№ 11720
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110124054 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от А. К. Т. срещу .... иск с правно основание чл.26,
ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
възлагане на поръчителство от 09.11.2021г., като противоречащ на закона, заобикалящ
закона и накърняващ добрите нрави.
Релевират се доводи, че на 09.11.2021г. ищцата е сключила с ...... договор за
потребителски кредит тип кредитна линия А1 бърз кредит, по силата на който ищцата
е получила сумата от 1000.00 лева при годишен лихвен процент от 40%, при срок на
кредита от 9 месеца като е следвала да върне сумата от 1173.96 лева. Във връзка с чл.
1, ал. 2 от договора за кредит ищцата сключила с ответника договор за възлагане на
поръчителство от 09.11.2021г., по силата на който ищцата следвало да заплати на
ответното дружество сумата от 443.61 лева, платима разсрочено на вноски, всяка от
която в размер на 49.29 лева. Ищцата твърди, че така сключеният договор за възлагане
на поръчителство накърнява добрите нрави, доколкото се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и по този
начин безспорно се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост.
На следващо място ищцата твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размери на законната лихва. В ИМ се релевира още, че договорът за възлагане на
поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП,
доколкото същият е в ущърб на ищцата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се
излагат подробни съображения за недопустимост на иска, доколкото счита, че е
насочен срещу ненадлежна страна. В условията на евентуалност заявява, че искът е
1
неоснователен. Признава факта на сключване на договор за възлагане на
поръчителство с посочени от ищеца параметри. Заявява, че договорът е сключен
съобразно принципа на свободното договаряне. Релевира, че, процесният договор за
възлагане на поръчителство има характер на обезпечителна сделка по главния договор.
Същевременно релевира, че сключеният от ищцата договор за потребителски кредит
тип кредитна линия А1 бърз кредит има характер на рамков договор, по който могат да
се усвояват многократно суми в рамките на кредитния лимит като така в рамките на
договора за кредит ищцата може да усвоява многократно суми до 1000.00 лева и по
този начин при натрупването на разходи по главница и договорна лихва по различните
усвоявания, разходите за поръчителя могат да нараснат значително над уговореното в
процесния договор възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за възлагане на поръчителство от
09.11.2021г., като противоречащ на закона, заобикалящ закона и накърняващ добрите
нрави.
Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на сочените
основания за нищожност – противоречие с императивните правни норми на чл. 1 и чл.
19, ал. 4, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се изложат следните съображения: по делото е безспорно установено, че
между ищцата и ...... /трето лице за настоящия спор/ е сключен договор за
потребителски кредит тип кредитна линия А1 бърз кредит от 09.11.2021г. /л. 4 и сл./.
По силата на този договор ответникът в качеството си на кредитополучател получила
сума в размер на 1000.00 лева при годишен лихвен процент от 40%, при срок на
кредита от 9 месеца като е следвала да върне сумата от 1173.96 лева. В чл. 1, ал. 2 от
договора за потребителски кредит е предвидено, че в 5-дневен срок от одобреното
искане за кредит кредитополучателят е длъжен да осигури като обезпечение по кредита
си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор
с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева,
одобрено от кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от с ...... банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя
банки. Страните по делото не спорят, че на същата дата – 09.11.2021г. между ищцата и
ответникът .... е сключен договор за предоставяне на гаранция /л. 7/. В чл. 1, ал. 1 от
договора за предоставяне на гаранция е постигнато съгласие поръчителят да поеме
задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за
срока процесния договор за потребителски кредит. В чл. 1, ал. 2 от договора за
възлагане на поръчителство е предвидено, че договорът за поръчителство влиза в сила
в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако
кредитополучателят не предостави обезпечение по смисъла на чл. 1, ал . 2 от
2
процесния договор за потребителски кредит. Въпреки че всеки един от посочените два
договори: договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на гаранция
формално да представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се
разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
необходимост от предоставяне на обезпечение на кредитора /без всякаква друга
възможна алтернатива/ в 5-дневен срок от одобреното искане за предоставяне на
кредита, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за издаване
на гаранцията, ведно с основното задължение по кредита. По изложените съображения
съдебният състав намира, че по отношение преценката относно действителността на
процесния договор за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите
правила на ЗЗД, както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата като физическо лице е потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В разпоредбата на чл. 2 от процесния договор за предоставяне на гаранция /л.
7, стр. 2/ е предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от ищцата в месечен
размер от по 49.29 лева /л. 6, стр. 2/ не постъпва в патримониума на ...., а е уговорено
като част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на
кредитодателя ...... по банкова сметка, която е идентична с посочената в договора за
потребителски кредит /л. 4, стр. 2/. Съдът счита, че уговореното в чл. 2, ал. 1 от
договора за предоставяне на гаранция задължение /л. 7/ за заплащане на
възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита по процесния договор за
кредит не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави
и води до неговата нищожност.
С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извода, че чрез
сключването на този договор за възлагане на поръчителство се цели заобикаляне на
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се
уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на .......
По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която
предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор
за потребителски кредит не е посочен точно определен процент на ГПР, а в т. 7 от
таблицата /л. 4, стр. 2/ е предвидено, че размерът му зависи от сумата за усвояване и
срока за погасяване. В тази връзка следва да се съобрази и обстоятелството, че
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от ищцата с
ответника също се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК.
Във връзка с гореизложеното заслужава внимание и обстоятелството, че при
направена служебно справка в Търговския регистър се установява, че „Кеш Кредит
България“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на кредитодателя ...... като
същевременно .... е прехвърлил дружествен дял на „Кеш Кредит България“ ЕООД. По
3
този начин печалбата на .... за извършената от него търговска дейност като гарант се
разпределя и в притежателя на дружествения дял – "Кеш Кредит България" ЕООД.
Така икономически по - слабата страна /наредителят/ се е задължил да заплати на
гаранта възнаграждение, което се дължи от момента на издаване на гаранцията,
съвпадаща с датата на сключване на договора за кредит – 09.11.2021г., без значение
дали е изправна страна по същия.
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на
добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него е определена под
условие за всеки ден, за който е в сила гаранцията, не е включена в ГПР, посочен в
договора за кредит като при включване на възнаграждение от договора за предоставяне
на гаранция, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и
реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва по договора за заем.
Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, с което се
цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за
предоставяне на гаранция противоречи на закона. От договора за потребителски кредит
е видно, че предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а от начина
на изпълнение на задължението по сключения договор за гаранция е видно, че то се
заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения в
договора за потребителски кредит погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че
дължимото месечно възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 49.29 лева
/л. 6, стр. 2/ следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора
за кредит и по посочените от .... банкова сметка или като се преведе по сметка на
кредитодателя .......
Заслужава внимание и обстоятелството, че дължимите по договора за
предоставяне на гаранция плащания ще бъдат събирани от кредитодателя ...... за сметка
на гаранта ...., както и че плащането на дължими по този договор суми на ......, ще се
считат за валидно плащане към .....
Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит в размер на
1000.00 лева, а е уговорено възнаграждение за предоставена гаранция е в общ размер
от 443.61 лв. /съобразно представения погасителен план към процесния договор за
кредит е предвидено задължение за кредитополучателя да заплати 9 месечни вноски по
49.29 лева, представляващи размера на дължимото възнаграждение за предоставено
поръчителство –л. 6, стр. 2/, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципа
4
на добросъвестност и справедливост. Изложеното води до извод, че са накърнени
добрите нрави, което води до неговата нищожност.
Във връзка с гореизложеното, следва да се вземе предвид и текста на
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, в която е посочено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е
налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява
неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за
"гаранция", който по своя характер е такъв за предоставяне на поръчителство, цели
заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на кредита.
Предвид всичко изложено следва да се обоснове извода, че предявеният иск е
основателен и доказан изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищцата като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
50.00 лева – заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. В. М. от Адвокатска Колегия – гр.
Пловдив сумата от 600.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от А. К. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
............ срещу ...., с ЕИК ....., с адрес: ..... иск с правно основание чл.26, ал. 1, предл. 1,
предл. 2 и предл. 3 ЗЗД нищожността на договор за възлагане на поръчителство от
09.11.2021г.
ОСЪЖДА ...., с ЕИК ....., с адрес: ..... да заплати на А. К. Т., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50.00 лева –
разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА ...., с ЕИК ....., с адрес: ..... да заплати, на основание чл. 38, ал. 1, т.
3, пр. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в полза на адвокат М. В. М. от Адвокатска Колегия –
5
гр. Пловдив сумата от 600.00 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6