Решение по дело №1/2024 на Районен съд - Ивайловград

МОТИВИ

към Решение № 1/16.01.2024 г., постановено по АНД № 1/ 2024 г. по описа
на Районен съд – Ивайловград (генериран от системата номер
20245650200001).

На осн. чл.3, ал.1, б. „а“ от УБДХ в РС – Ивайловград е внесен от РУ-
Ивайловград при ОДМВР – Хасково, Акт за констатиране на дребно
хулиганство срещу лицето С. Ш. Ф. от гр. Ивайловград, Хасковска област, ул.
„***“ №*** вх.*** ет.*** ап.***,
Нарушителят С. Ш. Ф. се явява лично. Заявява, че не желаят адвокатска
защита. Потвърждава обстоятелствата, описани в акта за констатиране на
дребно хулиганство.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка
с обясненията на нарушителите и свидетелските показания прие за
установено следното:
На 07.01.2024 г. около 18.00 ч., нарушителят Ф. седял в автомобила си
на паркинга в гр. Ивайловград, ул. „К.П.В.“, пред хранителен магазин
„Т****“ и чакал своята приятелка, която пазарувала в хранителния магазин.
През това време на паркинга спрял и друг автомобил от който излезли
свидетелите А. Н. Г. и Е. С. Р., както и С. К. П., които също тръгнали към
хранителния магазин. След излизането на приятелката на Ф. от магазина и
докато същата отивала към автомобила на нарушителя, на последния му
направило впечатление, че едно от трите лица на паркинга, а именно св. Г. „я
заглежда по– дълго време от нормалното“. Нарушителят Ф. попитал
приятелката си дали познава трите лица и след получен отрицателен отговор
от нейна страна, изчакал тримата да излязат от магазина и първоначално от
автомобила си, попитал на няколко пъти св. Г. как се казва. Първоначално св.
Г. не му отговорил, но впоследствие отговорил на нарушителя Ф. с въпроси
„Защо да ти казвам имената си. Ти за какъв се мислиш?“, което поведение
подразнило нарушителя Ф., който слязъл от автомобила си и се приближил до
св. Г., като поискал отново от същия да му се представи. През това време
свидетелят Г. палел цигара и пак не му отговорил. Според нарушителя Ф.
същият възприел поведението на св. Г. като провокативно, че се държи нагло,
правейки стойки с тялото си, което го подразнило. След като не получил
отговор от св. Г. му ударил един шамар по лицето, при което на свидетеля му
паднала цигарата и залитнал.След това свидетелят Г., посъветван от приятеля
си, св. Р. казал името си на нарушителя, който го попитал и за бащиното и
фамилното му име. След като научил трите имена на свидетеля, нарушителят
се върнал в автомобила си. След малко отново извикал св. Г. и му показал
снимка на трето неизвестно лице, като го попитал дали го познава, при което
свидетелят отговорил отрицателно, а нарушителят започнал да го разпитва за
адреса му. На въпрос от страна на свидетеля дали е полицай, нарушителят
отговорил утвърдително, като му казал, че работи в поделение на полицията в
града и, че ако желае ще го закара с колата да подаде оплакване срещу него. С
тази размяна на реплики конфликтът приключил. Свидетелите Г. и Р. считат,
че не е нормално поведението на нарушителя, който е ударил св. Г. и
последният е възмутен от поведението на нарушителя Ф..
Нарушителят С. Ш. Ф. признава нарушението си, като съжалява за
1

поведението си и решението да удари човек. Твърди, че първоначално се
припознал, като помислил свидетеля за друг човек. Отдава това на „грешна
преценка“ от негова страна и счита, че следва да си вземе някаква поука.
Същевременно обаче, въпреки, че не отрича установеното фактическа
обстановка желае да обърне внимание на обстоятелството, че „днешното
поколение и самата възпитателна дейност на децата и тяхното поведение
било на провокатори“. Счита, че е бил провокиран. На изричен въпрос на
съда с какво точно е бил провокиран от страна на св. Г., отговаря, че от
самото гледане на свидетеля към приятелката му – „самия поглед, който бил
дълъг“ и, че не искал да му се представи, което трябвало да направи от
„морална гледна точка“. Изтъква аргументи, че преценката му почивала на
опитът му от завършено образование, свързано със сигурността и личната
охрана.
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и писмените
доказателства приложени към Акта за констатиране на дребно хулиганство от
15.01.2024 г.
Нарушителят С. Ш. Ф. е р. на роден на *** г. в гр. Ивайловград, живущ
в гр. Ивайловград, ул. „***“ №*** вх.“Б“, ет.*** ап.***, българин, български
гражданин, с висше образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира, че С. Ш. Ф., следва да бъде признат за виновен за това, че :
На 07.01.2023 г. около 18.00 ч. в гр. Ивайловград, Хасковска област на
публично място – на ул. „К.П.В.“, пред хранителен магазин „Т****“
извършил непристойна проява, изразена в сбиване – удар с ръка в лицевата
област на главата на А. Н. Г. пред лицата Е. Р. С. и С. К. П., с които действия
се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска
степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от
Наказателния кодекс.
Хулиганството само по себе си е немаловажно деяние, нарушаващо
общоприетите правила за поведение в обществото, но в случая от
установените по-горе обстоятелства, се касае за проява с по-ниска степен на
обществена опасност от тази на престъплението „хулиганство” по смисъла на
чл. 325 от НК. Съдът от правна страна намира, че нарушителят Ф. с
гореописаното деяния е нарушил обществения ред и спокойствие на
гражданите, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност,
деянието не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го
квалифицира като проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 от
УБДХ. Деянието е извършено виновно от лицата, посочени в акта като
нарушители.
При индивидуализиране на административното наказание по вид и
размер, съдът отчете поведението на нарушителя в инцидента, а така също и
степента на обществена опасност както на деянието, така и на извършителя.
Нарушителят С. Ш. Ф. не е бил наказван по реда на УБДХ. Има чисто
съдебно минало.
Практиката на ВС и ВКС (вж. Решение № 521 от 02.12.2013 г. по н.д.№
1796/2013 г., н.к. III н.о. на ВКС) не изключва, че действията по нарушаване
на обществения ред могат да произхождат и от „личен мотив“, когато те са
2

насочени към нарушаване на обществения ред и към явно неуважение на
обществото, а не към нарушаване на конкретни лични субективни права на
гражданите. В случая данните за личен мотив - гледал дълго време
приятелката на нарушителя, припознаването, чувството за провокация и др.,
не сочат за престъпление против личността, а за такова против обществения
ред. Нарушителят и свидетелят не се познават отпреди. Нарушителят би
могъл да се почувства „провокиран“ не само от св. Г., а и от което и да е било
лице, намирайки повод да предизвика сбиване и очевидно е търсел такъв
повод. Целта на действията му не са да засегне субективните права на
конкретно лице, а да демонстрира силата си и превъзходството над
останалите членове на обществото по принцип, показвайки явно неуважение
към тях. От данните по делото безспорно е установено, че сбиването, при
което е нанесен удар в лицето на св. Г. е изразено по начин, който грубо
нарушава реда и общественото спокойствие, а не се отнася конкретно и само
до засягане на субективни права.
По отношение вида и размера на административното наказание, съдът
съобрази социалния статус на нарушителя, неговото процесуално поведение,
както и степента на обществена опасност, поради което намира, че с налагане
на наказание „Глоба” в размер на минимално предвидения в Указа, ще се
реализират целите на индивидуалната и генералната превенция, а именно да
се подтикне осъдения към промяна в неговия мироглед така, че той да
започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри нрави,
както и да създаде в него контрамотив към извършването на ново
престъпление. От друга страна ще се въздейства върху интелекта и волята на
останалите граждани да не вършат престъпления.
Съдът счита, че в този си вид решението ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Воден от горните съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

(Живко Янков)
3

Номер на акта:	1
Дата:	16 януари 2024 г. (в сила от 17 януари 2024 г.)
Съдия:	Живко Делчев Янков

Дело:	20245650200001
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 януари 2024 г.

Решение по дело №1/2024 на Районен съд - Ивайловград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите