О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 217
Гр. Пловдив, 18.06.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, трети граждански състав в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 256 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във
вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК.
Обжалвано е определение, постановено в открито съдебно заседание на 11.03.2020 г. от Окръжен съд-Хасково по в.гр.д.
№ 280/2020 г., с което е спряно на основание чл.
229,ал.1,т.4 от ГПК производството по делото до приключване на производството
по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателят ОДМВР-Х. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения,
изложени в частната жалба с вх. № 4396/19.05.2020 г.
Ответникът по частната жалба К.Д.К.
моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен
отговор с вх. № 5007/3.06.2020 г.
Пловдивският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството
по в.гр.д. 280/2020 г. на ОС-Хасково е образувано по подадената на 23.01.2020
г. от ОДМВР-Х. въззивна жалба против решение, постановено от РС-Хасково, в
неговите части, с които ОДМВР-Х. е осъдено да заплати на К.Д.К. сумата 1 336,01
лв., представляваща неизплатено брутно допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 7.10.2016 г. до 7.10.2019 г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху нея от
7.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 167,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното му нетно допълнително
възнаграждение за положен в периода 7.10.2016 г.-7.10.2019 г. извънреден труд за
периода 30.01.2017 г.-7.10.2019 г., както и в частта му за разноските. В първото
насрочено по делото открито съдебно заседание на 11.03.2020 г. въззивният съд
постановява обжалваното сега определение.
С
обжалваното определение от 11.03.2020 г. въззивният съд приема, че образуваното
тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС касае съществен въпрос за предмета на разглежданото
въззивно производство, което обуславя и изхода от него. Съдът посочва, че е
констатирана противоречива съдебна практика
в страната по делата, които имат за предмет отчитане на положения от
служители на МВР нощен труд и неговото заплащане, които дела са образувани по
искове с цена до 5 000 лв., т.е. въззивните решения по тях съгласно чл.
280,ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване. Съдът преценява, че е
наложително да се изчака отговора на обуславящия правен въпрос. Съдът намира,
че даденото разрешение в ТР № 8/7.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ВКС,
ОСГТК обхваща само противоречива практика между съставите на ВКС, от което
следва, че разглежданият случай не е обект на това тълкувателно решение и
производството по него може да се спре. Съдът преценява, че очакваното
тълкувателно решение ще даде ясно тълкуване на закона по обуславящия същностен
въпрос за решението въззивното производство, което е необходимо за правилното
разрешаване на предмета на това дело по смисъла на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК.
За
обжалваното определение жалбоподателят ОДМВР-Х.е уведомен на 5.05.2020 г. и на
19.05.2020 г. подава жалбата до апелативния съд. Жалбата е подадена в срока,
тъй като на 13.05.2020 г. в брой №44 на „Държавен вестник“ е обнародван Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето, като в §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ е
разпоредено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
този закон в „Държавен вестник“.
С частната
жалба жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като в случая
не са налице основанията за спиране на производството, предвидени в нормата на
чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. Заявява, че според т.1 от ТР №8/7.05.2014 г. по
тълк.д. № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК при образуване на тълкувателно дело пред ВКС
по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да спира само в
касационна инстанция на основание чл. 292 от ГПК. Твърди, че в случая
производството се развива пред въззивната инстанция и въпреки че решението на
въззивния съд не подлежи на обжалване, то тези изводи на ВКС по тълк.д. №
8/2013 г. са приложими. Заявява, че съгласно чл. 130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните
решения са задължителни за органите на съдебната власт, поради което не са
налице предпоставките за спиране на производството по въззивното дело до
приключване на тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС. Освен това счита, че не се налага
спиране на производството по делото, тъй като е без значение за решаване на
спора конкретно формулирания въпрос по образуваното тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС,
доколкото Наредбата за структурата и организацията на работната заплата няма за
предмет отчитане на нощен труд, а разпоредбите на чл. 9 от нея не касаят
заплащане на часове такъв труд, а компенсации по повод разпределянето на тези
часове между работещите. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде
върнато на окръжния съд за продължаване на въззивното производство.
С отговора
на частната въззивна жалба ответникът по нея възразява, че правилно окръжният
съд е приел образуваното тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСГК да се явява
преюдициално по отношение на разглеждания от окръжния съд спор и ще отговори на
обуславящия въпрос, който е от изключително значение за правилното решаване на
спора пред ОС-Хасково. Счита, че поради ниската цена на иска в производството
няма касационно обжалване, поради което въззивната инстанция се явява
окончателна касационна такава и въззивният съд се явява последна отменителна
инстанция и единствен съгласно чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК може да спре
производството. Заявява, че въззивният съд в духа на закона и справедливостта е
взел решение, което не би накърнило правата и интересите на нито една от
страните, нито пък дава предимство. Посочва, че с оглед отговора на поставения
по тълкувателното дело въпрос е възможно при междувременно постановено въззивно
решение да се стигне до явна несправедливост спрямо служителите на МВР, като
същото важи и в обратната хипотеза, съответно, по отношение на другата страна
по спора. Счита, че ТР №8/2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК
разглежда хипотезата на триинстанционно производство, където последната
инстанция е ВКС, поради което в диспозитива на това решение се казва спиране от
касационна инстанция, а не само и единствено от ВКС. Заявява, че касация
означава отмяна, а в случая последна касационна инстанция се явява ОС-Хасково. Посочва,
че съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.4 от ГПК не подлежат на обжалване
определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване,
какъвто според ответника по жалбата е настоящият случай – решението по това
дело не подлежи на касационно обжалване на основания чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК,
защото цената на иска е под 5 000 лв., съответно, решението на ОС-Хасково
не подлежи на касационно обжалване, - поради което моли апелативния съд да
провери допустимостта на жалбата. Моли да бъде потвърдено определението на
окръжния съд и да бъде оставена без уважение подадената срещу него частна
жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да
бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното
развитие на делото. В т.5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001
г. на ВКС, ОСГК е посочено, че сред определенията за преграждане на
производството са и определенията за спиране на съдебното производство. На
въззивно обжалване подлежат всички определения за преграждане на по-нататъшното
развитие на делото, каквото е определението за спиране на производството. Нормата
на чл. 274,ал.4 от ГПК не е относима към въззивното обжалване на определенията.
Затова подадената от жалбоподателя частна въззивна жалба против определението
на въззивния съд за спиране на въззивното производство по спора е допустима и
следва да бъде разгледана от апелативния съд съгласно чл.
274,ал.2,изр.1,предл.2 във вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 229,
ал.1, т.4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора. Нормата е приложима и спиране на едно дело поради
разглеждане на друго преюдициално дело е възможно само когато преюдициалният
спор е предмет на друго съдебно дело, образувано в същия или в друг съд. Както
изрично е посочено в мотивната част на ТР № 8/7.05.2014 г. на ВКС по тълк.д. №
8/2013 г., ОСГТК, спирането на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се разглежда в теорията като процесуална
пречка за надлежното упражняване на правото на иск, като се счита, че това основание за спиране е
налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за
този, по който производството се спира. Посочено е също така, че преюдициален е този спор, по който със сила на
пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Посочено е, че образуваното пред Общо събрание на една от колегиите
или на двете колегии на Върховния касационен съд тълкувателно дело няма за
предмет конкретен правен спор, а по
него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а
не да бъде признато или отречено едно твърдяно право, и поради това не може да се приеме, че тълкувателно дело,
образувано пред Върховния касационен съд, съставлява такова друго дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла
на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая е несъмнено, че е образувано тълкувателно дело
пред ВКС и че то не е преюдициално, защото то няма за предмет преюдициален
спор. В т.1 от ТР № 8/7.05.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2013 г., ОСГТК ясно е
указано, че при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен
въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната
инстанция на основание чл. 292 от ГПК, а не и пред въззивната и първата
инстанция. Посочено е изрично в мотивната част на тълкувателното решение, че първоинстанционният и въззивният съд не
могат да спират производството по делото при образувано тълкувателно дело пред
ВКС по правен въпрос, който е от значение за спора, с който са сезирани, както и че единственото основание за спиране на съдебни
производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на чл. 292 ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, а тя не е приложима извън касационното
производство. Посочено
е още в мотивната част на тълкувателното решение, че разпоредбата на чл. 292 ГПК се отнася до тълкувателни дела, образувани въз основа
на сезиране на общото събрание от отделен състав на ВКС, но искане за издаване на тълкувателно решение могат да
правят и други органи (чл. 125 от ЗСВ) и когато по тези искания бъде образувано
тълкувателно дело пред съответното общо събрание, отделните състави на ВКС са
изправени пред хипотеза, идентична с тази по чл. 292 ГПК, доколкото висящият пред тях правен спор е обусловен
от въпроса на тълкуване, и поради
това и в този случай производството по конкретното дело подлежи на спиране при
аналогично приложение на чл. 292 ГПК, но само от състави на ВКС, а не и на съдилищата по
същество. Посочено е още в
мотивната част на тъклувателното решение и че не могат да се почерпят аргументи против
това разбиране от обстоятелството, че съдилищата от по-ниска степен ще бъдат
изправени пред необходимостта да преценят кое от две противоречащи си решения
на ВКС разрешава правилно обуславящия въпрос, която
хипотеза е мислимо да се осъществи не само когато има образувано тълкувателно
дело, но и когато са налице две противоречащи си решения по чл. 291 ГПК, без съответното общо събрание да е сезирано за
отстраняване на противоречията. Посочено е, че няма съмнение, че в тези случаи съдилищата по същество не биха могли да
спрат производството пред себе си - те не могат да откажат да решат спора (чл. 2 ГПК), а наличието на противоречива практика не е визирана
в ГПК като основание да се десезират (временно или окончателно). Посочено е още изпрично, че е без значение и обстоятелството, че е
възможно решението на въззивния съд да не подлежи на обжалване, което е въпрос на законодателна политика, а щом
законодателят не е създал в тази хипотеза основание за спиране на
производството, такова основание не може да бъде обосновано по тълкувателен
път. Установява се
следователно, че изложените от окръжния съд съображения са неправилни и че не е
имало основания за спиране на производството по делото на въззивния съд
съгласно нормата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. Частната жалба е основателна и
следва тя да бъде уважена, като бъде отменено обжалваното определение и делото
се върне на окръжния съд за предприемане на съответните процесуални действия.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението, постановено в открито
съдебно заседание на 11.03.2020 г. от Окръжен съд-Хасково по в.гр.д. № 280/2020 г., с което е спряно на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК
производството по делото до приключване на производството по тълк.д. № 1/2020
г. на ОСГК на ВКС.
ВРЪЩА делото на същия съд и
състав на Окръжен съд-гр. Хасково за предприемане на съответните
съдопроизводствени действия.
Определение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)