РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330202106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш Серия Г, № 0037044, издаден от
ОДМВР-Пловдив, с който на БУДЖАК ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2000.00 лева.
С жалбата се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност
на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата и моли за потвърждаване на ЕФ. Прави възражение за прекомерност
за заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
представената разписка процесния ЕФ е връчен на 13.03.2022, жалбата е
входирана на 18.03.2022г., поради което 14-дневния преклузивен срок по
1
смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП се явява спазен.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
В ЕФ е посочено, че е издаден за това, че 08.09.2021г., в 12:25 часа, в
Село Черноземен, улица 27-ма до дом 15, посока на движение от село Граф
Игнатиево към село Черноземен, при ограничение на скоростта 50
километра в час въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс от минус
3 километра в полза на водача от измерената скорост с МПС ФОРД
ТРАНЗИТ ФТ 430 вид ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ с регистрационен номер
******* е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ) ,
заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 511.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.
Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
Освен това с ТР 1/2014 на ВАС се прие, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции .
Той се приравнява по правното си действие едновременно към АУАН и
НП.
Затова при очертаване на задължителното съдържание на ЕФ
субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намерят и
задължителни указания на ППВС 1/1953, според което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден
правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се
приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този
минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва
да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от
доказателствата по делото.
2
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен
факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния
процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция , а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери
приложение при оспорване на електронни фишове пред съда.
Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд.
Приложени към процесния случай гореизложените принципни
положение водят до следните изводи:
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638,
ал.1 КЗ и чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността
на дееца с електронен фиш за вменения административен състав следва да
са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
-наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
-за процесното МПС да няма сключен валиден договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност;
3
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
-управлението да е установено с АТСС.
На следващо място, за да възникне въобще задължение за собственика
да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност по смисъла на
чл. 483, ал.1, т.1 ЗДвП, МПС следва да не е спряно от движение.
Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни
обстоятелства:
че МПС не е спряно от движение;
че с АТСС е заснето „управление“ на МПС, тоест неговото движение
по отворената за обществено ползване пътна мрежа;
че към датата на заснетото управление за МПС „липсва сключена
валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
следва не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да
са описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в
предмета на доказване по делото.
В процесния ЕФ липсва отразяване на което и да било от посочените
съставомерни обстоятелства, като използваната техника за описание на
фактическите признаци на нарушението, чрез посочване, че е установено
нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), без изобщо да е
конкретизирано какво е то, не отговаря и на най-елементарните
изисквания за съдържание на ЕФ.
В случая порокът е още по съществен, доколкото описанието на
нарушението в ЕФ, освен че е непълно, е и изцяло неясно и объркващо,
предвид факта, че при внимателен прочит на фактите изложени в ЕФ е видно,
че те всъщност са относими към нарушение на режима на скоростта по
ЗДвП, а не по КЗ.
Беглото посочване, че с действията си нарушителят е допуснал
„нарушение на Кодекса на застраховането“ би могло да бъде до някаква
степен мислимо при положение, че в КЗ беше уреден само един единствен
административен състав (което видно от чл. 635-чл. 646г КЗ, не е така),
като дори тогава би се поставил въпроса за правото на защита на наказания
субект, предвид пълната липса на изложение на относими съставомерни
факти в ЕФ.
4
Посоченото се явява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ,
доколкото същият не отговаря на законоустановените изисквания за
реквизити.
В този изричен смисъл е и трайната практика на съдилищата от
страната, като особено внимание заслужават най-актуалните Решение №
1001 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 729 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2027 от 12.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2220 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, при
които ЕФ за същото по вид нарушение, е отменено поради нарушение на
изискванията за реквизити при значително по-добро описание на
съставомерните белези на извършеното нарушение.
В случая констатираните пороци при описание от фактическа страна на
съставомерните признаци на допуснатото нарушение няма как да бъдат
санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му
обвинение едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието
вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на
защита.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП ,
тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се
повдига административното обвинение и акта, с който се налага наказанието,
този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
Допуснатия порок изразяващ се в пълна липса на изложение в ЕФ на
каквито и да било факти относими към евентуално извършеното нарушение
5
на кодекса на застраховането и неговия вид по никакъв начин не се санират
от цифровото посочване в ЕФ на нарушените норми от КЗ.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в
теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране
правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са
надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна
квалификация и правилното приложение на материалния закон са в
контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на
районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/
извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически
положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на каквото
и да било изложение на релевантни съставомерни факти обаче, единственото
правомощие на съда е да отмени ЕФ.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че порока в
дейността на наказващия орган не може да бъде извинен от обстоятелството,
че ЕФ се издава съгласно одобрен образец . На съда са служебно известни
ЕФ, Серия Г за липсваща застраховка гражданска отговорност по АНД
4984/2021 и АНД 5103/2021 по описа на настоящия състав, които са били
потвърдени, тъй като са съдържали надлежно описание на всички
гореизброени съставомерни обстоятелства от фактическа страна, тоест
утвърдения образец е изцяло съвместим с надлежно описания на
допуснатото нарушение от фактическа страна, от което е видно, че
пороците в процесния ЕФ се дължат на допусната небрежност от страна на
контролните органи, а не на обективните ограничения свързани с бланката-
образец на ЕФ.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
6
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото следва да се присъди минималния размер съгласно чл.
18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в
изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.
В случая обаче уговореният и заплатен размер от 300 лева е даже
по-нисък от минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 2000 лева, поради което следва да се присъди
изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г, № 0037044, издаден от ОДМВР-
Пловдив, с който на БУДЖАК ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 2000.00 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на БУДЖАК ЕООД , ЕИК
********* сумата от 300 лева, представляваща разноски пред Районен съд за
адвокатско представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7