“ ЕООД
представлява отделно правоотношение с уговорени параметри на договора
между страните, които са го сключили.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил и отговор на искова молба от „Ай
Тръст“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Посочва се, че действително между ищеца и „Кредисимо“
ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №*********** г., по силата
на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 800 лева, при
годишен лихвен процент в размер на 20 % и годишен процент на разходите в
размер на 21,95 %. Признава се и че между ищеца и ответника „Ай Тръст“
ЕООД е сключен договор за поръчителство от ********* г., по силата на
който дружеството се е съгласило да поеме солидарно с ищеца дълга му към
„Кредисимо“ ЕАД, за което се дължало месечно възнаграждение в размер на
63,06 лева за периода на действие на договора. Ищецът имал възможност да
се запознае предварително със съдържанието на договора за предоставяне на
поръчителство, като преди неговото сключване същият е имал възможност да
избере услугата „необезпечен кредит“ или да представи декларация. Излагат
се доводи, че възнаграждението за поръчителство не представлява разход по
кредита, поради което не следвало да се включва в ГПР. Сключването
посочения договор представлявало единствено възможност, не й договорно
задължение. Според ответника сключеният договор няма характер на договор
за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а на договор за поръчка, по
който страна не е „Кредисимо“ ЕАД, поради което и не следва
възнаграждението по него да се свързва с договора за потребителски кредит.
Последният бил сключен преди сключване на договора за поръчителство,
поради което и кредиторът бил в невъзможност да включи възнаграждението
3
за поръчителство като разход по кредита. Навеждат се доводи, че ищецът е
имал възможност да се откаже от договора за кредит в предвидения в ЗПК
14-дневен срок, в който случай не би се дължало и възнаграждение по
договора за поръчителство.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че на ******* г. между ищцата и
„Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *********
/л.15-17/, по силата на който ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на
ищцата сумата в размер на 800 лева, при уговорен лихвен процент в размер на
20 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 21,95 %, която
сума, заедно с лихви и такси следвало да бъде върната на ищцата на 10
погасителни вноски, всяка в размер на 87,52 лева. В договора било посочено,
че ищцата следва да представи обезпечение на кредита в зависимост от
избрания от нея вид обезпечение – да представи на ответника банкова
гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор
за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице /поръчител/ в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. На база на посочения договор за
кредит между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство от ******* г. /л.63-66/, по силата на който
поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с
Кредисимо, по силата на който да отговаря солидарно с ищцата за всички
задължения по договора за кредит. Срещу посоченото задължение ищецът
следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер
на 63,06 лева месечно за срока на договора за кредит, видно от приложение
№ 1 към договора за предоставяне на поръчителство /л.66/.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение,
че между "Кредисимо" ЕАД като заемодател и ищцата като заемател, е
4
възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в
размер от 800 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристики на
потребителски договор е и Договорa за предоставяне на поръчителство от
************г., сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на
този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на
поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на
поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от
валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в
настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения
(особено предвид обстоятелството, че ответникът "Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД и в тази връзка
кредиторът и поръчителят са свързани лица).
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на ответника
банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички
задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя
дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (800 лева).
5
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Тоест,
поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави - обезпечение от одобрено от ответника "Кредисимо" ЕАД
дружество. Това дружество е именно другият ответникът в настоящия процес-
„Ай Тръст“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.
Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето
на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другото обезпечение е на практика невъзможно за
осъществяване от длъжника.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора
за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
6
ГПР е 21,95 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид
предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и
следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая,
акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се
възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов
ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно
( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и
отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се
приеме, че клаузата на чл. 4, ал.1 от договора за потребителски кредит е
нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД – поради противоречие
с имепративната разпоредба на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. От това следва и че
договорът за поръчителство, бидейки акцесорен, губи своето основание, а
оттам и всички заплатени по него суми подлежат на връщане.
7
Впрочем, самият Договор за предоставяне на поръчителство изначално
е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в
полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и
само в полза на кредитора "Ай Тръст" ЕООД, за което цялото възнаграждение
е поето от потребителя. Нещо повече- в случай, че поръчителят „Ай Тръст“
ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес
срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 4, ал. 2 от договора за
поръчителство). Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора
за поръчителство, което е в размер на 630,60 лева, ищецът - потребител не е
получил каквато и да било услуга.
Предвид изложено, настоящият съдебен състав намира, че така
сключеният договор за предоставяне на поръчителство се явява нищожен,
доколкото е сключен в противоречие с императивни материалноправни
разпоредби – чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК
има ищецът. От страна на същия обаче не са представени доказателства за
извършени такива, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат в размер на 600 лева по чл. 38 ЗАдв.
съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които следва да се присъдят на адв. М..
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в
настоящото производство, следва на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева по двата
обективно кумулативно съединени искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
клаузата на чл. 4, ал.1 от сключеният между Е.Е. Ш., ЕГН: **********, и
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, договор за потребителски кредит №
**********г. е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД поради
8
противоречие със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
сключеният между Е.Е. Ш., ЕГН: **********, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:
*********, договор за предоставяне на поръчителство от ******г. е нищожен
на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М., АК – *****, със
служебен адрес: ***********, сумата от 300 лева /триста лева / - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Е.Е. Ш., ЕГН:
**********, в производството по настоящото гр.д. № 13145/2021 г. на
Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М., АК –
**********, със служебен адрес: *************, сумата от 300 лева /триста
лева / - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца Е.Е. Ш., ЕГН: **********, в производството по настоящото гр.д. №
13145/2021 г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Пловдив сума в размер
от 50 лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения
иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Пловдив сума в размер
от 50 лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения
иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
9