Решение по дело №5/2025 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 29
Дата: 28 февруари 2025 г. (в сила от 21 май 2025 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20254210200005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Габрово, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20254210200005 по описа за 2025 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № **********, издадено на 17.12.2024
година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7
от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.
53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5/05.08.2011 г. за сечите в горите, на И. Н. К. от гр. Дряново, ул.
„**********” № 7, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 300
(триста) лева – на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново към ИАГ при МЗХГ
София, с адрес гр. Велико Търново, булевард „България” № 23, и инд. № 00138396, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Н. К. от гр. Дряново, ул. „**********” № 7, ЕГН **********, сума в
размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща направени от същия разноски по делото
за адвокат, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет)
дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Жалбоподателя И.Н.К. от гр. Дряново, Област Габрово е обжалвал Наказателно
постановление № **********, издадено на 17.12.2024 година от Директор на РДГ – Велико
Търново, чрез което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии (Обн. ДВ брой 11/07.02.2012 г.) във вр. с чл.
53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5/05.08.2011 г. за сечите в горите (Обн. ДВ брой 64 от 19.08.2011
г.), същия е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа
на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. По съображения, изложени в жалбата и подробно развити в
рамките на съдебното производство по делото чрез процесуален представител, който е
упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е приел издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за
неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.
Същите включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието
присъждане се иска въз основа на предвидените предпоставки в ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за
нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане
за присъждане на разноски съобразно съществуващите основания по ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Свидетелите К.Д. и Т.Г. работят като горски инспектори към РДГ – В. Търново.
На 10.06.2024 г. посочените свидетели осъществили проверка в имот - сечище, който
се намирал в Отдел 205, подотдел „р1” на землище с. Донино, Община Габрово. При
проверката свидетелите констатирали, че за този имот, който се явявал държавна горска
територия, спадаща към тази на РДГ - Велико Търново, имало издадено позволително за сеч
№ 0769665 от 22.04.2024 г. на името на жалбоподателя И.К., с което на същия като
представител на фирма „Ивент 2020” ЕООД се разрешавало да извърши сеч на дървесина в
него по количество и видове, упоменати в това позволително. При извършената проверка на
терен служителите на РДГ – Велико Търново са приели за установено, че в северната част на
имота (с посока запад-изток) е имало направен извозен път с дължина 85 метра и ширина 3
метра, по който е извозвана дървесина до временните складове и който не е бил отразен в
технологичния план за добив на дървесина. За резултатите от проверката е съставен
констативен протокол Серия В, № 011330 от 10.06.2024 година.
Въз основа на данните, отразени в констативния протокол, на 27.06.2024 година в
присъствието на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение от св. К.Д., който е приел, че след като през периода 25.04.2024 г. до 10.06.2024 г.
в качеството си на лесовъд на частна практика, отговарящ за имота, не е следил за спазване
на одобрения технологичен план за добив на дървесина от Отдел 205, подотдел р1” на
землище с. Донино, Община Габрово, за който е било издадено позволително за сеч №
0769665 от 22.04.2024 г. , като в северната част в посока запад-изток е направен извозен път
с дължина 85 метра и широчина 3 метра, неотразен в технологичния план за добив на
дървесина, жалбоподателя И.Н.К. е извършил нарушение по смисъла на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 5 от 05.08.2011 година за сечите в горите. Актът е бил връчен на
жалбоподателя на същата дата, след неговото съставяне. По-късно, въз основа на него и на
останалите приложени материали по административно-наказателната преписка е издадено и
посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по
настоящето дело.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
1
От данните, които се съдържат в приложеното на л. 23 от делото копие от известие за
доставяне, се установява, че обжалваното наказателно постановление е било получено от
жалбоподателя на 20.12.2024 година. Жалбата против него (съобразно данните за отразените
в нея входящ номер и дата) е постъпила пред наказващия орган на 30.12.2024 г., или в
рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок за обжалване,
започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня,
следващ този за получаване на препис от самото постановление. Поради изложеното и с
оглед на това, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за неговата отмяна.
От данните, които са отразени в събраните по делото писмени и гласни
доказателствени материали, е видно, че в констативния протокол, акта за установяване на
административното нарушение и издаденото въз основа на тях наказателно постановление,
разположението на установения от служителите на РДГ – Велико Търново път се явява
локализирано единствено чрез посочване на дължина, широчина и местонахождение – в
северната част на имота (с посока запад-изток), без този път да е бил заснеман и
месторазположението му да е било фиксирано с помощта на географски координати.
Доколкото това е така, а използвания начин за определяне на неговото месторазположение
не позволява същия да бъде ясно отграничен от другия съществуващ път за извоз на
дървесина, който е бил наличен и е отразен в скицата към технологичния план за добив на
дървесина, следва да се приеме, че извода за съществуването на този път не би могъл да
намери опора в доказателствените материали, още повече при невъзможността на
служителите на РДГ – Велико Търново да посочат точното разположение на същия върху
скицата към технологичния план, и наличие на дадени свидетелски показания от други лица
– св. Ц.П. и Х.М., които съобщават за съществуването само на един път, който е бил отразен
и в този план. След като отчете изложените обстоятелства съдът прие, че събраните по
делото доказателства не установяват съществуването на самото нарушение като обективен
факт. Тъй като те не сочат за наличие на път, извършеното от жалбоподателя не би могло да
осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление нарушение, а
поради липсата на такова това постановление следва да се отмени.
Освен изложеното до момента следва да се има предвид, че както в акта, така и в
издаденото във основа на него наказателно постановление, не са посочени данни за
конкретното съдържание на самото бездействие, чрез което жалбоподателя не е изпълнил
задължението си да следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на
дървесина от Отдел 205, подотдел „р1” на землище с. Донино, Община Габрово. Данните по
отношение на това бездействие имат важно значение за състава на нарушението от
обективна страна, тъй като именно те позволяват да се извърши преценка дали той е
виновен за него, както и въз основа на каква (умишлена или непредпазлива) проявена форма
на вина. Поради това отразената в акта констатация (че не е следил за спазването на този
технологичен план) също не се явява достатъчна за законосъобразното ангажиране на
неговата административно-наказателна отговорност, още повече и поради факта, че датата
(датите), на които той не е проявил дължимото поведение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 5/05.08.2011 г. за сечите в горите, не са отразени в материалите по
административно-наказателната преписка, и не са установени от събраните доказателства.
Те безспорно попадат в рамките на периода, който е изтекъл между началната дата за
започване на сечта по издаденото позволително и момента за установяване на нарушението,
който е отразен в писмените материали. Само посочването на този период обаче (без
допълнителното пояснение, че се касае за нарушение, извършено на неустановен ден/дни от
него) не е в състояние да определи, че акта и НП отговарят на предвидените изисквания в
чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Възникналата във връзка с изложеното непълнота по
2
отношение на обстоятелствата, при които нарушението е било прието за осъществено от
страна на актосъставителя, е била пренесена и в обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление, в което също липсват данни за конкретното съдържание на
съответното бездействие, отчетено от наказващия орган като причина за налагане наказание
въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. С оглед на това се налага заключение, че
жалбоподателя също е санкциониран в разрез със законовите изисквания, защото
липсващите данни за изпълнителното деяние на съответното нарушение не позволяват да се
даде еднозначен отговор на въпроса дали то би могло да бъде санкционирано въз основа на
приложената санкционна норма, а ако да – в съответствие с коя от двете различни хипотези,
предвидени в нея. Това обстоятелство самостоятелно определя издаденото постановление
като незаконосъобразно по същество, тъй като разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е
предвидила наказание за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или
изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по Закона
за горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно
предвиденото в чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответната по жалба страна ще следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя И.Н.К. стойността на съответните разноски – възлизащи на
сумата от 400 лева, които (според приложения на л. 43 договор за правна защита и
съдействие Серия А № 024312) той е направил за упълномощаване на процесуален
представител – адвокат от АК – гр. Габрово, който е осъществявал процесуално
представителство по отношение на него в рамките на производството по настоящото дело.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................
3
Съобщи за изтекли лични данни