№ 122
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно
гражданско дело № 20225000500183 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец Т. К. Г. , редовно призована, не се явява. Вместо
нея се явява адв. Г. С., преупълномощен от адв. С.Н., за което в момента
представя пълномощно.
Жалбоподателят-ответник ПРБ, редовно призована, не изпраща
представител.
За контролиращата страна АПП, редовно призована, се явява
прокурорът МБ.
Адв. С: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Б: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Настоящето производство е образувано по подадени 2 въззивни жалби.
Първата от тях е от Т. К. Г. чрез процесуалния си представител адв.
С.Н. против решение № 260023 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д. №
1
131/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – ХV гр.с. в частта, в която
предявеният от нея иск е бил отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 100 000 лв. Жалбоподателката твърди, че решението в
тази част е неправилно поради неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД,
поради което моли същото да бъде отменено в обжалваната част и вместо
това да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати
търсените обезщетения в пълен размер, т.е. от 100 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата и всички направени по делото разноски. Към
жалбата са представени пълномощно, с което адв. С.Н. е упълномощен да
оказва безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА
на ищцата.
По тази жалба не е подаден писмен отговор от ПРБ.
Постъпила е жалба и от ответника ПРБ против същото решение в
частта, в която е осъдена да заплати на Т. К. Г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.06.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в
частта за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
решението в тази част, като се иска то да бъде отменено и да бъде оставен без
уважение предявеният иск или да бъде намален размера на обезщетението
като прекомерно завишен и несъобразен с принципа на чл. 52 от ЗЗД и
меродавната съдебна практика по подобен род дела.
По тази жалба е постъпил отговор от Т. К. Г. чрез адв. С.Н., с който
въззивната жалба на ответника се оспорва и се иска тя да бъде оставена без
уважение. Към отговора е представено пълномощно, аналогично като
съдържание с това, което е представено с жалбата.
В двете жалби и в отговора няма направени доказателствени искания.
Адв. С: Поддържам подадената от нас въззивна жалба и оспорвам тази
на Прокуратурата на РБ по съображенията в отговора.
Нямам искания за доказателства.
ПРОКУРОР Б: Поддържам жалбата на Окръжна прокуратура в частта
й за намаление на размера на присъденото обезщетение.
Оспорвам жалбата на госпожа Г. изцяло.
Нямам искания за доказателства.
2
С оглед липсата на доказателствени искания от страните и
доколкото делото е изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА 3 бр. пълномощни, приложени към жалбата на ищцата, към
отговора й на жалбата на ПРБ и представеното в днешното съд. заседание.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. С: В жалбата и в отговора са изложени всички аргументи, които
имаме по отношение решението на Пловдивски окръжен съд и няма нужда да
ги повтарям. Затова моля действително да съобразите решението си със
съдебната практика, която в интерес на истината е повече на СГС поради
естеството на водените там дела, но обезщетенията в подобни случаи трябва
да бъдат завишени. Подобен присъден размер намирам за обидно нисък и
несправедлив в сравнение с обезщетенията, присъждани по други подобни
дела и не виждам защо трябва да се прави такова разграничение.
Моля да ни присъдите разноски.
ПРОКУРОР Б: Моля да приемете, че присъденият размер на
обезщетението е завишен и не отговаря на доказателствата по делото.
Изложени са в жалбата на прокуратурата и няма да ги повтарям.
Наказателното производство е продължило по-малко от 1 година, тя е
била без мярка за неотклонение и не са доказани някакви вреди в нейната
социална, здравна и професионална сфера.
Това, на което искам да обърна внимание, съзнавайки, че съм пред
въззивна инстанция, е възражение за давност на лихвата за забава за
обезщетението за вреди и ще обясня защо. В исковата молба не е посочено
нито един момент, когато е получила постановлението за прекратяване на
досъдебното производство, и няма правнорелевантна дата, на базата на която
да се направи възражение още при получаване на исковата молба. По време
на делото в съда е разпитана дъщеря й в качеството на свидетел, която казва,
че към май месец е видяла в пощенската кутия постановлението за
прекратяване. До постановяване на акта на съда не е било известно в кой
момент постановлението за прекратяване е придобило някакъв стабилитет, за
да може от този момент нататък да се претендира лихва. Това става ясно чак
от съдебния акт, поради което аз си позволявам да направя възражение за
3
давност на лихвите, тъй като срокът е 3-годишен и е изтекъл още преди
предявяване на исковата молба, което е станало на 13.01.2021 г., т.е. според
мен до 18.01.2018 г. лихви за забава изобщо не се дължат. В този смисъл моля
за Вашия съдебен акт.
Представям писмено становище, което моля да имате предвид.
Адв. С (реплика): Мисля, че е обърнато внимание на начина, по който е
доставено постановлението на Т.Г. – с обикновена поща без обратна разписка.
Който държи да докаже някаква дата, той трябва да положи необходимите
усилия, за да докаже документално тази дата. В исковата молба е посочена
дата, доколкото е възможно, тъй като би било леко наивно да се твърди, че
някой може да има ясен спомен затова на коя точно дата е открито писмото в
пощенската кутия. Затова ние доказахме със свидетелски показания кога е
получено постановлението и спрямо тези показания беше ориентиран и
Окръжният съд при постановяване на своето решение относно присъждането
на законна лихва – до възможно най-близката дата и както е по правилата на
ЗЗД. Ние приемаме дата 01.06.2016 г.
ПРОКУРОР Б: Ние не приемаме определената от съда дата 01.06.2016
г. Те нито с исковата молба, нито с доказателствата са успели да докажат кога
е получено постановлението за прекратяване.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т. е. до 06.07.2022 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 09:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4