Решение по дело №504/2019 на Районен съд - Исперих

Р Е Ш Е Н И Е  № 260108

 

 

гр. Исперих,  21.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, в съдебно заседание при закрити врата, проведено на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря Детелина Витанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 504  по описа за 2019 г. на Районен съд – Исперих, за да се произнесе, съобрази следното:

Исковото производство с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е  искова молба от Б. В Х. с ЕГН********** ***, А.Б.Д. с ЕГН ********** ***, А.Б.Х. с ЕГН ********** *** и С.Б.М. с ЕГН ********** ***, всички действащи чрез адвокат В.С.Д. ***, с която молят да бъде прието за установено по отношение на ответниците Б.М.Х. с ЕГН ********** и Х.Н.Х. с              ЕГН **********,***, че всеки от ищците е собственик на 1/5 ид. част от следните недвижими имоти: поземлен имот – парцел I-480 с площ по документи 646 кв.м.,. заедно с построените постройки: жилищна сграда 18 кв.м., жилищна сграда 62 кв.м., мазе 30 кв.м., второстепенна сграда  8 кв.м. – подобрения и приращения и поземлен имот XVIII в кв. 81 с площ 645 кв.м., находящи се в село С на ул.“П“ №, община С, област Разград в качеството им на наследници на своите родители – Б.Х. К с ЕГН **********, починал на 09.04.1999 г. и К А. К с ЕГН **********, починала на 04.05.1999 г. В исковата молба ищците посочват, че са собственици по наследство на описаният недвижим имот.  Ответникът бил син на тяхна сестра, живееща в село Р и той бил допуснат да живее със съпругата си в имота през 2001 година след сватбата си, с уговорка да си събере пари и да си купи къща на друго място. Ищците твърдят, че никога не са се отказвали от владението над имота, посещавали са го през отпуски, ваканции, имали са намерение да си строят допълнителни постройки в дворното място, всеки от наследниците, за да си канят гости, когато пребивават в Б. Твърдят, че ответниците са въвели в заблуда нотариуса при издаване на констативния нотариален акт в тяхна полза, тъй като към момента на издаване на акта не е било упражнено 10 годишно необезпокоявано владение от страна на Б.Х. и Х.Х.. Ищците твърдят, че винаги са били със съзнанието, че имота е техен, че те са собственици по наследство и не са се отказвали от своите идеални части, нито са давали повод на двамата ответници да си мислят, че имота им е подарен от всички наследници. Останали крайно изненадани, когато през лятото на 2019 година установили, че ответниците са си извадили документ за собственост за целият имот и затова са предприели съдебни действия за установяване собствеността над имота. Молят да се отмени издаденият констативен акт за собственост в полза на ответниците. По изложените съображения молят искът да бъде уважен изцяло. Заявяват искания по доказателствата – да бъдат приети писмените доказателства приложени към исковата молба, да бъде извършен разпит на свидетели, изискани са писмени доказателства от нотариус Радомир Александров, молят ответниците да бъдат задължени да представят документ за сключен граждански брак.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците                       Б.М.Х. и Х.Н.Х.,***, с който заявяват, че оспорват предявеният иск и молят той да бъде отхвърлен по същество. Твърдят, че не отговаря на истината твърдението на ищците, че ответниците са сключили граждански брак през 2001 година. Сочат, че манифестирали намерението си да владеят имота като свой още на 04.12.1999 година. Сочат, че ищцата С.М. обещала на майката на ответника, че процесният имот щял да бъде семейния дом на ответниците. Били подали данъчна декларация от името на ответника, че последният е собственик на целият имот още на 21.01.2000 година. Твърдят, че в тяхна полза изтекла 10 годишна придобивна давност на 23.06.2009 година и тогава се снабдили с документ за собственост. Манифестирали, че са собственици на имота още преди издаване на констативният акт, чрез подаване на данъчни декларации в общината на 25.05.2009 година. Изтъкват още, че още като заживели в имота партидите за вода и ток били прехвърлени на името на ответника. Ответниците оспорват твърдението, че ищците са владели имота чрез своите съпрузи и деца. С изключение на ищеца А.Б.Х., всички ищци живеели от години в Република Т със семействата си.  Никога до момента не са се интересували от имота, не плащали данъци, комунални сметки и не са инвестирали пари в поддръжката и облагородяването на имота. Когато посещавали имота за празници и по време на отпуска, отсядали в имота като гости на ответниците. В обобщение ответниците заявяват, че третират имота като свой от 04.12.1999 година и правомерно след изтичане на 10 годишен давностен срок на владение са се снабдили с акт за собственост над целия имот. Представят писмени доказателства, които молят да бъдат приети. Молят да им се даде възможност  да сочат  гласни доказателства в процеса.  

В първото с.з. процесуалният представител на ответниците посочва, че придобивната давност е изтекла към 23.06.2009 г. Допълва, че към датата на завеждане на исковата молба също е изтекла придобивната давност.

Ищците чрез процесуалния си представител поддържат исковата молба. Ищецът А.Х. посочва, че когато ответникът Б.Х. решил да сключва брак, нямало къде да живее със съпругата си Х.Х.. По тази причина всички ищци ги допуснали да живеят в процесния имот. Изтъква, че в къщата още има негови документи. До завеждането на ИМ често ходил в с. С и отсядал в имота, без да предполага, че ищците са се снабдили с констативен нотариален акт. Дори майката на ответника отрекла този факт, когато ищците разбрали и поискали обяснение от нея. Твърди, че свидетелите на ответната страна са лъжесвидетелствали. Моли за справедливост.

Процесуалният представител на ищците моли съда да уважи предявения иск. Счита, че събраните доказателства безспорно установяват обстоятелството, че ищците не са загубили владението върху процесния имот. Изразява мнение, че ответната страна не са доказали манифестиране на намерението им да своят имота. Аргументира становището си като посочва, че ищецът Б.Б. е работил по поддържането на къщата, знаейки че е собственик. Изтъква, че няма как да е изтекъл давностен срок от 05.08.2000 г. до 23.06.2009 г. Моли съда да им присъди направените по делото разноски и представя списък.

Процесуалният представител на ответниците приема за доказано обстоятелството, че ответниците са установили владение върху имота на 04.12.1999 г. и от този момент нататък са упражнявали явно и необезпокоявано владение. Посочва, че когато са сключили брак, техните роднини са решили да им отстъпят процесния имот. Изтъква, че освен събраните гласни доказателства, са представени множество писмени такива. Посочва, че всички са приемали ответниците като собственици, докато един от ищците не решил да се устрои за сметка на ответниците. Изразява недоумение как в продължение на двадесет години ищците не се интересували от имота. Становището му е, че ищците не са оборили законовата презумпция, че който владее, владее за себе си. Моли съдада отхвърли исковете и да им присъди направените разноски. Прави възражение да не се присъжда допълнителен адвокатски хонорар от 300,00 лева, тъй като няма приложени доказателства в тази връзка.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че преди смъртта на Б.Х. К и К А. К, именно последните са собственици на: дворно място в с. С от 670 кв. м. с неуредени регулационни отношения, съставляващ парцел I-480 в кв. 60, както и празно дворно място в с. С от 520 кв. м. с неуредени регулационни отношения, съставляващ парцел V-480 в кв. 60. Това е видно от приложеният нотариален акт на л. 147, приет към доказателствата.

След смъртта на Б.Х. К и К А. К за известно кратко време имотите били необитаеми. Видно от приложените удостоверения за наследници, след смъртта си двамата оставали следните наследници по закон: С.Б.М., С Б. А Б.Б.Х., А.Б.Х. и А.Б.Д.. При изслушването на обясненията на ищците А.Х. и Б.Х. същите са заявили, че са снабдили сестра си С Б. Ас пълномощно  да представлява останалите наследници пред различните органи. С пълномощното не били предоставени права за разпоредителни сделки с имота. Заедно всички взели решение да предоставят имота на ответника Б.Х. и да го стопанисва и поддържа, именно защото последният нямало къде да живее след сватбата си. Свид. ЮШ, дъщеря на ищцата  С.Б., посочва че е кръстница на сватбата на ответниците, но няма спомен да им е давала ключовете за процесния имот. Свид. Х М сочи, че „май на сватбата“ близките на ответниците са им дарили къщата. Свид. Б М твърди, че в С имало легенда, че на сватбата близките на ответниците са им подарили ключовете от къщата.

След обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 443 от 2009 г. на 23.06.2009 г. нотариус Радомир Александров с рег. № 254 на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Исперих издал Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1, том V, рег. № 3950, вписан в Службата по вписвания на 23.06.2009 г. С него ответниците са признати за собственици по давностно владение на Поземлен имот – парцел I-480  в квартал 81 с площ по документи 646 кв.м., заедно с построените постройки: жилищна сграда 18 кв.м., жилищна сграда 62 кв.м., мазе 30 кв.м., второстепенна сграда  8 кв.м. – подобрения и приращения и Поземлен имот XVIII в кв. 81 с площ 645 кв.м., находящи се в село С на ул.“П“ №, община С, област Р.

От приетото към доказателствата удостоверение за идентичност се установява, че урегулиран поземлен имот I-480 в квартал 81, описан в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1, е идентичен с части от парцели  I-480 и II-479 в кв. 60 по плана на С от 1972 г., а урегулиран поземлен имот XVIII в кв. 81, описан в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1, е идентичен с части от парцели  XII-480, V-480, II-479 и I-480 в кв. 60 по плана на С от 1972 г. Не е спорно между страните, че описаните в двата НА имоти са идентични.

Не е представена нотариалната преписка, поради унищожаване на нотариалното дело  и изтичане срока на съхранение.

През годините ответниците се грижили за имота, закупували материали и правили ремонти.

Ищецът Б.  Х. посочва, че заедно с ответника Б.Х. е правил ремонти в имотите през 2006 г. на покрива, 2012 г. отново на покрива, през 2017 г. е направена ограда, тротоар и е излят бетон в двора на къщата. След това е помагал за изолацията на северната стена, а пред 2018 г. М Х. – М е измазал къщата. Ищецът Б.Х., че както те, така и ответника, са участвали при закупуването на материали за поддръжка на къщата. Ищецът също сочи, че всеки от наследниците е помагал, закупувайки материали за поддържане на имота. Тези доказателства не са опровергани от доказателствата, събрани по искане на ответната страна. Напротив, свид. Б М. посочва, че когато ответникът е правил ограда, ищецът Б.Х. бил в имота. Последното кореспондира с обясненията на ищеца Х..

Въз основа на така изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

При отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът може да се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възникнало или е било погасено.

От събраните по делото гласни доказателства, съдът приема за безспорно и категорично доказано, че процесните имоти са останали по наследство от Б.Х. К и К А. К. Установено е, че ответниците обитават процесните имоти от 05.08.2000 г. Не е спорно, че и след тази дата ищците и техни роднини са посещавали в различни периоди процесните имоти – при посещението си в България по време на отпуск, доколкото повечето от тях живеят в Турция, както и по религиозни празници. Спори се единствено дали те са посещавали имотите като гости. Спори се и дали е имало предаване на ключовете от страна на ищците на сватбата на ответниците и какво точно е символичното значение на едно такова предаване.

Поначало упражняването РЅР° фактическата власт продължава РЅР° основанието, РЅР° което Рµ започнало, докато РЅРµ Р±СЉРґРµ променено. Р’ случая ответниците РЅРµ СЃР° наследници РЅР° Р‘.РҐ. Рљ Рё Рљ Рђ. Рљ. Съгласно тълкувателната съдебна практика, Р·Р° РґР° СЃРµ приеме, че придобивната давност РёРјР° действие ex lege означава, че СЃ оглед разглежданата РѕС‚ общата теория РЅР° правото класификация РЅР° юридическите факти, като юридически факт придобивната давност Рµ юридическо събитие, РІ чийто фактически състав РїРѕ определение нормативно СЃРµ включват събития РѕС‚ физическия СЃРІСЏС‚ или психични състояния без участие РЅР° активни съзнателни преживявания РЅР° човека. Фактическият състав РЅР° владението съгласно С‡Р». 68, ал. 1 РѕС‚ Р—РЎ РІРєР»СЋС‡РІР°, както обективния елемент РЅР° упражнявана фактическа власт, така Рё субективния елемент вещта РґР° СЃРµ държи като СЃРІРѕСЏ. След като владението Рµ съзнателен акт, то следва, че придобивната давност Рµ сложен юридически факт РѕС‚ категорията РЅР° правомерните юридическите действия, които РїРѕ определение обхващат като СЃРІРѕР№ елемент наличието РЅР° представи Рё желания, насочени РєСЉРј установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението Рё погасяването РЅР° права Рё задължения (представляващи субективния елемент РѕС‚ предметното РёРј съдържание), както Рё тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено РєСЉРј сетивното РјСѓ възприемане РѕС‚ РґСЂСѓРіРё СЃ цел РґР° СЃРµ разкрият тези преживявания Рё представи (представляващо обективния елемент РѕС‚ предметното РёРј съдържание). Р’ случая ответниците следва РґР° СЃР° демонстрирали СЃРїСЂСЏРјРѕ всеки РѕС‚ ищците намерението СЃРё РґР° СЃРІРѕСЏС‚ имотите като СЃРІРѕРё РїРѕ явен Рё недвусмислен начин, РґР° СЃРµ показва отричане владението РЅР° собствениците Рё тези действия РґР° СЃР° доведени РґРѕ тяхно знание. РџРѕРґРѕР±РЅРё действия РѕС‚ страна РЅР° претендиращите ответници РЅРµ Р±СЏС…Р° доказани, включително СЃ продължителност достатъчна РґР° РѕР±РѕСЃРЅРѕРІРµ придобиване РЅР° собствеността РІСЉСЂС…Сѓ чуждите идеални части - непрекъснато Рё необезпокоявано владение РІ продължение РЅР° повече РѕС‚ десет РіРѕРґРёРЅРё (чл. 79, ал. 1 РѕС‚ Р—РЎ). Само материалното държане РЅР° вещта Рё волята фактическата власт РґР° СЃРµ упражнява Р·Р° себе СЃРё, РЅРµ СЃР° достатъчни РґР° произведат гражданските последици, които произтичат РѕС‚ владението, РІ това число придобиването РїРѕ давност РЅР° владяната вещ. Р—Р° РґР° Рµ налице владение, РіРѕРґРЅРѕ РґР° произведе тези правни последици, Рµ необходимо упражняването РЅР° фактическата власт Р·Р° себе СЃРё РґР° Рµ постоянно Рё непрекъснато (РґР° РЅСЏРјР° случаен характер, Р° РґР° Рµ израз РЅР° воля, трайно РґР° СЃРµ държи вещта РїРѕ начин, препятстващ евентуалното владение РЅР° РґСЂСѓРіРё лица), РґР° Рµ СЃРїРѕРєРѕР№РЅРѕ (РґР° РЅРµ Рµ установено СЃ насилие), РґР° Рµ СЏРІРЅРѕ (РґР° РЅРµ Рµ установено РїРѕ СЃРєСЂРёС‚ начин, РґР° СЃРµ упражнява така, че всеки заинтересован РґР° може РґР° научи Р·Р° това Рё РґР° Рµ несъмнено, С‚.Рµ. РґР° РЅСЏРјР° съмнение, че владелецът държи вещта, както Рё Р·Р° това, че СЏ държи Р·Р° себе). Според СЃСЉРґР° осъщественото РѕС‚ ответниците владение РІСЉСЂС…Сѓ процесните имоти РЅРµ РїРѕРєСЂРёРІР° тези критерии. Р’ С…РѕРґР° РЅР° делото РЅРµ Р±СЏС…Р° установени каквито Рё РґР° било обстоятелства, които РґР° обосноват РёР·РІРѕРґ, че ищците СЃР° изгубили правото СЃРё РЅР° собственост РІСЉСЂС…СѓВ  процесните имоти. РќСЏРјР° валидно извършени РѕС‚ нея действия РЅР° разпореждане СЃ техните идеални части, като РЅРµ СЃРµ доказа РґРѕСЂРё Рё намерение РѕС‚ тяхна страна РґР° отстъпят РїРѕРґ каквато Рё РґР° било форма собствените СЃРё права РІСЉСЂС…Сѓ имота РІ полза РЅР° ответниците. Дори Рё РґР° СЃРµ приеме, че Рµ имало предаване РЅР° ключовете РѕС‚ РЅСЏРєРѕР№ РѕС‚ ищците, това РЅРµ означава автоматично съгласие Р·Р° отстъпване правата РЅР° всеки РѕС‚ ищците РІ полза РЅР° ответниците. Още повече, че РЅРµ Рµ извършено дарение РІСЉРІ формата, която СЃРµ РёР·РёСЃРєРІР° РѕС‚ закона. РЎСЉРґСЉС‚ приема Р·Р° доказано обстоятелството, че ищците СЃР° участвали РїСЂРё закупуване РЅР° материали Р·Р° поддържане РЅР° имота заедно СЃ ответниците Рё влагайки труда СЃРё, което Рµ индиция, че СЃР° възприемали имота като собствен. РџСЂРё това СЃР° извършвани ремонти след 2009 Рі., Р° ответниците РЅРµ СЃР° СЃРµ противопоставили РїРѕ никакъв начин РЅР° участието РЅР° ищците РїСЂРё поддръжката РЅР° имотите, въпреки че вече СЃР° СЃРµ били снабдили СЃ нотариален акт. Р’ тази РІСЂСЉР·РєР° следва РґР° СЃРµ отбележи също, че извършваните РѕС‚ ответниците дейности РЅР° обикновено управление СЃРїСЂСЏРјРѕ имотите, свързани СЃ поддръжката, като ремонти Рё подобренията, извършени само РѕС‚ тях, както Рё липсата РЅР° противопоставяне РѕС‚ страна РЅР° ищците, включително заплащането РЅР° данъци, РЅРµ СЃР° достатъчно основание РґР° СЃРµ приеме, че те СЃР° променили отношението СЃРё РґР° СЃРІРѕСЏС‚ имота, нито съставляват СЏРІРЅР° демонстрация РѕС‚ страна РЅР° ответниците, че владеят имотите само Р·Р° себе СЃРё, РіРѕРґРЅРѕ РґР° РѕР±РѕСЃРЅРѕРІРµ претенцията РёРј.  РџСЂРѕРјСЏРЅР°С‚Р° РїРѕ начало трябва РґР° СЃРµ манифестира Рё осъществи чрез действия, отблъскващи владението РЅР° ищците Рё установяващи СЃРІРѕРµРЅРµ.

Според съда ищците доказаха категорично правата си на съсобственост върху процесния имот на съответните на всеки от тях по 1/5 идеални части, което им дава право да търсят защита на това свое право срещу всяко лице, като претендират съдебно установяване със сила на присъдено нещо, че са съсобственици по наследство на процесните имоти.

Ответниците от своя страна не доказаха възражението си, че са придобили имотите изключително за себе си на заявеното от тях основание  - придобивна давност.

         Обобщавайки изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за собственост следва да бъде изцяло уважен.

         Изходът от повдигнатия материално правен спор за собственост, обуславя интерес от отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на издадения в охранителното производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 1, том V, рег. № 3950 по нотариално дело № 443/2009 г., вписан в Службата по вписвания на 23.06.2009 г., с който НА ответниците легитимират по отношение на процесните имоти оспорените им от ищците права. По делото по безспорен начин се доказа, че липсват елементи от фактическия състав на придобивното основание, ползващо ответниците, което оборва и констатациите по този акт.

По разноските и предвид изхода на спора: Ищцовата страна претендира разноските по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Ищците са представили доказателства за заплатени суми на такси (общо 420,00 лева) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, които следва да бъдат заплатени от ответниците.

         Воден от изложените съображения, съдът  

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК по отношение на ответниците Б.М.Х. с ЕГН ********** и Х.Н.Х. с ЕГН **********,***, че всеки от ищците Б. В Х. с ЕГН********** ***, А.Б.Д. с ЕГН ********** ***, А.Б.Х. с ЕГН ********** *** и С.Б.М. с ЕГН ********** ***, е собственик на по 1/5 (една пета) ид. част от следните недвижими имоти: Поземлен имот – парцел I-480 с площ по документи 646 кв.м., заедно с построените постройки: жилищна сграда 18 кв.м., жилищна сграда 62 кв.м., мазе 30 кв.м., второстепенна сграда  8 кв.м. – подобрения и приращения и Поземлен имот XVIII в кв. 81 с площ 645 кв.м., находящи се в село С на ул.“П“ № , община С, област Р, в качеството им на наследници на своите родители – Б.Х. К с ЕГН **********, починал на 09.04.1999 г. и К А. К с ЕГН **********, починала на 04.05.1999 г.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение от 23.06.2009 г. № 1, том V, рег. № 3950 по нотариално дело № 443/2009 г. по описа на нотариус Радомир Александров с рег. № 254 на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Исперих, който нотариален акт е вписан в Службата по вписвания на 23.06.2009 г., с който в производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК ответниците Б.М.Х. с ЕГН ********** и Х.Н.Х. с ЕГН ********** са признати за собственици по давностно владение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОПРЕДЕЛЯ на ищците на основание чл. 115, ал. 2 от ЗС шестмесечен срок от влизане в сила на съдебното решение  да впишат същото в Служба по вписвания – гр. Исперих.

ОСЪЖДА ищците Б.М.Х. с ЕГН ********** и Х.Н.Х. с ЕГН **********,***, да заплатят на ищците сумата от 1620,00 (хиляда шестстотин и двадесет лева), представляващи разноски по настоящото производство.

 

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

    Силвина Йовчева