Определение по дело №217/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 377
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Мариета Стоянова Динева-Палазова
Дело: 20211700500217
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 377
гр. Перник , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500217 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България" ЕООД против
разпореждане № 263214 от 17.02.2021 г. по ч.гр.д. № 427 по описа за 2021 год. на
Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление с вх. №
264389/15.12.2020 г., уточнено с молба с вх. № 263796/16.02.2021 г., подадено от частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Ж. В. К. за
сумата от 692,18 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 16.12.2017 г.
до 15.12.2020 г. по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **** от
14.08.2017 г.
Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно и необосновано,
поради което моли то да бъде отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение против Ж.
В. К. за сумата, посочена по-горе. Поддържа, че заповедният съд не разполага с правомощия
да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Твърди, че
уговорката за заплащане на лихва за забава не представлява неравноправна клауза, тъй като
кредиторът има право на възнаграждението за ползването на кредита извън уговорения за
това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. В
тази връзка поддържа, че не е налице анатоцизъм с оглед това, че възнаградителната лихва
представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума. Твърди, че кредиторът е
начислил и претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл. 33
ЗПК върху просроченото плащане за процесния период. Посочва, че сумата от 692,18 лева е
начислено обезщетение за забава в размер на ОЛП плюс 10 % и договорната лихва по чл. 4.2
от ОУ. Сочи се, че размерът на тази претенция е формиран от следните суми: сумата от
237,80 лева, представляваща претендирана лихва върху главницата от 1713,16 лева, сумата
от 164,51 лева, представляваща претендирана лихва върху вземането за договорно
възнаграждение от 1185,23 лева, и сумата от 289,87 лева, представляваща претендирана
лихва върху вземането за двата пакета от допълнителни услуги от 2088,39 лева. Поради
изложените съображения частният жалбоподател моли да му бъде присъдена лихва за
1
забава, начислена върху главницата и договорното възнаграждение. Претендира и разноски
за производството по частната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично
основателна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 427 по описа за 2021 г. на ПРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 264389/15.12.2020 г., уточнено с молба с вх. №
263796/16.02.2021 г., подадено от „Профи Кредит България" ЕООД срещу Ж. В. К. за
заплащане на следните суми:
1. сумата от 1713,16 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **** от 14.08.2017 г.;
2. сумата от 1185,23 лева, представляваща договорно възнаграждение по договора за
кредит за периода от 15.04.2018 г. до 15.12.2020 г.;
3. сумата от 2088,39 лева, представляваща закупен пакет от допълнителни услуги;
4. сумата от 30 лева, представляваща непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането;
5. сумата от 692,18 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от
16.12.2017 г. до 15.12.2020 г. по договор за потребителски кредит № ****;
6. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на заявлението
до окончателното им изплащане.
С разпореждане № 263214 от 17.02.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 1713,16
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт **** от 14.08.2017 г., заедно със законната лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението, сумата 1185,23 лева, представляваща договорно възнаграждение
по договора за кредит за периода от 15.04.2018 г. до 15.12.2020 г., както и за сумата от 83,30
лева, представляваща сбор на направените за заповедното производство разноски, но е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от
2088,39 лева, представляваща закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 30 лева,
представляваща непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както
и за сумата от 692,18 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от
16.12.2017 г. до 15.12.2020 г. по договор за потребителски кредит № ****. Разпореждането е
влязло в сила като необжалвано в частта, с която заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено за сумата от 2088,39 лева, представляваща закупен
пакет от допълнителни услуги, и за сумата от 30 лева, представляваща непогасени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
За да отхвърли заявлението в обжалваната му част досежно сумата от 692,18 лева,
представляваща лихва за забава, ПРС е приел, че предвид начина на формиране на тази
претенция, същата представлява неустойка в размер на 52,17 %, начислена върху целия
размер на главницата, възнаградителната лихва и допълнителните задължения по договора.
Намерил е клаузата за нищожна съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите
нрави, като е счел, че същата попада и в хипотезата на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
От изложеното в т. 12 от заявлението, уточнено с молба с вх. № 263796/16.02.2021
г., е видно, че заплащането на сумите се претендира въз основа на сключен между „Профи
2
Кредит България" ЕООД като заемодател и ответника Ж. В. К. като заемополучател на
14.08.2017 г. договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ****, по
силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричната сума от
1800 лв. под формата на потребителски кредит срещу задължението на заемателя да върне
на заемодателя сума в общ размер от 3161,88 лв. на 36 месечни погасителни вноски в размер
от 87,83 лв., с падеж на 15-то число от месеца, съгласно приложен към договора погасителен
план, с първи падеж – 15.09.2017 г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема от
41,17 % и годишен процент на разходите от 49,89 %. Уговорено е и възнаграждение за
допълнителен пакет услуги на стойност 2281,32 лева, платимо на погасителни вноски от
63,37 лева заедно с основната вноска по кредита. По този начин общото задължение на
кредитополучателя за заплащане на суми по договора възлиза на 5443,20 лева, а общият
размер на месечната погасителна вноска- 151,20 лева.
Посочено е, че лихвата за забава върху просрочените погасителни вноски се дължи
на основание чл. 12.1 и чл. 4 от Общите условия, неразделна част от договора за
потребителски кредит, като е начислено обезщетение за забава в размер на ОЛП плюс 10 %
върху цялата вноска(включваща главница, договорно възнаграждение и възнаграждение по
закупен пакет допълнителни услуги) и договорната лихва по чл. 4.2 от ОУ. Сочи се, че
размерът на тази претенция е формиран от следните суми: сумата от 237,80 лева,
представляваща претендирана лихва върху главницата от 1713,16 лева, сумата от 164,51
лева, представляваща претендирана лихва върху вземането за договорно възнаграждение от
1185,23 лева, и сумата от 289,87 лева, представляваща претендирана лихва върху вземането
за двата пакета от допълнителни услуги от 2088,39 лева.
Съгласно чл. 12.1 от Общите условия в случай, че КЛ/СД просрочи плащането на
месечна вноска, КР начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10 % годишно, изчислена за
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. В чл. 4.1. от ОУ е уговорено, че за
ползвания кредит КЛ дължи на КР годишна лихва, чийто процент е определен в точка VI от
ПК. Общият размер на ДВЗ по кредита е предварително определен в погасителния план на
база на лихвения процент по ДПК. В чл. 1 от Общите условия са посочени горецитираните
съкращения, както следва: ДПК- договор за потребителски кредит, КЛ- клиент, СД-
солидарен длъжник, КР- кредитор, ДВЗ- договорно възнаграждение, ГЛП-годишен лихвен
процент, ОЛП- основен лихвен процент. Така предвидената в чл. 12.1. лихва за забава е в
размер на законната лихва, определена с чл. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014
г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, а именно в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Следователно тази
клауза е съобразена с императивната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, че когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва, поради което не е налице неравноправно третиране на
потребителя.
Лихвата за забава е акцесорно задължение и нейната дължимост е обусловена от
възникване на главното вземане, върху която същата е начислена. Доколкото клаузата за
заплащане на пакета за допълнителни услуги е приета за неравноправна и с влязлата в сила
част на разпореждането на заповедния съд заявлението по чл. 410 ГПК е отхвърлено по
отношение на възнаграждението за този пакет, то не се дължи и мораторна лихва върху
същото възнаграждение.
С оглед издаването на заповед за изпълнение за главницата по договора за
потребителски кредит от 1713,16 лева и за договорното възнаграждение от 1185,23 лева, то
върху тези суми се дължи предвидената в чл. 12.1. от ОУ лихва за забава. Съдебната
практика е константна, че възнаградителната лихва при договорите за банков кредит се
различава от мораторната (закъснителна) лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено
изпълнение на парично вземане. По своята правна и икономическа природа тя е цена
3
(възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му
парични средства. Това е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно
ползване. Поради това, ако длъжникът не плати в срок договорната лихва, той дължи върху
нея мораторна лихва, а ако няма такава - законната лихва, по аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От тук следва изводът, че не е налице анатоцизъм и не съществува забраната от чл. 10, ал. 3
ЗЗД (в този смисъл-решение № 1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о.)
При служебно извършено изчисление на размерите на законната лихва за забава
върху горепосочените суми, се установи, че същите са правилно определени от
жалбоподателя, както следва: за процесния период от 16.12.2017 г. до 15.12.2020 г.(като не
се начислява лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.) лихвата за забава върху
главницата от 1713,16 лева е в размер на 237,80 лева, а лихва за забава върху вземането за
договорно възнаграждение от 1185,23 лева в е размер на 164,51 лева. Поради това
настоящият съдебен състав не споделя извода на заповедния съд, че претендираната от
заявителя лихва за забава представлява неустойка в размер на 52.17 %, тъй като размерът е
10 % и съвпада с този на законната лихва за забава.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира за неправилно
разпореждането, в частта му, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за
сумата от 237,80 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1713,16 лева,
както и за сумата 164,51 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за договорно
възнаграждение от 1185,23 лева, дължими за периода от 16.12.2017 г. до 15.12.2020 г. по
договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **** от 14.08.2017 г. В тази
част, разпореждането следва да се отмени и да се постанови ново за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за горните суми. В останалата му обжалвана част
разпореждането следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а подадената
против него частна жалба- да се остави без уважение като неоснователна.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 263214 от 17.02.2021 г. по ч.гр.д. № 427 по описа за 2021
год. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление с вх. №
264389/15.12.2020 г., уточнено с молба с вх. № 263796/16.02.2021 г., подадено от „Профи
Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Ж. В.
К. за сумата от 237,80 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1713,16
лева, както и за сумата 164,51 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за
договорно възнаграждение от 1185,23 лева, дължими за периода от 16.12.2017 г. до
15.12.2020 г. по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **** от
14.08.2017 г., като вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Профи Кредит
България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, против Ж. В.
К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ****, за сумата от 237,80 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 1713,16 лева, както и за сумата 164,51 лева,
представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение от 1185,23
лева, дължими за периода от 16.12.2017 г. до 15.12.2020 г. по договор за потребителски
кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **** от 14.08.2017 г.
4

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 263214 от 17.02.2021 г. по ч.гр.д. № 427 по описа
за 2021 год. на Пернишкия районен съд в останалата му обжалвана част му, с която е
отхвърлено заявление с вх. № 264389/15.12.2020 г., уточнено с молба с вх. №
263796/16.02.2021 г., подадено от „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Ж. В. К. за сумата от 289,87 лева, представляваща лихва
за забава, дължима за периода от 16.12.2017 г. до 15.12.2020 г. върху вземането за двата
пакета от допълнителни услуги от 2088,39 лева, по договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **** от 14.08.2017 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5