№ 2208
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508965 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
срещу решение от 18.05.2024 г. по гр.д. №68523/2022 г. на Софийския районен съд, 175
състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ЗАД „Армеец” АД на основание
чл.411 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 3164,77 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите върху лек
автомобил „Ауди А5“, рег. № ******* вследствие на ПТП, настъпило на 02.10.2021 г. около
21.00 часа в гр. София, на „Околовръстен път“ срещу бензиностанция „Еко“ по вина на
водача на лек автомобил „Мерцедес М1“, рег. № *******, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника - щета №10021030121459, ведно със законната лихва, считано от
16.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 320,67 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 18.12.2021 г. до 15.12.2022 г., както и
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Сочи, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че
е налице противоречие на крайните изводи на съда с действителните факти. Поддържа, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Ауди А5“, застрахован при ищеца,
евентуално – налице е съпричиняване от негова страна, както и че размерът на присъденото
обезщетение е прекомерен, като СРС не е отчел Методиката към Наредба №24 за
задължителното застраховане. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
1
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Установява се от двустранен констативен протокол за ПТП, двустранно подписан, че
на 02.10.2021 г. в гр. София се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участници
– Б.П., управляващ автомобил „Мерцедес” с рег. № *******, и М.Т., управляващ автомобил
„Ауди А5” с рег. № ******* като ПТП е настъпило при движение в една посока от страна на
двата автомобила и при смяна на лентите от страна на л.а. „Мерцедес“. На автомобила
„Ауди А5“ са нанесени щети в предната и задната лява част.
От показанията на свид. Б.П. /водач на л.а. „Мерцедес”/ се установява, че при
процесното ПТП е бил ударен отзад от друг автомобил, като след инцидента с другия водач
са установили, че е навлязъл в изпреварващата лента и е препречил пътя на другия
автомобил. Свидетелят сочи още, че се е движил със скорост от около 80 км/ч, както и че не
е видял, че е навлязъл в крайната лява
лента.
От показанията на свид. М.Т. /водач на л.а. „Ауди А5”/ се установява, че процесното
ПТП е настъпило поради отнето предимство и при навлизане в лентата, в която се е движил
без подаден ляв мигач, от страната на водача от л.а. „Мерцедес“.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, което
съдът кредитира напълно като обосновано и компетентно изготвено, процесното ПТП е
настъпило при маневра „ляв завой“ и непропускане на попътно движещия се в крайна лява
лента л.а. „Ауди А5“ от страна на водача на л.а. „Мерцедес“, като от техническа гледна точка
щетите от протокола за ПТП и описа на застрахователя са вследствие на реализираното
ПТП. Вещото лице сочи още, че по делото не са налице доказателства и изходни данни за
определяне скоростта на л.а. „Мерцедес“ преди и по време на ПТП, а съгласно декларация
2
от водача, л.а. „Ауди А5“ се е движил със скорост от около 80 км/ч, каквато е била и
максимално разрешената скорост по процесния пътен участък, но не е възможно да се
определи дали ударът е бил предотвратим за него, както и че не е имал техническа
възможност да избегне ПТП, тъй като предприетата от водача на л.а. „Мерцедес“ маневра е
била с внезапен характер. От заключението се установява още, че стойността на щетите по
средни пазарни цени към датата на ПТП 4828,98 лв., а уврежданията по автомобила не са
позволявали да се придвижва на собствен ход, което е наложило репатрирането му.
От изложеното съдът намира, че водачът на автомобил „Мерцедес“ Б.П. е осъществил
деликт – при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушил чл.20 ал.1 ЗДвП,
т.е. налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като от причиненото ПТП са настъпили вреди
за Г.Х.З. – увреден е собственият и автомобил, който е застрахован от ищцовото дружество.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че процесното ПТП е настъпило по вина на
водача на л.а. „Ауди А5“. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, които са
непротиворечиви, води безспорно и категорично до извода, че процесното ПТП е настъпило
единствено и само по вина на Б.П., който не е контролирал управляваното от него МПС.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на
ответника за наличието на съпричиняване от страна на водача на л.а. „Ауди А5“. Съгласно
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Съгласно разяснителната част на т.7 ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС,
съпричиняването на вредата по чл.51 ал.2 ЗЗД изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Направено е
отграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като
правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, и приноса му за
настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51,
ал.2 ЗЗД. Посочено е, че дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
От събраните в рамките на производството доказателства не се установява наличието
на каквото и да е нарушение на разпоредбите на ЗДвП от страна на водача на л.а. „Ауди А5“.
Не се доказва ПТП да е станало поради несъобразена с пътната обстановка скорост от страна
на водача на л.а. „Ауди А5“, нито поради неосигуряване на достатъчно странично
разстояние от негова страна, нито поради неподаване на сигнал за изпреварване или поради
изпреварване на няколко превозни средства едно след друго. Напротив – от събраните по
делото доказателства се установи безспорно и категорично, че ПТП е настъпило, тъй като
водачът на л.а. „Мерцедес“ е навлязъл в пътната лента, в която се е движел л.а. „Ауди А5“, и
че водачът на л.а. „Мерцедес“ не е възприел другия автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата,
3
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл е трайната практика на ВКС -
решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение №52/08.07.2010 г. по т.д.
№652/2009 г., І ТО, решение №115/09.07.2009 г. по т.д. №627/2008 г., ІІ ТО, решение
№209/30.01.2012 г. по т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение №235/27.12.2013 г. по т.д.
№1586/2013 г., ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №9291/18.05.2024 г., постановено по гр.д.
№68523/2022 г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров” №1, да заплати на ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №2,
на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4