№ 296
гр. Стара Загора , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530101847 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с параграф 4б
от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС 456/1997 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Двамата жалбоподатели твърдят, че били законни наследници на Р.Т.
М. – техен дядо починал на 04.07.1968 година. С решение № 25345/16.04.1999
година на ПК Стара Загора на наследодателя им било възстановено правото
на собственост върху нива от 2,5 декара, десета категория, местност „***“,
като било посочено, че имота попадал в терен по § 4 на с. *****.
С оспорената заповед № 10-00-471/24.02.2020 година на кмета на
Община Стара Загора, връчена на Р. Т. Т. на 30.03.2021 г., било признато
правото на И. Х. И. ЕГН ********** да придобие собственост върху имот №
*****, с площ 500 кв. метра, местност посочена в заповедта като
„****“/„***“/(„****“), в землището на с. ***** по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на комисията по чл.28.б ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 година, при граници и съседи: № ***********, №
************, землищна граница и № ******. Този имот според Община
Стара Загора попадал върху възстановения на наследодателя на
жалбоподателите земеделски имот, поради което издадената заповед засягала
1
правата им на собственост, обосноваващо правния им интерес за предявяване
на тази жалба.
За да постанови оспорената заповед административният орган бил
изложил мотиви, че:
- Правото на ползване било предоставено на основание на ПМС №
11/02.03.1982 и удостоверение № 498/03.07.1985 г. на ИК на ОбНС Стара
Заора
- Към момента на подаване на заявлението за трансформиране
имотът бил представлявал овощна градина.
Жалбоподателите считат, че оспорената заповед е незаконосъобразна. В
нея не се съдържали фактическите изводи на административния орган, които
обосновавали прилагането на разпоредбата на § 4б ПЗП ЗСПЗЗ, приложима
само при кумулативно наличие на посочените в нея предпоставки.
В процесния имот нямало овощна градина – факт, който трябвало да се
установи от комисията по § 62 ал. 1 ПЗР ППЗПЗЗ при извършен оглед и то
към момента на подаване на заявлението, данни за какъвто нямало, а не към
2019 година, когато бил съставен протокола. Дали били налице и другите
предпоставки – ползвателят да живее постоянно в населеното място в
землището, на което бил имота и дали тази земеделска земя била единствена
на семейството му, изобщо не се установявало да е била извършвана
проверка. Следователно липсвали доказателства за съществуването на
предвидените от закона материални предпоставки. Само по себе си
подаденото заявление с искане на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на
ползване върху предоставения имот да се превърне в право на собственост и
удостоверението от 1985 година (преди подаване на заявлението) не
представлявали такива доказателства.
Наред с това правото на трансформация се признавал за имот находящ
се в – местности „****“/„***“/(„****“), в землището на с. *****. Доколкото
жалбоподателите имали информация, това не били различни наименования на
една местност, а различни местности, като част от тях дори излизала извън
рамките на землището на село *****, което правило заповедта необоснована.
2
Допуснатите нарушения на процесуалните правила водели до съществен
и неотстраним порок на атакуваната заповед, поради което същата следвало
да бъде отменена като незаконосъобразна.
Искането до съда е да отмени като незаконосъобразна Заповед № 10-00-
471/24.02.2020 година на кмета на Община Стара Загора и да постанови отказ
да бъде признато на ИВ. Х. И., ЕГН ********** да придобие собственост
върху имот № *****, с площ 500 кв.метра, местност посочена в заповедта
като „****“/„***“/(„ ****“), в землището на с. ***** по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на комисията по чл.28.б ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 16.09.2019 година, при граници и съседи: № ***********, №
************, землищна граница и № ******.
В указания им, на основание чл. 163, ал. 2 АПК, 14 – дневен срок от
получаването на преписите на жалбата Кметът на Общината и
заинтересованите лица не са подали писмени отговори.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си
представител, молят жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по
жалбата – Кмета на Община Стара Загора оспорва жалбата.
В съдебно заседание заинтересованото лице И. Х. И. не се явява и не
взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение №
499/03.07.1985 г. (л.19 от делото) на ОбНС Стара Загора, в изпълнение на 11-
то ПМС от 02.03.1982 г. и решение № 18 от 27.01.1984г. на ИК (също
представено по делото), на И. Х. И. е било предоставено право на ползване
върху земя – трайни насаждения от 0,5 дка в землището на с. *****, местност
„***“/(„****“), при граници: В. Б., Б. П., блок АПК, за трайни насаждения.
На 03.06.1992 г. И. Х. И. е подал заявление вх.№ 0905078 (л. 15) с
3
искане правото на ползване да се превърне в право на собственост на
предоставения му имот 0,5 дка в землището на с. *****, местност
„***“/(„****“), при граници: В. Б., Б. П.. В заявлението, в т.2 „имотът
представлява“ е посочено: овощна градина.
Така подаденото заявление е било разгледано от комисия по § 62 от
ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, видно
от представения по делото протокол от 01.11.2018г. (л.23 и сл. от делото). От
съдържанието на този протокол се установява, че Комисията е взела решение
да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с
която да се признае правото на И. Х. И. да придобие собственост върху
ползвания имот 235 с площ от 0,5 дка в землището на с. *****, м. „****“, с
мотивите, че към датата на подаване на заявлението от ползвателя имотът е
представлявал овощна градина.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната в
настоящото производство заповед № 10-00-471/24.02.2020 година на Кмета на
Община Стара Загора, с която, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка
с §62, ал.3 от ПЗР към постановление №456 на МС от 11.12.1997 год. за изм. и
допълнение на ППЗСПЗЗ, §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018г. на
назначената комисия, е било признато правото на И. Х. И., ЕГН **********,
да придобие собственост върху имот № *****, с площ 500 кв.метра, местност
посочена в заповедта като „****“/„***“/(„ ****“), в землището на с. ***** по
неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на комисията
по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 година, при граници и съседи: №
***********, № ************, землищна граница и № ******. (л. 4 от
делото).
С решение № 25345/16.04.1999 г. на ПК-Стара Загора (л. 6 от делото) е
било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на наследниците на Р.Т. М., на недвижими имоти, в т.ч.
и не само на:нива от 2.000дка и на нива от 2.500 дка и двете десета категория,
находящи се в терен по §4 на с. ***** в местността „***“. От приложеното
удостоверение за наследници (л. 5 от делото) се установява, че наследниците
на Р.Т. М. са жалбоподателите Р. Т. Т. и С.Т. Т.а – Д..
От заключението на съдебно - техническата експертиза, неоспорено от
4
страните и прието от съда като пълно, ясно и компетентно изготвено, се
установява, че процесният имот ***** с площ от 500 кв.м. заема
югоизточната част от бивш имот 830.67 с площ от 2000 кв.м., записан на
името на наследодателя на жалбоподателите Р.Т. М.. Вещото лице след
анализ на документите по преписката е стигнало до извод, че отразеният в
плана от 1992г. имот 235 е бил с ползвател И. Х. И., като новообразуван имот
***** с площ от 500кв.м. заема южната част на имот 235 с площ от 751 дка.
При огледа на място на процесния имот, вещото лице е констатирало, че в
него има орех и саморасляци. Посочило е още, че в плана от 1992г. и в плана
на новобразуваните имоти не са отразени с условен знак трайни насаждения в
имота и че няма данни за наличие на такива към 1992 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна намира следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното от тях
оспорване е в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Следователно жалбата е допустима. По същество, направеното от
жалбоподателите искане за отмяна на обжалваната заповед е основателно, по
следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда
процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост
при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с
ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в
състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62,
ал. 2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на
общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на
правото на собственост. Такава е заповедта, предмет на контрола за
законосъобразност в настоящето производство.
Първото законово условие, за да се преобразува (трансформира,
превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената
на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или
§ 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е
предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на
5
Държавния съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно
посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в
§ 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-
нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява
правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно
е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице
първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху
земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона
предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на
изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе,
овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на
ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е
имотът или земята да е общинска или държавна. /Решение № 12766 от
28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./ Преценка за наличието
в имота на овощна градина, лозе се прави към момента на подаване на
заявлението от страна на ползвателя. /В този смисъл е съдебната практика,
вкл. обективираната в Решение № 5727 от 10.06.2003г. на ВАС по адм. д. №
7136/2002 г., IV о и др./.
В случая, безспорно се установи по делото, че правото на ползване е
било предоставено на И. Х. И. по силата на предвиден от закона акт и е било
заявено в срок. Така че са неоснователни възраженията за противното.
Не се установи обаче втората, посочена от административния орган,
предпоставка за издаване на обжалвана заповед – а именно имотът да е бил
овощна градина към момента, в който лицето е заявило искането си за
издаване на предвидения в закона акт, т.е. към 1992г. Тежестта на доказване
на това обстоятелство е на ползвателя и на административния орган (изрично
разпределена им с доклада по делото), които не ангажираха никакви
доказателства в тази насока. Не ангажираха никакви гласни доказателства, а
от заключението на вещото лице по СТЕ, се установява, че имотът
понастоящем е пустеещ и че в него има само един орех, като и че няма данни
за наличие на трайни насаждения в имота към 1992 г.
Следователно не може да се приеме, че по отношение на правото на
ползвателя са налице предпоставките на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това
6
налага отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна, като
доколкото компетентността на кмета на общината да признае или не правото
да се придобие собствеността върху имота не е специална, то съдът следва да
се произнесе с решение по същество, като откаже да признае правото на
наследниците на ползвателя да придобият процесния имот.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК Община
Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите
направените от тях разноски, както следва: по 150 лв. за адвокатско
възнаграждение на процесуалния им представител и още 390 лв. -
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р. Т. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес
****************, и С.Т. Т.а - Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес
*********************, заповед № 10-00-471/24.02.2020 година на Кмета
на Община Стара Загора, с която, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във
връзка с §62, ал.3 от ПЗР към постановление №456 на МС от 11.12.1997 год.
за изм. и допълнение на ППЗСПЗЗ, §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от
01.11.2018г. на назначената комисия, е признато правото на И. Х. И., ЕГН
**********, да придобие собственост върху имот № *****, с площ 500
кв.метра, местност „****“/„***“/(„ ****“), в землището на с. ***** по
неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на комисията
по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 година, при граници и съседи: №
***********, № ************, землищна граница и № ******, като
незаконосъобразна.
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ на И. Х. И., ЕГН ********** от гр.Стара
Загора правото да придобие собственост, на основание § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, върху имот № *****, с площ 500 кв.метра, местност „****“/„***“/(„
****“), в землището на с. ***** по неодобрен план на новообразуваните
имоти, съгласно протокол на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от
16.05.2019 година, при граници и съседи: № ***********, № ************,
землищна граница и № ******.
7
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати общо на Р.
Т. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес **************** и на С.Т. Т.а -
Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес *********************, сумата в
размер на 540 лева, представляваща направените от тях по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд -Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8