Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….
гр. С., 17,03,2016г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ГО, І 14 състав в открито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При
участието на секретаря А.Л. като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова,
гр. дело № 3472 по описа за
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „Б.с.“ЕООД срещу И.Г.Б. искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответника
за сума в размер на 30000,00лв. , представляваща обезщетение за за ползване на
съсобствен на страните недвижим имот – УПИ VІІ, находящ се в гр.********** по
плана на гр.С., м.**********, с площ от 434кв.м., при граници: **********, УПИ
VІІІ-28, УПИ VІ-24 и построените върху него -едноетажна жилищна сграда с таван,
със застроена площ от 60кв.м. и разгъната застроена площ от 120,00кв.м., на два
етажа, състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, антре и баня-клозет и на
тавански етаж-антре, стая с две тавански помещения, магазин с площ от около
30кв.м., намиращ се на югоизточната част на имота с лице на ул.*****, магазин с
площ от 25кв.м., ъглов с лице на ул.***** и ул.***** и сграда около 30кв.м. с
лице на ул.*****, разделена на два магазина
с витрини и външна ролетна щора /уточнителна молба от 16,12,2013год./, дължимо
за периода от 01,11,2007год. до 12,03,2013год., както и иск с пр.кв.чл.86, ал.1
от ЗЗД за сума в размер на 9295,55лв.-обезщетение за забава върху главницата
за периода от 12,03,2010год. до
12,03,2013год./ проц.недопустимо е изв.уточнение на претенцията за периода на
обезщетението за забава с молба от 16,12,2013год., тъй като се въвежда нов
исков период/, ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащане на
вземането.
Релевират се доводи, че страните
по делото са съсобственици на процесния имот като ищеца се легитимира като
собственик на 25/32ид.части от има на основание договор за замяна обективиран в
НА №163/03,12,2004год., с който са придобити 13/32ид.части от имота и договор за покупко-продажба на 3/8ид.части,
обективиран в НА №118/25,02,2005год.
Ответникът като съсобственик на
7/32ид.части от имота лишил ищеца от ползване на съсобствения имот, поради
което се претендира процесното обезщетение.
С оглед изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена като основателна. Претендира разноски.
Ответникът- И.Г.Б. в указания
законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага съображения,
с които оспорва основателността на предявените искове. Поддържа, че не е налице
съсобственост между страните, тъй като описания имот е негова лична собственост
на основание изтекла придобивна давност в периода м.09,2004год. до 2014год. Поддържа да не е възникнало право
на обезщетение за ищеца, тъй като не е връчена писмена покана на същия. При
условията на евентуалност релевира възражение за погасителна давност по
отношение на претендираните парични притезания. Релевира възражение за
прихващане със сума в размер на 45000,00лв. –подобрения в имота свързани със
закупуване на „три самостоятелни едноетажни сгради“. С молба от 09,10,2015год.
е заявено като уточнение, че стойността на извършените подобрения е 19241,36лв.-във
връзка с извършен ремонт на покрив, дограма, гредоред, инсталации, гипсокартон
и топлоизолация-уточнени по пера в молба от 09,10,2015год., в находящата се в
имота едноетажна жилищна сграда с таван, за периода 2005-2006год.
Съобразно изложеното е заявено
становище за отхвърляне на исковата претенция.Претендира разноски.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото при условията на чл. 235 от ГПК, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед
обстоятелствената част на исковата
молба, съдът намира, че предявеният иск е с правно основание, чл. 31, ал. 2 от
ЗС.
За
да бъде уважена посочената искова претенция е нужно да са налице следните законови предпоставки. Наличие на
съсобственост между страните по отношение на вещ или имот за релевантния
период, за който се претендира обезщетение, ползване/служене/ с общата вещ
лично или, чрез другиго /ТР№7/2012год. ОСГК на ВКС/ от единият от съсобствениците,
другият съсобственик да е поискал да бъде обезщетен за ползването от което е
лишен. Дължимото обезщетение в тези случаи е от датата на писменото поискване.
Под
„лишаване от ползване” не следва да се разбира непременно, че съсобственикът е
поискал да бъде допуснат да ползва имота
и му е отказано или е бил отстранен. Това
обстоятелство следва да се приеме, че е налице винаги когато един от
съсобствениците не е упражнил правото си да
ползва общия имот, респективно друг съсобственик упражнява повече от
правата които притежава.
Видно е от представения по делото
Нотариален акт № 163, том V, дело № 860/2004г. на нотариус Ц.С., Б.с. ЕООД е
придобил чрез договор за замяна 13/32 ид.части от процесния имот.
С Нотариален акт № 118, том I, дело № 109/25,02,2005год. на
нотариус при СРС ищеца е придобил, чрез договор за покупко-продажба 3/8ид.части
от описания имот.
От заключението на изслушаната по
делото съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда,
което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се
установява, че средната наемна цена на описания УПИ и построените в него сгради е в размер на общо 2371,11лв. за целия имот с всички находящи се в него сгради и
съоръжения. На място са констатирани сграда 1-едноетажта търговска сграда с площ от 25,00кв.м., представляваща павилион,
сграда 2-едноетажна търговска сграда с площ от 30кв.м., изградена от керамични
тухли с конструкция от дървени греди, сграда 3-едноетажна търговска сграда с
площ от 35кв.м., представляваща готов павилион, монтиран върху стоманобетонен фундамент. Сградите посочени
като №1 и №3 са преместваеми съоръжения по смисъла на чл.120а от ППЗТСУ. Сградата
описана като сграда 2 не представлява преместваемо съоръжение.
От изслушаното по делото
допълнително заключение на СТЕ се установява, че стойността на извършени
подобрения в сградата, представляваща едноетажна къща с тавански етаж е
19241,36лв.
От събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпит на св.Ч. се установява, че в периода 2004 и 2005год. са водени
преговори между страните по делото относно съвместно строителство върху
процесния имот.
От показанията на св.Симеонов се
установява, че в периода от 2004год. до настоящия момент ответника ползва имота.
От показанията на св.Б. се
установява, че ответникът е извършвал ремонтни дейности в имота в периода
2005-2006год. на покрива, Вик и ел.инсталации, изолация външна и вътрешна,
смяна на подови настилки, дограмите били подменени изцяло на цялата къща. Преди
ремонта подовите настилки били изгнили дъски.
Свидетеля Ч. сочи, че е действал
като пълномощник на Боско строй при закупуване на процесния имот и е видял
къщата след сделката. Същата била в добро състояние-с пластмасова дограма-бяла,
покривът бил в добро състояние, с топлоизолация на покрива. На тавана подовата
настилка била дюшеме, а на първия етаж ламинат. Била топлоизолирана.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема между страните да липсва спор относно наличието на
съсобственост на имота при посочените в исковата молба квоти от 25/32ид.части
за ищеца и 7/32 ид.части за ответника. Извод в тази насока се обосновава от
обстоятелството, че ответникът оспорва наличие на съсобственост върху имота с
твърдението, че е изключителен собственик на целия имот на основание придобивна
давност. Т.е. релевира се довод, че притежава права върху имота в обем по
–голям от заявения. В този смисъл относно сочените от ищеца 7/32ид.части липсва
спор. Наличието на съсобственост при посочените квоти, съдът приема да е налице
върху процесния недвижим имот –УПИ VІІ-29 и едноетажна –жилищна сграда, както и
по отношение на находящата се в мястото сграда №2 описана в заключението на
вещото лице, която няма характер на преместваем обект. Доколкото не се
установява друго/учредено право на строеж/ същата по силата на чл.92 от ЗС е
придобита в собственост от страните-собственици на земята при установените квоти. Досежно установените
сграда 1 и сграда 3 в имота, които според заключението на СТЕ имат характер на
преместваеми обекти, съдът намира по делото да не е установено, чия собственост/съсобственост
са същите.
При преценка на установената
фактическа обстановка съдът приема за неоснователно възражението на ответника,
че е придобил собствеността върху останалите ид.части от имота на основание
придобивна давност към момента, за който се претендира процесното обезщетение
01,11,2007год. до 12,03,2013год. Съгласно
чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От своя страна владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Т.е. релевантните факти обуславящи основателност на
исковата претенция са упражняване
на фактическа власт върху имота за определен период от време и намерение за
своене. За установена съдът намира първата предпоставка от фактическия състав
на правната норма-ползване на имота от ответника. Въпреки това неустановена е втората предпоставка, а
именно намерението му да свои имота,
тъй като няма данни да го е манифестирал по несъмнен начин,
да го е обективирал спрямо трети лица, в частност ищеца по делото. На
следващо място следва да се посочи, че и при извод в посока ответникът да е
придобил собствеността върху имота, то това би било налице след изтичане на
законоустановения срок съгласно чл.79 от ЗС или към 2014год., което е
ирелевантно за настоящото производство с предмет –обезщетение за ползване
за периода 2007год. до 2013год.
Налице
е и втория елемент от фактическия състав на правната норма досежно ползване на
имота от ответника И.Б.. Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС съобразно ТР№7/2012год. на ВКС е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. От изслушаните по делото
гласни доказателства, съдът намира сочения факт да е налице. Съгласно
показанията на разпитаните свидетели се установява, че единствено ответника ползва
имота. С оглед горното, съдът приема, че ищеца е възпрепятстван да си служи със
съсобствената вещ съобразно притежавания от него дял. Не е налице изключващата
отговорността хипотеза, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е
дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, в който случай няма лишаване от ползване, а нежелание за ползване. Доказателства в тази насока не са събрани.
За да бъде изискуемо вземането за обезщетение е
необходимо волеизявление от лицето, което претендира такова, което следва да е
стигнало до адресата - ползващият съсобственик. От представената по делото
нотариална покана рег.№3772/18,07,2005год. от Б.с. ЕООД до И.Г.Б. и Г.д. Б. се установява, че ищецът е отправил до
ответника покана за осигуряване на достъп до имота, респективно заплащане на обезщетение, поради лишаването
от ползване на общият съсобствен имот. Същата е получена на 20.07.2005г. при
отказ. Неоснователно е релевираното възражение на ответника относно обстоятелството,
че НП не е връчена на ответника. Касае
са до оспорване на официален свидетелстващ документ, който има материална
доказателствена сила. Представената
нотариална покана е връчена
при отказ на адресата,
удостоверен с един свидетел, на който са посочени трите имена и ЕГН, по реда, предвиден в чл. 47, ал. 1 изр.
2 ГПК (отм.), към който препраща разпоредбата на чл. 50 от ЗННД.
Разпитания свидетел в настоящото производство не опровергава удостоверените
обстоятелства. Съобразно изложеното съдът намира за недоказано възражението на
ответника, че не е уведомен. Ето защо исковата
претенция за периода от 01,11,2007год. до 12,03,2013год. е основателна.
По
възражението прихващане:
Съдът
намира да е сезиран с релевираното възражение заявено в отговора на исковата молба
за сума в размер на 45000лв.-извършени подобрения свързани със закупуване на „три
самостоятелни едноетажни сгради“. В този
смисъл макар и прието като уточнение в
с.з. от 25,01,2016год. за сума в размер на 19 241,36лв. съдът намира, че
следва да разгледа същото при първоначално заявеното основание в отговора за
извършени подобрения не касаещи едноетажната жилищна сграда в имота. Изложените
ремонтни дейности –конкретизирани с молба от 09,10,2015год. и извършени в
едноетажната жилищна сграда според настоящия състав са несвоевременно заявени
извън преклузивния за това срок по реда на чл.131 от ГПК и не подлежат на
разглеждане. Същите имат различно от заявеното в отговора основание и
съставляват разходи/необходими или полезни/ за съсобствена вещ, които подлежат
на възстановяване по реда на чл.30, ал.3 от ЗС.
Съобразявайки
горните мотиви заявеното възражение за прихващане със сума за извършени
подобрения е неоснователно. От ответника, чиято е доказателствената тежест не
се установи в имота да са извършени подобрения- изградени постройки /три
самостоятелни едноетажни сгради/, който да са увеличили стойността на имота, а
заключението на СТЕ за стойността на извършените ремонтни дейности е
ирелевантно.
С
оглед неоснователността на твърдението за вземане на ответника срещу ищеца за
извършени подобрения не подлежи на разглеждане и заявеното от Б.с. ЕООД
възражение за погасителна давност по отношение на същите.
По
възражението на ответника, че вземането на ищеца за обезщетение за ползване от
което е лишен е погасено по давност.
Съгласно
ТР№7/2012год. ОСГК на ВКС от получаването на писмената покана до
съсобственика се дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет
годишна погасителна давност. В случая
поканата е връчена на 20,07,2005год., а исковата молба е депозирана на 12,03,2013год.
т.е. непогасено по давност е вземането за периода от 12,03,2008год. до 12,03,2013год.
Размерът
на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля
своята квота или дял в съсобствеността. Съобразно заключението на СТЕ, неоспорено от страните и прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се
установява, че средната пазарна месечна цена
е 1333,50лв./съдът съобрази обезщетението за едноетажна къща и сграда 2
в имота/.Т.е обезщетението на ищеца за притежаваната от него ид.част от 25/32
ид.части е 1041,75лв.- месечно. За релевирания период от 12,03,2008год. до
12,03,2013год. обезщетение определено от съда съобразно чл.162 от ГПК е в
размер на 62505,00лв./1041,75*60=62505,00лв./.
Съобразно
изложеното исковата претенция заявена в размер на 30000лв. е основателна.
Върху
главницата се дължи законната лихва от датата на ИМ до изплащане на вземането.
По
иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед
основателността на главната искова претенция основателно е и акцесорното
вземане за обезщетение за забава. Връчването на писмената покана по чл.31, ал.2
от ЗС е равнозначно
на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава, в конкретната хипотеза считано от 20,07,2005год.
или за релевантния период от време за периода от 12,03,2010год. до 12,03,2013год. обезщетението определено от съда по чл.162 от ГПК е в размер на 9295,55лв. или исковата претенция е основателна.
По
разноските:
С
оглед изхода от спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 1806,82лв. от които
1571,82лв.-д.т., 200,00лв.-в.л., 20,00лв.-свидетел и 15,00лв.-д.т.-ЧЖ. По
делото липсват доказателства за платен адв.хонорар в размер на общо 6000,00лв.,
поради което не се присъжда. Не са представени доказателства и за извършени
разноски за обезпечително производство, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
И.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.с.“ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес: *** на осн.чл.31, ал.2 от ЗС сума в размер на 30000,00лв./тридесет хиляди лева/-обезщетение за ползване на
съсобствен недвижим имот- УПИ VІІ, находящ се в гр.**********
по плана на гр.С., м.**********, с площ от 434кв.м., при граници: **********,
УПИ VІІІ-28, УПИ VІ-24 и построените върху него -едноетажна жилищна сграда с
таван, със застроена площ от 60кв.м. и разгъната застроена площ от 120,00кв.м.,
на два етажа, състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, антре и баня-клозет и
на тавански етаж-антре, стая с две тавански помещения и сграда около 30кв.м.,
разположена на ъгъла на имота с лица с
лица към ул. ***** и на ул.*****, изградена от керамични тухли с конструкция от дървени греди, за периода от
12,03.2008 г. - 12.03.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за
периода от 01,11,2007год. до 11,03,2008год. като погасен по
давност.
ОСЪЖДА И.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на „Б.с.“ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес: *** на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 9295,55лв.-обезщетение за забава, за периода от 12,03,2010год. до 12,03,2013год., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.Г.Б.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „Б.с.“ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес: *** на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 1806,82лв./ хиляда осемстотин и шест лева и
0,82ст./-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
2 седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: