Р      Е      Ш    Е      Н     И     Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2022г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

      ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

                         

при секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 359 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.  чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т.А.К. против Решение №1072/11.12.21г. по НАХД № 2216/2021г. на ВРС, ХХХІІ състав в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 03-23/03.02.2021г. на началника на отдел „Рибарство и контрол- Черно море“, гр.Бургас при ИАРА в частта, с което на К. на основание чл.81а ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл.39а ал.2 ЗРА и е осъден да заплати по сметка на ИАРА сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди, че съдът не е възприел правилно очертаната от фактите обстановка. Предният ден със св. К.са влезли във водата да хвърлят мрежи с лодка на К., която е редовна, като за нея има издадено разрешение, но започнала да се пълни с вода,  хвърлили само една мрежа/ собственост на К./ и излезли. Разбрали се на другия ден да извадят мрежата с друга лодка, а повредената да поправят. Твърди и че и той, както и К.имат редовни документи да извършват риболов в Черно море и са си платили таксите. Твърди, че никой не е видял да вади мрежи от морето, като и св. Г.- актосъставител в показанията си заявява, че е видял да вади мрежи от лодката, не от морето. Твърди, че е казал истината и че в случая е налице крайна необходимост да се извади мрежата, защото в противен случай тя е щяла да нанесе вреда на рибата и да бъде изгубена за К.. Предвид изложеното счита, че случаят е несъставомерен предвид крайната необходимост, а е и маловажен предвид разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Сумата от 2000 лв. не е във възможностите му като рибар, като такава сума не може да изкара и за три години, а самият факт, че в мрежата е имало 1.5 кг. риба на стойност под 5 лв. е достатъчно показателен. Моли да бъде отменено решението на ВРС в обжалваната част, както и НП в частта, потвърдена с него. 

За ответната страна Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призована, не се явява представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Т.А.К. против наказателно постановление № 03-23/03.02.2021г. на директора на началника на отдел „Рибарство и контрол- Черно море“, гр.Бургас при ИАРА, с което на К. на основание чл.81а ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл.39а ал.2 ЗРА и на основание чл.90 ал.1 ЗРА е отнета пластмасова лодка, червена на цвят с дължина 3 метра и ширина 1,5 метра, без регистрация. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 25.09.2020г., около 09.00ч. св. Г. и Н.– служители на ИАРА, съвместно със служители на „Гранична полиция“ – Варна извършвали проверка по спазване разпоредбите на ЗРА във водите на Варненско езеро. Служителите на ИАРА се движели със служебна патрулна лодка във Варненското езеро в района на южния му бряг, а на прилежащия към района бряг се намирали служителите на Гранична полиция- Варна. В описания времеви интервал, служителите на ИАРА чрез използване на специализирано средство – бинокъл възприели въззивника, който управлявал нерегистрирано плавателно средство /пластмасова лодка/, без отличителни знаци, придвижвайки се към стоянка „Малка чайка“, в посока – гр. Белослав. Служителите на ИАРА го последвали и забелязали, че след акостиране на посочената стоянка, същият извадил от плавателния съд риболовен уред /хрилна мрежа/ с дължина 100 м, които били в работно положение, а именно – мокри, с водорасли, медузи и риба в тях. На място при извършената му проверка било установено, че пластмасовата лодка е с дължина 3м и ширина 1,5 м, без регистрация, а в мрежата се съдържа 1 кг. илария и 0,5 кг. лефер. След като било констатирано, че въззивникът притежава средство за извършване на стопански риболов по отношение на различно плавателно средство от това, което било обект на проверката му бил съставен АУАН за нарушение на чл.39а ал.2 от ЗРА, за това, че на посочената дата във водите на Варненско езеро, на южния бряг, на 100м западно от лодкостоянка „Малка чайка“, превозва мрежен риболовен уред /хрилна мрежа/ с пластмасова лодка без регистрация, без удостоверение за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за 2020г. за посочената лодка. Установеният улов е върнат във водата. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, НП е издадено от компетентен орган, съобразено е с нормата на чл.57 ЗАНН, вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материалноправни норми. Съдът е приел за безспорно установено, че въззивникът е осъществил нарушението, описано в НП, правилно е приложен материалният закон и при определяне на правното основание за ангажиране на отговорността му, като е наложено наказание в предвидения от закона минимален размер. ВРС е обсъдил направените с жалбата възражения, които е счел за неоснователни. За неоснователни е приел доводите за извършване на деянието при условията на крайна необходимост. ВРС е приел и че случаят не разкрива белезите на маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. 

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, съдът намира следното:

          С оглед събраните доказателства правилно и законосъобразно ВРС е приел, че на 25.09.2020г. около 09.00ч. касаторът е превозвал мрежен риболовен уред /хрилна мрежа/ с дължина 100м. с пластмасова лодка, червена на цвят, с дължина 3 метра и ширина 1.5, без регистрация, с което е нарушил чл.39а ал.2 ЗРА. Нарушението не се и оспорва.

Неоснователни са твърденията на касатора, че в случая е действал при крайна необходимост. Както и ВРС правилно и законосъобразно е приел, крайната необходимост предполага наличие на възникнала опасност, която да бъде предотвратена, каквато не се установи в случая. ВРС е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло.

          Настоящата инстанция не споделя изводите на ВРС относно приложението на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност“ на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Настоящата инстанция намира, че случаят е маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Наказаното лице притежава правоспособност за извършване на стопански риболов, като разполага и с разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав, макар и за друга лодка. Нарушението е инцидентен случай. Не са налице доказателства, а и твърдения да е извършвал други нарушения на задълженията по ЗРА. В случая се касае за нарушение на обществени отношения, свързани с разрешителен режим за извършване на конкретна дейност, но предвид наличието на правоспособност за извършване на стопански риболов и разрешително за извършване на такъв, макар и за друга лодка, инцидентния характер на извършеното, настоящата инстанция счита, че извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от съответния вид.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на ВРС в обжалваната част следва да бъде отменено, като бъде отменено и НП в частта, потвърдена с него, а наказаното лице се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОТМЕНЯ Решение №1072/11.12.21г. по НАХД № 2216/2021г. на ВРС, ХХХІІ състав в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 03-23/03.02.2021г. на началника на отдел „Рибарство и контрол- Черно море“, гр.Бургас при ИАРА в частта, с което на Т.А.К. на основание чл.81а ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл.39а ал.2 ЗРА и е осъден да заплати по сметка на ИАРА сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-23/03.02.2021г. на началника на отдел „Рибарство и контрол- Черно море“, гр.Бургас при ИАРА в частта, с което на Т.А.К. на основание чл.81а ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл.39а ал.2 ЗРА.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Т.А.К., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

2.