Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град
Шумен, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в открито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове:
Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретар В
Русева и прокурор М.Славчева, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 12 по описа за 2024г. на
Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Н.с.“
ЕАД, ***, с ЕИК ********* 0272, ул. Петра №1, представлявано от управителя, депозирана
чрез юрисконсулт Д.Д. срещу Решение № 367 от 24.11.2023г., постановено по АНД №
2068/2023г. по описа на Районен съд– град Шумен, с което е потвърдено Наказателно
постановление №27-2300100/17.08.2023год. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от Кодекса на труда КТ/,
във вр. с чл.415 ал.1 от КТ на жалбоподателя в качеството му на работодател, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева / хиляда и петстотин лева/. В
касационната жалба се твърди, че решението на съда е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Трудовото възнаграждение било
заплатено на служителя преди съставяне на АУАН и нарушението представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При определяне на размера на
санкцията, не било взето предвид, че дружеството няма други влезли в сила НП за
нарушения на трудовото законодателство. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение изцяло като незаконосъобразно и потвърденото
с него Наказателното постановление Не се прилагат доказателства. В съдебно
заседание не се явява упълномощен процесуален представител, като се депозира
писмено становище, с което се поддържа жалбата.
Ответникът по касация депозира становище
на 31.01.2024г., чрез юрисконсулт Д.Д.-И., в което оспорва жалбата, като намира
съдебното решение на Районен съд-Шумен за правилно и моли същото да бъде
оставено в сила, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Не изпраща представител в открито съдебно заседание.,
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази депозираната
касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и
своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и
интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:
За да потвърди процесното НП,
въззивният съд приел от фактическа страна, че при извършване на проверка от компетентни
длъжностни лица към Дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен на 18.04.2023г.
в седалището на жалбоподателя в гр.Шумен било установено нарушение на трудовото
законодателство, изразяващо се в неизплащане на трудово възнаграждение на
служител. За констатираното нарушение бил съставен Протокол за проверка 2316967
от 11.05.2023г., с който на дружеството били дадени предписания, в т.1, а
именно работодателят да заплати остатъка до пълния размер на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в процент
върху основната работна заплата на инженер В.В., уговорено с допълнително
споразумение за периода от 01.04.2022г. до 25.05.2022г. и от месец януари
2023г. до март 2023г., съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (обн. В ДВ, бр. 9/2007г.). Срокът за изпълнение на
предписанието бил посочен като 30.05.2023г., удължен до 30.06.2023г. При
извършена последваща проверка на 10.07.2023г. по спазване на трудовото законодателство
на „Н.с. ”ЕАД ***, обективирана в Протокол № ПР2326088 от 20.07.2023г., от Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Шумен, било констатирано, че дружеството, в качеството
на работодател, не е изпълнило задължително предписание на контролен орган, връчено
му на 11.05.23г. с Протокол № 2316967 от 11.05.2023г. и срок на изпълнение
30.05.2023г., удължен до 30.06.2023г. На 20.07.2020г. бил съставен АУАН № 27-2300100
за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, който бил връчен на същата дата на управителя
на дружеството. В АУАН било посочено, че ще бъдат депозирани възражения и
такива постъпили на 26.07.23г. по реда на чл.44 от ЗАНН. В същите е посочено,
че са били налице пречки за изплащане на възнаграждението на служителя, предвид
смяна на изпълнителния директор на „Н.с.“ЕАД и такова било платено преди
съставяне на АУАН- на 12.07.2023г., като се представят писмени доказателства.
Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което
приел възраженията като неоснователни и на основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.415
ал.1 от КТ, наложил на юридическото лице „имуществена санкция“ в размер на 1500лв.
При
така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, като не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
НП е издадено от компетентен орган-
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, осъществяващ правомощия на
административно-наказващ орган по чл.47 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗАНН. Съдът
приел, че по безспорен начин е установено, че работодателят не е изплатил на служител
трудово възнаграждение на работника или служителя, което представлява неизпълнение
на влязло в законна сила задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство в указания срок. Въз основа на това
приел, че юридическото лице е осъществило състава на нарушението посочено в
акта и в наказателното постановление. Същото не е отстранено веднага след
установяването му, като предписанието не е изпълнено своевременно, от него са
произлезли вреди за служителя, който в продължение на месеци не е получил договореното
трудово възнаграждение, като правилно е прието от наказващият орган, че не са
налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по
чл.415в ал.1 от КТ. Решаващият съд е извел и извод за правилно приложение на
санкционната норма и по отношение на размера на имуществената санкция, която е
в законоустановения минимум в чл.415 ал.1 от КТ- 1500лв. Настоящият състав
намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е
установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни
и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което
същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Не бяха установени изложените в жалбата
нарушения на административно-наказателното производство, водещи до
незаконосъобразност на съдебното решение. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение
или несъответствие с материалния закон. Предвид наложената санкция в размер на
минималния, съдът намира, че административно-наказващият орган е съобразил
липсата на други влезли в сила НП наложени на дружеството за нарушения на
трудовото законодателство и твърденията в обратния смисъл в касационната жалба
не се споделят. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното
своевременно искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира,
че такова следва да бъде присъдено. Касаторът следва да бъде осъден да заплати
на Дирекция „Инспекция по труда“- град Шумен сумата 80.00лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.221
ал.2 във вр. с чл.223 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 367 от 24.11.2023г., постановено по АНД № 2068/2023г. по
описа на Районен съд– град Шумен, с което е потвърдено Наказателно
постановление №27-2300100/17.08.2023год. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр.Шумен
ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕАД- ***, с ЕИК ********* 0272, ул. Петра №1,
представлявано от управителя да заплати
на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00лв. /осемдесет лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1………………….
2. ………………