Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 283 15.08.2014
година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На седемнадесети юли Година две хиляди и четиринадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Ж.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 695 по описа за 2013 година.
Делото
е образувано по повод искова молба от „Иватотрейд”ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.Шейново № 3, ет.4, офис 401,
ЕИК *********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала
Иван Станков Ников с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Д.П.
***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Сливница № 31, ет.1 против „Акрукс тур” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас 8000, ул.Цар Симеон І № 111, вх.2, ет.8, ап.15 представлявано
от управителя С.Г.Р., с ЕГН ********** и
С.Г.Р. като физическо лице, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул.Цар Симеон І № 111, вх.2,
ет.8, ап.15 и настоящ адрес: гр.Ахтопол, Община Царево, ул.Велека № 5 и посочен
адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас, ул.Цар Симеон І № 111,
вх.2, ет.8, ап.15, да бъде прието за установено спрямо ответниците, че дължат
солидарно заплащането на сумата от 600 000 лв. по запис на заповед издаден
на 27.12.2011г., предявена частично от общата сумата от 1 000 000лв.
дължима по същия запис на заповед, ведно със законната лихва за забава върху
сумата считано от 16.08.2013г. до окончателното й изплащане, както и да
заплатят направените в заповедното производство и в настоящото дело разноски. Твърди
се, че по издаден на 27.12.2011г. запис на заповед, ответното дружество се е
задължило срещу предявяване, без протест, да заплати сумата от
1 000 000лв. Ст.Р. е подписал записа на заповед в качеството си на
поръчител, като авалирането е при условията, при
които задължението е било поето. Записът на заповед е бил предявен с нотариална
покана, връчена на авалиста на 16.07.2013г. Към
момента на завеждане на заявлението по частното гражданско дело пред РС-Бургас,
нито един от двамата ответници не е извършвал погасявания по записа на заповед.
В дадения срок по чл.367 от ГПК,
ответното дружество, за което съдът прие, че е редовно призовано по реда на
чл.50 ал.2 от ГПК, не подаде писмен отговор, не направи доказателствени
искания, не приложи доказателства.
Ответникът Ст.Р. в същия срок, не подаде
писмен отговор, не приложи доказателства.
В срока по чл.372 от ГПК, ищецът подаде
допълнителна искова молба, като счита, че предвид липсата на отговор от страна
на ответниците, не се налага излагането на нови факти и обстоятелства. С оглед
абстрактният характер на записа на заповед, не се налага установяването на
каузалните отношения между страните. Уточнено е, че записът на заповед
произтича от трайни търговски отношения между ищеца и първия ответник, свързани
с доставка на горива.
В срока по чл.373 от ГПК постъпи отговор
на допълнителната искова молба от Ст.Р. лично и като управител на ответното
дружество, в който заявява, че не признава иска. Подписаният запис на заповед
имал само обезпечителен характер и не почивал на реални задължения към ищеца.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа
иска и моли съда да го уважи като основателен и доказан. В писмено становище
разви доводи, че записа на заповед е редовен от външна страна, съдържа
изискуемите от закона реквизити, предявен е бил с нотариална покана в срока и
удостоверява изискуемо задължение. Не е необходимо доказването на каузални
правоотношения между страните.
В съдебно заседание ответникът не се яви, не изпрати
представител, не изрази становище по движение на делото или попълването му с
доказателства.
В съдебно заседание не се яви пълномощникът на ответното
дружество, ни постъпи становище, не бяха направени доказателствени искания.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е
допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 6919/2013г. по описа на РС-Бургас, ищецът е подал молба за издаване на
заповед за сумата от 600 000лв. по записа на заповед, която е била издадена
от първоинстанционния съд на 21.08.2013г. Против
издаването на тази заповед в законовия срок са подадени възражения от дружеството
и физическото лице. Производството по настоящото дело е образувано в срока,
започнал да тече след подаването на възраженията.
Предявените искове са с правно основание чл.415 и
чл.422 от ГПК, вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
Според запис на заповед от 27.12.2011г., ответното
дружество чрез управителя С.Р., се е задължило срещу предявяване на записа на
заповед неотменимо, без протест да заплати на ищеца сумата от 1 000 000лв.
Задължението е било авалирано при условията, при
което е било прието от Ст.Р. като поръчител.
Представените доказателства водят до извода за
основателност на иска. Издаденият в полза на ищеца запис на заповед съдържа
задължителните реквизити съобразно чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна
документ. Посочена е дължимост при предявяване за плащане на издателя. Това
било направено до двамата ответниците с нотариална покана, връчена им на
16.07.2013г., с отбелязвания и за двамата солидарни длъжници
поотделно. Поради това и съдът приема, че записът на заповед удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане.
Възраженията на ответниците са неоснователни,
доколкото в срока по чл.373 от ГПК в отговора на допълнителната искова молба
беше заявено, че записа на заповед в изпълнение на обезпечителната си функция,
не обезпечава реални договорни задължения между страните. Допустимо е по
предявен запис на заповед да се направи възражение по същество /лично
възражение/ съобразно чл.465 от ТЗ, приложимо към записите на заповед на
основание чл.537 от ТЗ. Обичайно каузални правоотношения между страните, са
основанията за издаването на запис на заповед. Поради това и плащанията на
поетите задължения по каузалните сделки освобождават ответника и от съответната
част от менителничното задължение. Доказателства, че
поетото с приложения запис на заповед парично задължение е вече изплатено от ответниците,
не бяха приложени. Поради това и съдът приема, че ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят цялата дължима сума по записа на заповед. Обсъждане на
приложените по опис писмени доказателства /л.48-63/ не се налага, след като
ответниците не доказаха да е платила свое задължение, произходящо
от конкретни договорни задължения с ищцовото дружество.
Не кредиторът, а длъжникът, който се позовава на
съществуването на каузална сделка между страните, е длъжен да доказва
съществуването й /в този смисъл решение № 105/ 23.10.2012г. по т.дело №
515/2011г. по описа на ВКС, ТК, първо търговско отделение/. По този въпрос в
последните години няма колебания в съдебната практика.
В приложения запис на заповед /л.5 от ч.гр.д.№ 6919/13
г. по описа на РС-Бургас/, върху лицевата след „поръчител“ е положен подпис, за
който не се спори, че на Ст.Р.. Съобразно чл.484 ал.2 от ТЗ, подписът на
лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако не е на
платеца или на издателя. С.Р. не е издател на записа на заповед /това качество
има „Акрукс тур” ЕООД/, нито е платец. Следователно
същият е поръчител. Чл. 484 ал.3 от ТЗ задължава съда да приеме, че извършеното
поръчителство е за издателя на записа на заповед - „Акрукс
тур” ЕООД.
Или иска следва да бъде уважен за сумата от 600 000лв.,
дължими по издадения запис на заповед. За тази сума липсват доказателства да е
била платена. Солидарността на задължението и за двамата ответници произтича от
чл.485 ал.1 от ТЗ.
Основателна е претенцията за присъждане на лихва върху
приетото за установено вземане, считано от 116.08.2013г., когато е била
предявена молбата за издаване на изпълнителен лист пред РС-Бургас. На основание
чл.422 ал.1 от ГПК исковете за съществуване на вземането се считат за предявени
от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Видно от
издадената по частното гражданско дело заповед, в полза на молителя са били присъдени
и разноски в размер на 18 225лв.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, „Акрукс тур” ЕООД и С.Р. следва да бъдат
осъдени да заплатят на „Иватотрейд“ ЕООД направените
по делото разноски. Ищецът е внесъл 12 000лв. държавна такса и е заплатил разноски
от 5.91лв. или общо 12 005.91лв., което е и цялата сума за направени
разноски по делото. Доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство не бяха приложени.
Мотивиран от горното и на
основание чл.415 и чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо „Акрукс тур” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас 8000, ул.Цар Симеон І № 111, вх.2, ет.8, ап.15 представлявано
от управителя С.Г.Р., с ЕГН ********** и
С.Г.Р. като физическо лице, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул.Цар Симеон І № 111, вх.2,
ет.8, ап.15 и настоящ адрес: гр.Ахтопол, Община Царево, ул.Велека № 5 и посочен
адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас, ул.Цар Симеон І № 111,
вх.2, ет.8, ап.15, че дължат солидарно на
„Иватотрейд”ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул.Шейново № 3, ет.4, офис 401, ЕИК *********, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Иван Станков Ников с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв.Д.П. ***, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.Сливница № 31, ет.1 заплащането на сумата от 600 000 /шестстотин
хиляди/лв. по запис на заповед издаден на 27.12.2011г., предявена частично от
общата сумата от 1 000 000лв. дължима по същия запис на заповед,
ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от 16.08.2013г. до
окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 18 225 /осемнадесет хиляди
двеста двадесет и пет/лв., присъдени в производството по ч.гр.д.№ 6919/2013г.
по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Акрукс тур” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас 8000, ул.Цар Симеон І
№ 111, вх.2, ет.8, ап.15 представлявано от управителя С.Г.Р., с ЕГН ********** и С.Г.Р. като
физическо лице, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул.Цар Симеон І № 111, вх.2,
ет.8, ап.15 и настоящ адрес: гр.Ахтопол, Община Царево, ул.Велека № 5 и посочен
адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас, ул.Цар Симеон І № 111,
вх.2, ет.8, ап.15 да заплатят в полза на „Иватотрейд”ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.Шейново № 3, ет.4, офис 401,
ЕИК *********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала
Иван Станков Ников с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Д.П.
***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Сливница № 31, ет.1 сумата от 12 005.91
/дванадесет хиляди и пет лв. деветдесет и една ст./ направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: