Решение по дело №442/2018 на Апелативен съд - Варна

                                                Р Е Ш Е Н И Е

                                                         № 113

                                       01.08.2019 г. гр.Варна

                             

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, първи състав в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

                                                                          Светослава Колева

 

 

Секретар СОНЯ ДИЧЕВА

Прокурор ИВАН ТОДОРОВ

Разгледа докладваното от съдия Денева

ВНОХД №442 по описа за 2018 г. на АС-Варна

 

 

         Производството по делото е образувано по жалба на подс.С.Д.М., по жалба на адв.М.М.-САК, защитник на подс.С.М. и по жалба на адв.К.К.-САК, против присъда на ОС-Добрич, с която подс.С.М. е бил признат за виновен и на основание чл.282 ал.2 във вр. ал.1 от НПК във вр. чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години.

         На основание чл.37 ал.1 т.6 вр. чл.49 ал.2 от НК подс.С.М. е бил лишен от право да заема държавна или обществена длъжност за срок от пет години.

         Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

         Съдържанието на подадените жалби от подс.С.М., както и от неговите адвокати е идентично, в същите се сочи, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на  материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Молят настоящата инстанция да отмени обжалвана присъда и да се постанови нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан. Молят да бъде отменена обжалвана присъда и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се сочи несправедливост на наложеното наказание, тъй като същото не съответствало на степента на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.

         В съдебно заседание при разглеждане на делото от настоящата инстанция, подс.М. се представлява и защитава само от адв.К.К.. Същия подържа жалбата и изтъква поредица от възражения, които ще бъдат обсъдени по долу в мотивите, моли настоящата инстанция да отмени обжалвана присъда, да се постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невинен, тъй като от всички събрани по делото доказателства не се установява по необходимия безспорен начин, че той е извършил престъпление с посочената в обвинителния акт квалификация. Моли, ако съдът не приема първоначалното искане да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Добрич, тъй като присъдата почива изцяло на предположения, което е абсолютно процесуално нарушение, водещо до нейната отмяна. На последно место се иска, да бъде намален размера на наложеното наказание, тъй като се изтъква, че същото не е съобразено с личността на подсъдимия, а така също и с тежестта на описаното в обвинителния акт престъпление.

         Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, не са допуснати процесуални нарушения, които да водят да нейната отмяна. Определеното наказание е съобразено със степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимия престъпно деяние, като наложеното наказание е справедливо, поради което и на основание чл.338 от НПК, моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс.С.М. моли, присъдата да бъде отменена и да бъде признат за невинен.

          Съдът след като се запозна с материалите по делото, прие за установена следната фактическа обстановка:

На подс.С.Д.М., с трудов договор № РД – 15 - 965 от 13.11.2009г. е било възложено да изпълнява длъжността „Директор“ в Областна дирекция „Земеделие“ гр.Добрич. Тази длъжност подсъдимият Ст. М. е заемал до 03.09.2013г., след което със Заповед от същата дата било прекратено трудовото му правоотношение. Като директор е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК. С оглед на мястото в служебната йерархия, на което е поставена длъжността директор на Областна дирекция „Земеделие”, а и с оглед на установените за тази длъжностна позиция отговорности- правомощия и задължения, подс.С.М. се е явявал и длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. В длъжностното си качество на директор на ОД “Земеделие“ - Добрич се установило, че подс.С.М. е имал редица задължения, а именно по чл.4 ал.1 и ал.2 т.2 от ППЗСПЗЗ, изискващи от него да стопанисва с грижата на добър стопанин земеделските земи от Държавен поземлен фонд, намиращи се териториално в пределите на област Добрич. В тази връзка, да опазва същите земеделски земи от неправомерно ползване от трети лица, от замърсяване и други увреждания. Друго важно и относимо задължение на подс.С.М. в качеството му на директор на ОД „Земеделие“ – Добрич, което също имал, макар и косвено отношение към стопанисването на земеделските земи от ДПФ е било свързано с осъществяването на ръководство, координация и контрол върху работата на общинските служби по земеделие в област Добрич. Той е следвало да контролира работата на общинските служби по земеделие за стриктно спазване на правилата за провеждане на теренни проверки, които са се осъществявали по реда на чл.47 ал.8 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като тези правила са били утвърдени от Министъра на земеделието и храните и по-точно от ресорния Зам. министър с нарочна Методика от 30.03.2010г. за извършване на проверки по реда на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, относно състоянието и ползването на имотите от ДПФ. Освен задължения по опазване на земеделските земи и контрола върху дейността на общинските служби по земеделие, подс.С.М. в качеството си на директор на ОД „Земеделие“ – Добрич е разполагал и с едно много важно властническо правомощие в процесния период- по чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ, което било свързано с издаване на административни заповеди за отнемане на онези земеделски земи, които са се ползвали неправомерно от трети лица.

С Договор № 4 от 13.01.1994г., сключен между Община Балчик, представлявана от кмета Станко Станков и главния счетоводител Русанка С. от една страна и Събирателно дружество „Макситур“- гр.София, представлявано от св.В.С.А.от друга страна като правополучател. СД „Макситур“ се задължило да инвестира в обновяването на съществуващата към този момент база на обект „Северен плаж - Кранево“, разположена върху общинска земя, срещу задължението на Община Балчик и Кметство Кранево да предоставят впоследствие за експлоатация обекта за срок от пет години, считано от дата на подписване на договора, с възможност за удължаването му за още три години при доказани инвестиции за над пет милиона лева до края на петата година. Съгласно т.8 на раздел ІV от договора, след изтичането на осмата година, изградените от инвеститора търговски обекти оставали в полза на Община Балчик, без основните средства, малоценните и малотрайните предмети. Съгласно т.23 на раздел VІІІ от договора при изтичане на срока на същия, респ. при неговото прекратяване или разваляне, правополучателят - инвеститора СД „Макситур“ се задължавал да освободи заемания терен, като прибере всички закупени свои движими вещи, в това число и временни постройки. С т.11 - т.14 на раздел V от договора били вменени задължения на Община Балчик и Кметство Кранево за съгласуване, в 14-дневен срок от представянето им, на идейни и работни проекти на инвеститора, за  издаване на визи за проектиране и разрешения за строеж на временни обекти от леки конструкции (т.12), за упражняване на текущ контрол над правополучателя относно изпълнението на проекта по обновяване на съществуващата база" за съдействие за осигуряване на складови помещения за целогодишно съхраняване на машините и съоръженията, както и на други основни средства на правополучателя /.

На 19.05.1994г. и 19.07.1994г. и във връзка с изпълнение на заложеното в т.12 от цитирания договор, главният архитект на Община Балчик издал на осн. чл.120 ал.4 от ППЗТСУ разрешения за строеж на временни обекти, в т.ч. /„Винарна”, „Пикник”, „Дискотека”, „Медицински пункт”,„Таверна”, както и четири броя павилиони, три от които предназначени за магазини и един за обществено хранене. Въпросните временни обекти, за които били издадени разрешения за строеж по правилата на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ били изградени до 12.07.1999г., когато от главен държавен инспектор при Дирекция „Национален строителен контрол” било издадено и разрешение за тяхното ползване. Разрешението за ползване на обектите обаче било издадено след изтичане на срока на договора от 13.01.1994г. и след отмяната на разпоредбата на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ (обн. ДВ, бр.6/1998), съгласно която по изключение, във връзка с временни нужди, главният архитект на общината може да издава разрешение в незастроени терени да се изграждат временни постройки. Според същата разпоредба, в разрешението за строеж на временни постройки е следвало специално да се отбелязва срокът на ползването им, като след изтичането на този срок или при заемане на терена за предвидено по плана строителство, временните постройки се събарят от ползвателя им, без да се заплащат.

С изключение на обект „Дискотека”, всички останали временни обекти, за които било издадено разрешение за строеж по чл.120 ал.4 от ППЗТСУ, били изградени върху територията на недвижим имот с актуален идентификаторен номер 39459.25.40 (стар номер 025040), с площ от 14.993дка. От други приложени по делото документи е установено, че площта на този имот е с 1 кв.м. по-малка , т.е. 14.992 дка), който по това време и до 20.02.2000г., бил общинска собственост. Този общински имот, който впоследствие станал част от държавния поземлен фонд, граничил на изток с плажната ивица на плаж „Кранево – север”.

На 15.07.1999г., три дни след издаването на разрешението за ползване на построените в имот със сегашен идентификатор 39459.25.40 обекти („Винарна”, „Таверна”, четири броя павилиони, „Медицински пункт” и „Пикник”), между Република България, представлявана от тогавашния министър на Министерство на регионалното развитие и благоустройството от една страна като концедент и „Макситур - Бряг на изгрева” ООД, представлявано от управителя св.В.С.А.от друга страна като концесионер, бил сключен договор за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж „Кранево-север”. Срокът на концесията по този договор бил двадесет години, считано от датата на влизането му в сила, т.е. двадесет години, считано от 15.07.1999г. (с краен срок до 15.07.2019г). С чл.5 т.3 от договора било дадено право на концесионера да наема подизпълнители за осъществяването на свързаните с концесията отделни дейности. В чл.6 т.2 и т.3 от договора било вменено задължение на концесионера да не събира каквато и да е или под каквото и да е форма плащане за вход на морския плаж, както и задължение да осигурява постоянен свободен достъп на всички физически лица до крайбрежната плажна ивица и ползването й като курортно възстановителен ресурс.

Съдружник в дружеството-концесионер „Макситур Бряг на изгрева“-ООД, преобразувано впоследствие в акционерно дружество „Макситур“-ООД, което е било правоприемник на СД „Макситур“.

След като получил за концесионно ползване плажна ивица „Кранево-север“, св.В.А., в качеството си на представител на „Макситур Бряг на изгрева“-АД (ООД до 2000г.), чрез дружеството – концесионер (което тогава се представлявало формално от сина му О. Венциславов А., избран за изпълнителен директор) построил незаконно - без разрешение и без строителни книжа, три масивни сгради - „Мини мотел“, „Офиси“ и „Двуетажен хотел“, изцяло разположени върху терена на имот с идентификаторен номер 39459.25.40 (стар номер 025040), който имот междувременно, с решение № 28К02/20.02.2000г., на Поземлената комисия при Община Балчик, взето на осн. чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, станал част от Държавен поземлен фонд.

На 19.12.2002г., служители от Регионален отдел „Национален строителен контрол“ гр.Добрич, съставили три броя констативни актове (с номера - № 52, № 53 и № 54) за наличието на незаконно построените в имот 39459.25.40 (стар номер 025040) сгради - „Мини мотел“, „Офиси“ и „Двуетажен хотел“. Почти две години по-късно, със заповеди на началника на ДНСК от 13.07.2004г., издадени на осн. чл.225 ал.1 от ЗУТ било разпоредено премахване на тези три строежа. По отношение премахването на строеж „Двуетажен хотел“ от името на „Макситур Бряг на изгрева“-АД била подадена жалба до Окръжен съд гр.Добрич, по която било образувано адм. дело № 369/2004 г. С определение от 16.02.2005г. съдебен състав на същия съд прекратил производството, поради неплащане на изискуемата от закона държавна такса от жалбоподателя. Прекратяването на административното производство било потвърдено с определение от 13.03.2006г., постановено по адм. дело № 1589/2006г., по описа на Върховния административен съд. Процедурата по принудително премахване на строежа започнала едва през 2009г. с изпращане на покани за доброволно изпълнение към „Макситур Бряг на изгрева“ - АД. Строежът обаче така и не бил премахнат доброволно, а се ползвал до началото на 2011година, когато с възлагателно писмо от 11.01.2011г. на заместник - началник на ДНСК било разпоредено принудителното му премахване. В периода след 11.01.2011г. и до 10.02.2011г. сградата „Двуетажен хотел“ все пак била съборена от св.В.А., но строителни отпадъци от нея останали върху терена на имот 39459.25.40 (стар номер 025040) и след датата 11.02.2011г.

На 07.11.2007г., в гр.Варна бил сключен договор между „Макситур Бряг на изгрева - АД, представлявано формално тогава от св.О. Венциславов А. (син на В.А.) от една страна като възложител - концесионер и „М.“***, с управител и едноличен собственик на дружествените дялове - св.Д. М. - баща на подс.С.М. от друга страна като подизпълнител. С този договор възложителят - концесионер, срещу заплащане от подизпълнителя на възнаграждение в размер на 10 хиляди лева, предоставял на „М.“- ЕООД стопанисването, санитарно-хигиенното и медицинско обслужване на плажна ивица „Кранево - север“, за срок от шест години. На базата на този договор св.Д. М. започнал да ползва обектите, които дотогава били построени от „Макситур Бряг на изгрева“ – АД и се намирали както на територията на плажната ивица на плаж „Кранево север“, така и в земеделски имот с идентификатор 39459.25.40 (стар номер 025040), собственост на ДПФ. Към този период, на плажната ивица „Кранево-север“ имало работещи няколко заведения, а именно - „Бир хаус“, кафе - аперитив „Палма“, дискотека „Империал“, докато в имотът, собственост на ДПФ, освен сградата „Двуетажен хотел“, за която от 2006г. имало издаден съдебен акт, потвърждаващ административната заповед на началника на ДНСК за премахването й, работещите питейни заведения били две - ресторант „Винарна“ и ресторант „Пробитата лодка“. Наред с последните два ресторанта, в земеделски имот 39459.25.40 продължавали да се използват за търговски цели и други постройки, в това число четири павилиона, сграда „Медицински пункт“ и сграда „Пикник“, които обекти били построени още в периода 1994г. - 1999г., на основание отменения текст на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ и следвало да бъдат премахнати по реда на чл.195 - чл.196 от ЗУТ, съгласно § 17 от ПР на ЗУТ.

В периода след 07.11.2007г. и до месец ноември 2013г., през който св.Д. М. стопанисвал плажна ивица „Кранево-север“, той не само използвал за търговски цели заварените заведения и павилиони, изградени без или при отпаднало правно основание върху земеделски имот № 39459.25.40, но и противозаконно изградил в същия този имот строеж от V-та категория - „Кухненски блок“, чието предназначение било да обслужва намиращото се на плажната ивица питейно заведение „Бир хаус“. Пак във времето на действие на подизпълнителския договор от 07.11.2007г., св.Д.М. поставил противозаконно в земеделския имот множество преместваеми обекти, в това число дървени бунгала, които през 2010г. били четири на брой, а към месец юни 2013г. вече били десет броя, както и няколко метални фургона и конструкции. Всички павилионни постройки, бунгала и фургони, които били използвани за спане на персонал и на туристи, за търговия или за кухненско обслужване, били електрифицирани, а значителна част от тях и водоснабдени. В началото на 2013г. св.Д. М. дори заградил с бариера входа към имот № 39459.25.40, с цел да се събира парична такса от гражданите, които посещавали плаж „Кранево-север“ и паркирали своите каравани в държавния имот, за да къмпингуват. Преграждането на държавния земеделски имот на практика възпрепятствало гражданите да упражняват правото си на свободен достъп до плажната ивица на плаж „Кранево - север“.

В осъществяването на търговската дейност в обектите, разположени както на плажна ивица „Кранево - север“, така и в имот № 39459.25.40, св.Д. М. бил активно подпомаган от съпругата си К.М., от дъщеря си К.М., а до месец ноември 2009г. и от сина си – подс.С.Д.М..

Както вече бе казано по-горе, с трудов договор № РД – 15 - 965 от 13.11.2009г., подписан от Министъра на земеделието и храните, на подс.С.Д.М. било възложено, срещу заплащане на месечно трудово възнаграждение, да изпълнява длъжността Директор в Областна дирекция „Земеделие“ гр.Добрич“. Тази длъжност подс.С.М. заемал до 03.09.2013г., когато със заповед № РД – 15 - 813 от 03.09.2013г. издадена от Министъра на земеделието и храните било прекратено трудовото му правоотношение.

Периодът на ръководене и управление на ОД „3емеделие“ гр.Добрич от подс.С.М. съвпаднал със значителна част от времето, през което баща му - св.Д. М. отговарял за стопанисването на плажната ивица „Кранево север“, на основание сключения в края на 2007г. подизпълнителски договор с концесионера „Макситур Бряг на изгрева“ - АД. Още преди да заеме длъжността „директор на ОД „3емеделие“ гр.Добрич“, подс.С. Д. М. знаел, че имотът разположен по западната граница на плажна ивица „Кранево - север“, с идентификатор 39459.25.40 (стар номер 025040), с площ от 14.993/2/ дка., бил част от ДПФ. Подсъдимият знаел също, че намиращите се в този имот сгради и постройки били незаконни, както и, че терена и постройките върху него се ползвали без правно основание от баща му Д. М. и от наети от баща му и от концесионера други физически лица. Като представител на собственика - Министерството на земеделието и храните, и по аргумент на т.5.2 от длъжностната си характеристика и чл.3 ал.З т.2 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“ („Директорът на областна дирекция „Земеделие“ подпомага провеждането на държавната политика в областта на земеделието на територия на съответната област.“). Подсъдимият С.М. имал задължение да стопанисва с грижата на добър стопанин земеделските земи, разположени на територията на област Добрич и принадлежащи към ДПФ, което задължение включвало и опазването на тези земи от замърсяване и увреждане. Това задължение на подс.С.М. му било вменено нормативно с чл.4 ал.1 и чл.4 ал.2 т.2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Встъпването на подс.С.М. на най-висшата ръководна длъжностна позиция в ОД „3емеделие“ гр.Добрич, съвпаднало и с влизането в сила на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обн. ДВ, бр. 94 от 27.11.2009г., с който се създала нова алинея 8-ма на чл.34 от същия закон, даваща правомощия на директорите на областните дирекции „Земеделие“ по издаване на административни заповеди за изземване на земите от ДПФ срещу лицата, които неправомерно са ги ползвали. Констатирането на неправомерното ползване на земеделските имоти ставало по надлежен ред, който най-общо бил определен с нормата на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ — „ Общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки / до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им. “.

Във връзка с приложението на новосъздадената норма на чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 94/2009г.), с дата 30.03.2010г. заместник-министър на земеделието и храните на Р България утвърдил писмен документ - „Методика за извършване на проверки по реда на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ относно състоянието и ползването на имотите от държавен поземлен фонд“, с която се установявали правила за извършване на теренните проверки на имотите от ДПФ, определяли се в най-общ вид числеността и състава на комисиите, които следвало да извършат проверките, определяли се образци на констативните протоколи, в които следвало да се опише резултата от всяка една проверка, както и стандарти за попълване на протоколите от членовете на комисията, относно ползването на проверяваните имоти. Съгласно т.1.1 от тази Методика, на Директора на областната дирекция „Земеделие“ се вменявали задължения да назначава със заповед състава на комисиите за извършване на проверките, като комисиите следвало да включват един председател, в лицето на началника на съответната общинска служба по земеделие, и най-малко още двама членове - служители пак към общинската служба по земеделие. В заповедта на директора на областна дирекция „Земеделие“ следвало да се съдържа, освен състава на комисията, предметът на проверката, график за провеждане на проверката и срок за изпълнение. В т.1.3 от Методиката се определяли и правила за попълване на съдържанието на констативен протокол - образец № 1, който документ свидетелствал за състоянието и ползването на всички имоти от ДПФ за всяко землище. В абзац трети на същата точка от Методиката изрично се отбелязвало, че по отношение ползването на имотите, като основание следвало да се изписва номер и дата на документа, съгласно легендата - договор, заповед, споразумение за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, свободен имот или неправомерно ползване, както и данни за ползвателя. Контролът върху спазването на правилата, установени в методиката, относно начина на извършване на теренните проверки и съставянето на констативните протоколи, бил задължение на директора на областта дирекция „Земеделие“, вменено с т.5.3 от длъжностната характеристика за длъжността „директор на областна дирекция „Земеделие“, както и с чл.3 ал.З т.З от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“. Съгласно посочените разпоредби Директорът на областна дирекция „Земеделие“ ръководи, координира и контролира дейността на териториалните звена – общинските служби по земеделие.

През периода, в който подс.С.Д.М. бил директор на ОД „3емеделие“ гр.Добрич, същият издал общо седем броя заповеди за назначаване на комисии, които да извършат минимум две планувани за година теренни проверки за състоянието на имоти от ДПФ, намиращи се в област Добрич.

Със Заповед № РД –10 – 106 от 03.05.2010г. била назначена проверка на земите, намиращи се в Община Балчик. В качеството си на директор на ОД „Земеделие“, подс.С.М. определил комисия в състав - председател св.П.Т.- началник на Общинска служба „Земеделие“ - Балчик и членове - свидетелите Д.К.и Д.Е., двамата мл. експерти в ОС„3емеделие“ - Балчик. За дата на проверката, по отношение на земеделските земи, разположени в землището на село Кранево, била определена - 21.05.2010г. На същата дата, посочените три длъжностни лица от ОС „3емеделие“ - Балчик извършили формална теренна проверка на имот № 39459.25.40 (стар номер 025040), с площ от 14.992дка., като описали в протокола, че бил необработен, както и, че в него имало временни постройки, без да посочват какви по вид, площ и предназначение били тези постройки и кой бил техния ползвател - съгласно изискванията на т.1.3 от Методиката. Към въпросната дата, в този имот съществувал незаконно построен масивен строеж „Двуетажен хотел“, с изпълнител - „Макситур Бряг на изгрева“ - АД, но тази сграда не била отразена в констативния протокол. Колкото до съседния на имот № 39459.25.40 (стар номер 025040) друг земеделски имот - с идентификатор 39459.25.8 (стар номер 025008), с площ от 14.687 дка. - мочурище, който бил също част от ДПФ, по отношение на него дори не била извършена и формална теренна проверка, съответно не било описано състоянието му в констативния протокол. Подс.С.М. утвърдил изготвения констативен протокол от дата 21.05.2010г. въпреки, че по съдържание той не отговарял на изискванията на т.1.3 от Методиката за извършване на теренни проверки по реда на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, поради обстоятелството, че по отношение на имот № 39459.25.40 не се описвало кой бил собственика или ползвателя на откритите в него временни постройки. В действителност подс.С.М. знаел, че фактическите ползватели на съществуващите сгради в земеделски имот № 39459.25.40 били дружествата „Макситур Бряг на изгрева“ - АД, гр.Варна, представлявано от св.В.А., като концесионер на плажна ивица „Кранево - север“, и „М.“***, представлявано от св.Д. М., в качеството му на подизпълнител на концесионера. Подс.С.М. знаел също, че обектите, намиращи се в този земеделски имот, в т.ч. „Двуетажен хотел“, „Кухненски блок“, заведение „Винарна“, „Медицински пункт“, павилиони, бунгала, фургони и метални конструкции, се използвали неправомерно от концесионера на плажа и от подизпълнителя му, като най-интензивното им ползване било през активния летен туристически сезон (месец юни - месец септември).

Независимо, че констативния протокол от 21.05.2010г. не отговарял на изискванията на Методиката, в периода до 27.10.2010г. подс.С.М. не издал нова заповед за назначаване на нова комисия, която да извърши теренна проверка само на имот № 39459.25.40, както и да установи ползвателите на неправомерно поставените (изградени) постройки в него. Това негово бездействие спомогнало за евентуалното установяване на самоличността на неправомерните ползватели на земеделския имот, което от своя страна би довело до необходимостта да упражни правомощието си по издаване на административна заповед по чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ, която следвало да бъде насочена както срещу представител на „Макситур Бряг на изгрева“ - АД, така и срещу баща му Д. М., като управител на „М.“ - ЕООД.

Повече от три месеца след проверката от 21.05.2010г., подс.С. М., в качеството си на директор на ОД„3емеделие“ - Добрич, подписал и изпратил писмо с изх. № РД – 05 – 003467 от 24.08.2010г., по описа на ОД „3“ - Добрич, с приложено копие на въпросния констативен протокол, с което уведомявал директора на сектор „Национален строителен контрол“ - Добрич при РДНСК - Североизточен район, че имот № 39459.25.40, представляващ земеделска земя от ДПФ, бил застроен с временни постройки, за чието премахване следвало да бъде издадена заповед по реда на чл.225 от ЗУТ. По повод на това писмо на подсъдимия, в сектор Добрич - РДНСК - Североизточен район била сформирана работна група, която от страна на РДНСК включвала св.В.П.и Б.К., а от страна на Общинска служба „Земеделие“ - Балчик - св.Д.К.. На 08.09.2010г. работната група извършила проверка в имот № 39459.25.40 и констатирала, че в него се намирали следните строежи и преместваеми обекти:

-        строеж „Двуетажен хотел“, по отношение на който имало незавършена процедура за премахването му по реда на чл.225 и сл. от ЗУТ;

-        строежи с временен статут, в т.ч. заведение „Винарна“, четири броя търговски павилиона, „Медицински пункт“ и „Пикник“, по отношение на които имало издадено разрешение за ползване № 273 от 12.07.1999г., при условията на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ, но за тях нямало издадено решение за запазване по реда на § 17, изр. 1-во от ПРЗУТ, поради което подлежали на премахване със заповеди на кмета на Община Балчик, които се издавали по реда на чл.195 - чл.196 от ЗУТ;

-        преместваеми обекти – четири броя бунгала и три броя метални контейнери, поставени без разрешение на общинската администрация в гр.Балчик, като за тяхното премахване отново бил компетентен кмета на Община Балчик, по силата на чл.56 и чл.57а от ЗУТ.

Констатациите на работната група били отразени в изрично писмо с изх. № ДК - 05-344-00-350 / 21.09.2010г., изготвено от началника на сектор Добрич при РДНСК - Североизточен район, което било изпратено за сведение до директора на ОД „3емеделие“ - Добрич и до кмета на Община Балчик. В периода след 21.09.2010г. и до 03.04.2013г., когато в качеството му на директор на ОД „3емеделие“ – Добрич, подсъдимият бил сезиран от заместник-министъра на земеделието и храните да извърши проверка по повод на постъпил анонимен сигнал за незаконно строителство в земеделски имот с идентификатор 39459.25.40, подс.С.М. не предприел каквито и да било действия срещу продължаващото неправомерно ползване на същия земеделски имот. През този период той нито веднъж, като регионален представител на държавата - собственик на земеделската земя, не сезирал кмета на Община Балчик, за да се започне предвидената в закона - чл.57а вр. чл.56 ал.2 от ЗУТ и чл.195 - чл.196 от ЗУТ административна процедура за премахване на незаконно поставените и построени в имота обекти, както и нито веднъж не осъществил ефективен контрол върху дейността на сформираните от него комисии от служители на ОСЗ-Балчик за извършване на теренните проверки по реда на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, независимо че изготвените протоколи, образец № 1, в частта им касаеща констатациите за процесния имот продължили да не отговарят на стандартите за съдържание, установени в т.1.3 от Методиката - в протоколите не се сочела самоличност на ползвателя на постройките. Подс.С.М. не разпоредил с други заповеди да се сформират нови комисии, които да извършат теренни проверки на имота в периодите, съвпадащи с активния летен туристически сезон (месец юни - месец септември). Освен всичко това, той през месец март 2011г. включил въпросния земеделски имот в Първа тръжна сесия за стопанската 2011г. - 2012г. за отдаване под аренда, въпреки, че в това застроено състояние имота не бил изначално годен за извършване на каквато и да била земеделска дейност. Търгът бил спечелен от св. В.З.И.от гр. Генерал Тошево, който не се е занимавал със земеделска дейност, а е отглеждал пчели и е имал намерение в този имот да разположи кошери, което така и не се е случило. На 09.09.2011г., когато на практика приключил активния летен туристически сезон за 2011 година и преди да е влязъл в сила договора за аренда, по искане на „арендатора“ Веселин Иванов, договорът бил прекратен с анекс.

Междувременно, подс.С.М., в качеството си на директор на ОД „3емеделие“ - Добрич, издал втора заповед № РД – 10 - 230 от 27.10.2010г. за извършване на теренни проверки на земеделски имоти от ДПФ, намиращи се на територията на област Добрич. Комисията която следвало да извърши проверката на земите, разположени в община Балчик, била съставена от двама души - св.П.Т.като председател и св.А.И.- член. Броят на членовете на тази комисия бил под изискуемия с т.1.1 от Методиката минимум. На 29.11.2010г. посочените две длъжностни лица от ОС„3“ - Балчик извършили отново теренна проверка на имот 39459.25.40, с площ от 14.992дка., като по подобие на протокола от 21.05.2010г., описали, че този имот бил необработен и в него имало временни постройки, без да посочват какви по вид, площ и предназначение били тези постройки и кой е техния ползвател. Екземпляр на констативния протокол бил предаден в областна дирекция „Земеделие“ - Добрич. Независимо от констатацията за съществуването на постройки в земеделския имот, подс.С. М. не назначил друга теренна проверка на имота, при която да се установят и посочат поименно лицата-ползватели на постройките, тъй като знаел, че тези обекти се използвали за осъществяване на търговска курортна дейност от дружеството „М. -ЕООД, представлявано от баща му Д. М. и от концесионера на плаж „Кранево-север“ - „Макситур Бряг на изгрева“ - АД, гр.Варна, представлявано от св.В.А.. В тази връзка за да набави облага за фирмата - концесионер и за фирмата - подизпълнител от неправомерното ползване на земеделския имот и на постройките върху него, подс.С.М. *** и директорите на ДНСК и на РДНСК - Североизточен район за премахване на незаконно съществуващите към този момент в имота сгради, между които „Двуетажен хотел“, заведение „Винарна“, „Медицински пункт“, павилиони, метални конструкции, бунгала и фургони.

Със заповед № РД – 07 – 01 - 054 от 10.05.2011г., подс.С.М. сформирал нова комисия от служители на ОС„3“ - Балчик, която да извърши първа за 2011-та година проверка на състоянието и ползването на имотите от ДПФ, разположени в рамките на община Балчик. В комисията били включени свидетелите Ж.Б.- председател, Д.К.- член и Т.С. — член. Проверката на имотите, разположени в землището на с.Кранево, включваща и проверка на имот с идентификатор 39459.25.40, с площ от 14.992 дка., била извършена отново формално - на 20.05.2011г., като в нея участвал само св.Д.К.. Последният съставил констативен протокол, чието съдържание било напълно идентично с описаното в предходните два протокола от 21.05.2010г. и 29.11.2010г., а именно, че имот № 025040 (с настоящ идентификатор 39459.25.40) бил необработен и в него имало временни постройки. Както и при предишните два протокола и в този не се посочвало какви по вид, площ и предназначение били установените постройки и кой бил техния ползвател. Свидетелите Ж.Б. и Т.С. подписали съставения от св.К. протокол, без дори да са посещавали земеделските земи от ДПФ, разположени в землището на село Кранево, във връзка с изпълнението на заповедта на директора на ОД „3емеделие“ - Добрич от 10.05.2011г. След като екземпляр от протокола бил изпратен и получен за сведение в ОД „Земеделие“ - Добрич, подс.С.М. не разпоредил нова задълбочена проверка на имот № 39459.25.40, при която да се констатира действителното фактическо положение относно ползването на имота, съгласно изискванията на т.1.3 от Методиката, така, че съставения след проверката протокол да послужи като основание за издаване на заповед по чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ срещу неправомерните ползватели. От друга страна подс.С.М. не намерил за необходимо да сезира и кмета на Община Балчик за извършване на проверка по реда на ЗУТ и издаване на заповеди за премахване на незаконно намиращите се в имота постройки.

Последващата втора за 2011г. теренна проверка на имот № 39459.25.40 следвало да се извърши на 21.11.2011г., от комисия в състав - Т. Т. С. - председател, членове - М. Д.Н.а и Г.И.. Комисията била назначена със заповед № РД – 07 – 01 - 339 от 03.11.2011г., издадена от подс.С.М.. В действителност проверка на този имот и на всички останали имоти от ДПФ, намиращи се в землището на с.Кранево, изобщо не била извършвана. От св.Т. Т. С. бил съставен само констативен протокол, подписан от всички членове на комисията, като за съставянето му се използвало съдържанието на предходно съставения от св.Д. К. протокол от 20.05.2011г., с тази разлика, че в протокола от 21.11.2011г. не било отбелязано под таблицата съществуването на временни постройки в имот с идентификатор 39459.25.40 (стар номер 025040), каквито в действителност продължавали да съществуват без правно основание и да се ползват за търговска и курортна дейност от „М.“ - ЕООД и от „Макситур Бряг на изгрева“ - АД.

През летния сезон на 2012 г., в процесния земеделски имот, наред със св.Д. М. търговска дейност, макар и в по-малки мащаби развивал и св.С.Д., чрез фирмата си ЕТ„Надежда 83“ гр.Варна, а през летния сезон на 2013г., освен свидетелите Д. М. и С.Д., търговска дейност в същия имот развивал и св.Н. Х., чрез фирмата „Нико 67“ - ЕООД, гр.Балчик. Така за летните сезони на 2012г. и 2013г. св.С.Д. ползвал, срещу заплащане на наемната сума от 3 500 лева за летен сезон, една от съществуващите в държавния имот павилионни постройки, към която изградил допълнително навес, черпейки право на ползване от сключени договори на 06.10.2011г. и на 15.05.2013г. с концесионера „Макситур Бряг на изгрева“ - АД, представлявано от св.В.А.. В този павилион св.Д. продавал на посетителите на плажна ивица „Кранево – север“ плажни пособия и принадлежности. През летния сезон на 2013 г. св.Н. Х. пък развивал ресторантьорска дейност в обект „Винарна“, като за ползването на обекта заплащал наемната сума от 8 000 лева на концесионера „Макситур Бряг на изгрева“-АД, представлявано от св.В.А., съгласно сключен договор от дата 26.11.2012г.

Междувременно, на 07.05.2012г. и на 05.11.2012г. подс.С.М. издал поредните си заповеди, с номера съответно № РД – 07 – 01 - 111 и № РД – 07 – 01 - 394, с които сформирал комисии за извършване през 2012 г. на проверки на земеделските имоти, съставляващи част от ДПФ, намиращи се на територията на област Добрич. Съставът на комисиите по двете заповеди, които следвало да проверят състоянието на имотите в община Балчик, в частност в землището на с.Кранево общ.Балчик, бил един и същ, а именно Председател - св.Д.К.и членове - М. Н.а и Г.И.. В действителност, във въпросните проверки, насрочени за 29.05.2012г. и за 21.11.2012г., участвали само двама от членовете - св.Д.К. и св.Г.И., докато св.М.Н.а подписала предоставения й по-късно протокол, без да е посещавала на място имотите. В частта от констативните протоколи, с която се описвало състоянието на имот с идентификатор 39459.25.40, отново били допуснати нарушения на т.1.3 от Методиката за прилагане на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, като се посочвало, че земеделския имот бил необработен (а дори в протокола от 21.11.2012г. било посочено, че имотът бил и свободен) с налични в него временни постройки, без да се отбележи какви по вид, площ и предназначение били тези постройки и кой бил техния ползвател. Въпреки нарушенията на Методиката и въпреки отбелязването в протоколите, че в земеделския имот продължавало да съществуват временни постройки, подс.С.М. не разпоредил назначаването на нова комисия, която да установи в необходимата пълнота действителното фактическото положение относно ползването на имота, тъй като знаел, че това би означавало да предприеме принудителна административна мярка по чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ, насочена и срещу баща му - Д. М.. Подс.С. М. не сигнализирал и кмета на Община Балчик за иницииране на административни производства по реда на чл.57а и чл.195 - чл.196 от ЗУТ за премахване на незаконно намиращите се в земеделския имот постройки, което бездействие дало възможност на Д. М. да продължи да експлоатира неправомерно държавния земеделски имот за курортни и търговски цели. От бездействието на подсъдимия се възползвал и св.С.Д., който чрез фирмата си ЕТ - „Надежда - 83“ гр.Варна, през целия летен сезон на 2012г. извършвал търговска продажба на плажни пособия и принадлежности в един от павилионите, изградени в имота.

На 20.03.2013г. в Министерството на земеделието и храните на РБългария постъпил анонимен писмен сигнал, адресиран с копие и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, до областния управител на Област Добрич, до кмета и главния архитект на Община Балчик, както и до частна национална телевизионна медия „БТВ“. Сигналът носел дата на изготвяне - 01.03.2013г. и в него се изразявало оплакване, че земеделски имот, намиращ се в съседство до плаж „Кранево-север“ собственост на МЗХ, който бил без променен статут е ограден с портали и бариера така, че се възпрепятствал свободния достъп на гражданите до плажната ивица. Съобщавало се също така, че земята от този имот била превърната в заградено сметище, с множество останки от бивши сгради, бараки, фургони и незаконно действащи ресторанти. Настоявало се за изпращане на комисия, която да извърши проверка и да установи както застрояването върху имота, така и невъзможността за свободен достъп до плажната ивица. На 03.04.2013г., въпросният сигнал бил изпратен с писмо с изх. № 66 -1866 / 03.04.2013г., по описа на МЗХ, подписано от заместник-министър С.Б., на подс.С.М. в качеството му на директор на ОД„3емеделие“ - Добрич. С писмото зам - министъра указала на подс.С.М. да извърши проверка на сигнала, след което да изготви и изпрати в МЗХ становище. Във връзка с дадените му писмени указания, подс.С.М. издал административна заповед № РД – 07 – 01 - 39 / 08.04.2013г., с която първо определил тричленна комисия, съставена от З.Ч.- председател и членове В.О.и М.Д., а след това наредил определената от него комисия да извърши, в срок до 10.04.2013г., теренна проверка на имот с идентификатор 39459.25.40 в землището на с.Кранево общ.Балчик. При проверката, извършена на 09.04.2013г., комисията констатирала, че в посочения земеделски имот /част от ДПФ/, имало разположени временни постройки - четири броя бунгала, фургони, дървена барака, тоалетна, както и две полумасивни сгради. Констатирано било също, че в единия край на имота имало струпани отпадъци, остатъци от разрушена сграда, както и складирани плажни пособия. На границата между имота и плажната ивица имало частично обособена каменна алея. Резултатът от проверката бил отразен в протокол, в който обаче не се сочели имената на лицата, които са изградили, поставили и ползвали установените в имота полумасивни сгради, бунгала, фургони, временни постройки, дървена барака, тоалетна. Съставеният констативен протокол бил докладван на подс.С.М.. Същия в периода след 09.04.2013г. и до 03.09.2013г., когато е освободен от длъжността „Директор на ОД„3емеделие“ гр.Добрич“, не издал заповеди за сформиране на друга комисия по чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, която да извърши нова и детайлна теренна проверка в същия имот, с оглед установяване и описване на конкретни фактически данни за начина му на ползване и за самоличността на лицата - ползватели. Бездействието на подсъдимия било с цел да не се създават формални основания по чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ за сезирането му като директор на ОД„3емеделие“ - Добрич по издаване на административна заповед за изземване на имот с идентификатор 39459.25.40 от лицата, които неправомерно го ползвали, доколкото такава заповед следвало да бъде издадена включително и срещу баща му Д. М.. От друга страна, с бездействието си по служба подсъдимият целял да не навреди на търговската дейност, осъществявана през активния летен туристически сезон на 2013г. от „М.“ - ЕООД, в качеството му на подизпълнител на концесионера на плаж „Кранево-север“ („Макситур Бряг на изгрева“-АД). От бездействието на подс.С.М. се възползвали С.Д. и Н. Х., които през същия летен сезон развивали поотделно собствена търговска дейност в наети от концесионера обекти, разположени изцяло върху терена на държавния земеделски имот - съответно в павилион с навес и в заведение „Винарна“.

На 12.04.201Зг., за да създаде привидно впечатление за изпълнение на указаното му в писмото на зам. - министър Благоева от дата 03.04.2013г., подс.С.М. изпратил писмо до общинската администрация в Община Балчик, с което изискал информация за издадени разрешителни за строеж или за поставяне на временни преместваеми обекти в имот с идентификатор 39459.25.40, за основанието за издаването и срока на валидността им, въпреки, че знаел, че такива разрешения не били издавани. С писмо от 30.04.2013г., подписано от зам. - кмет на Община Балчик му било отговорено, че в имот с идентификатор 39459.25.40   нямало обекти с действащи строителни книжа. Писмото постъпило в ОД„3“ - Добрич на 07.05.2013г., а няколко дни по-късно, на 16.05.2013г., подс.С.М. изпратил писмо-становище до зам. - министър на земеделието и храните Благоева, с което я уведомил, че била извършена проверка на терен на имот №39459.25.40, че бил съставен констативен протокол и поради установените в имота две полумасивни постройки и преместваеми обекти, била поискана информация от Община Балчик за издадени разрешителни и строителни книжа по отношение на същите сгради и обекти, както и, че бил постъпил отговор от общинската администрация, че в имота нямало обекти с действащи строителни книжа. Към писменото становище на подс.С. М. били приложени и копия на констативния протокол и писмото на зам. - кмета на Община Балчик. Почти два месеца след това - на 08.07.2013г., в ОД „3емеделие“ - Добрич постъпило писмо от министъра на земеделието и храните Д. Г., с което се указвало на подсъдимия да сезира компетентните органи по ЗУТ за извършване на проверка и предприемане на необходимите действия спрямо незаконните обекти, намиращи се в имот № 39459.25.40, съставляваща част от ДПФ. Указаното в писмото на министъра на земеделието и храните било изпълнено със закъснение повече от месец, т.е. едва на 09.08.2013г., когато М. Н.а, в качеството й на главен секретар на ОД „3емеделие“ гр.Добрич и на заместник на подс.С.М. сезирала писмено РДНСК - Североизточен район, сектор Добрич и Община Балчик за констатираните нередности.

Освен проверката от дата 09.04.2013г., която била възложена по указание на заместник-министъра на земеделието и храните, на 22.05.2013г., въз основа на заповед - № РД – 07 – 01 - 48 от 07.05.2013г., издадена от подс.С.М., комисия при ОС „3емеделие“ - Балчик, в състав св.Д. Н. К. - председател и членове – Д. Е. К. и Г. Т. И., извършила първа планова теренна проверка за 2013г. на имот № 39459.25.40. При тази проверка, проверяващите за пореден път нарушили т.1.3 от Методиката за прилагане на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, тъй като в констативния протокол, одобрен впоследствие от подс.С.М. посочвали, че земеделския имот бил необработен, с налични в него временни постройки, без да отбележат какви по вид, площ и предназначение били тези постройки, както и кой е техният ползвател. В графата ползвател е отбелязано само – свободен.

На 13.06.2013г., П.Ж. и К.М.- служители на РДНСК Североизточен район гр.Варна, извършили проверка на място в имот с идентификатор 39459.25.40, във връзка с постъпил нов сигнал от лице с неустановена самоличност по делото, представило се като И. Х.а И.. В сигнала отново се изразявало недоволство от противоправното ползване и застрояване на земеделския имот, като се акцентирало и върху бездействието на подс.С.М., в качеството му на директор на ОД „3емеделие“ - Добрич, което бездействие било в разрез със защитата на държавния интерес. В хода на тази проверка се установило, че по продължение на източна и западна граница на имота имало следните незаконни строежи и обекти: десет броя дървени бунгала; четири броя метални фургони; полумасивен строеж, V-та категория - „Медицински пункт“; обект, V-та категория - „Кухненски блок“; павилион с навес, VІ-та категория - за продажба на плажни стоки; два броя алуминиеви павилиона, използвани за склад и санитарен възел; полумасивен строеж, V-та категория - заведение „Винарна“; полумасивен строеж, V-та категория - заведение „Пробитата лодка , неизползваемо; два броя каравани на колела. Паралелно с проверката на П.Ж. и К.М., двама служители на регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Добрич, В. К. П. и С. Н. Л. също извършили своя проверка на състоянието на имота, като съставили отделен констативен протокол от 13.06.2013г. Въз основа на констатациите на П.Ж. и К.М., с дата 14.06.2013г. началника на РДНСК - Североизточен район Г.Б.изпратил писмо до кмета на Община Балчик, с което му разпоредил да предприеме, в 3-дневен срок от получаване на писмото, действия по възлагане на служители от Общината на проверка за установяване на законността на строежите от V-та и VІ-та категория и на преместваемите обекти в имот 39459.25.40, като при констатиране на незаконни строежи и преместваеми обекти, да бъдат предприети и съответните действия по забрана на достъпа и ползването им, както и премахването им по реда съответно на чл.225 - чл.225а от ЗУТ и чл.57а от ЗУТ. Даден бил едномесечен срок за уведомяване на РДНСК — Североизточен район за резултата от предприетите действия.

Във връзка с това писмо на началника на РДНСК-Североизточен район от 14.06.2013г., в Община Балчик била образувана преписка, по която на датите 12.07.2013г. и 16.07.2013г. били извършени проверки на място в имот с идентификатор 39459.25.40. Проверката била извършена от М.Т.Н.а и Р. К. Ц. - служители в отдел „Инвестиционна дейност и контрол“ към дирекция „Устройство на територията, строителството и инвестициите“ при Община Балчик. Проверката от 12.07.2013г. обхванала преместваемите обекти в имота - бунгала, фургони, алуминиеви павилиони и каравани, докато проверката от 16.07.2013г. обхванала строежите от V-та и VІ-та категории - „Кухненски блок“, Заведение „Винарна, „Медицински Пункт“, алуминиев павилион с Навес. В хода на проверката от 12.07.2013г. проверяващите установили, че част от бунгалата се ползвали за почивка от персонала, нает от Д. М., но не вписали това обстоятелство в съставените от тях констативни актове. На проверката от 16.07.2013г. присъствали Д. М., който се представил за пълномощник на концесионера и за наемател на плажа, както и Н. Х. и С.Д., първият като наемател на заведение „Винарна“, а вторият като наемател на алуминиевия павилион с навес. Присъствали също и кмета на с.Кранево - св. Р. Н., както и св. И.И. - служител в същото кметство. Последните двама подписали констативните протоколи, тъй като Д. М., Н. Х. и С.Д. отказали да ги подпишат.

На 03.09.2013г., след постъпило писмено съгласие от подс.С.М., Министърът на земеделието и храните издал заповед № РД – 15 - 813, с която считано от същата дата, освободил подсъдимия от заемане на длъжността „директор на Областта дирекция „Земеделие“ - Добрич“.

Въз основа на констативните актове от 12.07.2013г., кметът на община Балчик издал заповед № 1206 от 31.10.2013г., с която наредил незаконно поставените преместваеми обекти в имот с идентификатор 39459.25.40 да бъдат премахнати за сметка на собственика на имота, т.е. за сметка на Министерството на земеделието и храните и на Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич. Заповедта била изпълнена принудително на 19.11.2013г., като от държавния имот са премахнати преместваемите обекти, описани в констативните протоколи от 12.07.2013г., изготвени от Марина Н.а и Р. Ц., в това число: четири броя метални фургона, осем броя дървени бунгала и два броя каравани на колела. Всички тези преместваеми обекти били оставени на съхранение на площадка до кметството на с.Кранево.

Срещу заповедта на кмета на община Балчик от 31.10.2013г., св.В.А., в качеството си на представител на „Макситур Бряг на изгрева“ - АД, подал жалба, адресирана до Административен съд - Добрич. Жалбата била насочена срещу премахването на двата броя алуминиеви павилиона, за които според В.А. имало издадено разрешение за строеж № 332 / 13.05.1994г. и разрешение за ползване № 273 / 12.07.1999г., въпреки, че въпросните павилиони не били обект на премахване с тази заповед, доколкото за тях следвало да се приложат нормите на чл.195 - чл.196 от ЗУТ, а не чл.57а от същия закон. С определение от 14.03.2014г., постановено по адм. дело № 902 / 2013г., по описа на АС - Добрич, жалбата на В.А. била оставена без разглеждане като недопустима. Определението на първоинстанционния административен съд било потвърдено с определение № 6367 / 13.05.1994г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 5908 / 2014г., по описа на ВАС.

На 25.11.2013г. Д. М., в качеството си на управител на „М.“***, сключил нов договор с концесионера „Макситур Бряг на изгрева“-АД, представлявано от В.А., с който на практика се удължил с още пет години срока на подизпълнителския договор, сключен между същите две страни на 07.11.2007г. Въз основа на този договор Д. М. продължил да стопанисва плажната ивица на плаж „Кранево-север“ от името на концесионера, заедно с разположеното върху плажа заведение „Бир хаус“. Наред с изпълнението на задълженията по концесионния договор, които му били делегирани от концесионера с новия договор от 25.11.2013г., Д. М. продължил да експлоатира за търговски цели и съседния на плажната ивица земеделски имот с идентификатор 39459.25.40, собственост на ДПФ, като дори поставил допълнителни преместваеми обекти, замествайки премахнатите на 19.11.201Зг. бунгала и метални фургони. През следващите три летни сезона на 2014г., 2015г. и 2016г., Д. М. продължил да ползва и голяма част от строежите V-та и VІ-та категории, които не били премахнати от служители на общинската администрация на гр.Балчик, въпреки липсата на правно основание за съществуването им в земеделския имот.

При извършения на 25.05.2016г. експертен оглед на имот № 39459.25.40, с участието на вещи лица по назначената в хода на разследването комплексна геодезическа, агротехническа и строително-техническа експертиза се констатирало, че в същия недвижим имот се намирали следните сгради, инфраструктурни строежи, постройки и преместваеми съоръжения:

- преместваем обект - метален фургон, тип бунгало, поставен върху фундамент от каменна зидария, ползва се и представлява преместваем обект.   

- преместваем обект - метален фургон, тип бунгало, който бил поставен върху  терена без подложка, има ел. енергия, в състояние за ползване.

-метално хале, тип „холандско“, с площ от 110 кв.м., чиято конструкция била изградена от седем броя сводести тръби, с диаметър около 12 см, прикрепени трайно към земята с бетон и обхванати от профилирана ламарина, елекрифицирано и с положена във вътрешността бетонова настилка, в състояние на ползване за склад — строеж V-та категория.

- преместваем обект — метален фургон на колела, съоръжен с електрическа и „ВиК“ инсталации, в състояние за ползване.

- преместваеми обекти — пет броя дървени бунгала, поставени върху бетонови тухли с бетонова настилка пред входа, електрифицирани, в състояние за ползване.

- масивна едноетажна постройка, изпълнена от тухлена зидария, измазана с вароциментов разтвор, с боядисани вътрешни стени, с монтирани тоалетна чиния, мивка с батерия, душ-батерия и бойлер, захранена с електрическа и „ВиК“ инсталации, в състояние за ползване като тоалетна и баня – строеж V-та категория.

- три броя водомерни шахти, изпълнени от каменна зидария, две от които с действащи водомерни устройства - строежи V-та категория.

- път с ширина 4-5 метра, по цялата дължина на имота от юг на север и покрай западната граница, частично чакълиран и частично асфалтиран – строеж IV-та категория.

- преместваем обект — метален фургон, тип павилион, разположен в североизточния край на имота, електрифициран с дървена барака към него, в състояние за ползване като складово помещение.

- полумасивна едноетажна постройка от каменна зидария - заведение „Винарна“, с площ от 263 кв. м., с дървена покривна конструкция, покрита с ламарина и битумна материя, необитаема със следи от разрушения – строеж V - та категория.

- санитарно помещение към заведение „Винарна“, с площ от 11 кв. м., с каменна зидария и покрив от ламарина, полумасивна постройка - строеж V – та категория.

- полуразрушена постройка с останали от нея метална носеща конструкция, с полуразрушени ограждащи стени, с подова настилка от каменни плочи и с наличие на стена и комин от западната страна - заведение „Пробитата лодка“, строеж V - та категория.

- полуразрушена сграда, долепена до полуразрушената постройка на заведение „Пробитата лодка“, неизползваема - строеж V - та категория.

- новоизградена едноетажна постройка с носеща конструкция от дървени колони, ограждащи стени от пресовани дървени плоскости, с две ролетни врати, с покрив от битумни платна и с бетонова настилка на пода, в състояние на ползване за търговия - строеж VI - та категория.

- преместваем обект - павилион, изпълнен от алуминиеви остъклени рамки, с една врата, покрит с профилирана ламарина, ползван като складово помещение.

- павилион, изпълнен от алуминиеви рамки, една част от които са остъклени с боядисано стъкло, а друга част от ПВЦ, с покрив от профилирана ламарина, целият обект монтиран върху бетонова настилка с налепен теракот по нея, с обособени във вътрешността две тоалетни и една баня (банята оборудвана с душ батерия и мивка с течаща вода), с допълнителна мивка между тоалетните и банята, с електрическа и „ВиК“ инсталации, в състояние за ползване - строеж VI-та категория.

- обект „Кухненски блок“, съставляващ постройка павилионен тип, с алуминиеви рамки и стъкло, монтиран върху бетонова настилка с дебелина около 30 см., с дървена покривна конструкция, обзаведен с кухненско оборудване, захранен с ел. енергия и вода, ползва се за кухня строеж V - та категория.

- обект „Медицински пункт“, съставляващ масивна едноетажна постройка, с носеща конструкция от метални и бетонови колони, с масивни стени от тухлена зидария с керамични тухли, покрита с ламарина, изградена върху бетонова настилка, електрифицирана, в състояние за ползване - строеж V - та категория.

- път с асфалтобетоново покритие, вървящ по цялата източна граница на имота с плажната ивица - строеж IV-та категория.

- масивна стена от каменна зидария, с височина около 70 см., вървяща по границата с плажната ивица – строеж VI - та категория.

За нито един от изброените по-горе обекти нямало строителни книжа, които да позволяват и разрешават тяхното съществуване.

По делото са назначени множество от експертизи, които съдът ги е приел и приобщил към доказателствата по делото, като в една от тях, а именно-КГАТСТЕ е констатирано, че за горепосочените сгради, постройки и преместваеми съоръжения не са налице издадени съответни разрешения и същите не са законно съобразени по смисъла на ЗУТ.

Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събрания доказателствен материал по делото.

Срещу присъдата са депозирани три жалби, които са изцяло идентични по своето съдържание. Претенциите към настоящата инстанция са да отмени присъдата, като признае изцяло за невиновен подсъдимия и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, да се отмени присъдата и делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане, поради допуснати процесуални нарушения и алтернативно, да бъде намален размера на наложеното наказание, тъй като според защитата не съответства на степента на обществена опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

В с.з. при разглеждане на делото, защитата на подс.М. прави поредица от възражения, които според настоящата инстанция са неоснователни по следните съображения:

Възражението, че подс.М. не е нарушил нормата на чл.4 ал.1 от ППЗСПЗЗ в качеството си на длъжностно лице /Директор в Областна дирекция „Земеделие“-гр.Добрич/ е неотносима към задълженията на същия. Тази норма от ППЗСПЗЗ регламентира задълженията на собствениците и ползвателите на земеделски земи, а не неправомерно поведение, както и задълженията на подсъдимия в качеството му на Директор на Областна дирекция „Земеделие“. Правомощията и задълженията на Директора на Обл.Дирекция-„З“ на първо место се съдържат в Устройственият правилник на областна дирекция „Земеделие“-чл.3 ал.3, както и в ЗСПЗЗ-чл.34 ал.8, и в ППЗСПЗЗ-чл.47 ал.8 и ал.9. Посочените норми от съответните нормативни актове, ще бъдат коментирани в последствие в мотивите на съда, за конкретно всяко негово неизпълнение на задълженията му, регламентирани в тези норми.

Възражението, че процесният имот не отговаря на определението  „що е то земеделска земя“, тъй като в същия са били построени множество сгради, масивни, полумасивни, а така също и преместваеми и съществуването им не определя въпросния парцел, като земеделски /индиф.№ 39459.25.40, с площ от 14.993 дка/ е неоснователно. Следва да се отбележи, че този имот до 20.02.2002 г. е бил общинска собственост. Този факт е дал възможност на Кмета на Община Балчик да сключи договор със Събирателно дрежество „Макситур“-гр.София, представлявано от св.В.С.А.с подробно регламентирани задължения, посочени в договора. На 19.05.1994 г. и 19.07.1994 г. и във връзка на заложеното в т.12 от договора, главния архитект на Община Балчик издал на основание чл.120 ал.4 от ППЗТСУ разрешения за строеж на временни обекти в т.ч./“Винарна“, „Пикник“, „Дискотека“, „Медицински пункт“, „Таверна“, както и четири броя павилиони, три от които предназначени за магазини и един за обществено хранене/. С изключение на обект „Дискотека“, всички останали временни обекти, за които било издадено разрешение за строеж, били изградени върху територията на недвижим имот с №39459.25.40, /за краткост ще се сочи само като 2540 в мотивите на съда/. Издадено било и разрешително за ползването на посочените обекти от „Макситур-Бряг на изгрева“ООД, представлявано от св.В.А.. Три дни след издаване разрешението за ползване на посочените обекти, на 15.07.1999 г. е сключен договор за отдаване на концесия между РБългария, представлявана от тогавашния министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и „Макситур-Бряг на изгрева“ ООД за предоставяне на концесия за част от крайбрежната плажна ивица-морски плаж „Кранево-север“. Срокът по този договор бил двадесет години, считано от 15.07.1999 г. до 15.07.2019 г. След получаване правото на концесия, св.А. вече като представляващ на преобразуваното дружество „Макситур Бряг на изгрева“-ООД в акционерно дружество „Макистур“ ООД, което било правоприемник на СД „Макситур“, построил незаконно-без разрешение и без строителни книжа, три масивни сгради-„Мини мотел“, „Охис“ и „Двуетажен хотел“, изцяло разположени върху терена на имот с №2540. Въпросният имот междувременно с решение №28К02/20.02.2000 г. на Поземлена комисия гр.Балчик, взето на осн.чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, станал част от Държавен поземлен фонд.

Следващият факт е от изключително важно значение за делото, а именно: На 07.11.2007 г. в гр.Варна бил сключен договор между „Макситур Бряг на изгрева“-АД, представлявано формално от св.О. Венциславов А. /син на В.А./ от една страна като възложител-концисионер и „М.“***, с управител и едноличен собственик-св.Д. М.-баща на подс.С.М. от друга страна като подизпълнител. С този договор възложителят-концисионер, срещу заплащане от подизпълнителя на възнаграждение в размер от 10 000 лева, предоставял ня „М.“-ЕООД стопанисването, санитарно-хигиенното и медицинско обслужване на плажната ивица „Кранево-север“ за срок от шест години.

В периода след 07.11.2007 г. св.Д. М. освен, че използвал за търговски цели заварените заведения и павилиони, изградени без или отпаднало правно основание върху земеделски имот №2540, но и противозаконно изградил в този имот строеж V-та категория-„Кухненски блок“, чието предназначение било да обслужва намиращото се на плажната ивица питейно заведение „Бир хаус“. В този период св.Д.М. в този същия имот поставил множество преместваеми обекти-дървени бунгала, които до 2010 г. били четири на брой, а през 2013 г.-десет броя. Всички те и други такива находящи се в района са били използвани за спане на персонала, обслужващ търговските обекти, както и на туристи. Всички били електрифициране, а част от тях и снабдени с вода. Освен това в началото на 2013 г. св.Д.М. заградил с бариера входа към имот №2540, с цел да събира такса от гражданите, които посещавали плажа на „Кранево-север“.

         В осъществяване на посочената търговска дейност от св.Д.М. бил подпомаган от съпругата си- К.М., от дъщеря си  К.М., а и до месец ноември 2009 г. и от сина си-подс.С.М..

Следващото възражение, че подсъдимия не би следвало да носи наказателна отговорност за преден период и след 2013 г. извън рамките на обвинението е неоснователно. Инкриминирания период обхваща отрязък от време от момента на назначаването на подс.М. до неговото освобождаване от длъжнаст-13.11.2009 г.-03.09.2013 г. Това, че се налага да бъде обсъден предходен период е поради това, че статута на процесния имот №2540 е променен, като преди 2000 г. е бил общинска собственост, а след 20.02.2000 г. е станал част от ДПФ. След освобождаването от длъжност на подсъдимия, също се налага да бъде обсъждан последващя период, тъй като неговото поведение, изразяващо се в бездействие, поражда последици и впоследствие.

Възражението, че не е налице неизпълнение от подс.М. на служебните му задължения, вменени в качеството му на Директор, на областна дирекция „Земеделие“ е неоснователно по следните съображения:

Безспорно установен факт е, че за периода от 13.11.2009 г. до 03.09.2013 г. подс.М. е заемал длъжност –Директор на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Добрич, като такъв е бил задължен по силата на Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие чл.3 ал.3 т.3 да „ръководи, координира и контролира дейността на териториалните звена-общинските служби по земеделие“. По силата на тази норма подс.М. е следвало да ръководи, координира и контролира цялата дейност на обл.Добрич по защитаване на държавната политика по отношение на земеделието, както и на земеделските земи, включени в ДПФ. Следва да се отговори на въпроса, дали той в качеството си на длъжността която заема е разполагал със законовата база за да упражнява вменените му задължения. Дали инстР.тариума, с който следва да борави, е в състояние да защити тези отговорности и при наличие на желание за това, да реализира съответните си законови правомощия.

От доказателствата по делото безспорна се установява, че такъв инстР.тариум е налице, а именно: Разпоредбата на чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ изрично предвижда, че подсъдимият в служебното си качество, в случаите на неправомерно ползване на земи от ДЗФ, следва да издава заповеди за неговото освобождаване, ако тези земеделски земи са обект на неправомерно ползване. Възражението което защитата на подсъдимия прави в тази насока, че задължението по горепосочената норма е в правомощията на съответния кмет е неоснователно, тъй като чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда задължение на съответния кмет да изземва земеделски земи от тези ползватели, които владеят без правно основание, а не когато земеделската земя се ползва неправомерно. Това са две различни понятия и следва да бъдат разграничени. При констатиране на неправомерно ползване на з.земя, а именно не по предназначение, както е в настоящия случай, нормата на чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ вменява в задължение на директора на областна дирекция „Земеделие“, в случая подс.М. да издаде заповед за да бъдат предприети съответни мерки, които са както следва: 1.Директорът на областна дирекция „Земеделие“ разполага с правомощия, чрез които има пълен контрол върху Общинските служби „Земеделие“-Устройствен правилник на областните дирекции „Земеделие“-чл.3 ал.3 т.3.,  2. Разпоредбата на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ-Общинските служби годишно извършват не по-малко от две проверки /до 31 май и до 30 ноември/ на земите от ДПФ и информират областните дирекции „Земеделие“ за състоянието и ползването им.  Следващата /ал.9/ от същата норма, от ППЗСПЗЗ-„При установяване на неправомерно ползване на земи от ДПФ областните дирекции „Земеделие“, изискват изземването им по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ“, същата бе анализирана по горе в мотивите. 3. Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ към него момент, за реализиране нормата на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ издава Методика за извършване на проверки по посочения текст, относно състоянието и ползването на имотите от ДПФ. В този акт на МЗХ подробно е посочено по какъв начин следва да бъдат извършвани проверките относно земеделските земи, как следва да се процедира, какви протоколи да бъдат съставени и какво да съдържат същите. /т.6, л.4 от ДП/.

Възражението на защитата на подс.М., че не би могъл подсъдимия да знае какво е констатирано в резултат на извършените проверки в констативните протоколи, съставени от назначената комисия от три лица е неоснователно, както и това, че въпросните лица са само служители на дирекция „земеделие“ и не са специалисти, които да притежават специални знания относно построените сгради във въпросния имот, това твърдение противоречи на всякаква логика. На първо место, лицата които извършват проверката са наясно, че извършват теренна проверка на земеделски имот. Тези лица е следвало да бъдат запознати с изискванията на методиката за съдържанието на констативния протокол. След което протоколите се предоставят на директора ОД-„Земеделие“-подс.Ст.М., за да докладват резултатите от извършените проверки и той съответно ги одобрява. Моментът на одобряване на същите е много важен защото, когато се изпрати един констативен протокол, който отразява адекватното състояние на един поземлен имот, съдържанието на този констативен протокол, определя видът на реакцията и действията, които е следвало да предприеме подс.Ст.М.. Видът на имота определя функциите или на НДСК, или на Общинския кмет, както и ако имота е обременен с друго неправомерно ползване. Това автоматично ангажира отговорността на директора на ОД „З“, вменена му по силата на чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ. Следва издаване на заповед, с която освобождава имота от неправомерното му ползване.

Следва да се проследи начина по който са били извършени всички теренни проверки на имот №2540 през годините които подс.М. е оглавявал дирекция „Земеделие“, тъй като той е имал това задължение по силата на горепосочените норми от съответните нормативни актове, както и неговото поведение изразяващо се в продължително бездействие от което следва да се направи извод за субективното му отношение към настъпилите вредни последици.

През периода през който подс.Ст.М. бил директор на Областна дирекция „З“-Добрич издал общо седем броя заповеди за назначаване на комисии, които да извършат минимум две планувани за година теренни проверки за състоянието на имоти от ДПФ, намиращи се в област Добрич.

Такива били осъществени на 21.05.2010 г., 29.11.2010 г., 20.05.2011 г., 21.11.2011, 23.05.2012 г. и на 21.11.2012 г. и със заповед №РД-07-01-39/08.04.2013 г. определил тричленна комисия, която извършила проверка на процесния имат №2540 на 09.04.2013 г.

При извършването на всички проверки следвало да се направи констативен протокол за състоянието на съответния земеделски имот, като изискванията относно необходимото съдържание на същия са регламентирани в специална методика, издадена от МЗХ. При извършените проверки на имот №2540 във въпросния констативен протокол не били отразени реално съществуващите сгради и други обекти, които противозаконно били построени или настанени в този имот. Протоколите се изготвяли от председателя на определената комисия, като част от проверките били извършвани само от две лица, в нарушение на посочената Методика, а третото такова само подписвало вече изготвения протокол или само били съставени протоколи без да се извършва дори проверка на место.

Протоколът от извършената проверка на 21.05.2010 г., въпреки че не отговарял на методиката, на практика той не е отразявал реалното състояние на имота, бил одобрен от подс.М., след което е изпратен от подсъдимия на РДНСК-Североизточен район-гр.Добрич по компетентност. След като в този протокол не е отразено реално съществуващото във въпросния земеделски имот №2540, защо е било необходимо подс.М. да го изпраща именно на посочения по горе орган. Въпреки това РДНСК е направила една допълнителна проверка и е установила, че в този имот съществуват-двуетажен хотел, винарна, четири броя търговски павилиона, различни контейнери и др. С писмо от 21.09.2010 г., изготвено от Началника на сектор –гр.Добрич РДНСК е изпратил цялата преписка до кмета на общ.Балчик за извършване на съответната административно-наказателна процедура. Това обстоятелство се сочи от защитата на подсъдимия, че видите ли, той подс.М. е изпълнил своите задължения, но кметът на общ.Балчик не е сторил това. Следва да се отговори на въпроса, кое от своите задължения е изпълнил подс.Ст.М. за осъществяването на проверката или за задействане на административно-наказателната процедура относно въпросния имот: 1.Той утвърждава протоколите, които нямат изискуемото съдържание. 2.Нищо не е сторил относно бездействието на кмета на общ.Балчик. 3.Както и всички останали проверки, които са били извършени по същия формален начин и не се породили никакви последици за неправомерното ползване на имот №2540. Следва да се посочи и факта, че след първата проверка и тази на РДНСК, подс.М. не е назначил никакви други проверки за периода месец юни-месец септември, съвпадащи с летния туристически сезон. Нещо повече, през месец март 2011 г., той включил земеделския имот в Първа тръжна сесия за стопанската 2011-2012 г. за отдаване под аренда, въпреки, че състоянието на този имот не било годно за тази цел. Прави впечатление, че търгът е спечелен от св.В.И.от гр.Генерал Тошево, но това лице изрично е заявило, че не се занимава със земеделска дейност. Сочи в показанията си, че е пчелар любител, което е дейност далеч от земеделската такава. Въпросният договор бил прекратен преди да влезе в сила, тъй като стопанската година започва да тече от месец октомври, а договора е прекратен на 09.09.2011 г., т.е. след изтичане на летния туристически сезон. По този начин подс.М. е направил, така че този имот да бъде използван през летния период известно от кого-св.Д.М., докато се извършва тръжната процедура и преди да настъпи началото на стопанската година, той по очевидни причини е бил прекратен.   

Направената проверка на 29.11.2010 г., била извършена от две лица-св.П.Т., като председател и член-св.А. И.. Съдържанието на този протокол било идентично с предходните такива. Подс.Ст.М. не назначил други проверки на въпросния имот за да бъде констатирано действително състояние на имота.

Протокол от проверка извършена на 20.05.2011г.. В комисията били включени три лица-св.В. Б.-председател, Д.К.-член и Т.С.-член. В тази проверка е участвал само св.Д.К.. Той съставил констативен протокол, чието съдържание било идентично с този от 21.05.2010 г. Свидетелките Ж.Б. и Т.С. са подписали този протокол без да са посещавали имота. След като този протокол бил изпратен и получен за сведение, подс.Ст.М. не разпоредил друга проверка за установяване на действителното фактическо състояние на въпросния имот.

Протокол от извършена проверка от 21.11.2011г. Назначена била комисия в състав-св.Т. Ж.-председател, членове-М. Н.а и Г.И.. Проверка на този имот и всички останали от ДПФ, намиращи се в землището на с.Кранево не била извършена. Св.Т.С. съставила констативен протокол, който бил разписан от останалите двама члена. В съдържанието на този протокол не били включени съществуващите временни постройки в имот 2540, които са се използвали от св.Д. М..

Подс.Ст.М. със заповеди от 07.05.2012 г. и от 05.11.2012 г. е сформирал комисии, които да извършат теренна проверка на имоти от ДПФ в община Балчик и по конкретно в землището на с.Кранево. Определените комисии били с един и същ състав-председател-св.Д.К.и членове-св.М. Н.а и Г.И.. Проверките били осъществени на 29.05.2012 г. и на 21.11.2012 г., но само от двама, от членове-Д.К. и Г.И., св.М.Н.а подписала по късно предоставения й протокол. В този от 29.05.2012 г. било отбелязано, че земеделския имот е необработваем, а в протокола от 21.11.2012 г. било вписано, освен че имота е необработваем, е посочено и, че имотът бил свободен.

След постъпил анонимен сигнал на 20.03.2013 г. в МЗХ, на 03.04.2013 г. зам.министъра изпратил същия с придружително писмо, съдържащо указания за проверка на сигнала, която е следвало да бъде извършена от подс.М.,***, след което да изготви и изпрати становище в МЗХ. За целта подс.М. издал заповед, с която първо назначил комисия, в състав З.Ч.-председател и членове В.О.и М.Д.. На 09.04.2013 г. била осъществена теренната проверка на имот №2540. В съставения констативен протокол било отразено действително какво се намира в този имот към него момент, но отново в същия не били посочени лицата които изградили, поставили и ползвали установените в имота полумасивни сгради, бунгала, фургони, временни постройки, дървени бараки, тоалетна и др. Съставения констативен протокол е представен на подс.М., но той въпреки, че е бил наясно със съществуващото в този имот и с лицата които го използват неправомерно, вместо да направи необходимото е предприел идентичен ход с този, който е предприел с изпращането на първия протокол от 21.05.2010 г. на РДНСК-Североизточен район, неотразяващ реалното състояние на въпросния имот, а именно: На 12.04.2013 г. за да изпълни указаното му в писмото от зам.министъра, той е изпратил писмо до Общинска администрация гр.Балчик, с което е изискал информация за дадени разрешителни за строеж или за поставяне на временни преместваеми обекти в имот №2540, за основанието за издаването и срока на валидността им, въпреки че на него му било известно още от 2010 г., точно какви сгради полумасивни и др. са изградени в този имот. Това е така, защото На 08.09.2010г. работна група с двама представители на РДНСК-Североизточен район и един от Общинска служба „З“-Балчик са извършили проверка на зем.имот №2540 и констатирали, че в него се намирали строежи и преместваеми обекти, а именно:

-    строеж „Двуетажен хотел“, по отношение на който имало незавършена процедура за премахването му по реда на чл.225 и сл. от ЗУТ;

-        строежи с временен статут, в т.ч. заведение „Винарна“, четири броя търговски павилиона, „Медицински пункт“ и „Пикник“, по отношение на които имало издадено разрешение за ползване № 273 от 12.07.1999г., при условията на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ, но за тях нямало издадено решение за запазване по реда на § 17, изр. 1-во от ПРЗУТ, поради което подлежали на премахване със заповеди на кмета на Община Балчик, които се издавали по реда на чл.195 - чл.196 от ЗУТ;

-        преместваеми обекти – четири броя бунгала и три броя метални контейнери, поставени без разрешение на общинската администрация в гр.Балчик, като за тяхното премахване отново бил компетентен кмета на Община Балчик, по силата на чл.56 и чл.57а от ЗУТ.

Горните констатации били изпратени на директора на ОД „З“ гр.Добрич-подс.М. с изрично писмо от 21.09.2010 г.

От 2010 г. до месец 04.2013 г. на проверката указана от зам.министъра на МЗХ, подс.М. е имал абсолютно едно и също поведение по отношение на земеделския имот №2540, извършвайки някакви привидно правомерни действия, но изразяващи се реално в неговото престъпно бездействие, от което са се възплозвали св.Д. М.-баща на подсъдимия-преди, през целия инкриминиран и в последствие период, както и други лица-С.Д. и Н. Х..

Документите, които подс.Ст.М. ***–Балчик във връзка с имот №2540, относно разрешителни за строеж или на временни преместваеми обекти, ведно с писменото му становище били изпратени на зам.министъра на МЗХ на 16.05.2013г.

Изрично внимание следва да се обърне на извършената проверка от 22.05.2013 г., която била първата планова такава за 2013 г. Независимо от анонимния сигнал, независимо от указанията на зам.министъра на МЗХ, отново в констативния протокол, одобрен от подс.М. са посочени констатации, че земеделския имот бил необработен, с налични в него временни постройки, без да отбележат какви по вид, площ и предназначение, както и кой е техния ползвател, като в графата ползвател било отбелязано само-свободен.

По подаден втори анонимен сигнал на 13.06.2013г била извършена проверка от П.Ж.и Кирил М.-служители на РДНСК Североизточен район на имот с №2540. В хода на проверката се констатирало, че по протежението на източна и западна граница имало множество незаконно построени строежи в този имот. Независимо от извършената проверка от Ж. и М., служители на „Национален строителен контрол“-Добрич съща извършили проверка за състоянието на имтоа и съставили отделен констативен протокол.

Въз основа на констатациите направени от Ж. и М., началника на РДНСК-Северизточен район Г.Б.изпратил писмо до кмета на Община Балчик, с което наредил в три дневен срок да бъде извършена проверка за установяване законността на строежите. Във връзка с писмо от 14.05.6.2013 г. на началника на РДНСК-Североизточен район в Община Балчик била образувано преписка, по която на 12.07.2013 г. и на 16.07.2013 г. са извършени проверки на имот №2540. Първата такава от 12.07.2013 г. обхващала преместваеми обекти в имота-бунгала, фургони, алуминиеви павилиони и каравани, а проверката от 16.07.2013 г. обхванала строежите от V-та и VІ-та категория-„Кухненски блок“, заведение „Винарна“, „Медицински пункт“, алуминиев павилион с навес. В хода на първата проверка, проверяващите установили, че част от бунгалата за почивка от персонала, нает от Д. М.. На проверката от 16.07.2013 г. присъствали Д. М., последния се представил за пълномощник на концесионера и за наемател на плажа. На същата присъствали и св.Н. Х. и С.Д., първият като наемател на заведение „Винарна“, а вторият като наемател на алуминиев павилион с навес. Присъствали съща и кмета на с.Кранево-св.Р. Н.  и св.И.И.-служител в същото кметство. Тези двама свидетели подписали констативните протоколи, тъй като Д.М., Н.Х. и С.Д. отказали да положат подписите си.

Възраженията на защитата на подс.М., че по делото не са събрани доказателства относно това, че подзащитния му не е упражнил достатъчен контрол по отношение на лицата извършващи проверка е очевидно неоснователно, тъй като по горе в мотивите бе подробно посочено и описано точно как и по какъв начин той е упражнил „контнтрол“. Проверките не са извършени по законоустановения ред. Той е одобрил тези протоколи, които не пораждат основание за каквато и да е административно-наказателна процедура, а това се е налагало, тъй като накрая през 2013 г. се е случило точно това. Възражението, че нито една служба не е установила кой е ползватела на имота е голословно, тъй като по делото са налице безспорни доказателства, както писмени така и гласни.

За периода от 2010 г. да 2013 г. едва ли не никой не е знаел, че ползвател на зона „Северен плаж“ и обектите находящи се там е св.Д.М.-баща на подсъдимия. Това се оборва от показанията на всички свидетели разпитани по делото, които подробно са коментирани и обсъдени от първата инстанция в мотивите си. Пред настоящата инстанция защитата възразява относно показанията на св.М. Т., св.Н. Х., св.Р. п. Н.-кмет на с.Кранево, св.М. Х.а Д.-юрист, св.Т.П.Ц. и св.П. Н. Д.. Първоинстанционният съд в мотивите си подробно е обсъдил показанията на всички посочени свидетели от защитата, а именно: св.М.Т..-/стр.23-25м/, св.Н.Х.-/стр.22/, св.Р.Н.-/стр.22-23,26/, св.М.Д.-/стр.28/, св.Т.Ц.-/стр.29/ и св.П.Д.-/стр.29-30. На тези свидетели и всички останали, разпитани по делото показанията им са подробно обсъдени от първата инстанция и настоящата такава не счита да преповтаря това, тъй като изцяло споделя изводите на ДОС относно достоверността и последователността с която са били депозирани тези показания и същите не противоречат на всички останали писмени доказателства по делото.

         Възражението, че би следвало да се гледа несериозно на анонимните сигнали подадени до съответните институции, да това би било така, ако описаното в тях просто се е оказало самата истина, установена в резултат на проверки, извършени по законоустановения ред.

Твърдението, че присъдата почива само на предположения е изцяло несъстоятелно по гореизложените до тук причини.

Възражението, че събраните доказателства чрез прилагане на СРС и изготвените въз основа на тях ВДС не биха могли да имат доказателствена тежест, ако са събрани извън инкриминирания период е неоснователно.

В разпоредбите на НПК е регламентирана доказателствената сила на данните, получени при използване на СРС- чл.177 ал.1, ал.2 и ал.3 от НПК

В ал.2 е посочено, че в наказателното производство не могат да се използват резултати, получени извън направеното искане по чл.173, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл.172 ал.2 от НПК. Тази норма предвижда, че дори в извън срока на направеното искане могат да се използват данни събрани чрез СРС, ако те разкриват престъпление предвидено в посочения текст от закона. В настоящият случай всички СРС са приложени точно в разрешените срокове, както и от съответните легитимни лица и органи. Данните събрани с тях и отразени във ВДС изцяло кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства по делото, които по безспорен начин доказват, че подс.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.282 ал.2 от НК. От съдържанието на изготвените ВДС е видно, че подс.М. е бил изцяло заинтересован от извършваната търговска  дейност от баща му, чрез дружество „М.“*** и докато е изпълнявал длъжността директора ОД „Земеделие“ гр.Добрич е действал изцяло в негова интерес, а така също и в интерес на концесионера св.В.А., а така също и в полза на др. лица, посочени по горе в мотивите.

От всичко до тук изложено съдът, счита че подс.Ст.М. не е изпълнил и е нарушил свои служебни задължения подробно посочени по-горе. Извършвайки тези нарушения, след като не е изпълнил служебните си задължения, вменени му от закона, той е осъществил състава на чл.282 ал.2 от НК. Тези нарушения е осъществявал за един продължителен период от време, за облагодетелстване на други лица.

Съдът е наложил справедливо наказание по вид и размер, след като е преценил смекчаващите вината обстоятелства. Отчел е чистото съдебно минало, наличието на образователен ценз, семеен, както и липсата на наложени дисциплинарни наказания. Правилно е преценил, че не са налице обстоятелства, които да водят да приложението на чл.55 от НК. Определил е справедливо наказание, съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, именно малко под средния размер на санкцията на състава по чл.282 ал.2 от НК. Съдът е постановил, че не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, тъй като по този начин биха били постигнати целите на наказанието и поправянето на осъденото лице. Настоящата инстанция изцяло приема съображенията на ДОС и също счита, че за поправянето на подс.М. не се налага изолирането му от обществото. Продължителният пет годишен изпитателен срок е в достатъчност за да бъде прието, че би въздействал върху него възпиращо от други противоправни действия.

С оглед заеманата от него длъжност правилно ДОС е преценил, че следва да приложи нормата на чл.37 ал.1 т.6 от НК, като лиши подс.М. от право да заема държавна или обществена длъжност за срок от пет години.

Предвид гореизложеното съдът, счита че присъдата на ОС-Добрич е законосъобразна и обоснована, поради което следва да бъде потвърдена.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на съдебния акт.

Водим от горното съдът

 

 

 

                                     Р Е Ш И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Добрич по НОХД №300/2017 г., постановена на 20.07.2018 г. 

Решението подлежи на жалба и протест в петнадесет дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: