РЕШЕНИЕ
№ 3383
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110214164 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Д.И. Д, ЕГН **********, с адрес
гр.С ж.к.“Д“, бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление №21-4332-
017059/19.08.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбата е бланкетна и с нея се оспорва процесното НП, като
незаконосъобразно, поради несъответствие на вписаните дати на извършване
на деянието в АУАН и НП.
На посоченото основание, моли съда да отмени обжалваното НП.
Жалбоподателят дава обяснения в съдебно заседание по случая.
Оспорва отразеното в АУАН и НП обстоятелство, че е преминал на червен
светофар на процесното кръстовище, като навежда доводи, че това не
отговаря на обективната действителност, тъй като е преминал на зелен
светофар.
1
В последното съдебно заседание по делото, жалбоподателят не се явява
и не се представлява. Не взема становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, надлежно призована, не се
представлява и не взема становище по направените възражения от
жалбоподателя и по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 29.09.2021 г., съгласно вписаната дата върху
разписката в НП, а жалбата против него е депозирана, чрез
административнонаказващият орган на същата дата - 29.09.2021 г., видно от
отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в предвидения в
закона срок, считано от връчване на НП, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 15.05.2021 г., в гр.София, полицейски патрул от 03 РУ-СДВР, в
състав: КО - Т. Г. Цв. и пол.Д Н Р, изпълнявали служебните си задължения,
като АП-112. Около 04:40 часа, полицейските служители се движели със
служебен автомобил в гр.София, по бул.“Вардар“, в посока към
бул.“Александър Стамболийски“. На кръстовището, образувано с
бул.“Възкресение“ и бул.“Вардар“, забелязали лек автомобил „Д Л“, с рег.№,
движещ се по бул.“Възкресение“, с посока на движение от ул.“Даскал Колев“
към ул.“Добротич“, който навлязал в кръстовището и преминал на червен
сигнал на светофарната уредба. Полицейските служители имали пряка
видимост към светофарната уредба на кръстовището, която за тяхната посока
на движение – направо, показвала зелен сигнал, а за ляв завой, по посоката на
движение на процесното МПС, показвала червен сигнал. Те последвали
въпросния автомобил, който спрели на бул.“Вардар“ с подаване на звуков и
светлинен сигнал от служебния автомобил. В хода на извършената проверка
установили самоличността на водача на процесното МПС в лицето на
2
жалбоподателя - Д И Д..
Въз основа на така направените констатации, компетентно длъжностно
лице: Т. Г. Цв., заемаща длъжността: командир на отделение при 03 РУ-
СДВР, в присъствието на един свидетел-очевидец, присъставл при
установяване на нарушението и при съставяне на акта – Д Н Р, също
полицейски служител при 03 РУ-СДВР, съставила АУАН, Серия АА, бл.
№278389/15.04.2021 г., против Д И Д., за това, че:
На 15.04.2021 г., около 04:40 часа, в гр.София, по бул.“Възкресение“, с
посока на движение от ул.“Даскал Колев“ към ул.“Добротич“, управлява лек
автомобил „Д Л“, с рег.№ – лична собственост на водача, като на
кръстовището, образувано с бул.“Възкресение“ и бул.“Вардар“, навлиза и
преминава на червен сигнал в нормален режим на светофарната уредба.
Актосъставителят посочил като виновно нарушена разпоредбата на
чл.6, пр.1 от ЗДвП, като отразил, че като доказателство за извършеното
нарушение е иззет КТ на водача.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
подпис, в който последният вписал самоморъчно възражение по направените
в него констатации, че е преминал на жълт сигнал на светофара.
Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и
представил писмени възражение пред наказващия орган, в които навел
аргументи, аналогични на изложените в жалбата и в съдебно заседание – за
допусната грешка в датата на съставяне на АУАН и датата на деянието, както
и че е преминал на зелен сигнал на светофарната уредба, а при изтеглянето му
от кръстовището е светнал жълт сигнал.
С докладна записка от 05.08.2021 г., актосъставителят Ц., уведомил
уведомил началника на 03 РУ-СДВР, че в съставения АУАН на лицето Д И Д.
е допуснала техническа грешка в изписването на месеца, който следва да се
счита за месец май и от дата - 15.05.2021 г.
Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно
длъжностно лице: Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, издал НП №21-
4332-017059 на 19.08.2021 г., против жалбоподателя Д И Д., с което при
възпроизвеждане на описаната в АУАН фактическа обстановка, и при
вземане предвид допусната техническа грешка от актосъставителя, касаеща
3
месеца на съставяне на АУАН и месеца на извършване на нарушението, за
което бил уведомен с докладна записка, на основание чл.183, ал.5, т.1 от
ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер
на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – обяснения на жалбоподателя и показания на
свидетелката Ц.; от приобщените по делото писмени доказателства –
процесните АУАН и НП; писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН; докладна записка за допусната техническа грешка в съставения
АУАН; справка картон на водач Д И Д.; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. и
Заовед №8121к-13312/23.10.2019 г., издадени от министъра на вътрешните
работи.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП, са издадени от компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от
тях длъжност, съгласно приложените два броя заповеди, в кръга на техните
функции, и по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални наршения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, поради което да съставляват основания
за цялостна отмяна на санкционния акт. Допусната техническа грешка от
актосъставителя, касаеща посочения месец на съставяне на АУАН и
посочения месец на извършване на деянието, е надлежно отстранена от
наказващия орган по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Направеното възражение от
жалбоподателя в горния смисъл, се явява неоснователно, доколкото
допуснатата грешка не представлява съществено по тежест процесуално
нарушение, тъй като по никакъв начин не е възпрепятствало правото му на
защита до степен да не може да разбере кога е извършил вмененото му
нарушение, съответно кога му е съставен АУАН за него, още повече, че сам
жалбоподателя посочва правилния месец/дата на извършената му проверка и
съставяне на акта, както в жалбата, така и в подадените възражения по реда
на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства. Жалбоподателят принципно не оспорва факта, че е
4
управлявал процесното МПС на посочените дата, час и място, т.е. не оспорва
авторството на деянието. Последният принципно оспорва извършването на
вмененото нарушение, като твърди в обясненията си, че е преминал на зелен
сигнал на светофарната уредба, но не ангажира никакви доказателства в тази
насока. Тъй като дадените от жалбоподателя обяснения противоречат на
изложените от него възражения в самия АУАН и представените пред
наказващия орган, в които саморъчно вписал, че е преминал на жълт сигнал
на светофарната уредба, съдът не кредитира обясненията му, дадени в
съдебно заседание, като ги приема единствено за изградена защитна теза, с
цел избягване на административнонаказателната отговорност за извършеното
нарушение. Същевременно, непротиворечиви, последователни и логични са
показанията на актосъставителя – свидетелката Ц., относно непосредствените
й възприятия от служебния автомобил, преминаващ на процесното
кръстовище на зелен сигнал на светофара, а именно: че описаният в акта лек
автомобил е навлязал в кръстовището и е преминал на червен сигнал на
светофарната уредба за посоката му на движение – завой на ляво.
Свидетелката Ц. е категорична, че е имала пряка видимост, както към
светофарната уредба и за завой на ляво, така и към МПС-то, което е
преминало на червен сигнал на светофара, а впоследствие е спряно.
Показанията на свидетелката Ц. изцяло съответстват на отразените
констатации в съставения акт против Д., а последните и на отразените
констатации в изготвената от нея докладна записка, че АУАН е съставен в
деня на извършената проверка и нарушението е извършено на 15.05.2021 г.
Съдът констатира, че правилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка,
а според чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който
преминава на сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Съгласно чл.30, ал.1 от ППЗДвП, пътните светофари се използват за
регулиране движението на ППС и на пешеходците. Те имат светещи полета, с
определени разположения, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите
полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с
определено значение. Забранителният характер на червената светлина е
регламентиран както в ППЗДвП, така и в Наредба №17/23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, в сила от
5
18.05.2015 г., която в чл.7 сочи: „За регулиране на движението на ППС се
използват видовете светлинни сигнали – със зелен цвят, значението на който е
съгласно чл.31, ал.7, т.3 на ППЗДвП; с червен цвят, значението на който е
съгласно чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи, че
червената светлина означава „Преминаването е забранено“. Водачите на ППС
не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или
на пешеходната пътека.
В съставения АУАН, актосъставителят е посочил еднозначно, че
нарушителят е преминал именно на червен сигнал на светофарната уредба,
позовавайки се на личните си възприятия, при изпълнение на служебните си
задължения, без по делото да са налице данни за пряката й заинтересованост
от изхода на делото. Същата фактическа обстановка е посочена и в
издаденото НП, като в хода на съдебното следствие, свидетелката Ц., която е
и пряк свидетел-очевидец на нарушението, убедено потвърждава, че е имала
пряка видимост от местоположението си на процесното кръстовище и е могла
да наблюдава светофарната уредба в посоката на движение на процесния
автомобил, която в момента на неговото преминаване през кръстовището е
показвала червен сигнал.
С оглед на изложеното, съдът намира за безспорно доказано от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е нарушил
императивно установеното задължение за непреминаване при сигнал на
светофара, който не разрешава това, какъвто е червения сигнал. Деянието по
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е обявено за наказуемо, като е без значение дали
същото се дължи на проявено невнимание или на умисъл в действията или
бездействията, доколкото съгласно чл.7 от ЗАНН деянието е виновно, когато
е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Съдът намира за необходимо
да посочи и това, че нарушението е извършено в 04:40 часа, когато трафикът
не е засилен, и на осветено място – кръстовище в гр.София, където не само
цветовете на подаваните светлинни сигнали от светофарната уредба, но и
преминаващите през кръстовището автомобили, са ясно различими.
Жалбоподателят е нарушил забраната за преминаване през кръстовището на
6
червен сигнал на светофарната уредба и не може да черпи права от
фактическо положение, в което сам се е поставил виновно. По този начин е
осъществил поведение, което противоречи на законоустановените правила за
движение по пътищата. Следователно, в случая по безспорен начин са
установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Съдът намира, че в случая не се констатират основания за приложение
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена
опасност, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1
от ЗДвП, съобразена от законодателя, при въздигане на деянието като
нарушение. С поведението си жалбоподателя е засегнал значими обществени
отношения, обезпечаващи сигурното и безопасно движение по пътищата.
Действително се касае за формално нарушение, на просто извършване, и
законът не предвижда настъпване на вредни последици, но липсата на такива
не може да допринесе за квалифициране на деянието като маловажен случай.
На извършеното нарушение съответства санкционната разпоредба на
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която в случая е правилно приложена от наказващия
орган. Предвиденото наказание е фиксирано по вид и размер от законодателя,
а именно глоба в размер на 100 лева, каквото е и наложеното на
жалбоподателя с процесното НП, поради което не са налице основания за
неговото изменение, чрез намаляване на наказанието по размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, ответната
страна има право на присъждане на разноски. Правоимащата страна не се
представлява в настоящото производство, не претендира присъждане на
такива, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
7
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№21-4332-017059/19.08.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР,
ОПП-СДВР, с което на Д.И. Д, ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“Д“, бл.,
вх., ет., ап., на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8