№ 63
гр. Враца, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело №
20221400100258 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството пред Окръжен съд Враца е образувано след като с
определение № 913 от 15.06.2022г. е прекратено производството по гр.дело №
1666/2022г. по описа на Районен съд - Враца и е изпратено на Окръжен съд
Враца като родово компетентен съд.
Като се запозна с данните по делото, съдът намира, че същото не му е
родово подсъдно, поради което следва да го прекрати и повдигне спор за
подсъдност пред съда по чл. 122, изр.1 ГПК по следните съображения:
За да прекрати пред себе си производството и да изпрати делото по
подсъдност на Окръжен съд Враца, Районен съд Враца е приел, че
предявеният иск за главница е в общ размер 113, 995 лева, поради което
попада в посочените в чл.104, т.4 ГПК искове.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 7660 от
27.05.2022г. на Районен съд Враца (вх. № 3987/07.07.2022г. на Окръжен съд -
Враца), подадена от Е. С. С., ЕГН ********** и Т. С. С., ЕГН **********, и
двамата от гр. София, срещу Л. Ц. С., ЕГН ********** от с.*** и Т. Г. Т., ЕГН
********** от гр.Криводол, с искане ответниците да бъдат осъдени да им
заплатят припадащите им се части от получена рента и наем по договори за
аренда и наем на земеделски земи в общ размер 113, 96 лв.
С разпореждане № 17 от 19.01.2023г. съдът е оставил исковата молба
без движение и е дал указания на ищците да посочат претендираните суми от
общо 3000 лв. по Договора за аренда от 23.02.2021 г., 34 140 лв. по Договора
за наем от 27.07.2021 г. и 76 815 лв. по Договора за аренда от 01.12.2017 г., за
кои стопански години се претендират като рента, респ. наем по всеки от
договорите, и каква сума годишно претендира всеки от ищците по всеки един
1
от трите договора.
С молба вх. № 942/07.02.2023г. ищците са изпълнили указанията на
съда като са конкретизирали размерите на претенциите си за всеки от тях
поотделно, както следва: 1. по Договора за аренда от 23.02.2021 г. с
претендирана сума общо 3000 лв. за пет стопански години (от 23.02.2021 г. до
23.02.2026 г. вкл.) - ищецът Е. С. претендира сумата 695 лв. за една година, а
за пет години - 3 474 лв.; ищецът Т. С. претендира сумата 695 лв. за една
година, а за пет години - 3 474 лв.; 2. по Договора за наем от 27.07.2021 г. с
претендирана сума общо 34 140 лв. за срок от две стопански години (от
27.07.2021 г. до 27.07.2023 г. вкл.) - ищецът Е. С. претендира сумата 4 268 лв.
годишно, а за две години - 8 536 лв.; ищецът Т. С. претендира сумата 4 268 лв.
за една година, а за две години - 8 536 лв. и 3. по Договора за аренда от
01.10.2017 г. с претендирана сума общо 76 515 лв. за срок от пет стопански
години (от 01.10.2017 г. до 01.10.2022 г.) - ищецът Е. С. претендира сумата 3
556 лв. за една година, а за пет стопански години - 17 780 лв.; Т. С.
претендира сумата 3566 лв. за една година, а за пет години - 17 780 лв.
С оглед извършената конкретизация на исковите претенции,
настоящият съдебен състав приема, че делото не му е родово подсъдно, тъй
като същото е гражданско и има за предмет множество обективно и
субективно съединени искове, всеки от които с цена под 25 000. 00 лева.
Всеки един от предявените искове е отделен - със самостоятелно правно
основание и размер. Според трайната и непротиворечива практика на ВКС,
възможността за обективното съединяване и наличието на връзка между
исковете е без значение за подсъдността им, която се преценява за всеки един
иск с оглед неговата цена /в този смисъл са Определение № 378 от 10.07.2006
г. на ВКС по ч. гр. д. № 289/2006 г., III г. о., ГК, Определение № 747 от
28.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 105/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 400
от 6.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3451/2014 г., III г. о., ГК, Определение №
36 от 26.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6028/2015 г., III г. о., ГК и мн.др./.
При това положение, с оглед посочената цена на всеки от исковете,
съгласно чл. 104, т.4 вр. чл. 103 ГПК, компетентен да разгледа спора като
първа инстанция е районният съд.
При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъде повдигнат спор за подсъдност с Районен съд - Враца, който на
основание чл. 122 от ГПК следва да бъде разрешен от общия по-горен по
степен съд, който в случая е Софийски апелативен съд, на когото делото
следва да се изпрати.
2
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 258/2022 г. по описа на
Врачански окръжен съд.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Окръжен съд - Враца и
Районен съд - Враца пред Апелативен съд - гр.София, относно
производството образувано по искова молба вх. № 7660 от 27.05.2022г.,
подадена пред Районен съд Враца, въз основа на която е образувано гр.д. №
1666/2022 г. по описа на РС-Враца, съответно вх. № 3987/07.07.2022г. на
Окръжен съд - Враца, уточнена с молба вх. № 942/07.02.2023 г. по описа на
ОС-Враца, въз основа на която е образувано гр. д. № 258/2022 г. по описа на
ВрОС.
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Апелативен съд-гр.София по
компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
3